Р Е Ш Е
Н И Е
260130/23.10.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№224 по описа за 2020 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни, установителни искове, с правно основание
положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ.
В молбата
си до съда, ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
г***, представлявано от Д.К.К.– изпълнителен
директор, заедно с М.С.– член на Съвета на директорите, излага, че по ч.гр.д.№3283/2019
г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника К.Е.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за сума
в общ размер на 233, 55 лева, представляваща сбор от незаплатени задължения по следните
договори: Договор за мобилни услуги №********* от 11.01.2017 г., /с предпочетен телефонен номер ++359*********/ и Договор за лизинг
от 11.01.2017 г., индивидуализирани по размер във фактура №**********/15.08.2017
г., фактура № **********/15.09.2017 г., фактура №**********/15.10.2017 г. и фактура
№ **********/15.12.2017 г., като е присъдена законна лихва от подаване на заявлението
до изплащане на вземането. Ищецът сочи, че на 11.01.2017 г. между страните е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от
24 месеца, по план „Нонстоп 30.99 с неограничени национални минути“, със
стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв., като е активирана 19.36%
промо отстъпка от месечния абонамент. Ответникът не изпълнявал задълженията си
по договора, равняващи се на сума от 124,91 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.07.2017 г. -
14.10.2017 г. На същата дата 11.01.2017 г. и по повод горепосочения договор,
мобилният оператор, като лизингодател, сключил с К.П. - лизингополучател, договор
за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка SAMSUNG Galaxy Xcover 3 VE c обща лизингова цена в размер на
291,17 лв., платима от лизингополучателя чрез внасяне на 23 месечни вноски,
всяка една в размер на 6,79 лв. и първоначална лизингова вноска от 135,00 лв.
По договора за лизинг П. останало да дължи сума в общ размер на 108,64 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.07.2017 г. - 14.12.2017 г.,
а именно: 6,79 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
15.07.2017 г. - 14.08.2017г„ начислена във фактура № **********/15.08.2017 г.;
6,79 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.08.2017 г. -
14.09.2017 г., начислена във фактура № **********/15.09.2017 г.; 6,79 лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.09.2017 г. - 14.10.2017
г., начислена във фактура № **********/15.10.2017 г.; 88,27 лв. - сбор от 13
лизингови вноски, начислени общо, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, начислени във фактура
№ **********/15.12.2017 г. По отношение на горепосочените задължения за
лизингови вноски била налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на
договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия. Към датата на подаване на молбата
предоставеното устройство не било върнато на мобилния оператор.
Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 233,55
лв. представляваща сбор от незаплатени задължения по следните договори: Договор
за мобилни услуги №********* от 11.01.2017 г., /с предпочетен телефонен номер ++359*********/ и Договор за лизинг
от 11.01.2017 г., индивидуализирани по размер във фактура №**********/
15.08.2017 г., фактура №**********/15.09.2017 г., фактура №**********/
15.10.2017 г. и фактура №**********/15.12.2017 г. Претендира се и обезщетение за
забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането, както и присъждане на извършените по делото разноски. В хода на
делото ищецът поддържа претенциите.
В законния едномесечен
срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, не
представя писмен отговор.
В съдебно заседание,
страните редовно призовани, ищецът, в писмена молба, обективира искане за произнасяне
с неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован за първото по делото заседание,
не изпраща представител. Не е направил искане да се разгледа делото в негово отсъствие.
Така предявената
молба за произнасяне с неприсъствено решение е допустима, разгледана по същество
е основателна, по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване
в съдебно заседание и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения
и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай
са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените
искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване
на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били надлежно указани. Събраните
доказателства сочат за вероятната основателност на исковете.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски,
включително и разноските, извършени в заповедното производство, съразмерно с уважената
част от исковете, в общ размер на 820, 00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Е.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано
от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на Съвета на директорите,
сума в общ размер на 233, 55 лева
/двеста тридесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
сбор от незаплатени задължения по следните договори: Договор за мобилни услуги №*********
от 11.01.2017 г., /с предпочетен телефонен
номер ++359*********/ и Договор за лизинг от 11.01.2017 г. за устройство SAMSUNG Galaxy Xcover 3 VE, индивидуализирани
по размер във фактура № **********/15.08.2017 г., фактура №**********/15.09.2017
г., фактура № **********/15.10.2017 г. и фактура №**********/15.12.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
- 30.09.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д. №3283/2019
г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА К.Е.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: г***, представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор,
заедно с М.С.– член на Съвета на директорите, сумата от 820, 00 лева /осемстотин и двадесет лева/, представляваща направените
по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението,
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: