РЕШЕНИЕ
№ 1387
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330109237 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Н. М. против С. Н. Д., с която е
предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 4860, 77 лева, получена във връзка с
изпълнително дело № *****/ ***** г. по описа на *************., район на действие
************, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Ищцата посочва, че през **** година, с оглед прекратяване съсобствеността на
наследствени имоти с нейни роднини, находящи се в с. Б. се стигнало до извършването
на публична продан на имотите и разпределение на сумите, получени от проданта
между съделителите. Проданта била извършена от частен съдебен изпълнител Д. М.
с рег. № ***, с район на действие ****************** по изпълнително дело №
**************. Поддържа се, че този съдия- изпълнител бил избран по съвет на
ответницата и тя следяла какви действия се извършват по изпълнителното дело.
Във връзка с разпределението на постъпилите парични суми от публичнат
продан, ответницата поискала ищцата да предостави банкова сметка, по която да се
превеждат парите. Ищцата дала банковата сметка на сина си А. С. М., защото нямала
собствена. През месец ****** ****** година по банковата сметка на сина на ищцата
се получила сумата от 1 302,13 лв., които били предадени на ищцата. През месец
******* ******** год. ищцата получила от сина си сумата от 7 430 лв., които той е
получил по сметката си за приключила друга продан на друг имот, представляващ
дворно място, застроено и незастроено цялото с площ от *****кв.м.,намиращо се в с.
Б., общ. Р., обл. П. Сумата, преведена през ********** месец********* г. била
постъпила по сметка на сина й от сметка на ответницата, а не от съдебния изпълнител,
което изненадало ищцата, но тя не предприела действия за изясняване на ситуацията.
Впоследствие, ищцата се усъмнила и решила вместо да търси ответницата да посети
частния съдебен изпълнител. Обадила в офиса на съдебния изпълнител, откъдето я
уведомили, че разпределените в полза на ищцата суми се превеждат по сметка на
1
ответницата. Ищцата поискала веднага да се спре превеждането на разпределените в
нейна полза суми по сметка на ответницата. В началото на месец ***************
година ищцата посетила офиса на съдебния изпълнител, като й било обяснено, че е
представена декларация, с която е дала съгласието си постъпилите суми по
изпълнителното дело да бъдат превеждани по сметката на С.Д. Ищцата поддържа, че
никога и по никакъв повод не е подписвала декларация, с която дава съгласие сумите,
постъпили по изпълнителното дело да бъдат превеждани по сметка на ответницата.
В по- късен момент ищцата разбрала, че по сметката на ответницата са преведени
следните суми: на *******. **** год. - сумата от 1302.13 лв., която е получила; на
*********** год. - сумата от 2 456.86 лв., която не е получила и на ***********. -
сумата от 9 833.91 лв., от която е получила само 7 430 лв. Посочва, че сумата, която е
задържана неоснователно от ответницата е в общ размер от 4860, 77 лв. С оглед на
гореизложеното ищцата счита, че С.Д. се е обогатила неоснователно за нейна сметка
със сумата от 4 860.77 лв., тъй като липсва каквото и да е правно основание парите от
извършената публична продан да преминат в собствеността на С.Д. След като ищцата
не е давала съгласие сумите да бъдат превеждани по сметка на ответницата, то
последната следва да върне всичко, което е получила без основание. Моли се
предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответницата. Не се оспорва, че по изпълнително дело № ************* по описа на
ЧСИ Д. М. е получила суми дължими на ищцата като съсобственик при разпределение
след извършена публична продан на недвижими имоти. Възразява се, че е налице
основание за това, тъй като лично ищцата е подписала декларация, с която предоставя
съгласие постъпилите суми от публичната продан да се превеждат по сметка на
ответницата. Последната, от своя страна е поела задължение да предава постъпилите
суми на ищцата, което задължение е и надлежно осъществено. Сочи, че е предала на
ищцата всички суми, които са постъпили във връзка с проведената публична продан.
Ответната страна твърди, че сумата от 2 456.86лв. е предадена на ищцата в брой на
домашния на ищцата адрес, а сумата 2 303.91лв. е предадена на ищцата в брой на
домашния адрес на ответницата в с. Б. Според ответницата, двете суми са предадени на
ищцата след получаването им съответно през месец ********** и месец **********
***********г.
Релевира се изрично възражение за погасяване на вземанията по давност. В тази
връзка сочи, че давността е започнала да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо и с изтичане на петгодишна давност е погасено. Моли се предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, то в
тежест на ищеца е да установи, че ответната страна се е обогатила ( чрез получаване на
престация, спестяване на разход и т.н ), съответно ищецът е обеднял, размерът на
обогатяването и причинно- следствена връзка между обогатяването и обедняването. В
тежест на ответната страна е да изясни наличието на основание, по повод на което е
осъществено имущественото разместване. Съдът счита за нужно да посочи, че
претенцията по смисъла на чл. 59 ЗЗД се отличава от останалите кондикционни искове
( чл. 55- чл. 58 ЗЗД), тъй като е акцесорна ( чл. 59, ал. 2 ЗЗД- когато кредиторът не
разполага с друг иск за защита ) и обедняването, съответно обогатяването не е резултат
от директни престативни действия между обеднелия и обогатилия се. В случая,
правната квалификация на спора е именно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като в исковата молба
се твърди да е налице опосредяване при получаването на паричните средства (същите
не са предадени директно от ищцата на ответницата, а са получени от ответницата във
2
връзка с осъществена от ЧСИ публична продан на недвижими имоти ) .
Нужно е да се стори и принципното разяснение, че правната квалификация на
спора се предоставя от съда на база на изложените в исковата молба фактически
твърдения. В процесния случай, в исковата молба ясно са обективирани твърдения,
че ответницата е получила процесната сума по своя банкова сметка без основание, тъй
като ищцата никога не е подписвала декларация- съгласие, която да послужи пред ЧСИ
М. и по силата на която постъпилите от публичната продан парични суми да бъдат
превеждани по сметка на ответницата. Това твърдение на ищцата бе изцяло
опровергано в рамките на настоящия процес. По делото е приета Декларация от
ищцата С. Н. М. с вх. № ******/ *******г., по описа на ЧСИ Д. М. / л. **/, от
съдържанието на която се установява, че на ***********г. ищцата е дала съгласие
всички постъпили за нея суми по изп. дело № *****, по описа на ЧСИ М., да бъдат
преведени по банкова сметка на ответницата Д.. Посочената декларация е саморъчно
изписана и в нея е положен подпис на ищцата С.М.. Автентичността на тази
декларация- съгласие не е оспорена от ищцовата страна, като в тази връзка не е
поискано и откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК. Предвид това, за
настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че ищцата е съставила
декларацията с горепосоченото съдържание, същата е входирана в деловодството на
ЧСИ М. и именно на това основание последната е превеждала парични суми по
банковата сметка на ответницата. Нужно е да се изтъкне и че след като декларацията не
е оспорена по съответния процесуален ред, то съдът не следва да обсъжда и цени
показанията на св. А. М. / л. ** от делото /, с които излага твърдения, че ищцата никога
и по никакъв повод не е подписвала посочената декларация.
Същевременно, от показанията на св. А. /л. **/ се изяснява, че между ищцата и
ответницата, във връзка с подписаната декларация, е възникнало правоотношение по
повод на договор за поръчка. Ищцата е възложила на ответницата да осъществява
действия по получаване на паричните постъпления по изпълнителното дело, а
ответницата от своя страна е поела ангажимент да отчита тези парични средства на
ищцата. Предвид това, в рамките на настоящото производство бяха опровергани
изложените от ищцата твърдения, че не е налице основание ответницата да получава
паричните постъпления по изпълнителното дело. След като е налице основание за
имущественото разместване обаче, то явно е, че възникналото между страните
правоотношение не се урежда от предявения в рамките на настоящото производство
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и същият се явява неоснователен. Както вече
бе посочено, претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е винаги акцесорна-
доколкото за ищеца не съществува друг иск, с който да се защити. В процесния случай,
след обсъждане на доказателствата по делото се установява, че между страните е
налице правоотношение по повод на договор за поръчка, като спорният въпрос е
дали ответницата е изпълнила задължението си по отчетната сделка. Този въпрос
обаче, не е предмет на настоящото производство, а би могъл да бъде изследван в друг
процес.
Отделно от гореизложеното, дори и да се приеме, че между страните не е налице
възникнало правоотношение ( и приложение намира нормата на чл. 59 ЗЗД ), то
вземанията на ищцата са погасени по давност. С отговора на исковата молба,
ответницата е релевирала изрично възражение в тази насока, което е и основателно.
При претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, давностният срок започва да
тече от деня на получаването на престацията (изрично в тази връзка- т. 7 от ППВС
№ 1/ 1979г. ). В процесния случай, от приетата по делото информация от ЧСИ М. по
изп. дело № ***/ *****. / л. **- ** / се установява, че парични преводи са осъществени
по банкова сметка на ответницата на дати ***************, *************и
**********. Отброявано от всяка една от тези дати, до датата на депозиране на
3
исковата молба в съда /04.06.2021г./ е изтекъл период от повече от пет години. Съдът
счита за нужно да посочи и че за началния момент, от който се отброява давността е
без значение моментът, в който ищцата е узнала за получаването на паричната
престация от ответницата. В тази връзка, дадените задължителни разяснения в
горецитираното постановление са пределно ясни- давностният срок за претенцията с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД тече от обективния факт на получаването на
престацията. Предвид това, претенцията на ищцата е погасена и по давност.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, то се поражда право
на разноски в полза на ответната страна. Същите се изчерпват със заплатен адвокатски
хонорар в размер от 500 лв. / договор за правна защита и съдействие- л. ** от делото/.
Предвид изложеното, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума в
размер от 500 лв.- сторени разноски за процесуално представителство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. М., ЕГН ********** срещу С. Н. Д., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата сума в размер на 4 860, 77 лева,
получена във връзка с изпълнително дело № *****/ ****** г. по описа на
***************, район на действие ************ и с която се твърди ответникът да
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
ОСЪЖДА С. Н. М., ЕГН ********** да заплати на С. Н. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер от 500 лева, представляваща сторени
разноски в рамките на настоящото производство за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4