Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 02.12.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 15268 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр.
с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на длъжника по изпълнението З. „Б.В.И.Г.“ АД, чрез надлежно
упълномощен представител, срещу постановление с изх. № 3252 от 28.10.2019г. по
изп. дело № 20198450400263 по описа на ЧСИ П.М., рег. № 845, с район на
действие СГС, съобщено на длъжника на 30.10.2019г. С обжалваното постановление е
оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване размера на присъдения
по делото адвокатски хонорар по цитираното изпълнително дело.
В жалбата се
твърди, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение над 200 лева е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че от длъжника се дължат разноски
за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят излага също,
че размерът на възнаграждението за адвокатски хонорар е прекомерен предвид
правната и фактическата сложност на изпълнителното производство, а и не е
отчетен факта, че не са извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане. Позовава се на приетото в т. 3 от Тълкувателно решение (ТР) № 6 от
06.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ВКС, както и приложимата норма по чл. 78,
ал. 5 от ГПК. Счита, че извън действия по образуване на изпълнителното дело,
адвокатът на взискателя не е извършвал други действия. Цитира съдебна практика.
Заявено е искане съдът да отмени постановлението за разноски и да намали възложените
на длъжника разноски за адвокатското възнаграждение до минималния размер от 200
лв., определен по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендира разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя „ДЗИ-О. з.“ ЕАД, чрез
упълномощения адв. Е.Д.К.-Г.от ПАК, с който я оспорва, като неоснователна.
Излага съображения, че поради липса на повишена правна и фактическа сложност
претендираното адвокатско възнаграждение за взискателят е в минимален размер,
съобразно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Цитира съдебна практика. Иска да се остави
частната жалба без уважение. Не претендира разноски по настоящото дело и не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ П.М., с които е заявено становище за неоснователност на
жалбата. Съдебният изпълнител поддържа, че изплатеният адвокатски хонорар е
изчислен в минимален размер, определен в чл. 10, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с включен ДДС.
поддържа, че по делото е поискано и извършването на изпълнителни действия от
пълномощника на взискателя – запор върху банковата сметка на длъжника. Моли
съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20198450400263 по описа на ЧСИ П.М. е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 27.08.2019г., с който жалбоподателят З. „Б.В.И.Г.“ АД е
осъден да заплати на взискателя – „ДЗИ-О. з.“ ЕАД парична сума от 1098.32 лв. –
разноски пред първа инстанция.
В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска съдебният
изпълнител да образува изпълнително дело и сочи като способ на изпълнението – да
се наложи запор върху конкретно посочена банкова сметка ***, до размера на
присъдените суми.
Към молбата
за образуване на изпълнителното производство е приложено адвокатско пълномощно,
договор за правна помощ и фактура от 25.09.2019г., с което адв. Е.Д.К.-Г.е
овластена от взискателя, да го представлява и от който е видно, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е в размер на общо 350 лв., към която сума е добавено
и 20% ДДС - за образуване и защита по изпълнителното производство.
От приложеното
копие на изп. дело № 20198450400263 на ЧСИ П.М. се установява, че изпълнителното
дело е образувано на 10.10.2019г., а ПДИ е връчена на длъжника на 16.10.2019г.,
като на 18.10.2019г. е подадено възражение от длъжника – жалбоподател в настоящото
производство - за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до сумата
от 200 лв. С обжалваното в настоящото производство постановление с изх. № 3252
от 28.10.2019г. по изп. дело № 20198450400263, ЧСИ П.М. е оставил без уважение
искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение. Съобщението
за постановление с изх. № 3252 от 28.10.2019г. е получено от длъжника на 30.10.2019г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата по
чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по
изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което
същата е процесуално допустима.
Спорният
въпрос между страните по делото е дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за извършване на
действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело,
до размера на сумата от 420 лв. с ДДС, определен от съдебния изпълнител.
При проверка
за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:
Съгласно
чл.78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава
приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са
указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК. В хода на изпълнителното производство освен първоначалната
молба, с която е сезиран ЧСИ, упълномощеният адвокат на взискателя не е
извършвал никакви процесуални действия, поради това съдът приема, че
образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна
страна.
Действително
с молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е посочил начина на
изпълнението, но последното е изискване за редовност на молбата до съдебния
изпълнител. Т.е. посочването на изпълнителен способ в молбата – налагане на
запор върху вземания по банкова сметка ***, не представлява самостоятелно искане
на взискателя за извършване на това действие, не само защото се съдържа в
молбата за образуване на изп. дело, а не е поискано отделно, но и защото
включването на такова искане е елемент от редовността на молбата за образуване
на изпълнителното производство съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК. Следва да се приеме, че единствените
извършени от процесуалния представител на взискателя действия по делото са тези
по подаване на молба за образуването му.
Съдът, като
взе предвид разпоредбите на чл. 10, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приема, че размерът от 420 лв.
с ДДС на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерен и
следва да бъде намален до размера на сумата от 240 лв. с ДДС – само за
образуване на изпълнително дело. Сумата от 420 лв. е отнесена от ЧСИ за
образуване на изпълнителното производство, но този размер е относим при
определяне на възнаграждението и по чл. 10, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.,
която норма регламентира възнаграждение при процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело, както и извършването на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания. В случая съдът приема, че разпоредбата
на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. е неприложима, тъй като за
приложението й е необходимо по-голяма фактическа и правна сложност на делото,
съответно активно поведение от страна на процесуалния представител на
взискателя по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на различни
начини за изпълнение в течение на производството и т. н., каквито действия не
се установяват да се предприети от пълномощника на взискателя по изп. дело №
20198450400263 на ЧСИ П.М..
Предвид
изложеното, съдът приема доводите в частната жалба за основателни. Следва, че
взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 240 лева с ДДС,
но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл.
10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изложените
съображения, настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваното постановление
и да се произнесе по същество, като постанови исканото намаляване на размера на
адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 240 лв. с включен ДДС, тъй
като процесуалният представител на взискателя начислява ДДС, видно от
представената фактура № 922/25.09.2019г.
По разноските
в настоящото производство съдът приема следното:
При този изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да се
присъдят разноските в настоящото производството, които възлизат общо на 111 лв.
От тях 25 лв. за платена държавна такса, 36 лв. платени на съдебния изпълнител
за администриране на жалбата, които са част от разноските по обжалването, както
и определени от съда 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 25а,
ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на неголямата
правна и фактическа сложност на настоящото производство.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******** постановление с изх. № 3252 от 28.10.2019г. по изп. дело № 20198450400263 на ЧСИ П.М., рег. № 845, с район на действие Софийски градски съд, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване размера на адвокатското възнаграждение за взискателя и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК ********, по изп. дело № 20198450400263 на ЧСИ П.М. до размера на сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева (с включен ДДС).
ОСЪЖДА „ДЗИ-О. з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 111 (сто и единадесет) лева – разноски по частно гр. дело № 15267 по описа за 2019г. на Софийски градски съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./