№ 11202
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110171067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно установителен и осъдителен иск с правно
основание чл. 26, ал.1 и чл. 55, ал.1 от ЗЗД от М. Г. П. срещу „Л.“ АД. В искова молба са
изложени фактически твърдения, че между отв. „Л.“АД, в качеството заемодател, и „ЕБ“
ЕООД, в качеството на заемополучател е сключен Договор за заем №6368/28.06.2019 г.
Ищцата П. е договоряла като управител на дружеството-заемополучател, и лично като
солидарен длъжник. Предмет на договора е заемна сума от 6000 евро, за чието връщане е
учредено обезпечение от солидарния длъжник – ипотека върху недвижим имот, първа по
ред. Към 12.6.2020г. дългът по заема включва и сумата 680 евро за заличаване на ипотека по
чл. 4.4.h от договора и 1331,47 евро за допълнителна такса по чл. 2.4.e.ii от договора,
последната за предсрочно погасяване на заема. Твърди се, че ищецът е прехвърлил правото
на собственост върху ипотекирания имот на трето лице с уговорка за плащането на част от
продажната цена, а именно купувачът да плати на ответното дружество сумата 8087,58 евро,
което било сторено, а ответникът издал документ за погасяване на дълга. Ищецът счита, че
клаузата на чл. 4.4.h и чл.2.4.е.ii от договора е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Таксата за заличаване на ипотеката е в размер на 1 % от заетата сума, но не по-малко
от 680 лв., и многократно надхвърля нормативно установените разноски, необходими за
заличаване на ипотеката. Таксата за предсрочно погасяване по същество е компенсаторна
неустойка за неизпълнение на длъжника да плати на уговорения падеж, като освен, че следва
да се вземе предвид видът на неизпълнението на длъжника за неиното начисляване, следва
да се отчете и обезпечението по договора. С тези съображение моли съдът да прогласи за
нищожни посочените клаузи на договора за заем, а ответното дружество заплати сумата
2011,47 евро като платени без основание.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 21.02.2022г., в
законоустановения срок е подал отговор на искова молба. Оспорва исковете. Не възразява
по твърдението за наличие на заемно правоотношение, страните по него и процесните
уговорки, както и че на 06.07.2020 г. задълженията по договора са погасени предсрочно.
Счита оспорените клаузи за действителни, а в контекста на неустоечно вземане всяко едно
отговоря на предвидените обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
1
икономически и правно обосновано с оглед дължимите вноски от заема до края на срока на
договора за неговото ползване. Поддържа, че сделката е търговска и при полагане на
грижата на добрия търговец е необосновано да се твърди, че неустойката е прекомерна и
нищожна. Намира, че клаузата по чл.4.4.h от договора касае уговорена между страните
услуга, включваща извършването фактически и правни действия за сметка на
заемополучателя. Оспорва осъдителният иск с довод, че процесната сума е платена от трето
лице.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че на 28.06.2019 г. между ‚Л.“ АД, от една страна като заемодател, и от друга –
„ЕБ“ ЕООД, като заемополучател, и М. Г. П., като солидарен и ипотекарен длъжник, е
сключен Договор за заем бизнес кредит №6368; на 06.07.2020 г. е платена сумата 8087,58
евро и погасен дългът по заемното правоотношение, като с тази сума са платени такса за
заличаване на ипотека и такса за предсрочно погасяване в общ размер 2011,47 евро.
Не е спорно, че ответното дружество при сключване на договора за заем е действало
като финансова институция по чл. 3а, ал.1от ЗКИ. Договорът за кредит има за предмет
предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар. 13, т.2 от ДР на Закон за защита на
потребителите. Предвид легалната дефиниция за „потребител“ по пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП,
сключеният между страните договор съдът счита, че няма характер на потребителски, тъй
като от предметното му съдържание се установява, че паричният ресурс е предназначен за
извършване на търговска и професионална дейност на „ЕБ“ ЕООД. В настоящия случай
ищецът е управител на „ЕБ“ ЕООД, поради което съдът приема, че дадената парична сума
по процесния кредит е именно с посочените в договора цели за дейността на търговското
дружество, а ищецът е действал и договарял за икономическите интереси на
представляваното от него дружество. Предвид това и разясненията, дадени от ВКС с
решение № 38/23.06.2017г. по т. д. № 2754/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение №
84/20.07.2017г. по т. д. № 1934/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., „физическо лице - съдлъжник по
договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец,
може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава
на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност. За да установи качеството „потребител“ на
съответното физическо лице, съдът е длъжен да извърши конкретна преценка съобразно
обстоятелствата и доказателствата по делото. Обезпечението на дълг на търговско
дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме
като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това
физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество,
като например участва в неговото управление или има мажоритарно участие в същото.“ В
тази връзка са неоснователни твърденията на ищеца, че оспорените от него клаузи
противоречат на добрите нрави, поради което са нищожни. В конкретния случай се касае за
търговска сделка, а съгласно чл. 302 от ТЗ, длъжникът по сделка, която за него е търговска,
трябва да полага грижата на добър търговец. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Неустойката като форма на договорна отговорност се
уговаря да обезщети кредитора за вредите от неизпълнение на договора, като размерът на
тези вреди не е нужно да се доказва. Когато неустойката надвишава вредите тя има и
санкционна функция, но този й характер не я прави изначално нито прекомерна, нито
противоречаща на добрите нрави. Неустоечното вземане в размер на 8,5 % върху размера
на всички вноски, които заемополучателят би дължал, ако заемът не е бил изцяло или
частично погасен предсрочно, не може да се приеме, че излиза извън присъщите функции
на неустойката и затова да противоречи на правилата на добрите нрави. Следва да се отчете,
че с предсрочно прекратяване на договора заемодателят е лишен от печалбата, която би получил за
ползване на заемните средства за целия срок на договора. При сравнение на размера на
2
уговорената възнаградителна лихва и на неустоечното вземане, съдът намира, че престациите са
еквивалентни и обосновани с икономическия интерес на страните. Ето защо съдът счита, че
искът по чл. 26, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, а като такъв подлежи на отхвърляне.
Гореизложеното определя правният извод на съда за неоснователност на предявения
осъдителен иск за неоснователно обогатяване, доколкото за ответника съществува валидно
правно основание да задържи полученото. Освен това, процесната сума не е излязла от
патримониума на ищеца, а е платена от трето лице, което е изпълнило делегация за плащане,
но тя е относима за вътрешните отношения между ищеца и това трето лице.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати
на ответника съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, срещу който размер
от 1009 лв. ищецът навежда възражение за прекомерност. Видно от договора за правна
помощ е уговорено едно общо възнаграждение за защита по двата предявени иска; не е
уточнено по кой иск каква част от възнаграждението се отнася, поради което следва да се
приеме, че е поравно. С оглед на това и фактическата и правна сложност на спора,
защитаваният материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да бъдат извършени от процесуалния представил, съдът счита възражението по
чл. 78, ал.5 от ГПК на ищеца за неоснователно, поради което дължи в пълен размер
съдебната разноска.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. П., с ЕГН:**********, срещу „Л.“ АД, с
ЕИК:.............., искове по чл. 26, ал.1 и чл. 55, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на
клаузата на чл.2.4.е.ii и на чл. 4.4.h от Договор за заем бизнес кредит №6368/2806.2019 г.
поради накърняване на добрите нрави, и за заплащане на сумата 2011,47 евро за такси по
чл.2.4.е.ii и на чл. 4.4.h от Договор за заем бизнес кредит №6368/2806.2019 г. като платена
при начална липса на основание – нищожност на клаузата на чл.2.4.е.ii и на чл. 4.4.h от
Договор за заем бизнес кредит №6368/2806.2019 г.
ОСЪЖДА М. Г. П., с ЕГН:**********, да заплати на „Л.“ АД, с ЕИК:.............., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1009,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3