Решение по дело №1147/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница – Варна, чрез ст. юриск. М. Х., против Решениe № 480 от 10.04.2024 г. по АНД № 3500/2023 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № BG2023/2000-142/НП от 06.07.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна и е предупреден Ю. В. Г., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С отмененото НП, за нарушение на чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон (ВЗ), на основание чл. 18, ал. 2 ВЗ на Ю. В. Г., гражданин на Руската федерация, роден на [дата]., е наложена глоба в размер на 10 835,30 лева.

С жалбата се настоява решението на РС – Варна е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретно се твърди, че РС - Варна неправилно стига до извод, че деянието формално покрива признаците на състав на нарушение, но не е обществено опасно, доколкото носената в чантата на Г. сума е в рамките на допустимата от закона за всеки от тримата пътници. Сочи се, че некоректно съдът е преценил, че са налице всички основания случаят да бъде съотнесен към хипотезата на чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс НК) и поради своята малозначителност деянието не е опасно. Позовавайки се на практиката на Върховния касационен съд, касаторът изтъква, че решаващият състав на съда не е обсъдил обстоятелството в коя от хипотезите на чл. 9, ал. 2 НК попада настоящият казус, а съвсем бегло е споменал, че са налице всички основания случаят да се съотнесе към хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, без да посочва и изрични мотиви за обстоятелствата, които очертават липсата или явната незначителност на обществената опасност на деянието, както и евентуално за смекчаващите обстоятелства. Според касатора въззивният съд не е обсъдил и дали е налице административно нарушение, извършено ли е виновно деянието, налице ли са процесуални нарушения. Излагат се доводи, че извършеното нарушение е доказано по безспорен начин, както и че същото не е маловажен случай, а районният съд не е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 1 НК, вр. с чл. 84 ЗАНН да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, като пропускът му да събере и оцени всички необходими и относими доказателства за изясняване на релевантните за спора факти представлява съществено нарушение на процесуалните правила, а събраните доказателства съдът е обсъдил едностранчиво. Искането е да отмени обжалваното решение и да се потвърди НП, а в условията на евентуалност - да се върне делото за ново разглеждане от районния съд. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – Ю. В. Г., в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Ж., поддържа неоснователност на касационната жалба, като споделя извода на районния съд за маловажност на нарушението, изтъквайки, че става въпрос за семейство, което е пътувало и мъжът е носил всички пари в себе си, а наложеното наказание е несъответно на извършеното нарушение. Искането е да се остави в сила решението на районния съд.

Участващият по делото прокурор дава заключение, че не споделя възраженията в жалбата. Според прокурора фактите, така както са установени от районния съд, събраните доказателства и аргументите на съда в обжалваното решение обосновават по-скоро извод за липса на извършено нарушение.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

С обжалваното пред РС – Варна НП е санкциониран Ю. В. Г., за това, че на 03.06.2023 г., около 03:15 часа, на МП Летище Варна, Терминал „Пристигащи“, с полет от Истанбул, Турция, не е декларирал по установения ред пред митническите органи парични средства в размер на 27 700 евро, възлизащи на 54 176,49 лева, като е превишен лимитът за пренасяне през границата на страната от трета страна на валута за деклариране – 10 000 евро. Според НП не са спазени изискванията на чл. 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г., вр. с чл. 11а, ал. 1 ВЗ и с чл. 9, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г., т.к. приносителят е този, който следва да декларира паричните средства, ако те превишават 10 000 евро.

От фактическа страна въззивният съд констатира, че при предявяване на съставения АУАН не са били наведени възражения, а депозираните такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са преценени като неоснователни от наказващия орган. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 11а, ал. 1 ВЗ на Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 835,30 лева, представляваща една пета от стойността на недекларираните парични средства. Районният съд установява от показанията на разпитаните свидетели следните факти: Парите в размер на 27 700 евро са били собственост на тримата пътници, като са били оставени в чантата на въззивника Г.от съображения за сигурност (показания на свидетеля Г.); Тримата пътници са преминали през „зелен коридор“, след което били върнати от св. Г. за проверка (показания на свидетелите Г. и С.); Г.е заявил, че носи в себе си сумата, като е твърдял, че парите са на тримата (показанията на свидетеля Г.); Освен във въззивника Г., в останалите пътници не са били намерени пари (показанията на свидетелите Г. и С.).

Районният съд приема, че АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушението (в съответствие с изискването на чл. 34, ал. 1 ЗАНН), а НП е издадено в предвидения в закона 6-месечен срок, както и че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

За да отмени НП и да постанови предупреждение, въззивният съд стига до извод, че са налице всички основания случаят да бъде съотнесен към хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като поради своята малозначителност деянието не е обществено опасно. Мотивите за така направения извод се състоят в следното: Формално погледнато, въззивникът Г. е преминал през „зелен коридор“, фактически държейки в себе си сумата от 27 700 евро. Тази парична сума обаче, той не е държал лично за себе си, а е представлявала сума, обща за тримата пътници, като съображение за сигурност са наложили той да държи в своята чанта билетите, паспортите и парите на тримата - своите, на съпругата и на детето си. Този факт е бил посочен на св. Г.. при проверката и се потвърждава от показанията на св. Г., която е категорична досежно причините въззивникът да носи такава сума в себе си, както и от показанията на свидетелите Г. и С., които сочат, че в останалите двама пътници пари не са били намерени. Районният съд стига до заключението, че деянието формално припокрива признаците на състав на нарушение, но не е обществено опасно, доколкото за всеки един от тримата пътници, носената в чантата на въззивника Г. сума е в рамките на допустимата от закона. Доводите на наказаното лице относно организацията на работа на летището и липсата на видим „червен коридор“ за пристигащите, въззивният съд намира за неоснователни предвид следното: От показанията на св. Г. и св. С. се установява по безспорен начин, че освен посредством маркировка по пода, информацията относно наличните коридори „за деклариране“ и „нищо за деклариране„ е била обявена и на табели на български, английски, руски, френски и немски език, с което в достатъчна степен е осигурена възможност на пристигащите пътници да се ориентират и да предприемат съответните действия по преминаване през коридор „за деклариране“ или „нищо за деклариране„.

Решението на районния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон и не се установяват допуснати нарушения от съда, т.е. не е налице касационно основание по чл. 348 НПК, обосноваващо наличието на основания за отмяната му. РС - Варна е извършил правилна преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност), правилно ги е отнесъл към приложимите норми и ръководейки се от закона е постановил правилен съдебен акт. На основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на решението на районния съд.

Касационната жалба е неоснователна, предвид следните съображения:

Изводът на РС – Варна за липсата на допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, респ. за незаконосъобразност на НП, се споделя изцяло от настоящата инстанция. Правилно и обосновано районният съд приема, че НП е незаконосъобразно, т.к. обстоятелствата, във връзка с извършване на конкретното нарушение сочат на обществена опасност, която не обуславя налагането на административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 ВЗ (в действащата към момента на констатиране на процесното нарушение редакция, т.е. тази преди изменението ДВ, бр. 82 от 2023 г.) пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Разпоредбата възпроизвежда текста на Регламент 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005, съгласно който „Всеки приносител, който носи в себе си парични средства на стойност 10 000 EUR или повече, декларира тези парични средства пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза в Съюза или излиза от него, и ги предоставя на тяхно разположение за контрол. Задължението за деклариране на парични средства не се счита за изпълнено, ако предоставената информация е невярна или непълна или ако паричните средства не се предоставят на разположение за контрол.“

Съгласно чл. 2, § 1, б. „з)“ от Регламент 2018/1672 „приносител" означава всяко физическо лице, което влиза в Съюза или излиза от него, като пренася парични средства в себе си, в своя багаж или в своето превозно средство.

За да е съставомерно по чл. 18, ал. 2 ВЗ деянието, следва да не е изпълнено задължението за деклариране пред митническите органи на пренасяните парични средства в размер на и повече от 10 000 евро, или тяхната равностойност в левове или друга валута, за или от трета страна, която не е държава - член на Европейския съюз. Деянието е под формата на бездействие, доколкото дефинираното в материалноправната норма чл. 11а, ал. 1 ВЗ задължение е изпълнимо с извършването на действие във формата на писмена декларация – валутна митническа декларация.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е обсъдено дали е налице административно нарушение, извършено ли е виновно и налице ли са процесуални нарушения.

Районният съд е обсъдил дали при съставяне на АУАН и издаване на НП са съобразени процесуалните норми – сроковете по чл. 34 ЗАНН, както и изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като е направен извод, че не е опорочено административнонаказателното производство в този аспект.

Касаторът не посочва какви конкретно факти и обстоятелства са останали неизяснени в рамките и на съдебния процес, а съдът намира, че въззивният съд е положил дължимите усилия да събере и оцени доказателства за релевантните такива за настоящия спор и за разкриване на обективната истина, поради което не е основателно възражението на касатора и в този аспект.

Анализът на фактите, установяващи се и от показанията на разпитаните свидетели, който анализ е обективиран от районния съд в мотивите на обжалваното решение, сочи на обоснованост на извод за наличие на извършено от Г. административното нарушение – недеклариране на пренасяни парични средства, в размер повече от 10 000 евро. Същевременно правилно въззивният съд, позовавайки се на конкретно установяващите се обстоятелства във връзка с извършване на нарушението, които обстоятелства се извеждат именно от свидетелските показания, както и от писмените доказателства по делото, приема, че поради малозначителност деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, същото не е обществено опасно.

Въззивният съд изрично посочва и обосновава извод, че деянието формално покрива признаците на състав на нарушение, но не е обществено опасно, съобразявайки, че Г. е пътувал заедно със съпругата и с детето си, у които придружаващи го лица не се спори, че не е установено наличие на парични средства, а носената от Г. сума е в рамките на допустимата от закона за всеки един от тримата.

Предвид изложеното неоснователно е възражението на касатора за липса на посочване на смекчаващите обстоятелства и за липсата на обществена опасност на деянието. Правилно въззивният съд преценя обстоятелството, че безспорно Г.е приносител на повече от 10 000 евро, като въпросната пренасяна парична сума - 27 700 евро, принадлежи на него, на съпругата и на детето му, с които пътуват заедно. Житейски обосновано е паричните средства на семейството да са били съхранявани на едно място от бащата. Конкретният случай е различен от останалите случаи на нарушения от същия вид, в които е налице недеклариране от приносител на сума над 10 000 евро, който приносител е едно лице и пътува само. Именно тази отлика е от съществено значение за преценката на обществената опасност на деянието. Съгласно чл. 10 НК общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото. В случая не се установява застрашаване или увреждане на посочените за защитени ценности, което обуславя правилността на извода за малозначителност на случая и за липсата на основания за налагане на административно наказание.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

Следва да се остави в сила обжалваното решение на районния съд.

Съдът не дължи произнасяне по разноските, доколкото ответникът не отправя искане в този аспект.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 480 от 10.04.2024 г. по АНД № 3500/2023 г. на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.