Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №149/2021г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„Т.– Б.Д.“ ЕАД със седалище и адрес
на управление *** обжалва решение №260105/18.03.2021г. на ДРС, постановено по
АНД №21/2021г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт,
представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се
отмяна на решението, респ. отмяна на НП. Прави се алтернативно искане за
намаляване размера на наложената санкция. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №260105/18.03.2021г. на ДРС, постановено по
АНД №21/2020г., с което е потвърдено НП
№110/11.12.2020г. на директора на РИОСВ – София. „Т.Б.д.“ ЕАД *** е санкционирано
като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
20 000 лв. на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, за нарушение на чл.123в, т.2 от
ЗООС.
ДРС е формирал правен извод за законосъобразност
на НП, като издадено при спазване изискванията на ЗАНН относно процедура,
срокове и форма на АУАН и НП, както и поради доказаност на нарушението от
обективна и субективна страна. Приел е, че е неприложим чл.28 от ЗАНН, както и
че размера на санкцията е съобразен с тежестта на нарушението и засегнатите
обществени отношения.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото обаче е неправилно, по следните съображения:
Производството пред ДРС е започнало по
жалба на „Т.Б.д.“ ЕАД ***/11.12.2020г. на директора на РИОСВ
– София. Прието е от фактическа страна, че на 21.05.2020г. дружеството не е
изпълнило задължението си по условие 10.2.1.1 от КР №299-Н1/2019г. – притежателят на разрешителното следва да
зауства повърхностни /атмосферни/ води от територията на депото в р.Каменишка,
единствено при спазване на изискванията, посочени в Таблица 10.2.1.1. На
сочената дата е взета проба от точка 2 на пробовземане – точки на пробовземане
по см. на КР за провеждане на емисионен
контрол върху състоянието на отпадъчните води, генерирани от дейността на
депото. Съставени са Протокол за проверка №19/21.05.2020г. и Протокол за
вземане на извадка от води №694/21.05.2020г. Резултатите от анализа на пробите
са отразени в Протокол от изпитване №01-0812/03.06.2020г. на ГД
„Лабораторно-аналитична дейност“ към ИАОС, получен в РИОСВ – София на
10.06.2020г. Отчетено е превишение на определените в Таблица 10.2.1.1 от КР
показатели: показател сулфати – 1190 mg/dm3 при ИЕО от
250 mg/dm3 и по показател арсен – 15 mg/dm3 при ИЕО 10 mg/dm3. За
констатирано нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС е съставен е АУАН
№104/17.08.2020г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП.
Правилен е изводът на районния съд за
законосъобразно проведена процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП по
ЗАНН. Спазени са изискванията за предявяване и връчване на акта, както и за
връчване на НП.
След анализ на доказателствения материал
по делото касационната инстанция намира изводите на въззивния съд за доказаност
на административното нарушение за неправилни. Административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на условията в КР
№299-Н1/2019г. за експлоатация на депо за неопасни производствени отпадъци, а
именно на условие 10.2.1.1 – притежателят на разрешителното следва да
зауства повърхностни /атмосферни/ води от територията на депото в р.Каменишка,
единствено при спазване на изискванията, посочени в Таблица 10.2.1.1 от КР. В
последното е определена точката на заустване – р.Каменишка с посочените
географски координати и точките на пробовземане: т.1 /над депото/ със
съответните географски координати и т.2 /под депото/ със съответните географски координати. От
събраните писмени и гласни доказателства във въззивното производство безспорно
е доказано, че пробовземане е извършено единствено от т.2 визирана в КР, а
именно под депото, където от Протокол за изпитване №01-0812/03.06.2020г. на ГД
„Лабораторно-аналитична дейност“ към ИАОС е доказано превишение на ИЕО по
показатели сулфати и арсен, касателно заустваните от дружеството – касатор
отпадъчни води в р.Каменишка. В този смисъл касационният съд счита, че
контролните органи не са извършили в пълен обем дейността по пробовземане, така
че да се осигури спазване на изискванията за провеждане на емисионен контрол
върху състоянието на отпадъчните води, генерирани от дейността на депото
/заустването на повърхностни /атмосферни/ води от територията на депото в
р.Каменишка/. След като в КР №299-Н1/2019г. са определени две точки на
пробовземане /т.е. въведен е конкретен механизъм за осъществяване на контрол/,
то е следвало при проверката на място да се вземат проби от т.1 над депото и от
т.2 под депото, защото само чрез изследване на ИЕО и в двете точки може да се
установи по категоричен начин спазвали се от ТЕЦ-а условие 10.2.1.1 от КР, а
именно да зауства повърхностни води от територията на депото в р.Каменишка при
спазване на изискванията от Таблица 10.2.1.1. Определеният начин на извършване
на контрол в КР е съобразен с вида на водите, които се заустват – повърхностни
/атмосферни/, като за ангажиране отговорността на дружеството е от значение при
какви ИЕО те попадат на територията на депото /т.1/ и при какви се заустват
/т.2/ след дейността на депото. Т.е. за да се установи, че касатора нарушава
условието по КР следва да се извърши пробовземане и от двете точки. Редът не е
спазен, поради което твърдяното административно нарушение се явява недоказано,
а издаденото НП – незаконосъобразно.
Гореизложеното
обуславя неправилност на въззивния съдебен акт, който ще бъде отменен и вместо
него постановен нов, с който НП №110/11.12.2020г. на директора на РИОСВ – София
ще бъде отменено.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260105/18.03.2021г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №21/2021г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ НП №110/11.12.2020г. на директора на РИОСВ – София, с което
на „Т.Б.д.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв. на
основание чл.164, ал.1 от ЗООС, за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: