№ 84
гр. Благоевград, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Моника Христова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500011 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх.№903024/03.12.2021 г., подадена от
О.Б., представлявана от Илк.Ст., срещу Решение №905803/18.11.2021 г., постановено по
гр.д.№ 1108/2020 г. по описа нa РС - Благоевград, с което е осъдена О.Б., с адрес: гр.
Благоевград, пл. „Г.И.“ № 1, представлявана от кмета Илк.Ст. да заплати на ищцата СТ. Б.
М., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. "Н.В." № 12, със съдебен адрес: гр. Благоевград,
ул. "Т.А." № 43Б, ет. 2, следните суми - 5000 лв. /пет хиляди лева/ –– представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на спъването и
падането на СТ. Б. М. на 11.06.2020г. поради разместена и неравна плочка по движението й
по тротоара по бул. "В.Л." в гр. Благоевград, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /03.07.2020г./ до окончателното погасяване и 1039,66 лв.
/хиляда тридесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/ – представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на спъването и падането на СТ. Б.
М. на 11.06.2020г. поради разместена и неравна плочка по движението й по тротоара по бул.
"В.Л." в гр. Благоевград, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /03.07.2020г./ до окончателното погасяване. Сочи се в жалбата, че
решението е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото районният съд е
приел, че има връзка между поведението на Общината и настъпването на вредите, а от друга
страна е налице нарушение на процесуалните правил. Поддържа се, че не е налице
противоправно бездействие на Общината, а присъденото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди е неправилно уважено и е в завишен размер. Поддържа се възражение
1
за съпричиняване. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли. Алтернативно, да се постанови решение, с което да се намали размера на
присъденото обезщетение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против
обжалваем съдебен акт. Отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е
процедурата по чл.263, ал.1 ГПК.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който отговор се сочи, че жалбата е
неоснователна, а постановеното от РС решение е правилно и законосъобразно.
Въззивният съд в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, като се съобрази с
доводите и възраженията на страните и с решението, което се атакува, намира, че същото
следва да се потвърди като валидно, допустимо и правилно.
Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание в чл.49
във връзка с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 1039,66 лв. –
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на
спъването и падането на СТ. Б. М. на 11.06.2020г. поради разместена и неравна плочка по
движението й по тротоара по бул. "В.Л." в гр. Благоевград и в размер на 5000 лв. –
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
спъването и падането на СТ. Б. М. на 11.06.2020г. поради разместена и неравна плочка по
движението й по тротоара по бул. "В.Л." в гр. Благоевград.
По делото са изготвени съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещите лица д-р А. и
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица
Д.С.А. и Ю.А.А.. Съобразно заключенията на същите, става ясно, че се касае за счупване на
дясната лъчева кост на типично място, хематом на лявата половина на лицето, лявата страна
на шията, двете предмишници, двете колена и двете подбедрици в горната им трета, които
травми са причинени от инцидента. Ищцата е била лекувана в отделение по ортопедия и
травматология. Трайно затруднение на движенията на ръката е имала за 2 месеца, а след
това е продължила да изпитва болка при физическо натоварване. Хематома на лицето,
кръвонасядането на шията, кръвонасядането на двете мишници, кръвонасядането и
хематомите на двете колена, са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. С оглед възрастта на ищцата и ако въобще настъпи пълно възстановяване ще е за
срок не по-малък от шест месеца и приблизително за около една година, като се налага
физиотерапия и рехабилитация. В пряка и непосредствена връзка с физическите травми от
инцидента, е настъпилото преходно емоционално разстройство, включващо психично
неразположение, стрес, безпокойство, негативни емоции, натрапчив страх от нов инцидент.
Констатирано е от експертите и абсолютно затруднение за всички ежедневни дейности за
немалък период от време по самообслужване и в домакинството- хранене, тоалет, хигиена,
готвене, почистване, пране.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, разпитани са свидетели.
Прието е от РС, че съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
2
са пряка и непосредствена последица от увреждането, като за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страх, уплаха, и изживян стрес /безпокойство
и тревожност/ е преценено, че се намират и в причиннна връзка с инцидента, при който е
пострадала, а именно спъване и падане поради разместена и неравна плочка по движението
й по тротоара, и е определен размер на обезщетение – 5000лв.
На следващо място, РС е присъдил обезщетение и за имуществени вреди в размер на
1039,66 лева, представляваща разходи на ищцата за лечението и рехабилитацията й.
По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Фактическата
обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд,като същия е
съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до
правилни изводи относно какви факти се установяват с тях. По тези съображения възивния
съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я
пресъздава.
Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа
обстановка по делото са правилни и възивния съд възприема изцяло мотивите на районния
съд относно основателността на предявения иск.
В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК възивния съд препраща към мотивите на
районния съд относно основателността на предявената искова претенция.
