О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№…….

град Г.О., 16.03.2018 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ГОРС, шести състав, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. НИКОЛОВА

при секретаря…………………… и с участието на прокурора………………………като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 212 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

           

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 2304/22.02.2018г. от ответниците  Д.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, Й.Г.С.  с ЕГН **********, с адрес ***, С.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и Г.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК. В молбата се сочи, че със съдебно решение № 412 от 08.01.2018г. по гр.д. № 212/2015г. по опис на ГОРС са осъдени да изплатят 1010 лв. за платени от ищците разноски по делото. Считат, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява и доказва обстоятелството, че ответниците, с поведение си, не са дали повод или предизвикали воденето на това дело. Сочат, че след промяната на петитума на исковата молба в положителен установителен иск, не им е дадена възможност за писмен отговор, в който да вземат становище по новия иск. Заявяват, че в провелото се първо съдебно заседание по делото след връщането му от ВКС и ВТОС за продължаване на съдопроизводствените действия, те потвърдили, че нямат никакви претенции към ищците по отношение на собствеността им върху процесния имот. Считат, че на основание чл.78,ал.2 от ГПК не следва да им се присъжда разноските, а същите да бъдат възложени върху ищците. На основание чл.248,ал.1 от ГПК, молят съда да измени СР № 412 от 08.01.2018г. по гр. д. № 212/2015г. по описа на ГОРС, в частта за разноските, като същите бъдат възложени върху ищците, и бъде отменено присъждането на тези разноски на ответниците.

По делото е постъпил отговор на горепосочената молба от ищеца Г.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, действащ чрез пълномощника си – адвокат К.С.С. от ВАК. Ищецът моли съда да остави без уважение подадената молба за изменение на постановеното решение, в частта му за разноските, поради неоснователност на същата. Заявява, че ответниците са оспорили исковите претенции, като са посочили, представили и поискали събиране на доказателства. Посочва, че след уточняването на петитума на иска и направения доклад по делото, ответниците не са направили признание на иска или изявление в този смисъл. Счита, че не са налице предпоставките за да се приеме, че молбата е основателна.

По делото е постъпил отговор на горепосочената молба от ищцата В.И.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез пълномощник – адвокат Т.Д.С. от ВАК. Моли съда да остави без уважение подадената от ответниците молба. Оспорва твърдението, че ответниците не са станали причина за завеждане на делото. Заявява, че в подадените писмени отговори ответниците са оспорили правото на собственост на ищците върху процесния имот, който е част от описания в нотариалния им акт, оспорили са и твърденията им, че владеят имота, като оспорванията са направени и в открито с.з. от процесуалния им представител. Сочи, че след връщане на делото със задължителни указания от ВКС, съдът е продължил съдопроизводствените действия, за да се произнесе с решение по вече предявения иск, и ответниците разполагали с процесуалната възможност да признаят иска, но не са сторили това. Счита, че и такова признание не би довело до прилагането на хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК, предвид поведението им, довело до необходимостта от завеждане на настоящото дело, т.к. не биха били налице двете кумулативни предпоставки, а именно ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и ако признае иска.

            Съдът, след като прецени обстоятелствата по делото във връзка с депозираната молба по чл.248,ал.1 от ГПК и постъпилите писмени отговори, приема за установено следното :

С Решение № 412/08.01.2018г. по гр.дело № 212/2015г. по описа на ГОРС, съдът е отхвърлил възраженията за недопустимост на исковата претенция, предявени от ответниците, като неоснователни, и е уважил предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, като е приел за установено по отношение на Д.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, Й.Г.С. с ЕГН **********, с адрес ***, С.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и Г.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, че В.И.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, и Г.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, СА СЪСОБСТВЕНИЦИ, на основание наследствено правоприемство – като наследници по закон на своите родители Елена С.Г. с ЕГН **********, починала на 08.06.1989г., и И. Г.А. с ЕГН **********, починал на 18.07.2013г., и на основание давностно владение, на следния недвижим имот, намиращ се в град Д.О., община Г.О., а именно : РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 430 /четиристотин и тридесет/ квадратни метра от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 1539 /хиляда петстотин тридесет и девет/, частично попадаща в отредения УПИ ХIII-53 /тринадесет римско за петдесет и три арабско/ от квартал 2 /две/ по плана на гр. Д.О., общ. Г.О., при граници : от изток – ПИ с пл. ХII-58, за който е отреден УПИ ХII-58, от запад – ПИ с пл. № 55, за който е отреден ХII-55, от север – останалата част от имот с пл. № 1539, съгласно комбинира скица – приложение № 4 към заключението на СТЕ, съставляваща неразделна част от настоящото решение. С цитираното съдебно решение, съдът е осъдил Д.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, Й.Г.С. с ЕГН **********, с адрес ***, С.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и Г.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.И.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 505.00 лв. /петстотин и пет лева/, и на Г.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 505.00 лв. /петстотин и пет лева/, двете представляващи направените по настоящото дело съдебни разноски за платени държавни такси, за възнаграждения на вещи лица и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Решение № 412/08.01.2018г. по гр.дело № 212/2015г по описа на ГОРС не е влязло в законна сила, предвид постъпилата против него въззивна жалба вх. № 2303/22.02.2018г., депозирана от четиримата ответници.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че молба вх. № 2304/22.02.2018г. с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК, е допустима – същата е подадена от ответниците, преди влизане в сила на Решение № 412/08.01.2018г. по гр.дело № 212/2015г. по описа на ГОРС.   

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, какъвто се явява и Решение № 412/08.01.2018г. по гр.дело № 212/2015г. по описа на ГОРС, съдът се произнася и по искането за разноски.   

Видно от данните по делото, съгласно изложените от районния съд мотиви, предвид изхода на делото – отхвърляне на възраженията на ответниците за недопустимост на предявения иск като неоснователни и уважаване изцяло на предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищците за присъждане на направените по настоящото дело съдебни разноски за платени държавни такси в общ размер от 60 лв., разноските за възнаграждения на вещи лица в общ размер от 350 лв., както и направените разноски за платени адвокатски възнаграждения от всеки един ищец на упълномощения от него един адвокат, в размер от по 300 лв. за всеки ищец, които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците, съразмерно на уважената част от иска, а именно : в размер от по 505 лв. за всеки от ищците.

Настоящият съдебен състав приема и към настоящия момент, че претенцията на ищците по чл.78,ал.1 от ГПК, за присъждане на направените по делото съдебни разноски, съобразно изложеното по-горе, е основателна в пълния претендиран размер на разноските. Неоснователни се явяват доводите на ответниците, че същите не са дали повод за образуване и водене на настоящото дело и че са изразили становище за липсата на претенции към ищците по отношение собствеността им върху процесния имот. Напротив, видно от приетия за окончателен доклад по делото, съдът е приел че с депозираните от ответниците писмени отговори, същите са оспорили исковата молба, предявили са възражения относно недопустимост на исковата претенция, оспорили са твърденията на ищцовата страна за преместване на кадастралната граница между двата имота, че ищците владеят процесния недвижим имот и че по отношение на тях са налице елементите от ФС на владението. Неоснователно е и твърдението на ответниците, че съдът не им е дал възможност да депозират писмени отговори след преминаване в хода на производството, съгласно дадените от ВКС указания, от отрицателен установителен иск към положителен установителен иск за собственост, тъй като с Разпореждане от 08.03.2017г., след връщане на делото в ГОРС за продължаване на съдопроизводствоствените действия, съдът е постановил да се изпратят на ответниците преписите от уточняващата молба вх. № 8818/26.09.2016г., предявена по в.гр.дело № 281/2016г. по описа на ВТОС, по реда на чл.131 от ГПК, като им е предоставил едномесечен срок за депозиране на писмени отговори и дал подробни указания в тази насока; преписите от посочената молба и от разпореждането на съда по чл.131 от ГПК са редовно получени от четиримата ответници, но същите не са депозирали нови писмени отговори в предоставения им от съда нов едномесечен срок, нито след насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и връчване на проекта за доклад от съда. Наред с това, видно от данните по делото, по делото не е налице и извършено признание на предявения иск от страна на нито един от четиримата ответници.

При тези факти, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата страна, че ответниците с поведението си са дали повод на ищците да предявят иска си с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, като до приключване на съдебното дирене в първата инстанция не са признали основателността на предявената искова претенция, а след постановяване на Решение № 412/08.01.2018г. по гр.дело № 212/2015г. по описа на ГОРС, с което е уважен предявеният от ищците положителен установителен иск за собственост, са оспорили същото с предявяването на въззивна жалба вх. № 2303/22.02.2018г.

Предвид изложеното дотук и с оглед изискванията, установени в чл.78,ал.1 от ГПК, съдът счита, че не са налице основания за изменение на Решение № 412/08.01.2018г. по гр.дело № 212/2015г. по описа на ГОРС, в частта му, в която съдът е присъдил в полза на ищците сторените от тях разноски за платени държавни такси, за възнаграждения на вещи лица и за платени от тях адвокатски възнаграждения, в размер от 505 лв. за всеки един ищец. По тези съображения, молба вх. № 2304/22.02.2018г. с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК, подадена от ответниците, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.  

Водим от горните съображения и на основание чл.248,ал.3 във вр. ал.1 от ГПК, съдът

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 2304/22.02.2018г. с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК, подадена от ответниците  Д.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***, Й.Г.С.  с ЕГН **********, с адрес ***, С.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, и Г.Х.С. с ЕГН **********, с адрес ***, с която се претендира изменение на Решение № 412/08.01.2018г. по гр.дело № 212/2015г. по описа на ГОРС, в частта му, в която е уважена претенцията на ищците Г.И.А. с ЕГН ********** и В.И.Г. с ЕГН ********** за присъждане в тяхна полза на направените разноски за платени държавни такси, за възнаграждения на вещи лица и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, като НЕОСНОВАТЕЛНА.  

Определението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            На основание чл.7 от ГПК на страните да се връчи препис от определението.

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ : ………………………