№ 143
гр. Р., 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело
**224500500130 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П. Б. ИВ., ЕГН: **********, с адрес
гр. Р., ул. „В.з.“ **, чрез адв. К.Д. от АК – Р., със съдебен адрес гр. Р., ул.
„Х.А.“ № 31, ет. 3, против Решение № 1095/10.12.2021 г. по гр.д. № 1412/2021
г. на РС – Р., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно
основание чл. 439 ГПК за установяване на недължимостта на сумата от 350
лв., представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ и 5 лв.
държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист № 284/22.02.2016 г. по
НОХД № 1874/2015 г. на РС – Р..
Жалбоподателят счита решението за неправилно, като постановено в
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и необоснованост. РРС неправилно
възприел възражението на ответника, че Националното бюро за правна
помощ (НБПП) не упражнява властически правомощия и имало частно
вземане от ищеца. Неправилен бил изводът на районния съд, чийто
разсъждения били около характера на вземанията. Съгласно Закона за
1
мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) за
срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Недопустимо било да се
тълкува разширително и да се прилага за частноправните вземания вместо
субекти и така неговото действие да се разпростре и на субекти на
публичното право. Моли за отмяната на обжалваното решение и за
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В законоустановения двуседмичен срок въззиваемата страна
Национално бюро за правна помощ, със седалище в гр. София, ул. „Развигор“
№ 1, представлявано от своя председател Н.И., е подала отговор, с който
счита жалбата за неоснователна. Съгласно чл. 27б ЗПП разноските за правна
помощ са частни държавни вземания и се събират от НАП въз основа на
издаден от съда изпълнителен лист. Незаконно и неоправдано би било
държавата да бъде третирана различно от частноправните субекти относно
спирането на давностните срокове, когато се касае за нейни частни вземания,
събирани по същия ред както вземанията на частноправните субекти и
подчиняващи се на същите правила по отношение на давността. Правилата за
частноправните субекти следвало да се прилагат и за частноправните
държавни вземания. Мотивите на съда, изложени в тази насока, били
правилни. Моли за оставяне на жалбата без уважение, като претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установената от РРС фактическа обстановка не е спорна между
страните. Установено е, че ищецът е бил осъден да заплати 350 лв. разноски
за възнаграждение за предоставената му правна помощ и 5 лв. такса за
2
служебно издаване на изпълнителен лист по НОХД № 1874/2015 г. на РС – Р..
Издаден бил изпълнителен лист № 284/22.02.2016 г. по наказателното дело.
По молба на НАП, ЦУ, от 28.01.2021 г. било образувано на 15.02.2021 г. изп.
д. **21***0400094 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № *** на КЧСИ и район на
действие ОС – Р.. Същото било с предмет принудителното събиране на
горепосочената сума за правна помощ и за издаване на изпълнителен лист.
ПДИ била връчена на ищеца на 14.03.2021 г., като в нея същият се уведомявал
за насрочения за провеждане опис на движими вещи на 17.05.2021 г. от 10-18
ч на адрес гр. Р., ул. „В.з.“ **. На 27.03.2021 г. на ищеца било връчено
запорно съобщение, с което бил уведомен за наложения запор върху
собствения му автомобил с ДК № Р **** ВВ, марка „Фолксваген Пасат“.
За да постанови обжалваното решение, РС – Р. е приел, че началният
момент, от който започвала да тече давността, е 22.02.2016 г., което като дата
съвпада с издаването на изпълнителен лист № 284/22.02.2016 г. Възприел е
установеното съгласно т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки и др. Първото изпълнително действие по
образуваното изп. д. **21***0400094 било предприето на 24.03.2021 г. чрез
изпращането на запорно съобщение за налагане на запор върху МПС. Към нея
дата били изминали повече от пет години съгласно чл. 110 ЗЗД, но съгласно
чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП давността не била текла поради забраната да бъдат
извършвани действия срещу длъжника физическо лице, а вземането на
ответника било частноправно държавно вземане, което се ползвало от същия
режим.
Настоящата въззивна инстанция намира, че решението е правилно, но
поради други съображения. Давността в конкретния случай е започнала да
тече не от издаването на изпълнителния лист, тъй като това процесуално
действие не е от посочените съгласно цитираното от районния съд
тълкувателно решение, годно да я прекъсне, а вземането реално е станало
ликвидно и изискуемо в момента, когато е влязло в сила определението, с
което то е признато, а това е станало на 19.02.2016 г. На следващо място,
съдът намира, че НБПП не е субект на частното право, а на публичното право.
Това се дължи на обстоятелството, че неговото създаване е по силата на
3
изричен закон и изрична правна разпоредба – чл. 6, ал. 3 ЗПП. В нея е
посочено, че Националното бюро за правна помощ е независим държавен
орган - юридическо лице, на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието, със седалище в София. От това следва изводът, че НБПП е
субект на публичното право, защото, от една страна, нормативен акт го
определя като държавен орган, а от друга – е юридическо лице, чието
финансиране пряко се осигурява от Държавния бюджет. Съдът намира, че в
чл. 5, ал. 2 ЗМДВИП ясно са визирани само давностните срокове, засягащи
права на субектите на частното право, какъвто субект НБПП въззивната
инстанция приема, че не е, като законодателят е ограничил приложението на
разпоредбата само до субектите на частното право, което не оставя място за
разширително тълкуване касателно разпростирането на действието на
разпоредбата за всички частноправни вземания, включително и на
публичноправните субекти какъвто характер безспорно са разноските за
оказаната правна помощ.
Въпреки тези констатации, въззивният съд намира, че решението следва
да бъде потвърдено, тъй като давността е била прекъсната преди нейното
изтичане. Както бе изложено по-горе, давностният срок за процесните
вземания е започнал да тече на 19.02.2016 г., като 5-годишният срок изтича на
19.02.2021 г. На 28.01.2021 г. НБПП е подало молба за образуване на
изпълнително дело, в която е поискано да бъде приложен определен
изпълнителен способ, а именно налагане на запор върху банкова сметка на
ищеца, ако бъде открита такава. На 15.02.2021 г. ЧСИ е образувал
изпълнително производство. Безспорно образуването на изпълнително
производство съгласно горецитираното Тълкувателно решение не
представлява действие, което прекъсва давността. В т. 10 обаче са дадени
разясненията, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Институтът на погасителната давност съществува, за да стимулира
кредиторите на частноправните вземания към активно поведение за тяхното
събиране. При бездействие, за да се гарантира правната сигурност, е
предвидена възможността същите да не могат да бъдат принудително
удовлетворявани. От това следва изводът, че, когато кредиторът не
бездейства, а е проявил активност, насочена към събирането на своето
изискуемо вземане чрез поискването на конкретни изпълнителни способи,
4
прекъсват давността и тя следва да се счита за прекъсната от този момент.
Поради това настоящият въззивен състав приема, че давността е била
прекъсната към 15.02.2021 г., тъй като в изявлението за образуване на
изпълнително дело, отправено към ЧСИ, се съдържа искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ, който е годен да прекъсне давността.
С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а жалбата против него – оставена без уважение.
Предвид изхода на спора разноски се дължат само на въззиваемата
страна, като на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ на НБПП следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1095/10.12.2021 г. по гр.д. № 1412/2021
г. на РС – Р..
ОСЪЖДА П. Б. ИВ., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., ул. „В.з.“ **, ДА
ЗАПЛАТИ на Националното бюро за правна помощ, със седалище в гр.
София, ул. „Развигор“ № 1, представлявано от своя председател Н.И., сумата
от 100 лв. – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5