Номер 26112.11.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Стара ЗагораI Търговски състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Съдия:Анна Т. Трифонова
Секретар:Стойка И. Нанева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20205501001176 по описа за 2020 година
Обжалвано е решение № 446/18.03.2020 г., постановено по гр.д. №
5784/2018г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск от „Т.Б.“ ЕАД против М. А. К. за признаване на
установено, че М. А. К. дължи сумата от 296, 21 лв. с ДДС, представляваща
деветнадесет изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство s (към
номер **********), предоставено в Договор за лизинг от 08.12.2015г.,
начислени във фактура № **********/15.05.2016г.
Въззивникът „Т.Б.“ ЕАД излага подробни съображения за неправилност
и незаконосъобразност. Направено е искане да се отмени решението в
обжалвана част и да се постанови друго, с което да се признае за установено
наличието на вземането в тази част. Претендира за разноските по делото.
Доказателствени искания не са направени.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
въззиваемият М. А. К. , чрез особения си представител счита, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважения по изложени съображения.
Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение, като
валидно, допустимо и правилно.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
1
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е предявеният иск от “Т.Б.” ЕАД
против М. А. К. за признаване на установено, че дължи сумата от 296, 21 лв.
с ДДС, представляваща деветнадесет изискуеми лизингови вноски за мобилно
устройство s (към номер **********), предоставено в Договор за лизинг от
07.12.2015 г., начислени във фактура № **********/15.05.2016г. с настъпил
падеж на 30.05.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът М. А. К. , чрез особения си представител оспорва
предявения иск, като моли съда да отхвърли, като неоснователен, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6427/2017 г по описа на Районен съд -
Стара Загора в полза на „Т.Б.“ ЕАД е издадена заповед № 4125/28.11.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесното
вземане. Издадената заповед, която е връчена на ответника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът е предявил по делото настоящия иск.
На 08.12.2015 г. страните по делото са сключили договор за лизинг,
съгласно който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване s (към номер **********) за срок от 23 месеца или до 08.11.2017 г.,
а ответникът се задължил да плати на ищеца общата му лизингова цена от
358.57 лева с ДДС, на месечни лизингови вноски, всяка по 15.59 лева, с падеж
за плащането им посочен в чл. 5 от договора. Крайният срок на договора е
08.11.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по
договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да
предостави на лизингополучателят вещ за временно ползване срещу
2
уговорено лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил
държането на мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или
уговорено потребление.
Безспорно е, че на 08.12.2015 г. между страните е сключен договор за
лизинг със срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му,
съгласно който ищецът в качеството на лизингодател е предоставил на
ответника в качеството на лизингополучател за временно и възмездно
ползване мобилно устройство мобилно устройство s (към номер **********).
Лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер
на 358, 57 лв. с ДДС, по начин посочен в договора, а именно на 23 броя
месечни лизингови вноски всяка в размер на 15, 59 лв. с ДДС. Съгласно чл. 4
от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.
В настоящия случай се установява, че ищецът е предоставил за
ползване на ответника мобилното устройство във вид, годен за употреба,
поради което за лизингополучателя е възникнало задължението да заплати
цената на лизинговата вещ. Процесният договор не е нито развален нито
прекратен и има действие до изтичането на срока, за който е сключен. Няма
настъпила предсрочна изискуемост на вноските по лизинга, доколкото няма
изрично заявено от лизингодателя и достигнало до знанието на
лизингополучателя изявление, че трансформира вземането си в предсрочно
изискуемо или че прекратява или разваля договора. Поради това при
настъпване на крайния срок на действие на договора стават изискуеми всички
дължими и неплатени месечни лизингови вноски, които лизингополучателят
не е погасил до момента на изтичането срока на действие на договора и
лизингодателят има право да претендира тяхното присъждане след като е
предоставил устройства на лизингополучателя и последният го е ползвал. Ето
защо в случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 24.11.2017 г., крайният срок на действие на лизинговия
договор, който е на 08.11.2017 г. е изтекъл, сумата не е била платена от
абоната и няма данни мобилното устройство да е върнато на оператора.
Поради това съдът намира, че предявеният иск от Т.Б.” ЕАД за признаване
на установено по отношение на М. А. К. съществуване на вземане в размер на
296, 21 лв. с ДДС, представляващо деветнадесет изискуеми лизингови вноски
3
за мобилно устройство s (към номер **********), предоставено в Договор за
лизинг от 08.12.2015г., начислени във фактура № **********/15.05.2016г. е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част и в частта за разноските е неправилно и следва да бъде
отменено, като вместо него следва да бъде признато за установено по
отношение на М. А. К. съществуване на вземането на “Т.Б.” ЕАД за сумата от
296, 21 лв. с ДДС, представляващо деветнадесет изискуеми лизингови вноски
за мобилно устройство s (към номер **********), предоставено в Договор за
лизинг от 08.12.2015г., начислени във фактура № **********/15.05.2016г.
ведно със законна лихва върху тази сума от 24.11.2017 г. до изплащането й, за
които парични задължения е издадена заповед № 4125/28.11.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6427/2017 г.
по описа на Старозагорския районен съд.
По отговорността за разноски:
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото М. А. К. следва да заплати на “Т.Б.” ЕАД
сумата от 103. 09 лв., представляваща направените в производството ч.гр.д.
№6427/2017 г. по описа на РС – Стара Загора съразмерно с уважената част от
исковете.
С оглед изхода на делото М. А. К. следва да заплати на “Т.Б.” ЕАД
разноски в размер на 177, 19 лв. за първоинстанционното производство
съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на делото М. А. К. следва да заплати на “Т.Б.” ЕАД
направените разноски във въззивното производство в размер на 125 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 446/18.03.2020 г., постановено по гр.д. №
5784/2018г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора в обжалваната част и
в частта за разноските като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. К. с ЕГН
**********, с адрес гр. С, ***** съществуване на вземането на “Т.Б.” ЕАД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к. ***** за сумата от
296, 21 лв. с ДДС, представляващо деветнадесет изискуеми лизингови вноски
за мобилно устройство s (към номер **********), предоставено в Договор за
лизинг от 08.12.2015г., начислени във фактура № **********/15.05.2016г.
ведно със законна лихва върху тази сума от 24.11.2017 г. до изплащането й, за
които парични задължения е издадена заповед № 4125/28.11.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6427/2017 г.
по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА М. А. К. с ЕГН **********, с адрес гр. С, ***** да заплати
на “Т.Б.” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.
***** сумата от 103, 09 лв., представляваща направените в производството
ч.гр.д.№6427/2017 г. по описа на РС – Стара Загора съразмерно с уважената
част от исковете, разноски в размер на 177,19 лв. за първоинстанционното
производство съразмерно с уважената част от исковете и направените
разноски във въззивното производство в размер на 125 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
5