Решение по дело №377/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 374
Дата: 26 август 2021 г. (в сила от 26 август 2021 г.)
Съдия: Ивелина Солакова
Дело: 20214100500377
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. Велико Търново , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова

Георги Драгoстинов
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500377 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по жалба на БДЖ –ПП ЕООД,
поделение ПП Г.О., против Решение № 75/09.03.2021г. на ГОРС по гр. Д. №
1301/2020г. , с което е отменена ЗАПОВЕД № 91 от 13.08.2020г. на директора
на ППП - Г.О. при „БДЖ – ПП” ЕООД гр. София, с която на Д. СТ. Н. с ЕГН
**********, с адрес : град В., ж.к. „В.”, блок 35, вх.4, ет.8, ап.96, – „К.” в
Превозна служба В. към ППП – Г.О. при „БДЖ – ПП” ЕООД гр. София, е
наложено дисциплинарно наказание “ЗАБЕЛЕЖКА”, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, с присъдени разноски съобразно изхода на спора.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението, както следва :
-Неоснователно съдът е приел, че при издаване на заповедта за наказание
работодателят не е спазил правилата на чл. 195, ал.1 от КТ и чл. 193 от КТ.
Неоснователно е прието, че заповедта за наказание не съдържа изискуемите
се реквизити. Съдът не е преценил събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност. Не са кредитирани в цялост показанията на св. А., които
според жалбоподателя установяват , че работата на превозната бригада е била
разделена на две и свидетелят е успял да обслужи всичките си пътници, а
ищцата- не. Неоснователен е изводът на съда, че описаните в
обстоятелствената част на заповедта фактически обстоятелства и мотивите за
налагане на наказание не съответстват на посочената от работодателя правна
квалификация. Жалбоподателят акцентира върху това, че извършеното от
ищцата нарушение на трудовата дисциплина касае работа гарантиране
сигурността, здравето и живота на пътниците. Отправя се искане към съда да
1
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Счита, че
от събраните по делото доказателства не следва извод за допуснато от ищцата
виновно неизпълнение на трудовите й задължения. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция,
като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо,
предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира,
че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по
същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с
исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо,
предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани
в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за
правилно. Съображенията за този извод са следните:
Ищцата Д. СТ. Н. твърди, че работи като кондуктор в Превозна служба В. -
част от организационната структура на ответното поделение, явяващо се
работодател по смисъла на § 1,т.1 от ДР на КТ. Сочи, че с приложената
заповед й е наложено дисциплинарно наказание за това, че не била
извършила качествена проверка на пътниците и не била уредила
своевременно с билети трима пътника. Споделя, че във въпросния участък
/спирка Т. - гара Е./ от движението на влака 20161, спирките са шест на брой
и са разположение на разстояние от четири до шест минути една от друга,
като тези спирки са необслужвани, т.е. от тях се качват единствено пътници
без билети или с друг документ за пътуване /например служебна карта/.
Заявява, че този влак е претоварен, защото се използва преимуществено от
2
работници. Твърди, че кондукторът в този въпросен участък не разполага с
технологично време, за да изпълни всички възложени му от работодателя
задължения в краткия период от една необслужвана спирка до друга. Сочи, че
освен проверката на документи за пътуване и писане на билети, което отнема
време поради факта, че следва да се отворят необходимите документи, за да
се провери разстоянието в км от началната до крайната точка на пътуване на
конкретен пътник, да се провери цената на билета в тарифата, да се попълнят
надлежно на ръка графите в билетите, да се вземат пари от пътника и да му се
върне ресто /в конкретния случай ищцата е получила банкнота от 50 лева, а
не е разполагала с достатъчно дребни пари, за да върне на пътника/,
кондукторът има и задължението да мине през обслужвания влак и да затвори
всички врати преди потеглянето му от спирка, а престоят на всяка една
спирка в посочения по-горе участък е максимум една минута; да даде знак
готовност за потегляне на влака и да проследи изтеглянето му от района на
гарата. Посочва, че при толкова задължения, с които е натоварен,
кондукторът преимуществено изпълнява тези, свързани с безопасността /да не
скочи пътник от влака, да не се хвърли някой от перона под влака, да не се
пропусне важен сигнал, подаван от гаровите работници/, което означава, че
докато влакът се изтегля от гарата, няма как кондукторът едновременно да
наблюдава за сигнали, подавани от гаровите работници, и да пише билети.
Заявява, че по тази причина организацията на работа, която е наложена от
кондукторите в този участък, е да се проверят пътниците, качили се от
необслужваните спирки и да се запитат за крайната гара или спирка, до която
пътуват, а преимуществено да се уреждат с документи за пътуване тези
пътници, които ще слязат от влака на най-близката спирка, като останалите
нетаксувани пътници се таксуват при първа възможност /най-често след
спирка Тополите, защото след нея влакът пътува вече не четири, а осем
минути и кондукторът разполага с повече време/, най-късно по време на
общата проверка, която кондукторът извършва преди крайната гара В..
Твърди, че знаейки тази особеност в този участък от движението на
конкретния влак, контролните органи често си вадят позитиви за сметка на
дисциплинарните досиета на кондукторите, като другият негативен за
кондукторите резултат, освен дисциплинарното наказание за неизпълнение на
трудовите задължения, които просто няма как да бъдат изпълнени от един
човек в посочения времеви и пътен участък, кондукторите биват лишавани и
от дължимата им от работодателя премия-приход, изчислявана на основата на
издадените във влака билети, възлизаща обичайно около 200 лева месечно.
Твърди, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание е
незаконосъобразно, защото на първо място работодателят не е поставил краен
срок, в който да бъдат издадени от кондуктора билети за пътуване, като се
предполага, че издаването им следва да стане най-късно по време на общата
проверка, която кондукторът е длъжен да извърши, а в участъка спирка Т. -
гара Е. такава обща проверка не се извършва. Заявява, че освен това
работодателят не е изпълнил своето задължение по чл.127 КТ да осигури
нормални условия /необходимото технологично време/ за изпълнение на
всички трудови задължения във въпросния участък от движението на влака №
3
20161 и по тази причина е незаконосъобразно да налага дисциплинарно
наказание за това, че някои от задълженията, несвързани със сигурността на
движението, не са изпълнени своевременно и преди да е изтекъл крайния
момент, в който могат да бъдат изпълнени /т.е. преди влакът да е спрял на
гара В. няма никаква пречка кондукторът да издаде билети на пътуващите във
влака за гара В. пътници/. Моли съда да отмени заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание и да й присъди направените в производството
разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът
ППП - Г.О. към „БДЖ – ПП” ЕООД оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че процесната Заповед № 91/13.08.2020г. е законосъобразна. Твърди,
че работодателят е спазил разпоредбите на чл.189,ал. 1 КТ и чл.193,ал.1 КТ и
процедурата по чл.193,ал.1 от КТ, като ищцата е получила писмо с искане за
обяснение и е депозирала пред работодателя обяснения на 16.07.2020г.
