РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Монтана, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора Р. П. Р.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно
дело № 20241600600418 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 64, ал.6-8 НПК.
Образувано е по жалби на Р.П. и Н. П. и двамата от с. *, обл. *, чрез защитниците им
– адв. М. К. и адв. В. П., обвиняеми по досъдебно производство № 1248/2024г. по описа на
РУ МВР Монтана, пр.пр. №5950/24г по описа на РП Монтана против определение на РС
Монтана, постановено на 16.12.2024г. по ЧНД№ 1557/2024г. по описа на РС Монтана с
което спрямо тях е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Жалбоподателите
твърдят, че съдът неправилно е приел, че е налице опасност да извършат и други
престъпления или да се укрият. Молят за отмяна на постановената мярка за неотклонение и
замяната й с друга по- лека.
В съдебно заседание защитникът на обв. Н. П. - адв. В. П. поддържа жалбата.
Изразява становище, че са налице основания по отношение обвиняемия да бъде взета по-
лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание защитникът на обв. Р. П. - адв. М. К. също поддържа жалбата.
Изразява становище, че са налице основания по отношение обвиняемия да бъде взета по-
лека мярка за неотклонение.
Прокурорът излага доводи, че обжалваното определение е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Въззивният съд, като провери правилността на обжалваното определение във връзка
1
с оплакванията в жалбата,доводите и становищата на страните, приема следното:
Жалбите са допустими, разгледани по същество същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съображенията на Окръжен съд Монтана са следните:
С обжалваното определение постановено на 16.12.2024г. по ЧНД№ 1557/2024г. по
описа на РС Монтана по отношение на жалбоподателите в настоящето производство Н. П.
и Р. П. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по досъдебно производство
№ 1248/2024г. по описа на РУ МВР Монтана, пр.пр. №5950/24г по описа на РП Монтана.
За да вземе мярка за неотклонение ”Задържане под стража” по отношение на
жалбоподателите в настоящото производство, първоинстанционния съд е приел, че са
налице условията на чл. 63, ал.1 от НПК. Преценил е доказателствата по делото, въз основа
на които е приел, че са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано
предположение, че престъплението е извършено от жалбоподателите, с оглед на събраните
доказателства за личността на обвиняемите, е приел, че може да извършат и други
престъпления, като е наложил най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”.
При проверката на атакувания първоинстанционен съдебен акт МОС намира, че
районния съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието на достатъчно
фактически данни, събрани по постановения от НПК ред, които позволяват изграждане на
обосновано предположение, че обвиняемите са извършители на инкриминираното
престъпление. В производството по първоначално вземане на мярка за неотклонение съдът
не преценява дали лицето е наистина виновно или не. Достатъчно е да съществува
предположение за това, и това предположение да е обосновано.
От доказателствата по ДП може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемите са автори на престъплението по чл. 131а, пр. 2, вр. с чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл.
129, ал. 2 вр. с ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.“б“, вр. с чл. 20, ал.2, вр.с ал.1 от НК, за което са им
повдигнати обвинения.
Лицето Н. П. от с.*, обл.*, е привлечен като обвиняем с Постановление от
14.12.2024г., по досъдебно производство № 1248/2024г по описа на РУ МВР Монтана, за
това, че на 13.12.2024г, в гр. *, в района на *, в условията на опасен рецидив и по
хулигански подбуди, като извършител в съучастие с Р. П., причинил средна телесна повреда
на Д.И., изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата вследствие на фрактура
на 8-мо и 9-то ребра вляво - престъпление по чл.131а, пр.2, вр. с чл.131, ал.1, т.12, вр. с
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ вр. с чл.20, ал.2 вр.с ал.1 от НК.
По същото дело е привлечен в качеството на обвиняем и Р.П. с Постановление от
14.12.2024г. по ДП №1248/2024г. на РУ Монтана за това, че на 13.12.2024г, в гр. *, в района
на *, по хулигански подбуди, като извършител в съучастие с Н. П., причинил средна телесна
повреда на Д. И., изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата вследствие на
фрактура на 8-мо и 9-то ребра вляво - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.129, ал.2 вр.
с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр.с ал.1 от НК.
Първата формална и абсолютно задължителна предпоставка за вземане на най-
2
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ е наличието на обосновано
предположение, че обвиняемия е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода или с друго, по-тежко наказание. Кумулативно се изисква да е налице и една от
алтернативно посочените опасности – обвиняемия да се укрие или да извърши друго
престъпление.
По образуваното ДП, което е в изключително ранен стадий са събрани писмени и
гласни доказателства, протоколи, справки, приложени са медицински документи, предстои
назначаване на съдебно-медицинска експертиза, относно получените увреждания от свид.
Д.И.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че с оглед на императивните разпоредби
на закона и въз основа на събрания до момента доказателствен материал по цитираното ДП,
което е в съвсем ранен стадий, може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемите Н. П. и Р. П. са извършители на деянието, за което са им повдигнати
обвинения. В подкрепа на този извод са събраните доказателства до момента.
Престъплението, за което е повдигнато обвинение и лицата са привлечени като
обвиняем, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от пет до дванадесет години,
т.е. същото по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, е „тежко умишлено“ престъпление.
Изпълнена е първата предпоставка за вземане на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ – наличието на доказателства за обосновано предположение за съпричастност
към престъплението.
Важно за правилното определяне на адекватна мярка за неотклонение е опасностите
от укриване и извършване на престъпление да бъдат реално изводими от събраните
доказателства. За извеждане на заключението, че е налице реална опасност за извършване на
престъпление могат да бъдат съдебното минало на обвиняемите, техните предишни
осъждания, както и такива за множество престъпления от един и същи вид, които навеждат
на извод за трайно формирани престъпни навици у обвиняемите лица.
Доказателствата по делото сочат, че обв. Н. П. е бил многократно осъждан за
извършени от него тежки умишлени престъпления от общ характер, с влезли в законна сила
присъди, с които са му налагани наказания “лишаване от свобода” при ефективно
изтърпяване, видно от приложената справка за съдимост (л.36-39 от цит. ДП). Последното
му осъждане е по НОХД № 1429/2021г. /по описа на РС Монтана/ в сила от 12.01.2022г за
престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, като му е наложено наказание от осем месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим, което е изтърпяно и обвиняемия е
освободен от затвора на 05.08.2022г.
Видно от приложената справка - характеристика на л. 35 от ДП е, че обв. Н.П. е с
лоши характеристични данни, като няма постоянна работа, злоупотребява с алкохол и
употребява наркотици, не се занимава с общественополезна дейност, конфликтен е и е
склонен към агресия, не се ползва с добро име в квартала, в който живее.
По същия начин стоят и обстоятелствата по отношение на обв. Р.П.. Същият е
3
осъждан за извършено от него умишлено престъпление от общ характер, с влязла в сила
присъда, за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да извършва
престъпления, вкл. и телесни повреди, а именно по чл. 131, ал.1, т.8 пр.2 вр. с чл.130, ал.1 от
НК, за което му е наложено наказание “лишаване от свобода” при ефективно изтърпяване,
видно от приложената справка за съдимост (л.24-26 от цит. ДП), по НОХД № 353/2020г. /по
описа на Специализиран наказателен съд/ в сила от 30.01.2020г., като му е наложено общо
наказание на основание чл.23, ал.1 от НК от осем месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим, което е изтърпяно и обвиняемия е освободен от затвора.
Видно от приложената справка - характеристика на л.23 от ДП е, че обв. Р. П. е с
лоши характеристични данни, движи се с лица от криминалния контингент, употребява
наркотици,след което става агресивен и провокативен.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че при тези данни са налице условията на
чл.63, ал. 1 от НПК.
Конкретните обстоятелства по делото несъмнено сочат, че в настоящия случай
опасността от извършване на друго престъпление от обвиняемите е твърде значителна,
преди всичко с оглед на лошите характеристични данни и високата степен на обществена
опасност на обвиняемите, предопределена и от предишните им осъждания, които освен
всичко друго са индикация за наличието на трайно изградени престъпни навици. Може да
бъде изведен и извод, че наложените и изтърпени до настоящия момент наказания по
предходните им осъждания не са оказали своето поправително въздействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 НПК мярката за неотклонение ”задържане под
стража” се взема, когато може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и
доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши (друго) престъпление.
Настоящата инстанция намира за правилен и законосъобразен извода на
първостепенният съд, че с оглед на наличните по делото доказателства, може да бъде
направено обосновано предположение, че именно обвиняемите Н. П. и Р. П. са извършители
на деянието, за което им е повдигнато обвинение. Дори ако се приеме, че обвиняемите не
биха се укрили от органите на досъдебното производство, предвид факта, че имат установен
постоянен и настоящ адрес, то въпреки това единствената мярка за неотклонение, която би
била обоснована и оправдана в настоящия случай е именно “задържане под стража”, тъй
като вероятността да извършат друго престъпление по никакъв начин не би могла да бъде
изключена. Нещо повече, както се посочи по-горе, тази вероятност е голяма, особено като се
има предвид склонността им към извършване на противообществени деяния и
посегателства срещу конституционно установени и гарантирани права на българските
граждани.
Обстоятелствата, че обвиняемите се грижат за деца и за болните си родители са
декларативни и неотносими към релевантните за вземането на мярка за неотклонение
обстоятелства.
4
По изложените съображения съдът намира, че условията на чл. 63, ал.1 НПК са
налице в настоящия случай и по отношение на двамата обвиняеми. Всичко гореизложено,
обуславя становището на съдебния състав, че обвиняемите са личности с висока степен на
обществена опасност, които може да извършат друго престъпление, ако спрямо тях по
настоящото дело не се определи мярка “задържане под стража”. Последната, съдът намира,
че се явява напълно съобразена с обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и отговаря на
целите по чл. 57 на същия закон.
В случая мярка за неотклонение „подписка“, или „домашен арест“, или „гаранция“
няма да бъдат достатъчни, за да предотвратят извършване на други престъпления от
обвиняемите.
По тези съображения и като намира, че в случая са налице всички кумулативно
предвидени предпоставки на чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, пр. 2 НПК, на основание чл.64, ал.1
НПК, Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. П. от с. *, обл. *, ЕГН **********,
обвиняем с Постановление от 14.12. 2024г., по досъдебно производство № 1248/2024г., пр.пр.
5950/2024г на РП Монтана, за престъпление по чл.131а, пр.2 вр. с чл.131, ал.1, т.12 вр. с
чл.129, ал.2 вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на обвиняемия Р. П. от с. *, обл.*, ЕГН
**********, обвиняем с Постановление от 14.12. 2024г, по досъдебно производство №
1248/2024г., пр.пр. 5950/2024г. на РП Монтана, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с
чл.129, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5