№ 13884
гр. София, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110114393 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С исковата молба ищеца ... претендира да се осъдят ответниците Й. И. С., с ЕГН
**********, Г. Г. Н., с ЕГН ********** и В. П. Н., с ЕГН **********, да заплатят в
условията на разделна отговорност, от по 1/6 ид.ч. за първите двата и 4/6 ид.ч. за третата
ответница, от сумите, както следва:
общо 1462,39 лв., от която сума 1129,86 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 18.03.2022 г. /дата на депозиранена ИМ в съда/ до окончателното
плащане на задължението; 332,51 лв. – законна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за
периода от 15.09.2018 г. до 26.01.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 0,02 лв. за периода от 14.09.2019г. до 26.01.2022 г.
Претендира и съдебните разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците не оспорват исковете и дължимостта на сумите, като след образуване на
исковото производство са предприели сключване на споразумение с ищеца за разсрочено
плащане на задълженията си, което е послужило за спиране на производството, по взаимно
съгласие на страните. След приключване на плащанията по споразумението на 07.02.2023 г.,
ищеца е поискал възобновяване на производството, като е признал, че вземанията му срещу
ответниците е изцяло погасено и към момента претендира единствено ЮВ в минимален
размер.
1
Доколкото страните не спорят по фактите, а единствения спорен въпрос е относно
дължимостта на съдебните разноски от исковото производство, съдът е насрочил ОСЗ по
въпроса за разноските. В проведеното на 14.03.2023 г. съдебно заседание, ответниците не се
явяват и не изразяват становище по претендираните от ищеца съдебни разноски, а ищеца се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който отново признава извършеното от
ответниците плащане, както и цялото си вземане за погасено.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
Съдът е указал на ответниците да заявят становище по искането на ищеца за
присъждане на съдебни разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение за исковото
производството, както и да представят доказателства за плащането на такива, но до
приключване на устните състезания ответниците не са представили доказателства за
плащане на дължимото юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, въпреки
че признават дължимостта му.
Доколкото с извършеното плащане на главницата, мораторната и законна лихва
върху нея до датата на плащането, вкл. и част от съдебните разноски за държавна такса,
съставлява както признание на исковете, така и основание за тяхното отхвърляне, поради
погасяването им в хода на производството, единствения спорен въпрос между страните
остава дължимостта и размера на юрисконсултското възнаграждение, което следва да се
присъди в полза на ищеца, за двете фази на производство.
В насроченото съдебно заседание, проведено на 14.03.2023 г., ответниците не се
явяват и не изразяват становище по размера на претендираното ЮВ.
Видно от представените по делото писмени доказателства за плащане, както и
писмено изразеното от ищеца становище с молба от 21.02.2023 г., в което признава
вземанията си предмет на настоящото дело за главница, мораторна и законна лихва и част
от разноските /за държавната такса/, за изцяло погасени, съдът приема за безспорно
установено по делото, че след завеждане на настоящото дело /с ИМ от 18.03.2022 г./,
ответниците Й. И. С., Г. Г. Н. и В. П. Н., са предприели плащане и погасяване на
задълженията си, възлизащи в размер на общо 1707,23 лв., с която сума са погасили изцяло
претендираните с ИМ главница от 1129,86 лв. – представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., законната лихва върху тази
главница дължима за периода от 18.03.2022 г. до 07.02.2023 г.; 332,51 лв. – мораторна лихва
върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2018 г. до 26.01.2022 г., както и
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение в размер на 0,02 лв., дължима за
периода от 14.09.2019г. до 26.01.2022 г., като са заплатили и част от съдебните разноски за
платената от ищеца държавна такса за образуване на делото.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
2
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
Предвид гореустановеното, вземанията на ищеца за главницата за ТЕ и за
мораторните лихви върху главниците за ТЕ и ДР, към датата на устните състезания, са
изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото плащане.
Ето защо исковете по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответниците Й. И. С., с ЕГН
**********, Г. Г. Н., с ЕГН ********** и В. П. Н., с ЕГН **********, с поведението си са
дали повод за завеждане на делото, като въпреки поканата, не са предприели плащане на
задълженията си в посочения в ОУ 30-дневен срок.
Ето защо същите следва да понесат изцяло разноските по производството, макар и
исковете да са отхвърлени, поради извършено в хода на процеса плащане. Непогасените
разноски за настоящото исково производство, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК за дължимото
юрисконсултско възнаграждение възлизат на 100 лева. Същите следва да бъдат присъдени
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.235, ал.3 от ГПК:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..., ЕИК ..., срещу Й. И. С., с ЕГН **********, Г. Г. Н. ,
с ЕГН ********** и В. П. Н., с ЕГН ********** осъдителни искове, при разделна
отговорност от по 1/6 ид.ч. от първите двата и 4/6 ид.ч. от третия ответник, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от общо 1462,39 лв., от която сума 1129,86 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 18.03.2022 г. /дата на депозиранена ИМ в съда/ до окончателното
плащане на задължението; 332,51 лв. – законна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за
периода от 15.09.2018 г. до 26.01.2022 г., както и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 0,02 лв. за периода от 14.09.2019г. до 26.01.2022 г.,
поради извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 от ГПК, Й. И. С., с ЕГН **********,
Г. Г. Н., с ЕГН ********** и В. П. Н., с ЕГН ********** да заплатят на „..., ЕИК ..., сумата
от общо 100 лева, а поотделно Й. И. С. и Г. Г. Н. по 16,67 лв. всеки от тях, а В. П. Н.
съответно 66,68 лв., представляваща съдебни разноски, а именно дължимо юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4