Р Е Ш Е Н И Е
гр.София , .2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІV въззивен наказателен състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Мариана Косачева
и в присъствието на прокурора Татяна Садай като
изслуша докладваното от с-я Ангелов
в.н.о.х.д.№ 952 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 02.05.2018 г., постановена по НОХД № 3 302/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 17 състав, подсъдимият П.Р.Д. е признат за виновен
в това, че за времето от 16:00 часа до 17:00 часа на 10.05.2015 г. в гр. София, ж.к.
Студентски град, ул. ********, игрална зала „Йес“,
отнел чужда движима вещ - кожен портфейл на стойност 7.00 лева, съдържащ сумата
от 380.00 лева, всичко на обща стойност 387.00 (триста осемдесет и седем) лева
от владението на Р.С.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, явяващо се престъпление по чл.194,ал.1 от НК,
като при условията на чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен
срок от 3 ( три) години.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимият Б.е осъден да заплати сумата от 164.22 лева
по сметка на СДВР - разноски по водене на делото.
С присъдата е постановено вещественото доказателство по делото - компакт диск със
запис (на л. 15 от ДП) да бъде унищожено като вещ без стойност.
От така постановената
присъда недоволен подс. Д., който чрез упълномощения си защитник адв. З.К. я
обжалва пред СГС. Във въззивната жалба ( и допълнението към нея) защитникът
изразява недоволство от постановената присъда, като се счита същата за частично
неправилна и необоснована. Защитникът оспорва частта на присъдата, в която се
приема, че предметът на кражбата е парична сума на стойност 380.00лв.,
намирайки я за необоснована. Счита, че за този факт следва да бъдат отчетени
показанията на св. Ж., която заявява, че в портфейла на пострадалия е имало
парична сума в размер на 100лв., а не тези на самия пострадал, който е бил
алкохолно повлиян. Защитникът сочи, че инкриминираната сума е възстановена на
пострадалия, като представя към въззивната жалба
пощенски запис. В тази смисъл адв. К. прави искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подзащитния му бъде оправдан поради приложение
на чл. 9, ал.2 от НК. Алтернативно прави искане за изменение на присъдата и
намаляване на наложеното му наказание.
В хода на
въззивните съдебни прения защитникът на подсъдимия Д.
- адв. З. К. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и като изтъква
последващото ( след постановяване на първоинстанционната присъда)
възстановяване на сумата, моли за приложение на чл. 9, ал.2 от НПК, а
алтернативно – за определяне на наказание при условията на чл. 55, ал.1,т.1 от НК.
Представителят на СГП моли
присъдата на първоинстанционния съдебен състав да бъде потвърдена, като
законосъобразна и правилна, а жалбата на защитата на подсъдимия - оставена без
уважение, като неоснователна.
Подс. Д. в предоставената му
последна дума заявява, че е виновен и изразява съжаление за извършеното.
С оглед на представения с въззивната жалба системен бон от 21.02.2019г., въззивният съд допусна съдебно следствие и го приобщи като
писмено доказателство по делото.
Софийски градски съд, Наказателна
колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата, счете, че фактическите констатации на
първоинстанционния съд относно обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по делото, са извършени след правилен анализ на събраните и проверени
по реда на НПК в хода на съдебното следствие доказателства. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени след съпоставка и преценка на събраните по делото
доказателства, съобразена със собствената им убедителност и съотнасянето им с
останалите събрани чрез способите, предвидени в НПК, данни по делото: показанията на свидетелите Р.П., Н.Н., П.Ж. и П.Д.( включително и показанията им,
приобщени по реда на чл. чл.281, ал.4 и ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
дадени на д.п.), приетите заключения
на фото-техническа експертиза, съдебно-оценителна експертиза и комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза; както и писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за разпознаване на лица, протокол за
доброволно предаване на диск със запис от охранителните камери в обекта,
работен график на игралната зала и бланки с формат А5 с отбелязване на
клиентите на залата и техните залози за 09.05.2015 г. и 10.05.2015 г., както и
справка за съдимост на подсъдимия.
Обосновано е прието, че подс. Д. е неосъждан, като към м. 05.2005г. посещавал игрална зала
„Йес“, находяща се в гр.
София, ж.к. Студентски град, ул. ********, където и св. Р.П.
играел основно на електронната рулетка, монтирана в залата. Двамата не
се познавали. При достъп до залата всеки клиент трябвало да представи документ
за самоличност и имената му се записвали. Вечерта и нощта на 09 – ти срещу 10.05.2015
г. св. П. играл на електронната рулетка,
като в края на смяната на персонала имал обща печалба от 390.00 лева. Тези суми
той бил изтеглил като печалба от електронната рулетка и му били платени от
крупието. На 10.05.2015 г. следобед св. П. отново посетил игралната зала, дълго
време играл, но в крайна сметка загубил сума от 120 лева. Преди това той бил употребил
алкохол, като и в самата игрална зала консумирал такъв. В това време в
игралната зала имало само една служителка - св. Н.Н.,
която изпълнявала функциите на крупие и същевременно обслужвала бара.
Зареждането на сумите за игра на електронната рулетка ставало по електронен
път, като св. Н.отчитала предадените й от клиентите суми и ги зареждала в
техните сметки за залози. Тя изплащала и изтеглените от играта спечелени суми,
като в специално изготвени формуляри за деня отбелязвала срещу името на всеки
клиент заредените суми (като „вкарана сума“) и изтеглените суми (като „изкарана
сума“). В игралната зала имало и монтирани игрални автомати, поставени покрай
стените на помещението, като св. Н.следвало да обслужва и тях.
На
10.05.2015 г., в периода от 16:00 часа до 17:00 часа в игрална зала „Йес“, се намирали св. Р.П. и подс. П.Д., като в помещението
освен тях били и св. Н., както и друг клиент, играещ на автоматите - св. Д..
Докато св. П. играел на рулетката, подс. Д. също играел, седнал на съседен стол
до П.. Този ден подсъдимият Д. бил загубил при играта си в залата общо 570
лева. В следствие на натрупаната умора и консумирания алкохол, св. П. заспал.
По време на играта на рулетката, преди да заспи, пострадалият бил извадил от
джоба си своя кожен портфейл (на стойност 7 лева), с намиращата се в него сума
в размер на 380 (триста и осемдесет) лева, като оставил портфейла си върху
плота на електронната рулетка. В този момент до него се намирал единствено подсъдимият
Д., който решил да се възползва от състоянието на пострадалия. Затова той се
приближил до П. и намиращия се в близост до ръката му портфейл, съдържащ
посочената сума, като след като се огледал дали някой го наблюдава, се
протегнал, взел го и го прибрал в носена от него черна чантичка. Установявайки
своя фактическа власт върху вещите, подсъдимият Д. станал от рулетката и напуснал игралната зала.
В това време св. Н.се намирала в близост до бара, откъдето нямала видимост към
рулетката, а св. Д. бил с гръб към рулетката и играел на автоматите, като
по-късно напуснал залата. Случилото се било заснето от монтираните в залата
охранителни камери.
Малко
по-късно св. П. се събудил и установил, че портфейла му с посочената сума в
него липсва и веднага уведомил св. Н.. Тя се свързала с управителя на залата
св. П.Ж., която чрез мобилно приложение прегледала записите от камерите. За
случилото се били уведомени и служители на охранителната фирма на залата, които
също се отзовали на сигнала. В последствие, когато прегледали записите, св. Ж.
и св. Н.разпознали подсъдимия Д. като лицето, което се навело към пострадалия и
взело портфейла му. А в хода на досъдебното производство, при проведено
процесуално-следствено действие по разпознаване на лица, св. Н.посочила именно
подсъдимия Д. като извършител на деянието. Св. Ж. предала по делото компактдиск
със записа от охранителните камери, който впоследствие бил изследван от
назначената в ДП фототехническа експертиза.
След
постановяване на първоинстанционната присъда ( от 02.05.2018 г.), а именно – на 21.02.2019г. подс. Д.превел на името на
пострадалия П. сумата от 387.00 лв.
Приетата от СРС и споделена от
настоящия съдебен състав фактическа обстановка по делото обективно е безпротиворечива – събраните по делото доказателствени
източници не съдържат противостоящи данни, като свидетелите П. и Н.по идентичен начин описват
интересуващите делото факти, свързани с наличието на престъпление и участието
на подсъдимия в неговото извършване. Следва да бъде посочено, че съществени
противоречия между показанията им, дадени в д.п. и в съдебната фаза на производството
липсва – налице са единствено непълноти от проведения над 2 години от деянието (
в о.с.з. на 09.06.2017г. - П. и 07.02.2018г.-
Н.) техен разпит в съдебното следствие, напълно обясними с продължителния
период от време от събитията, който са възпроизвели. В този смисъл конкретиката в показанията им от д.п. , дадени в много по
близък до инкриминираната дата период
относно конкретните обстоятелства на престъплението, вкл. и отнетите от
владението на пострадалия вещи е логично и
житейски достоверно, поради което и за тези факти законосъобразно СРС е
изградил изводите си по фактите, ползвайки данните в приобщените им показания
от д.п. Гласните доказателствени средства намират пълна подкрепа както в
писмените доказателства, така и в обективните данни от видео-наблюдението на
игралната зала , намерило израз в заключението на фото-техническата експертиза. Авторството на
престъплението се установя от извършените от св. Н.и св. Ж. разпознавания на
подс. Д., така и от бланката с отбелязване на клиентите на игралната зала и техните залози за 10.05.2015 г., като това
обстоятелство не се оспорва от подсъдимия и защитата му. Следва да бъде посочено, че СРС е извършил
подробен анализ на доказателствените
средства и установените с тях правнозначими и
включени в предмета на доказване по делото факти, който въззивният
съд напълно споделя.
Оспорено във въззивната жалба е обстоятелството относно размера на паричната
сума, която пострадалия П. е носил в портфейла си. Според защитника е налице противоречие между
показанията на св. Ж. и св. П. за този факт и следва да бъдат ценени
показанията на св. Ж.. Този довод е неоснователен, тъй като в прочетените ( по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК) от д.п. показания на П. ( от 03.07.15г.)
свидетелят е категоричен, че сумата в портфейла му е била 380 лева, а заключението
на КСППЕ, касаеща освидетелстването му, е
категорично, че е психично здрав и
въпреки състоянието му на обикновено алкохолно опиване в момента на деянието,
той е бил психически годен да дава свидетелски показания. В този смисъл липсват
каквито и да било основания да не се кредитират показанията на пострадалия и
относно този факт. По отношение на св. Ж. следва да бъде посочено, че в разпита
си в хода на съдебното следствие ( на 17.11.2017г.) и след 2 г. и 6 м. от
събитията същата заявява, че е разбрала наличието на сума в портфейла на
пострадалия от порядъка на 100 – 200 лв. ( „…Разбрах, че в портмонето е имало
лични документи и сума около 100 – 200 лв….“).
Съпоставката между данните, изходящи от пострадалия и тези от св. Ж.
категорично дават основания да се ценят първите, тъй като св. Ж. е крайно
неконкретна ( не става ясно от кого е разбрала размера на сумата) и колеблива (
сочи приблизителна сума с голяма разлика в стойността), а така също следва да
бъде отчетено, че такива данни ( за знание на размера на отнетата от П. сума
пари) Ж. споделя едва в хода на съдебното следствие, а не и в предходния си
разпит в д.п. В този смисъл обективно противоречие между показанията на св. П.
и тези на св. Ж. не съществува – налице е мнимо такова, тъй като св. Ж. не
съобщава непосредствените си възприятия от този факт, нито откъде е придобила
информацията от една страна, а от друга се касае до пряко и косвено доказателствено
средство, като наличието на лице с преки възприятия изключва по правилата на
формалната логика възприемането на данните, изходящи от лице, придобило по опосреден ( и останал неясен по делото) начин за даден
факт. В този смисъл и СГС напълно споделя доказателствения
извод на СРС за несъмнена установеност на паричната сума от 380.00 лева, а
наведеният от защитата довод не се явява основателен.
Ето защо и след самостоятелен анализ
на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на първата
инстанция по фактите, като упражни правомощията си по реда на чл. 316 от НПК и
установи ново фактическо положение, свързано с последващото постановяването на
първоинстанционната присъда поведение на подс. Д. и изразяващо се във
възстановяване на пострадалия П. на инкриминираната по делото сума със системен
бон от 21.02.2019г.
На базата на правилно възприетите
фактически обстоятелства районният съд в законосъобразно е заключил, че
подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
престъпление по чл. 194, ал.1 НК. Същият
на инкриминираната дата е отнел от владението на св. П. чужди движими вещи на
обща стойност 387.00лв, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Участието на подс. Д. при
осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението кражба – отнемане на
движими вещи е осъществено като същият е придобил фактическа власт върху паричната
сума, намираща се в портфейла на пострадалия и заедно с тях е избягал от мястото на
престъплението. С така описаното поведение на подс. Д. е настъпил съставомерния обществено опасен резултат - промяната във
фактическата власт върху предмета на посегателство, което обуславя наличието на
пряка причинно следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилото
увреждане на правото на ползване и факта на довършеност
на увреждащото резултатно престъпление.
От
субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината пряк
умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои вещите, за да се разпореди с тях, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Същият е притежавал
възможност да възприема правилно фактите от обективната действителност и какво
е отражението им върху нея. В този смисъл същият е съзнавал обективните условия
на извършеното от него деяние-това, че вещите не са негови, че ги отнема от
чуждо владение и то без съгласието на владелеца им, както и отражението на това
деяние върху в действителността-противозаконното преминаване на вещите от
чуждия в неговия патримониум. Същият е искал да
настъпи този противообществен резултат, към който пряко се е стремял.
Защитата
във въззивната си жалба и пледоарията си пред въззивния
съд се позовава на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК с искане за оправдаване на
подс. Д. по повдигнатото му обвинение. Този довод не се явява основателен. При установените по делото фактически положения съдът направи извод, че
осъщественото от подс.Д. деяние не би
могло да бъде подведено под хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като неговата
обществена опасност не е малозначителна или явно
незначителна. Защитникът е прав в твърденията си, че логическото и систематично
тълкуване на материалноправната норма на чл.9, ал.2
от НК мотивира нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния, като тя може
принципно да намери приложение по отношение на всеки престъпен състав от
особената част на НК, включително и привилегированите, когато обаче са налице
основанията за това - деянието да е малозначително,
поради липсата на обществена опасност въобще, или поради нейната явна
незначителност. Такъв извод следва да бъде направен от решаващия съд, на базата
на съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства, за всеки отделен
случай.
Въззивният съд счита, че в настоящия казус, първоинстанционният
съд основателно и обосновано се е произнесъл по внесения от СРП обвинителен акт за извършено от подс.Д. престъпление по чл.194, ал.1 НК, признавайки го за
виновен. Поначало, за да бъде признат един подсъдим за виновен, респективно за да
съставлява едно деяние
престъпление не е достатъчно то само формално да
осъществява субективните и
обективни признаци на съответния състав. Необходимо е деянието да е в
достатъчна степен общественоопасно, да
накърнява сериозно
обществените отношения, предмет на
наказателноправна защита. Така и разпоредбата на чл.
9 ал.2 от НК предвижда, че деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление не е престъпно в две хипотези: когато поради
своята малозначителност изобщо не
е общественоопасно или когато неговата обществена
опасност е явно незначителна, като предвиждайки в себе
си белезите на малозначителност да изключи престъпния
характер на осъщественото от дееца. Последната може да се преценява откъм
обществената опасност както на самото деяние, така и тази на самия извършител. От
събраните по делото доказателства става ясно, че подс. Д. не е осъждан до
момента, студент, не е регистриран като
извършител на криминални прояви. При преценката за малозначителност
на деянието съдът не може да не отчете обстоятелството, че се касае до една
инцидентна проява в поведението на подс. Д., който няма асоциални прояви;
следва да бъде отчетена и изразената от подсъдимия критичност към стореното,
както и възстановяването на сумата на пострадалия ( същото следва да бъде
отчетено на плоскостта на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства,
тъй като заместването на вещите е станало след приключването на съдебното
следствие в първоинстанционния съд, паради което и
липсват основания за приложение на привилегирования състав на чл. 197, , т.1 от НК). В настоящия казус съдът намира, че с конкретното поведение на подсъдимия Д. обществените отношения, предмет на
наказателно правна защита, са били накърнени в степен, изключваща малозначителността или явната незначителнност
на деянието. Касае се до кражба на сума от 387.00лв., която се явява над
установения към датата на деянието размер на минималната работна заплата (
определена с ПМС № 419/17.12.2014г. на 360.00лв.); вещите са отнети от
владението на безпомощен човек ( пострадалият е бил заспал) и на място, където
подсъдимият е играл хазартни игри. В този смисъл СГС не счита, че обективните
характеристики на деянието го определят като малозначително
или ясно незначително. Несъмнено за подс. Д. са събрани
множество данни, разкриващи го като позитивна и общественополезна личност, без
други противоправни проявления, но личността на дееца е само едно
обстоятелствата, които трябва да бъдат взети под внимание при прилагане на
хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Водим от горното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
СРС при условията на чл. 54 от НК
е определил на подс. Д. наказание „ лишаване от свобода“ в размер на 6 ( шест)
месеца, приемайки превес на смекчаващите над
отегчаващи отговорността му обстоятелства. Като смекчаващи е посочил необремененото
съдебно минало на дееца и невисоката стойност на отнетото, а като отегчаващо – възползването
му от състоянието на пострадалия П..
Въззивният съдебен състав счита, че в
настоящия случай контролираната инстанция е проявила прекомерна строгост, така
щото наложеното наказание явно не съответства на престъплението – основният
критерий при определяното му, посочен в чл. 35, ал.3 от НК. Действително подсъдимият се е възползвал от
състоянието на пострадалия, но като смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства следва да бъдат отчетени още и младата му възраст, проявената
критичност към извършеното и изразено съжаление, както и фактът на
възстановяване на причинените от деянието имуществени вреди.
В този смисъл и въззивният съд прие наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подс. Д. обстоятелства,
когато и най – лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко, а именно – необременено съдебно минало, младата възраст, наличие на
обучителен процес, възстановяването на вредите от престъплението, изразено съжаление към извършеното и ниската
степен на обществена опасност на конкретното престъпление, поради което счете,
че адекватно на престъплението се явява определянето на наказанието при
условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК – заменянето на наказанието „
лишаване от свобода“ с наказание „ пробация“. Последното ( с оглед
положителните данни за личността на подсъдимия) въззивният
съд намира, че ще бъде в състояние да мотивира подс. Д. да се въздържа от други престъпни деяния и да
преосмисли и преформулира ценностната си нагласа към спазване на законите и
добрите нрави.
При определяне на пробационните мерки по вид и срок, въззивният
съд счете, че следва да наложи двете
задължителни пробационни мерки ( по чл. 42а,
ал.2, т.1 и т.2 от НК) - „задължителна
регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” - за срок от 8 ( осем) месеца,
явяващ се под средния, предвиден в закона и съобразен с естеството на
престъплението. Периодичността на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ
адрес” следва да бъде определената с
явяване и подписване пред пробационен служител два
пъти седмично.
В този
смисъл присъдата на СРС следва да бъде изменена, като бъде отменена в частта й
относно наложеното на подсъдимия наказание.
В съответствие с правилото на чл.
189, ал.3 от НПК в тежест на подс.А.при този изход на делото са възложени направените разноски, а разрешението
вещественото доказателство компактдиск да бъде унищожено е съответно на
характеристиката му на вещ без стойност.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или
непълнота на доказателствата, поради което и обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена в останалата част.
Воден от
горното и основание чл. 334, т.т. 3 и 6, вр. чл.337,
ал.1,т.1 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 02.05.2018 г., постановена по НОХД № 3 302 от 2017г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17
състав В ЧАСТТА относно наложеното на
подсъдимия П.Р.Д. , с установена по делото
самоличност, наказание, като вместо
определеното по реда на чл. 54 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от
6 ( шест) месеца, му НАЛАГА наказание
при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно „ПРОБАЦИЯ“,
изразяваща се в пробационните мерки: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” с явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично с продължителност от 8
( осем) месеца и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” с продължителност от 8
( осем) месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
от 02.05.2018 г.,
постановена по НОХД № 3 302 от 2017г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17 състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.