Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр.Никопол, 19.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН
СЪД в открито заседание на десети октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА
при секретаря Поля Видолова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 349 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
В Никополския районен съд е
постъпила искова молба от Д.Л.К., ЕГН: **********, чрез адв.К. ***, представлявано от К.С.Е..В
молбата се посочва, че ищеца работила в „М-Бал” ЕООД гр.Никопол на длъжност
„санитар”Твърди се, че към момента са налице неизплатени трудови възнаграждения
в общ размер на 1794 лв. за период от 01.01.2012г. до 01.06.2017г., въпреки
многократните покани. Предвид изложеното ищеца моли съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 1794., в едно с законната лихва от датата на подаване на
ИМ – 05.06.2018г.– представляващи уговорено но неизплатено възнаграждение за
периода от 01.01.2012 – 01.06.2018г. и
мораторна лихва в размер на 500 лв.за същия период.Претендират се и
разноски.Представени са доказателства.
Ответника по делото не депозирал
отговора по чл.131 от ГПК, в който се твърди, че иска е основателен. Нос еправи
възражение з апогасителна давно за неизплатеното трудово възнаграждение за
период аот 01.01.2012г. до 04.06.2015г.
Съдът приема, че е сезиран с
кумулативно съединени искове по чл.242,
вр.чл.128 от КТ. – за заплащане на неизплатено
трудово възнаграждение, иск по чл.245,
ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение за забава.
От представените по делото
доказателства безспорно се установява, че ищеца е работила в ответната
кооперация на длъжност „санитар” от 20.12.2004г.
От представеното и прието от съда
заключение на вещо лице, по което страните са нямали възражения става ясно, че неизплатеното
трудово възнаграждение за периода посочен в ИМ от 01.01.2012г. до 01.06.2017г.
е в общ размер на 1 804,12 лв., а мораторната лихва за периода от 01.07.2012г. до подаване на ИМ –
05.06.2018г. е в размер на 511.71 лв. В съдебно заседание вещото лице е дало
заключение и по въпроса, че неизплатените трудови възнаграждение за периода от
05.06.2015г. до 01.06.2017г. би било 1070 лв., а лихвата за забава от
05.07.2015г. до датата на подаване на ИМ 05.06.2017г. е 194.10 лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Задължението за плащане
на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна
престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника
или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Както се установи от предсатвените по делото
доказателства ответникът не е изпълнил това свое задължение съобразно
изискванията на чл. 270 от КТ и не е заплатил на ищеца в дължимите му уговорени
трудови възнаграждения за периода 01.01.2012г.
до 01.06.2017г. е в общ размер на 1 804,12 лв.Но като взе предвид, че
направеното възражение за изтекла давност за периода от 01.01.2012г. до
04.06.2015г. е основателно.С оглед на това, съдът счита, че предявеният иск с
правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ е основателен и доказан както по
основание, така и по размер, но поради изтекла погасителна вадност следва да
бъде уважен, респективно осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1070
лв., представляваща размера на
неизплатените трудови възнаграждения за периода 04.06.2015г. до 01.06.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 05.06.2018г.
до окончателното й изплащане. А в останалата част до сумата от 1794 лв. за
периода от 01.01.2012г. до 04.06.2015г.искът следва да бъде отхвърлен поради
изтекла погасителна давност.
Съдът обсъди и предявения
иск по чл. 245 ал.2 от КТ. Същият е основателен и доказан и следва да се уважи
от съда като такъв в размер на 194.10 лв. за периода от 05.07.2015г. до датата на
подаване на ИМ 05.06.2017г., а в останалата част до 500 лв. искът следва да
бъде отхвърлен поради изтекла погасителна давност.
С оглед изхода на процеса
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Следва да бъде осъден да
заплати по сметка на НРС д.т в размер на 50.56 лв.и възнаграждение на в.л. в
размер на 180 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. чл.242 във вр. с чл.128 от КТ „М-Бал” ЕООД гр.Никопол,
представлявано от К.С.Е., ЕИК: ********* да заплати на Д.Л.К., ЕГН: ********** ***
сумата от 1070
лв., представляваща размера на
неизплатените трудови възнаграждения за периода 04.06.2015г. до 01.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска – 05.06.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата от 1794 лв. до 1070 лв. За периода от 01.01.2012г. до
04.06.2015г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. чл. чл. 245 ал.2 от КТ „М-Бал” ЕООД гр.Никопол, представлявано от К.С.Е.,
ЕИК: ********* да заплати на Д.Л.К.,
ЕГН: ********** *** сумата от 194.10 лв.. представляваща обезщетение за забава за периода за периода от 05.07.2015г. до датата на подаване
на ИМ 05.06.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 500 лв. до 194.10 лв.,
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК КТ „М-Бал” ЕООД гр.Никопол,
представлявано от К.С.Е., ЕИК: *********
да заплати на Д.Л.К., ЕГН: ********** *** сумата от 300 лв.направените от
него за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК КТ „М-Бал” ЕООД гр.Никопол,
представлявано от К.С.Е., ЕИК: *********
да заплати на Д.Л.К., ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на НРС д.т в размер на 50.56
лв.и възнаграждение на в.л. в размер на 180 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: