Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Плевен, 09.  10.  2019  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

     

Плевенският районен съд, тринадесети  граждански състав, в открито съдебно заседание на   първи   октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                               

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

при   секретаря  Наталия  Николова, като разгледа докладваното от съдията  ЗАМФИРОВА  гр.  д.  №  4155   по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид:

              

               Иск с правно основание чл. 124  от ГПК.

               Пред ПлРС е депозирана е искова молба от К.А.К.,  чрез адв. С.  Г.,***  ***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ***  Съдът  е сезиран с искане  на основание чл.439, ал.2 от ГПК, да признае за установено спрямо ответника, че не дължи  сумата от 2293,61лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2011г. и сумата от 372лв.- лихва за забава, като погасена по давност, както и да обезсили издадената заповед за изпълнение. Претендират се разноски.

В срока за отговор ответникът  ******  изразява становище за неоснователност на иска. Посочва се, че против издадената заповед за  изпълнение, не е постъпвало възражение от страна на длъжника - ищец. Производството по делото е недопустимо, поради наличие на по - рано образувано производство по чл. 410 от ГПК, както и поради липса на правен интерес. Ищецът е следвало да изложи твърденията  си  в производство по чл. 422 от ГПК, под формата на възражения. В  случая не са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, а изложеното от ищеца не е от категорията на факти по чл. 424 от ГПК.

Съдът намира, че така депозираната искова молба е редовна, предявеният с нея иск с правно основание чл.439, ал.2, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, е допустим, като за ищеца е налице правен интерес от воденето на настоящия отрицателно установителен иск.  В случая, съдът не е сезиран иск с правно основание чл. 424 от ГПК, каквито твърдения се навеждат в отговора на ИМ, а иск на посоченото правно основание  - чл. 439, ал.2 от ГПК, който, по силата на същата разпоредба, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадена изпълнителното основание. В случая, наведеното от страна на ищеца  твърдение  е за изтекла погасителна давност спрямо вземането по издадения ИЛ, считано от  датата на влизане в сила  издадената заповед за изпълнение по ч.  гр. д. № 6203 / 2011 г. на ПлРС, а въпросът дали е имал  възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, е ирелевантен спрямо допустимостта на настоящето производство.

Следва да бъде указано на ответника, че в негова тежест е да докаже факта на съществуването на изискуемо вземане по ИЛ от 23. 09. 2015 г, по ч. гр. д. № 6203 / 2011 г.  на ПлРС и който ИЛ е предмет на изп. дело № 20199060400283 по описа на ЧСИ В. ***, с район на действие -  ОС - Плевен, както и че не сочи доказателства за този  факт.

 По делото са  приети представените от ищеца, писмени доказателства,  по опис.

Приложени  са  изп.  дело  № 20199060400283 по описа на ЧСИ В. ***,  както и ч. гр. д. № 6203 / 2011 г. на ПлРС.

За ищеца,  К.  А.  К.,  се явява  адв. С.  Г., поддържа исковата молба.

За ответника ******,  редовно призован,  се явява представител  юрк. ***.

      След като се запозна с представените доказателства по делото и ги прецени в тяхната съвкупност, съдът намира за безспорно установено следното:

      Със заповед № 4394 / 14. 10. 2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6203 / 14. 10. 2011 г.  съдът е разпоредил длъжникът ***К.  ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора  ****** с булстат ***,  с адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ***, чрез пълномощника си адв. ***, сумата от 2 439.04 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2008 г. до 31.07.2011 г., лихва върху главницата в размер на 401.94 лв. за периода от 02.12.2008 г. до 01.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 13.10.2011 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 56.82 лв. и адвокатско възнаграждение – 120  лв.

          Вземането произтича от следните обстоятелства:  ***К. е длъжник на  ******, тъй като е ползвал доставената от дружеството  топлинна енергия за периода 01.10.2008 г. до 31.07.2011 г без да заплати горепосочената сума.    

          Съдът  е сезиран с иск с правно основание чл. чл.439, ал.2, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника  ******, че ищецът не дължи сумата от 2293,61лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2011г. и сумата от 372лв.- лихва за забава за които суми има издаден ИЛ  от 23.09.2015г., по ч. гр.д.№ 6203/2011г на ПлРС и който ИЛ е предмет на изп. дело №20199060400283 по описа на ЧСИ В. ***, с район на действие ОС- Плевен, като погасена  по давност.

          Въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 4394 / 14. 10. 2011 г, по ч. гр. д. № 6203 / 2011 г.  на ПлРС, е издаден ИЛ от 23.09.2015г., въз основа на който ищецът е осъден да заплати сумата от  2293,61лв.- главница, ведно със законната лихва,  считано от 13.10.2011г. и сумата от  372 лв.- лихва за забава, както и разноски. Въз основа на ИЛ, е образувано изп. дело № 20199060400283 по описа на ЧСИ В. ***, с район на действие ОС- Плевен, по което се твърди, че  няма извършени действия по изпълнението. Вземането по ИЛ е погасено по давност, считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, а по образуваното изп. дело, няма  принудителни действия, които да прекъсват давността.

Горното обуславя извода, че искът  следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на процеса, ответникът следва да заплати разноските по делото.

         Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  на основание чл. 124  от  ГПК,  вр.  чл. 439, ал. 2  от  ГПК, спрямо ******, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ***, че К.  А.  К., ЕГН **********,***  ***, не дължи  сумата от 2293, 61 лв. -  главница, ведно със законната лихва, считано от  13. 10. 2011 г. и сумата от 372 лв.- лихва за забава, като погасена по давност, както и направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на  56,  82 лв.   за  държавна такса и в размер на 120  лв.   за  адв.  възнаграждение

 

ОБЕЗСИЛВА заповед № 4394 / 14. 10. 2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6203 / 14. 10. 2011 г.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК, ******, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ***,  ДА ЗАПЛАТИ  на  К.  А.  К.,  ЕГН **********,***  ***, разноските по делото за  адв.  възнаграждение в размер на 200  лв.  и 106, 25 лв. за  държавна такса.

 

Решението  подлежи  на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: