Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1610 20.11.2020 година гр.Бургас
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на пети ноември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Й. Б.
с участието на прокурора Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2149 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Ц.В.Й., ЕГН **********,
чрез адв. С.С., със съдебен адрес:***, офис 309 срещу решение № 260027 от 31.08.2020г.,
постановено по НАХД № 521/2020 по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено
наказателно постановление № 19-0304-001959 от 07.08.2019г. на началник
сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на касационния жалбоподател:
- за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 лв.;
- за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен
акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се аргументи за
недоказаност на нарушенията, липса на подробно описание в акта за нарушение и
наказателното постановление. Според жалбоподателя неправилно
първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка за безспорно
установена, като се е позовал на акта за нарушение и наказателното
постановление и не е взел предвид, че тежестта на доказване е на
административно-наказващия орган.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – РУ Несебър, при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя
доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за
неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Несебър е потвърдил наказателно
постановление №19-0304-001959 от 07.08.2019г. на началник сектор към ОД на МВР
Бургас, РУ Несебър, с
което на касационния жалбоподател:
- за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 лв.;
- за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
За да постанови решението, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приел за установена фактическата
обстановка. Установил, че в хода на административнонаказателното производство
не били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление било издадено от компетентен орган. Спазени били изискванията на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Съдът е обсъдил подробно изложените възражения и след като
намерил същите за неоснователни приел, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения. По тези
съображения потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
В
обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е посочено, че на 23.07.2019г., около 17,35ч., в к.к.
Слънчев бряг, по главната алея, на кръстовището до хотел „Карлово”,
жалбоподателят Й. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СВ 3643 ВТ.
При полицейска проверка било установено, че жалбоподателят по време на
движението не използвал предпазен колан, с който бил оборудван автомобила и не
представил контролен талон към СУМПС. Срещу водача бил съставен АУАН, а въз
основа на него било издадено и процесното наказателно постановление.
Относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП вменява
задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1,
M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Санкцията за
неизпълнение на това задължение е предвидена в чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Възраженията на касатора за липса на нарушение са неоснователни. Според
хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП освободени от задължението за
ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не
позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на
лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само
състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните
възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или
поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. В случая,
жалбоподателят не се позовава на причини, поради които е бил в невъзможност да
използва обезопасителен колан.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Неизпълнението на това задължение се санкционира на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, съгласно който наказва се с глоба 10 лв. водач, който не
носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство.
В
конкретния случай между страните няма спор относно факта, че при полицейската
проверка водачът не представил контролния талон.
В АУАН
и НП са посочени всички съставомерни признаци на деянията, поради което е
неоснователно възражението за липса на подробно описание на нарушението. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Касационният състав не констатира нито едно от сочените от жалбоподателя
нарушения на процесуалните правила. С разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е въведена презумпция, съгласно която,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното. Тази презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с
акта факти е върху нарушителя. В настоящия случай, жалбоподателят не е
ангажирал доказателства пред първоинстанционния съд, от които да се направи
извод че нарушенията не са извършени. В хода на съдебното дирене е разпитан
актосъставителя, чиито показания, изцяло подкрепят констатациите в акта за нарушение,
поради което първоинстанционният съд законосъобразно е стигнал до извода, че Й.
е извършил вменените му нарушения.
Настоящата инстанция намира,
че при така установената фактическа обстановка, районният съд е направил
законосъобразни и обосновани правни изводи относно съставомерността на описаните
деяния, които се споделят напълно. Фактите по делото са изведени въз основа на
надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни
доказателствени средства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са
налице нарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото.
Видът и размерът на санкцията са правилно
определени и не подлежат на изменение.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260027 от 31.08.2020г., постановено по НАХД № 521/2020
по описа на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.