Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 3264 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 555357
от 06.12.2018г., постановено
по гр. д. № 76154/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 36 състав, е отхвърлен предявеният от С.В.И. против
С.Е.С., иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С.Е.С.
дължи на С.В.И. сумата от 5 000,00 лева, представляваща неплатена главница по
договор за заем, сключен на 11.01.2011 г. в гр.Варна, ведно със законната лихва
от 08.01.2016 г., за която сума на 15.01.2016 г. по ч. гр. д. № 904/2016 г. на
СРС, 36 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ищец С.В.И., посредством надлежно
упълномощения си процесуален представител адв. Я.Ц., обжалва решението в
цялост, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния и процесуалния закон.
На първо място поддържа, че въпреки надлежното упълномощаване за процесуално
представителство пред всички съдебни инстанции, процесуалният представител на
ищеца не е бил допуснат до участие в първото по делото открито съдебно
заседание, тъй като неправилно първоинстанционният съд е счел, че
упълномощаването, извършено от ищеца, с което адв.Ц. се е легитимирала в
рамките на заповедното производство, не я легитимира надлежно за исковото
производство по реда на чл.422 ГПК. Сочи, че доколкото установителните искове
по чл.422 ГПК са функционално обвързани с предхождащите ги заповедни
производства по чл.410 ГПК, то наличието на валидно общо упълномощаване, което
не е ограничено изрично до представителство в заповедното производство,
легитимира процесуалния представител във всички фаза на процеса. Навежда, че
възприемайки обратното процесуално разрешение на този въпрос, районният съд е
нарушил основни процесуални норми и правила, в резултат на което е лишил ищеца
от възможността за надлежно участие в първото по
делото съдебно заседание, респективно от възможността да упражни процесуалните
си права, които не могат да бъдат реализирани по – късно в процеса. Отделно от
това счита, че съдът неправилно е приел непоследователност и алогичност в
показанията на разпитания по делото свидетел Г., въпреки че е следвало по свой
почин да проведе повторен разпит на свидетеля за изясняване и установяване на
значимите за спора факти, в случай че е приел непълнота или неяснота в
събраните гласни доказателствени средства. По изложените съображения, моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение поради допуснати в
първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения и делото да
бъде върнато на друг състав на районния съд за ново разглеждане.
Въззиваемият – ответник С.Е.С.,
посредством процесуален представил с доказателства за надлежно учредена
представителна власт по делото, е депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Конкретно
поддържа, че правилно и в съответствие с правилата на ГПК, процесуалният
представител на ищеца не е бил допуснат до участие в първото по делото съдебно
заседание, тъй като при явяването си не е представила надлежно пълномощно от
своя доверител. Сочи, че във всички останали съдебни заседания процесуалният
представител на ищеца е взел пълноправно участие, като е предприел всички
процесуални действия, които е сметнал за необходими, като нито едно
доказателствено или процедурно искане от негова страна не е било отхвърлено от
съда на основание настъпила процесуална преклузия. Предвид изложеното счита, че
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният
съдебен акт потвърден, като правилен и законосъобразен. Претендира сторените в
производството разноски, за които представя списък по реда на чл.80 ГПК.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо. Пред настоящата инстанция не са
събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства, относими към
конкретния правен спор, като настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите
на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата,
следва да се отбележи следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е установителен иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД.
За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е приел, че от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не се установява нито предаване на процесната
сумата, нито останалите съществени елементи на договора за заем за потребление –
доколкото освен предоставяне на сумата, част от тях е и установяването на
предаването й със задължение същата да бъде върната от заемателя.
Договорът за заем
за потребление е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмездне, и
комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на
вещите, предмет на тази сделка, като за заемодателя възниква притезателното
право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
се състои от следните правопораждащи юридически факти: 1). съгласие на страните
(съвпадане на две насрещни волеизявления с идентичен предмет за пораждане на
признат от закона правен резултат) за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване
на изискуемост на това парично задължение и 2). реално предаване на тази сума
от заемодателя на заемателя. Тези материални предпоставки, включени във
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на изискуемостта
на паричното договорно задължение за връщане на заетата сума, следва да бъдат
установени от ищеца – заемодател при пълно и главно доказване - съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
При оспорване на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът може
само да проведе насрещно доказване на своите възражения и оспорвания: че
средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че
задължението е прекратено чрез изпълнение или чрез други правопрекратителни
способи и др. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че първостепенният съд
правилно е разределил доказателствената тежест между страните в производството
с определение № 99349 от 22.04.2017г., постановено по реда на чл.140 от ГПК.
Представена е по
делото нотариална покана от С.В.И., същата адресирана до С.Е.С., с която
последният е поканен в 3 – дневен срок от получаването й да изпълни
задължението си по договор за заем от 11.01.2011г. и да заплати предадената му
по силата на договора сума от 5 000,00 лева, платими чрез телеграфен запис с
получател С.В.И.. Видно от извършеното отбелязване от нотариус В.К., с рег.№ 269
при НК, с район на действие Софийски районен съд, нотариалната покана е връчена
на 01.01.2015г. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Приложени и приети
по делото са Удостоверение рег.№ Т94 – С – 82/28.08.2013г. от Министерство на
икономиката и енергетиката, издадено в удостоверение за това, че в периода от
01.01.2003г. до 31.12.2007г. С.Е.С. е работил по трудово правоотношение на
длъжност „главен специалист“ в отдел „Европа“, дирекция „Външноикономическа
политика“, като за този период е бил дългосрочно командирован в Службата по
търговско – икономическите въпроси към Посолството на Република България в
гр.Брюксел, Белгия.
От представения по
делото Договор за консултантски услуги от 01.09.2009г., сключен между Д.Т.Л.(дружество,
учредено по Закона за дружествата 1931 – 1993г., вписано в главния регистър на
о-в Ман) от една страна, и С.Е.С. – от друга, се установява че С.Е.С. се
задължава да предостави услуги по корпоративно бизнес развитие на Д.Т.Л.в
региона на БЕНЕЛЮКС, на местно, федерално и международно равнище, било чрез
собствените ресурси или ресурсите на негови дъщерни или асоциирани предприятия,
или чрез сключване на договори с други независими изпълнители, всички в
съотвествие с Договора за консултантски услуги.
По делото е приет
и Договор за наемане на жилище, сключен между А.В.Б.– наемодател и С.С. –
наемател по отношение недвижим имот – апартамент, находящ се на втори етаж,
ул.“*******, 1000, Брюксел, сключен за срок от 3 години и 6 месеца, считано от
15.01.2010г.
Приложен и
неоспорен по делото е Протокол от 12.01.2011г., относно проведени на 10, 11 и
12 януари 2011г. срещи за придобиване на портфейл от недвижими имоти на Кросли
в Брюксел, Белгия, видно от който страните са постигнали споразумение относно
персоналния състав на: правния екип, отговарящ за провеждането на правния
анализ; архитектите, отговарящи за провеждането на техническия и правен анализ;
лицата, отговарящи за провеждането на фискалния и финансов анализ. Видно от т.4
на горепосочения протокол С.С. и Д.Т.ООД – БЕНЕЛЮКС са избрани за бизнес
консултанти, отговарящи за координацията и комуникацията между всички
заинтересовани страни.
От представената
Заповед № РД – 10 – 172/28.05.2013г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, се установява, че С.Е.С. – началник
на отдел „Международни организации“ в Изпълнитена агенция „Морска администрация“
към Министреството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е
командирован в Постоянното представителство на Република България към
Европейския съюз в гр.Брюксел, Белгия за срок от 4 години, считано от месец юни
2013г.
По делото са
депозирани и свидетелски показания на Р. Н. Г. – офис сътрудник на адв.Н. –
колега и сестра на ищеца С.И.. Същата е посочила, че познава С.С. като клиент
на кантората, като освен това последният бил и в приятелски отношения със
сестрата на ищеца. Излага, че през първите 10 дни на януари 2011г. С. спешно се
нуждаел от пари във връзка с издадена заповед за незаконно строителство на
неговия баща, поради което дошъл в кантората и ищецът И. му дал около 5 000
лева. Сочи, че по – рано през деня, сестрата на адв.И. – адв. Н., също предала
на С. сума от 5 000 лева на една бензиностанция, на която среща лично била
присъствала. Излага, че адв.И. е отброявал сумата пред нея, поради което и е сигурна
в нейния размер, а именно – 5 000 лева.
По делото са
събрани и гласни доказателства посредством разпит в процесуалното качество на
свидетел на Н.С.Я.. Свидетелят е изложил, че през 2011г. е бил изпълнителен
директор на дружество „Д.Р.“, в което е и акционер от поне 13 години, като през
2010г. е стартирал проект за проектиране на сграда в центъра на гр.Брюксел,
Белгия. Посочил е, че познава С.С. от Министерство на икономиката, където са
работили заедно – свидетелят като заместник министър в периода 2001 – 2003г., а
С. като търговско аташе към Министерство на икономиката в Брюксел. По повод
стартирането на посочения проект и доколкото дружество „Д.Р.“ не разполагало с
постоянен офис в Брюксел или с хора на място, същото ангажирало С.С., който
пребивавал в града от 2002г., да води преговори с други страни и да
представлява интересите на дружеството. Свидетелят категорично е посочил, че в
провеждане на всички преговори във връзка с покупката на сградата и
преустройството й, участие е взел С.С., като през януари 2011г. в Брюксел са
проведени преговорите с партньорите по този проект и са уточнени детайлите със
собствениците на имота. Заявява, че има потвърждение от партньорите си, които
са били на място, за осъществените преговори с участието на С., като в
допълнение е изложил, че самият С. го е включвал чрез телефонно обаждане,
осъществено от белгийския му номер, на самите срещи за уточняване на параметри
по разходите за лиценз и за проект на архитектско бюро.
