Р Е Ш Е Н И Е
№ 304/20.10.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично
съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, І
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на
прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното
от председателя КАНД № 404/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208, във връзка с чл. 217, ал. 2 от АПК и е образувано по касационна
жалба на Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич, подадена чрез юрисконсулт *** ***,
срещу Решение № 17 от 02.07.2020 г. по НАХД № 33/ 2020 г. по описа на Районен съд – Тервел.
Касаторът обжалва
решението на ТРС, като настоява, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва извода на съда, че посоченото в Наказателно постановление № 08 –
001633/ 162 от 30.03.2020 г. лице не е полагало труд за санкционираното
дружество. Счита, че изводите на съда противоречат на установеното при
проверката. В подкрепа на възраженията си добавя, че няколко дена след
проверката същото лице е назначено на трудов договор в дружеството. Според
касатора неправилен е изводът на съда, че консултирането на клиент не е трудова
дейност. Излага становище, че в конкретния случай става въпрос за предоставяне
на трудова сила в разрез с разпоредбите на Кодекса на труда, както и че
събраните по делото доказателства потвърждават факта на извършване на
нарушение. Иска отмяна на обжалваното Решение и постановяване на друго по
същество, с което да бъде потвърдено Наказателното постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт ***, който поддържа
жалбата и заявява претенция за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – “***” ЕООД,
гр. Тервел, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. М. К.,
който оспорва жалбата и настоява да бъде оставено в сила първоинстанционното
Решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Добрич изразява становище, че решението на ТРС е правилно и следва
да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен
интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е основателна.
С процесното наказателно
постановление (НП) дружеството е санкционирано за това, че при извършена
проверка на 08.01.2020 г. около 15.30 часа инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Добрич са заварили в магазин за строителни материали „***“, находящ се
в гр. Тервел, ул. „***“ № 11, стопанисван от „***“ ЕООД, лицето ***, облечен
(според описаното в НП) в работно облекло, предоставено и на другите работници,
да дава консултация на клиент. Посочено е, че *** *** е попълнил декларация относно
дейността, която извършва в момента на проверката в магазина. Отразено е, че на 17.01.2020 г.
от дружеството са представени документи, вкл. Трудов договор № 020/ 15.01.2020
г., сключен между дружеството и *** П., справка за приети и отхвърлени
уведомления от НАП. При анализ на събраните доказателства и установеното при
проверката на място административнонаказващият орган (АНО) е стигнал до извода,
че работодателят е приел на работа в обекта на 08.01.2020 г. ***, с определено
работно място „продавач – консултант“, без да е сключило с него писмен трудов
договор преди постъпването му, като с бездействието си е нарушил чл. 61, ал. 1,
във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ, поради което му е наложил имуществена санкция
по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ в размер на 1500 лева.
ТРС е отменил НП,
като е счел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
наказаното лице, но не е доказано по категоричен начин наличието на трудово
правоотношение. На първо място е счел на база свидетелските показания, че
лицето не е било облечено в предоставено от дружеството работно облекло.
Установено било, че не всички във фирмата
имат такива елеци, с какъвто бил облечен г-н *** П., както и че това не
било работно облекло, а предоставен подарък на дружеството от друга фирма.
Съдът се е позовал на показанията на св. ***а Стоянова, работеща в наказаното
дружество, която заявява пред съда, че тези елеци ги е раздала на близки
приятели, един от които бил и *** ***. Тя била помолила последния да покаже
канелка, която продават, на клиент. На следващо място, съдът се позовава на
обстоятелството, че в резултат на консултацията не се е стигнало до продажба на
канелката, която да е осъществена от *** ***. При така събраните доказателства, съдът ги е
изтълкувал в полза на дружеството и е приел, че не е осъществен състав на
нарушение, като в резултат е отменил НП.
Настоящият състав не
споделя изводите на първоинстанционния съд. Съображенията за това са следните:
Неправилно и
незаконосъобразно РС е приел, че нарушението не е доказано.Събраните свидетелски
показания, на които съдът се е позовал, са изцяло насочени в подкрепа тезата на
наказаното дружество, че лицето е приятел на работещите в същото и по тази
причина е било в магазина.
Настоящият състав
счита, че тези свидетелски показания не следва да бъдат кредитирани, като
дадени от служители на дружеството или близки на управителя на същото – св. ***,
макар и да е пожарникар в РСП Тервел, очевидно възприемайки магазина като
собствен, говори в първо лице: “…През това време служителката, която ни
проверяваше, ни вметна на нас, вика, защо не го назначите… и аз викам, хубаво,
ще видим и тръгнахме…да, получихме копие от акта…не ни уведомиха, че имаме
право на възражение…“, като той е син на управителя на наказаното дружество; св.
