№ 12002
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110124802 по описа за 2022 година
Ищецът „.............“ ООД е подал искова молба с вх. № 94174/12.05.2022
г., уточнена с молба с вх. № 143146/22.05.2023 г., срещу „СОФИЙСКА
ВОДА“ АД за установяване, че ищецът не дължи за доставени и незаплатени
ВиК услуги по партида с абонатен № ********** и за имот, находящ се в с.
„Долни Богров“, ул. „1-ва“, сума в размер на 1642,81 лева за периода от
24.06.2014 г. до 21.03.2018 г. и мораторна лихва върху нея в размер на 376,17
лева за периода от 24.07.2014 г. до 15.04.2022 г., поради липса на
облигационна връзка между страните и поради погасяване на сумите по
давност.
Ищецът твърди, че според ответното дружество по партида с абонатен
№ **********, открита за имот, находящ се в с. „Долни Богров“, ул. „1-ва“,
се дължали суми от ищеца за предоставени на последния ВиК услуги. С
писмо с изх. № М1297 от 15.04.2022 г. ответникът претендирал
горепосочените суми, като за същите е депозирал и заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, която била обезсилена. Моли се съдът да приеме за
установено, че сочените суми са недължими поради липса на облигационна
връзка между страните и поради погасяване на вземанията по давност.
Претендират се разноски.
С молба с вх. № 143146/22.05.2023 г. ищецът уточнява периодите за
1
процесните суми, както следва: за главница в размер на 1642,81 лева – за
периода от 24.06.2014 г. до 21.03.2018 г., за лихва в размер на 376,17 лева – за
периода от 24.07.2014 г. до 15.04.2022 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е
депозирала отговор, в който се признава иска по основание и размер. Моли се
за постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК. Излага
съображения за недължимост на разноски в настоящото производство от
ответника, тъй като не е дал повод за завеждането му.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на устните
състезания, ищецът и ответникът са били редовно призовани, но не са били
представлявани.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран установителен иск с правна
квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С отговора на исковата молба и с молба с вх. № 313473/06.11.2023 г.
ищецът е признал основателността на исковата претенция.
Предвид липсата на изразено искане по чл. 237, ал. 1 от ГПК от ищеца
не са налице формално предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение. Отбелязвайки това, следва да се подчертае, че предвид заявеното от
ответника признание на исковата претенция като изявление с процесуална
стойност и въпреки изричното отделяне за безспорни между страните
определени обстоятелства по делото, страните не спорят относно
основателността на исковата претенция по основание и размер. С оглед
изложеното и изявленията на ищцовото и ответното дружество, които съдът
цени по реда на чл. 175 от ГПК, и предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК, задължаваща съда да вземе предвид при постановяване на решението си
и фактите, настъпили след предявяване на иска, съдът счита, че не са налице
спорни моменти относно основателността на ищцовата претенция, поради
което същата следва да бъде уважена в цялост.
Съдът счита, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК, която освобождава ответника от отговорност за разноски,
когато в процеса се установи, че са предизвикани от ненужно инициирана
съдебна процедура. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК се изисква кумулативното
наличие на две предпоставки, за да се възложи върху ищеца отговорността за
направените по делото разноски, дори и при основателност на предявения
2
иск, а именно - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
делото и да признае иска. Видимо от волеизявлението на ответното
дружество в отговора на исковата молба, ответникът не оспорва
основателността на исковата претенция и изрично признава същата, което
волеизявление поддържа до края на производството пред районния съд.
Настоящият състав се съгласява с установеното в практика на ВКС
(Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г.,
III г. о., ГК), че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори и със
заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на
иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.
Предвид това, от аргумент за по-малкото, следва да се приеме, че
неотписвайки процесната сума ответникът не е дал повод за завеждане на
делото - отписването на вземанията представлява единствено счетоводна
операция, която не е скрепена с правни последици относно съществуването на
вземането. Отговорност за разноски би възникнала за ответното дружество,
ако то реално беше предприело съдебни мерки или беше оспорило
предявения иск, каквато хипотеза не се установява да е налице в конкретния
случай. По делото не се представят доказателства за опит на ответника да
събере вземанията си чрез образуване на заповедно производство. Видно от
приложеното към исковата молба писмо, същото е изпратено до ищеца във
връзка с писмо на последния, т.е. е отговор на друго писмо, подадено от
ищеца, относно искане за предоставяне единствено на информация по
партида. Предвид това, сторените от ищеца разноски следва да останат за
негова сметка. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено, като в полза
на страната се присъдят за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, и
процесуалната активност на страната, чрез пълномощника ѝ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „.............“ ООД, ЕИК
3
.................., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 156, вх. В, ап. 15, срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК
.............. със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, бул."Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, иск по чл. 124 от
ГПК, че „.............“ ООД, ЕИК .................., не дължи на „СОФИЙСКА ВОДА“
АД, ЕИК .............. за доставени и незаплатени ВиК услуги за имот, находящ
се в с. „Долни Богров“, ул. „1-ва“, по партида с абонатен № **********, сума
в размер на 1642,81 лева за периода от 24.06.2014 г. до 21.03.2018 г. и
мораторна лихва върху нея в размер на 376,17 лева за периода от 24.07.2014 г.
до 15.04.2022 г., поради липса на облигационна връзка между страните и
поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА „.............“ ООД, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 156, вх. В, ап. 15,
да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК .............. със седалище и адрес
на управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул."Цар
Борис III" № 159, ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК сумата в размер
на 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
за първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4