Във въззивната жалба на О.Б. се сочи, че не е налице противоправно бездействие на
Общината. В случая се претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на
които общината е възложила дейности по поддържане на улиците и тротоарната настилка на
града. Безспорно такова произтичащо от закона задължение в тежест на ответника е налице
– доколкото общинската улична и тротоарна мрежа са със статут на публична общинска
собственост, като изграждането, ремонта и поддържането им се осъществяват от общините,
а самото поддържане е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, включително предпазването им от
преждевременно износване, охрана и защита. Организирането на дейността по поддържане
на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната
община – чл. 30, ал. 4 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА), като в тежест на собственика
/ответник по иска/ е и задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са
длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на
закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не
предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата
грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. И това е така, защото
отговорностите на общината по поддържането в изправност както на уличното платно, така
и на прилежащия тротоар така и на бордюрите към него по начин, че да не се допускат
каквито и да било инциденти, включително и да не представляват пряка или косвена
причина за настъпването на такива инциденти, е ясно изразено и вменено именно на
общината, задължение и отговорност.
3
Констатираните по делото факти и обстоятелства / разместена и неравна плочка, а и
липсващи такива/ са довели до настъпилото увреждане на здравето на ищцата. В случая
собственика на съоръженията- тротоар и улична настилка, не е положил дължимата се
грижа присъща на добрия собственик и стопанин, съгласно чл.49 от ЗЗД, затова
поведението на О.Б. осъществява деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, а именно
противоправно действие или бездействие, вреда/ имуществена и/или неимуществена /
причинна връзка между поведението и вредата, както и вина, която се предполага до
доказване на противното, вследствие на което ищцата е стъпвайки на разместена и неравна
плочка при движението й по тротоара на бул. "В.Л." в гр. Благоевград, се спъва и пада, като
претърпява счупване на типично място на лъчевата кост от дясната подмишница, хематом
по лицето и шията в ляво, кръвонасядания по предмишниците, охлузвания с кръвонасядания
по и под коленете двустранно.
В този смисъл по делото напълно е изяснен както механизма на причиняване на
уврежданията на ищцата, така и значението на съпътстващите фактори, взети в своята
връзка и взаимозависимост. Изложеното дава основание настоящата инстанция да приеме,
че са налице всички елементи от фактическият състав на деликтната отговорност-
противоправно деяние на ответната община–бездействие при изпълнение на вменените със
закон задължения, настъпило увреждане, претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания и причинна връзка между същите.
В настоящия случай са установени и доказани елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл.50 ЗЗД. При постановяване на решението и определяне размера на
обезщетението РС е взел предвид вида и характера на телесното увреждане, степента и
интензитета на претърпените в резултат на ухапването болки и страдания,
продължителността им, негативните емоционални изживявания от изпитаното чувство на
страх и стрес и съгласно разпоредбите на чл.51 и 52 от ЗЗД както и обстоятелството, че
размерът на обезщетението следва да бъде определен към момента на настъпване на
вредите, настоящият състав на въззивния съд намира, че сумата от 5000 лв., която е
определил и районния съд би обезщетила ищцата за претърпените от него неимуществени
вреди. Респективно, размера на претерпените имуществени вреди съответства на разходите
за лечение на ищцата, поради което и в тази част решението е правилно.
Поради изложеното предявената искова претенция е доказана по основание и по размер.
Ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната инфраструктура не са
положили дължимата се грижа, присъща на добрия стопанин, т. е. поведението на
последните осъществява деликтния състав на чл. 45 ЗЗД противоправно бездействие, вреда
и причинна връзка между поведението и вредата. Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида
и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото
4
развитие, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи. В разглеждания случай по делото е доказано сериозно влошаване на здравето на
ищцата, с данни за понесени болки и страдания над обичайните за периода на
възстановяване и за раздвижване, и сериозни последици за психиката й (силен страх от
случилото се, страх от ходене по улицата, раздразнителност, напрегнатост, безпокойство).
Както се посочи, доказани са и имуществените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
В казуса не е налице противоправно поведение от страна на ищцата, в резултат на което или
което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, абсурдно е да се очаква
ищцата да знае за състоянието на плочките на тротоара и да ги заобикаля. Не може да се
приеме, че излизането на улицата и придвижването по тротоар, чието поддържане по закон е
вменено в задължение на ответника, отрича проявена нормална дължима грижа за здравето
и телесната цялост на пострадалата.
В този смисъл и имайки предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна.
Решението, което се атакува е валидно, постановено от съд, имащ компетентност за това, по
допустим иск и редовна искова молба. Същото е правилно, доколкото правните изводи
съответстват на събраните доказателства и приложимия материалния закон. Липсват
основания за отмяната му. Доколкото не се сочат нови доказателства, не се установи
фактическа обстановка, различна от приетата от първоинстанционния съд, окръжният съд не
счита, че не следва да преповтаря мотивите му, като на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях. Решението ще бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78 ГПК и чл. 38,
ал. 2 ЗА О.Б. следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на въззиваемата сума в
размер на 640,00лв.
Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК, БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 905803/18.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 1108/2020 г. по
описа нa РС - Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., О.Б., с адрес: гр. Благоевград, пл. „Г.И.“ № 1,
представлявана от кмета Илк.Ст. да заплати на адв. П.З. сумата от 640,00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6