Други, релевантни
за спора доказателства, не са ангажирани.
Основното спорно по делото
обстоятелство на етапа на въззивното производство е свързано с установяване съгласието
на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа, а също и
реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
По
наведените възражения, настоящият съдебен състав намира следното:
На
първо място следва да бъде отбелязано, че в кориците на приложеното по гр. д. №
76154/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав – ч.гр.дело №
00907/2016г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, е налице договор за правна защита
и съдействие № 489014 от 04.01.2016г., ведно с пълномощно за процесуално
представителство от С.В.И., посредством което адв.Я.Ц. е упълномощена да го
представлява по образуваното частно гражданско дело пред СРС, като завежда и
води делото до приключването му пред всички съдебни инстанции. Настоящата инстанция намира, че доколкото установителният иск по
чл.422 ГПК е функционално обвързан с предхождащото го заповедно производство по
реда на чл.410 от ГПК, то наличието на валидно общо упълномощаване, което не е ограничено
изрично до представителство в заповедното производство, легитимира процесуалния
представител във всички фази на процеса, в това число и в производството по гр.
д. № 76154/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав. Поради
изложеното, доводите на въззивника за допуснато процесуално нарушение от
първостепенния съд с оглед недопускането до участие на процесуалния
представител на ищеца в първото по делото съдебно заседание, въззивният състав
на съда намира за основателни. Същевременно, визираното процесуално нарушение
съдът не цени като съществено такова, доколко същото не е довело до
ограничаване правата на страната в производството. Това е така, доколкото в
останалите проведени в първоинстанционното производство съдебни заседания,
процесуалният представител на ищеца е взел активно участие при обезпечена
възможност да направи доказателствените си искания, респективно липсват такива,
които да са оставени от първостепенния съд без уважение, поради настъпила
процесуална преклузия. Отделно от това следва да се вземе предвид, че в
депозираната въззивна жалба въззивникът не сочи конкретно нито кои негови
искания да били отхвърлени, поради настъпила преклузия, нито сочи, представя и
иска събиране на доказателства във въззивното производство поради визираното
процесуално нарушение на районния съд, които не са могли да бъдат представени
по делото заради недопускането на процесуалния представител в първото по делото
открито съдебно заседание. По тези съображения, въззивният съд намира, че макар
да е налице допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, същото не е
съществено, респективно и доводите на въззивника в този аспект са
неоснователни.
На следващо място,
настоящата инстанция приема, че между страните не е доказано възникнало
облигационно заемно отношение по сключен в устна форма договор за заем, който
да е породил за двете страни корелативни права и задължения. За установяване на
визираните обстоятелства ищецът е ангажирал в процеса единствено гласни
доказателства – показанията на свидетеля Р. Г., която концентрира разказа си
около знанието за това, че ответникът в производството е бил клиент на
кантората, в която работи тя, ищецът по делото и неговата сестра, като посочва,
че в началото на 2011г. е видяла как на място в кантората ищецът И. е предал на
ответника С. сумата от около 5 000 лева. Същевременно заявява, че ищецът лично
пред нея бил броил парите, поради което и била сигурна в техния размер. Настоящият
въззивен състав на съда намира посочените гласни доказателства за опровергани
от останалия събран по делото доказателствен материал. На първо място съдът взе
предвид показанията на свидетеля Н.С.Я., чийто анализ, ведно с вътрешната им
непротиворечивост и съпоставката им с оставалите доказателства, обуслови
крайния извод за тяхната достоверност. От показанията на посочения свидетел по
несъмнен начин се извеждат фактическите констатации относно местонахождението
на ответника към датата, на която ищецът твърди да му е предоставил лично в
заем сумата от 5 000 лева, а именно – гр.Брюксел, Белгия. Съдът отчете, че за
това обстоятелство доказателственият материал е непротиворечив, като
свидетелските показания напълно кореспондират със събраните в производството
писмени доказателства - Договор за консултантски услуги от 01.09.2009г.,
сключен между Д.Т.Л.(дружество, учредено по Закона за дружествата 1931 –
1993г., вписано в главния регистър на о-в Ман от една страна, и С.Е.С. – от
друга; Договор за наемане на жилище, сключен между А.В.Б.– наемодател и С.С. –
наемател; Протокол от 12.01.2011г., относно проведени на 10, 11 и 12 януари
2011г. срещи за придобиване на портфейл от недвижими имоти на Кросли в Брюксел,
Белгия.
С оглед изложеното
и при успешно проведено от ответника насрещно доказване, съдът намира, че на
процесната дата, на която свидетелят Г. твърди, че е била предадена на
ответника процесната сума, последният се е намирал в гр.Брюксел, Белгия,
респективно и свидетелските показания като опровергани и противоречащи на
останалия доказателствен материал, не следва да бъдат кредитирани. Ищецът не е
доказал правопораждащият факт на предаване на престацията, поради което и искът
за връщане на дължимата сума по договора за заем е неоснователен.
Съдът намира за
неоснователни наведените от въззивника доводи, досежно допуснато процесуално
нарушение от първостепенния съд във връзка с проведения разпит на свидетел Г..
Следва да бъде отбелязано, че свидетелят е бил допуснат до разпит по почин на
ищеца за установяване на факти и обстоятелства, за които последният носи
доказателствената тежест в процеса, поради което страната е имала процесуалната
възможност да зададе всички въпроси, които смята за необходими с оглед
изясняване и установяване на обстоятелствата, за които свидетеят е бил
призован. Липсва процесуално задължение на съда в този аспект, като
първостепенния съд е формирал своето убеждение въз основа на всички събрани в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност.
Изводите
за недоказаност на предаване на сумата от 5 000 лв. не търпят промяна и с оглед
представената и приета по делото нотариална покана от ищеца до ответника за
заплащане на неизплатени по договора за заем суми. В нея се съдържа изявление
на ищеца, което касае изгоден за него факт, който не може да бъде доказван с
частен свидетелстващ документ, каквато е нотариалната покана в частта,
съдържаща изявлението на изпращащия я.
Следователно,
ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване, както предписва правната
норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК, че между страните в настоящото съдебно
производство е постигнато съгласие за предоставяне на претендираната сума в
заем, като тази сума фактически, реално да е била предадена на ответника.
Поради реалния характер на договора за заем за потребление, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на
предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е
доказване и на самия договор, а не само на изпълнението на задължението на
заемодателя по чл. 240 ЗЗД, тоест не бе доказано, че е сключен процесният
договор за паричен заем. Поради изложеното и
при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, настоящият съдебен състав счита, че между страните не
е възникнало твърдяното заемно правоотношение, поради което и ищецът не се
легитимира като кредитор на претендираното вземане по чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
респективно предявеният иск за реално
изпълнение по чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за връщане на дадена в заем парична сума, е
неоснователен и законосъобразно е бил отхвърлен от СРС.
Крайните изводи на
двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл. 271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, на въззивника - ищец не се следват разноски за
въззивното производство.
Разноски
за въззивната инстанция при този изход на спора се следват на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на въззиваемата страна, претендирани в размер на 600 лева –
адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие №
744867 от 01.10.2019г. с изрично отбелязване, че сумата е платена в брой при
подписване на договора, които следва да бъдат присъдени.
Настоящият
състав констатира, че по делото не е събрана дължимата държавна такса по
предявения установителен иск в размер на 100,00 лева. В трайната практика на
съдилищата се приема, че когато страната остане задължена за разноски, каквито
са и държавните такси, на основание чл. 77 ГПК, съдът е длъжен да ги събере
принудително от задължената страна, което може да стане, както по време на
разрешаване на спора, така и след приключване на делото в рамките на давностния
срок. В хипотеза на невнесена дължима от ищеца държавна такса, която е следвало
да бъде събрана съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК - предварително от ищеца (при
предявяване на иска), принудителното й събиране по чл. 77 ГПК, с постановеното
по делото решение, не е обусловено от изхода на спора. Предвид изложеното, на
основание чл. 77 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплатят по сметка на СРС
сумата от 100,00 лева - държавна такса за първоинстанционното производство.
С
оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен
акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 555357 от 06.12.2018г., постановено по гр. д. № 76154/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав.
ОСЪЖДА С.В.И., ЕГН *********, с адрес ***, СО „****** № **, да заплати на С.Е.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 600,00 лева
– представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА С.В.И., ЕГН *********, с адрес ***, СО „****** № ***, да заплати на
основание чл. 77 от ГПК сумата от 100,00 лева по сметка на СРС, представляваща
държавна такса за първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.