Твърди, че наказанието е наложено на ищцата с мотивирана заповед, издадена
на 13.08.2020г. за нарушение на чл.14,т.2 и чл.17,т.5 от Инструкция за
кондуктора, като на 06.07.2020г., във втория вагон на влак 20161, в участъка
спирка Т. – гара Е., Д.Н., по време на работа, в качеството си на кондуктор на
влак № 20161, не е извършвала качествени частични проверки на документите
за пътуване на пътниците и не е издавала своевременно билети на тези от тях,
непритежаващи такива, вследствие на което е допуснала в проверяваната от
нея част от влака да пътуват, както следва : - 1 пътник без билет, пътуващ от
спирка Т. за гара В. във втория вагон на влак № 20161 – уреден с билет от
служителката Н. едва след извършена контролна проверка на влака след гара
Е.; - 3 пътника без билети, пътуващи от спирка С. до гара В. във втория вагон
на влак № 20161 – уредени с билети от служителката Н., едва след извършена
контролна проверка на влака след гара Е.. Посочва, че описаното съставлява
нарушение и на вменените на ищцата трудови задължения с длъжностната
характеристика за длъжността „кондуктор на пътнически влак”. Не кредитира
дадените от ищцата обяснения, че причините за пътуване на пътници без
билети е краткото разстояние между спирка С. и гара Е.. Счита, че по този
начин ищцата цели да оневини себе си и да избегне дисциплинарната
отговорност. Заявява, че в случай, че малкото времепътуване на влака от
спирка С. и гара Е., е попречило според ищцата да издаде билети за
пътниците, качили се от спирка С., същото не важи за пътниците от спирка
Т.. Поради това приема, че служителката не е изпълнявала своите основни
трудови задължения, в обема и качеството, дължими от нея, и е допуснала
наличието на пътници без билети без основателни причини. Счита, че
процедирайки по този начин, се създават условия за безбилетни пътувания на
пътници, тъй като спрямо същите не се действа своевременно. Твърди, че е
налице знание от страна на Д.Н. за извършените от нея нарушения на
трудовата дисциплина, същата е предвиждала настъпването на последиците
от това, съзнавала е до какви последствия може да се стигне в резултат на
нарушена трудова дисциплина, като е допуснала настъпването им. Счита, че
извършеното съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
чл.186 от КТ и чл.187,ал.1,т.3,предл.1 от КТ. Заявява, че работодателят е
4
спазил изискванията на чл.189 от КТ и е наложил възможно най-лекото
дисциплинарно наказание. Моли съда да се произнесе с решение, с което
отхвърли изцяло исковите претенции на ищцата като неоснователни и да
потвърди атакуваната заповед като законосъобразна

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото
доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло
така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я
възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ.
Искът е основателен и доказан, но не по съображенията , изложени от
първоинстанционния съд.
Оспорваната заповед е издадена при спазване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1
от КТ , като според въззивния съд работодателят е изискал предварително
обяснения от ищцата за извършените от нея действия, които счита за
нарушения на трудовата дисциплина и за които е наложил дисциплинарно
наказание с оспорваната заповед, като я е уведомил, че обясненията се
изискват във връзка с реализиране на нейната дисциплинарна отговорност.
Приложеното към делото писмо № 03-15-203/ 10.07.2020г. установява
горните обстоятелства. С него работодателят преди издаване на оспорваната
заповед е поискал обяснение от ищцата във връзка с образувано срещу нея
дисциплинарно производство затова, че на 06.07.2020г. във влак 20161 в
участъка от гара Шумен до гара В. във влака са пътували проверени от нея
пътници без документи за пътуване. Удостоверено е , че писмото е получено
от ищцата на 12.07.2020г.
Видно от приложените писмени обяснения ( стр. 20-21 от
първоинстанционното дело) ищцата е депозирала такива с дата 16.07.2020г.
Очевидно те са получени при работодателя, най- малкото защото самият той
ги е представил по делото. Очевидно е, че те са и обсъдени в издадената
процесна заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Самата ищца не
оспорва обстоятелството, че преди налагане на наказанието са й поискани
писмени обяснения, както и че е предоставила такива. В този смисъл съдът
приема, че оспорваната заповед е издадена при спазване на процедурните
правила.
Изводът на първоинстанционния съд, че с процесната заповед работодателят
не е посочил точното място на извършване на нарушението, за което ищцата
е наказана, не е правилен. В заповедта изрично е посочено, че нарушението е
извършено на дата 06.07.2020г. във втория вагон на влак 20161 в участъка
спирка Т.- гара Е.. Посочено така, мястото на извършване на нарушението е
достатъчно конкретно индивидуализирано, като се има предвид, че се касае
5
за влакова композиция, която е била в движение.
Работодателят е индивидуализирал извършените от ищцата действия от
обективна страна, които е квалифицирал като нарушения на трудовата
дисциплина, като е посочил, че са нарушени конкретни разпоредби на
Инструкция за кондуктора, като така не са спазени изискванията на
длъжностната й характеристика. Приел е и че е налице виновно
неизпълнение на трудовите й задължения, като именно в тази връзка е
обсъдил нейните писмени обяснения. Посочил е и нарушените разпоредби
на КТ и вида на извършеното дисциплинарно нарушение- неизпълнение на
възложената работа.
При това положение оспорваната от ищцата заповед за налагане на
дисциплинарно наказание съдържа всички изискуеми се от закона реквизити.
Въпреки това обаче, изводът за нейната незаконосъобразност остава
непроменен.
При извършената проверка от съответните служители на работодателя е
установено, че във вагона, проверяван от ищцата на 06.07.-2020г., към
момента на извършване на проверката са пътували 45 пътници, 5 от които
били без документи за пътуване, които, по сведения от самите тях са както
следва :
- 3-ма пътници от спирка С. за гара В.;
- 1 пътник от спирка Т. за гара В.,
- 1 пътник, пътуващ за гара В., но отказващ да каже откъде е започнало
пътуването му.
Обективно известен факт е, че разстоянието между гара С. и гара Е., от която
гара е започнало извършването на проверката от контролиращите служители,
е кратко- 3 км. и времето, за което то се изминава е също кратко. Не е
опорно, че трима пътници от установените без документи за пътуване са се
качили точно от гара С.. , а един е пътувал от гара Т. за гара В..
Съгласно чл.14,т.2 от Инструкция за влаковия кондуктор, проверка на
редовността на документите за пътуване на пътниците се извършва за всички
категории пътнически влакове, след заминаването от началната и след всички
гари и спирки, в които влакът спира по разписание. Кондукторът съгласно чл.
15 , ал. 1 от същата инструкция е задължен да извърши обща проверка за
редовност на пътниците от началната гара на тръгване и частични проверки
на пътниците, които са се качили от следващите гари.
Формално при тези данни е налице неизпълнение на вменени на ищцата в
качеството й на кондуктор задължения. Анализирайки обаче събраните по
делото доказателства, включително и показанията на св.А., съдът приема, че
за ищцата не е съществувала физическата възможност да изпълни
задълженията си по чл. 12 и чл. 13 от Инструкцията за влаковия кондуктор,
6
чието изпълнение е свързано пряко с опазване живота и здравето на
пътниците и служителите във влака и да извърши проверка на 4 лица, които
следва да снабди с необходимите билети. Именно св. А., който изпълнява
функции идентични с тези на ищцата , установява, че при потегляне на влака
и изтеглянето му от спирката или гарата е невъзможно за кондуктора да
извърши проверка на пътници и да издава билети, защото е длъжен да
наблюдава процеса на изтегляне на влака от съответната спирка или гара. В
случая проверката на ищцата е извършена от гара, отстояща на 3 км. от
гарата, на която са се качили трима нередовни пътници и съдът намира, че е
липсвало достатъчно време за изпълнение на задълженията по наблюдение на
изтегляне на влака от гарата и за извършване на проверка на пътници между
двете гари.
При това положение, макар да има неизпълнение на служебни задължения, то
това неизпълнение не се дължи на виновно поведение на ищцата . Ето защо
нарушенията, за които на ищцата е наложено дисциплинарно наказание, не
може да бъдат квалифицирани като нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 186 от КТ . В този смисъл и за извършването им не се следва
налагането на дисциплинарно наказание, което прави заповедта на
работодателя , с която такова е наложено, незаконосъобразна.
Гореизложените правни констатации на въззивния съд, макар и несъвпадащи
с тези на първоинстанционния съд, обосновават извода за правилност на
първоинстанционното решение, с което искът за отмяна на наложеното на
ищцата дисциплинарно наказание е уважен. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по
жалба сторените разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в
размер на 600 лв. съгласно приложения списък.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75/09.03.2021г. на ГОРС по гр. Д. №
1301/2020г.
ОСЪЖДА БДЖ –ПП ЕООД, поделение ПП Г.О., ЕИК ********** да заплати
на Д. СТ. Н. с ЕГН ********** сумата от 600 лв. ( шестстотин лева ) разноски
по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8