Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.12.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева и прокурор Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
в.гр. д. № 427 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 42 от 11.03.2019 г., постановено по гр. дело № 1478/2017 г. по описа на РС-Ихтиман,
Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на В.И.Д. с ЕГН: ********** сумата от 1 000
(хиляда) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.11.2016 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до първоначално
предявения размер от 8 000 лева. С решението Прокуратура на РБ е осъдена да
заплати на В.И.Д. сумата от 126, 25 лева,
представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
иска.
Срещу
решението в частта му, с която е уважен предявеният иск е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника с оплаквания
за неправилност. Жалбоподателят счита, че не е отчетено обстоятелството, че
наказателното производство е приключило в разумен срок – около една година и
шест месеца, а ищецът е бил оправдан още на първа инстанция. Наложена е
най-леката мярка за неотклонение - подписка и не е довела до ограничаване на
права. Събраните доказателства не могат да обосноват настъпването на значителни
по интензитет претърпени неимуществени вреди, изразяващи се както в засягане на
частта и достойнството на ищеца, така и в професионалната му реализация. В
професионалната си кариера е бил повишен в длъжност „бригадир“. Твърди, че
недоказано останало и твърдението за влошено здравословно състояние. В първоинстанционното производство не били събрани безспорни
доказателства за влошеното му здравословно психическо състояние, което да е в
причинно-следствена връзка от факта на воденето срещу него наказателно
производство. Излага съображения, че присъденото
обезщетение е прекомерно, не е съобразено с времето, когато са търпени
неимуществените вреди. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част,
като бъде намалено присъденото обезщетение.
Срещу решението в частта му, в
която е отхвърлен
предявеният иск, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК насреща въззивна жалба от ищеца с оплаквания за
неправилност. Жалбоподателят В.И.Д. счита решението за неправилно, тъй като
размерът на присъденото обезщетение бил неоправдано занижен. Счита за
неправилен извода на съда, че щом ищецът не е заемал значимо обществено
положение не били засегнати честта и достойнството му.
Определянето
на по-високи обезщетения ще ангажира Прокуратура на РБ в проява на по-голяма
прецизност и отговорност при събиране на доказателствата. Искането е за отмяна
на решението в обжалваната част и за постановяване на нов акт - по съществото
на спора, с който да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение.
Прокуратура
на РБ не изразява становище по насрещната въззивна
жалба.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен, намира за установено следното.
Предявен е за разглеждане иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Според изложеното в исковата молба твърдените
неимуществени вреди са претърпени от ищеца В.И.Д. през
периода от 18.05.2015 г.,
когато е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. с ал. 2, пр. 1, вр.
с ал. 1 от НК срещу В.П.Д., служител в Общинското Горско лесничейство до 14.11.2016 г.,
когато с Решение по ВНОХД № 627/2016 г. по описа на СОС, НО, първи въззивен състав, оправдателна Присъда № 50 от 10.05.2016
г., постановена по НОХД № 479/2015 г. на РС-гр. Ихтиман е потвърдена.
Ищецът твърди, че е неосъждан, без криминални
прояви, ползвал се с авторитет и добро име в обществото. С повдигане на
обвинението последвало сриване на авторитета и доброто му име, страхувал се, че
може да бъде осъден без да е виновен, страдал от безсъние, изпаднал в депресия,
изпитвал психологически стрес.
В
депозирания отговор на исковата молба от Прокуратура на РБ се навеждат
твърдения, че претендираното обезщетение е прекомерно
завишено, не съответства на принципа за справедливост. Отделно от това не били
доказани търпените неимуществени вреди от ищеца.
Пред
първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели
на ищеца.
От
показанията на Б.Г.Д. /майка на ищеца/ се установява, че когато бил обвинен в
извършване на престъплението започнал да се притеснява, станал по-агресивен,
получавал главоболие, поради което потърсил медицинска помощ и му били
предписани лекарства за главоболие и очила.
От
показанията на свидетелката Х.Я.Д. /съпруга на ищеца/ се установява, че след
обвинението станал много агресивен, събуждал децата и крещял. Започнала да го
боли главата, в работата си бил неспокоен и това състояние продължило една
година и половина, докато приключило съдебното производство. По време на
наказателното производство не искал да се среща с приятели, бил много уплашен.
От
приложеното НОХД № 479/2015 г. на РС-Ихтиман се установява, че с присъда № 50
от 10.05.2016 г., потвърдена с решение от 14.11.2016 г. по ВНОХД № 627/2016 г.
на СОС В.И.Д. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
Обвинението
на ищеца В.И.Д. е повдигнато на 20.05.2015 г. и на същия е взета мярка за
неотклонение „подписка“, която е отменена по НОХД № 479/2015 г. на РС-Ихтиман с
определение от 10.05.2016 г.
При горните факти въззивният
съд намира следното.
Искът
е доказан по основание.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, като в т. 3 от
цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е и конкретният
случай. Пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е
Прокуратурата, като държавен орган, който има правосубектност
и чиито длъжностни лица, с неправилни действия или бездействия са причинили
вреди на граждани. В този смисъл са дадените разяснения в ТР № 3 от 22.04.2004
г. на ОСГК на ВКС.
Държавният орган отговаря за
обезщетяване на всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди -
болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Установената съдебна практика
включително и задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в
Постановление № 4 от 1968 г. дават разяснения за критериите, по които при всеки
отделен случай се определя обезщетението. Въпрос на фактическа преценка е определянето на конкретния му размер,
с оглед конкретните факти и обстоятелства. Според настоящият
състав такива конкретни обстоятелства, на които трябва да се
основава преценката за вредите и
обезщетението
са тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността
на наказателното производство, видът на взетата мярка
за неотклонение,
следва да се преценява има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда.
В
случая, по отношение на ищеца е било предявено,
повдигнато и поддържано обвинение за извършено тежко престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 2, вр.
с ал. 1 НК в продължение на почти една година и шест
месеца– от
20.05.2015 г. до 14.11.2016 г.
Предвид събраните по делото гласни доказателства
обсъдени в тяхната съвкупност, съдът приема за доказани претърпените от ищеца
неимуществени вреди –болки, страдания, преживян стрес, психическо неудобство по
време на водения срещу него процес. Безспорно е налице и правнорелевантната
причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която
се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ.
При определяне размера на дължимото обезщетение
съдът изхожда както от общия принцип за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите на
отговорността се простират до вредите, "които са пряка и непосредствена
последица от увреждането". Понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обстоятелства,
включително характер на увреждането, състояние, причинител, вида и характера на
твърдяните, подлежащи на обезщетяване вреди.
При формиране на правните си изводи съдът взе
предвид показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, който
имат преки и непосредствени впечатления от анализът, на които се установява, че
ищецът е преживял определени отрицателни емоции през период от около една
година и половина. От друга страна от свидетелските показания не се установява
ищецът през този период да е търпял вреди над обичайните и да има трайно
влошаване на неговото здравословно състояние. Двамата свидетели дават
показания, че ищецът е страдал от главоболие, за което е търсил медицинска
помощ, но не е представена медицинска документация в тази насока. Освен това от
показанията на св. Х. Д. се установява, че след приключване на наказателното
производство ищецът се успокоил, след като всичко е приключило, бил и повишен
на работното си място на длъжност „Бригадир“.
При определяне на размера, настоящата инстанция
взе предвид и фактите от съществено
значение - как обвиненията са се отразили върху пострадалия именно с оглед на
неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система, степента и
интензитета на преживените от него емоционални страдания, други увреждания и
неудобства и колко продължително са засегнати чувствата му. По делото не е
ангажирана медицинска документация на ищеца за твърдените здравословни проблеми
и по конкретно психологически стрес и настъпили депресивни моменти през този
период, но от друга страна повдигането на обвинение в извършване на
престъпление влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът
може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото
липсват други, установяващи обратното /в този смисъл Решение № 480/23.04.2013
г., постановено по гр.дело № 85/2012г. на ВКС на РБ, четвърто г.о./.
Като
се вземат предвид продължителността на наказателното преследване, приключило в
разумен срок /1г. и 6м./ и на постановената мярка за неотклонение „Подписка”
/най-леката/, тежестта на престъплението / то е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК, тъй като се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години/, за което
е бил обвинен ищеца и отражението върху него, съдът намира, че искът е
основателен за сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, сума, която съдът приема като
справедлива за обезщетяване на претърпените морални вреди, поради което
претенцията следва да бъде уважена в този й размер и отхвърлена за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 8 000 лева. В съответствие с
дадените разяснения в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС - т. 4 от същото е
приел, че отговорността на Държавата по чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление,
от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение. Оправдателната присъда е влязла в сила на
14.11.2016 г. и претенцията за лихва на ищеца за неимуществени вреди следва да
бъде уважена от тази дата.
Съобразно
обстоятелството, че правният извод, до който достига въззивната
инстанция, съответства на крайните изводи на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено на осн.
чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба да се оставят без уважение. С оглед изхода на процеса пред
настоящата инстанция разноски не се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение
№ 42 от 11.03.2019 г., постановено по гр. дело № 1478/2017 г. по описа на
Районен съд - гр. Ихтиман, с което Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на В.И.Д.
с ЕГН: ********** сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 14.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за
разликата до първоначално предявения размер от 8 000 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.