***а ***е продавач – консултант в дружеството; св. *** е въпросното лице,
назначено по – късно, за които е естествено да защитят своя работодател, респ.
родственик (що се касае до сина на управителя).
От друга страна,
съдът въобще не е изложил мотиви защо не кредитира показанията на
актосъставителя и инспекторите по административнонаказателното производство.
Така св. ***, актосъставител, сочи: “… на място беше заварен *** ***, който
консултираше клиент, беше зад касата, показваше му продукт, облечен беше в
работно облекло, което заварихме също в канцеларията на една от служителките,
попитахме я за това облекло, тя обясни, че им е предоставено от друга фирма, но
е идентично работно облекло… беше зад тезгяха, показваше някаква канелка,
мисля, че беше и обясняваше. Ако се бяхме забавили с една, две минути, щеше да
се стигне до продажба, ако, да…“ Св. ***сочи: „…и още един господин, който
седеше зад щанда и обслужваше клиент, това е първото впечатление при влизане в
магазина…“ Св. ***споделя: „…В обекта имаше един работник, който в момента, в
който влязохме, обслужваше или търсеше зад щанда някакви пластмасови за
строителни материали…мъжа, който заварихме, беше зад щанд, който видимо търсеше
някаква стока, която се изискваше от клиента, имаше елече някакво…“ Дадените от
тези свидетели показания са еднопосочни, плод на непосредствени възприятия и
установяват, че конкретното лице е извършвало консултация на клиент във връзка
с продукт, който се продава в магазина. Мястото, което е заемало лицето, „зад
щанда (тезгяха)“, потвърждава, че е извършвало действия по упражняване на
трудова дейност. Обстоятелството, че е отказало да попълни декларация,
съответно, че в писменото обяснение е отразило, че бил приятел на
„магазинерката“, без яснота кого визира, не опровергава изводите на
проверяващите, че се касае за трудова функция. Обстоятелството, че елеците били
подарени от друга фирма, е ирелевантно за спора, по - важното е, че с такива,
еднакви елеци, са били част от служителите, работниците, вкл. и конкретното
лице. Съдът е взел предвид
показанията на свидетелите на защитата, но е пренебрегнал показанията на актосъставителя и
инспекторите, присъствали при проверката, поради което изводите му са
едностранчиви и противоречат на обективната истина.
При анализа на така
събраните доказателства настоящият състав на съда намира, че се касае за
трудово по своя характер правоотношение, тъй като с него е налице престация на
работна сила, която по – късно е намерила израз в сключения с *** трудов
договор. Последният е извършвал конкретна дейност на обекта – консултация с цел
продажба на продукт от магазина, собственост на работодателя, който е привел
впоследствие фактическото положение в съответствие с юридическите изисквания.
Съставът на Районен съд – Тервел, като е игнорирал едните показания, а е дал
вяра на другите, без да изложи мотиви за това и без да съобрази, че те са
изцяло в насока да подкрепят защитната теза на наказаното лице, като са дадени
от физически лица в пряка зависимост с това юридическо лице, е стигнал до
неправилни фактически и правни изводи, които противоречат на материалния закон
и събраните по делото доказателства, като в резултат е постановил едно
неправилно решение.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. С оглед изложеното следва да се приеме, че приемането на конкретното физическо лице да извършва трудова дейност в магазина преди да бъде сключен трудов договор между него и процесното дружество правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ.
Правилна и законосъобразна е преценката на наказващия орган и по отношение на индивидуализацията на наказанието, която го е мотивирала да наложи имуществена санкция в минимален размер. Така определеното наказание в минимален размер е справедливо, поради което не подлежи на преразглеждане от съда.
С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което касационната инстанция следва да постанови ново решение по същество, с което да потвърди НП.
Предвид изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на касатора за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер от 80.00 лв. (осемдесет лева) предвид предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен
съд – Добрич, І касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 17 от
02.07.2020 г. по НАХД № 33/ 2020 г. по описа на Районен съд – Тервел, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08
– 001633/ 162 от 30.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” –
Добрич, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Тервел, ул. „Люлин“ № 11, представлявано от Д.А.Ж., за нарушение по чл. 61, ал.
1, във връзка чл. 62, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Тервел, ул. „Люлин“ № 11, представлявано от
Д.А.Ж., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда – Добрич“ сумата от 80.00
лв. (осемдесет лева) за съдебно – деловодни разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :