Р Е Ш Е Н И Е №260030
Гр. София, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 53 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Л.В.Г. е предявила срещу „А. Б.“ АД обективно
съединени искове за плащане на сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на съпруга ѝ К. А. Г.,
причинена в резултат на ПТП, настъпило на 20.05.2019 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че на 20.05.2019 г. настъпило ПТП, в резултат на
което била причинена смъртта на съпурга ѝ – пешеходец, движещ се по
пътното платно поради липса на тротоар, който бил блъснат от товарен автомобил
„Ситроен Джъмпер“, управляван от В.В.В.. Механизмът на ПТП е описан в исковата
молба. Твърди се още, че вина за ПТП имал водачът на автомобила и тъй като по
отношение на автомобила имало сключен с ответника и действал към датата на ПТП
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ се предявяват настоящите искове
за обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, описани по вид,
характер и интензитет в исковата молба, след като по предявената от ищцата
извънсъдебна претенция за обезщетение застрахователят не се произнесъл в срок.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение.
Оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на водача на МПС,
твърди, че в случая е налице случайно деяние. Оспорва и причинно-следствената
връзка между смъртта на съпруга на ищцата, съответно търпените от нея
неимуществени вреди, и виновно противоправно поведение на водача на МПС, както
и интензитета на търпяното от ищцата страдание. Навежда възражение за
съпричиняване от страна на починалия поради това, че като пешеходец в нарушение
на задължението си да се движи по тротоара или по банкета се е намирал около
средата на пътното платно, а в случай, че не е имал възможност да се движи по
тротоара или банкета поради невъзможност същите да бъдат използвани не се е
движел съобразно задължението си в посока, противоположна на посоката на
движение на превозните средства и най-близо до лявата граница на платното.
Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди. По отношение на акцесорния иск освен довод за неоснователността му
поради неоснователност на главния иск навежда и възражение относно началния
момент, от който евентуално се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на главния иск.
Софийски окръжен съд след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото препис-извлечение от акт за
смърт и удостоверение за наследници се установява, че К. А. Г. е починала на 20.05.2019
г. и ищцата е негова съпруга /не се и спори относно тези факти/.
Не се спори по делото относно наличието на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно управляваното от В.В.В. МПС, действал към датата на
ПТП.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с з. се
установява следното: Установява се следният механизъм на ПТП: На 20.05.2019 г. около
12.00 часа - светлата част на денонощието, добра видимост, облачно дъждовно
време, в гр. Г. на ул. „Зли дол“ лек автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СА0060СМ,
управляван от В.В.В., извършвал маневра движение на заден ход, движейки се по
улицата в дясната част на платното за движение по отношение посоката на
движение на автомобила - откъм с. Г. /периферията на града/ към централната му
част. Пътят се състоял от едно платно за движение с широчина 5.50 м. Широчината
само на асфалтовото покритие била 4.30 м. Вляво от асфалтовото покритие по
отношение посоката от с. Г. към центъра на гр. Г. имало насип от баластра,
чакъл и пясък с широчина 1.20 м. Вляво от баластрата имало тревни площи. От дясната страна на
платното за движение имало тревна площ с ширина 3.30 м. до оградите на имотите.
В зоната на ПТП не е имало действащи пътни знаци, както и пешеходна пътека. Към
този момент по улица „Зли дол“ се извършвал ремонт и част от платното за
движение - на около 1.20 м. вдясно от левия му край по отношение посоката от с.
Г. към центъра на гр. Г., същото било разкопано и чакълирано с баластра. В
същото време и условия на движение и в същата посока по улица „Зли дол“ откъм с.
.ъм централната част на града, вляво от десния край на платното за движение /с
гръб към лекия автомобил/ се движел пешеходецът К.А.Г.. При така описаното
разположение на пешеходеца и лекия автомобил последният настигнал пешеходеца и
с задната си лява габаритна част го ударил, като го извел от равновесие и
пешеходецът паднал по очи върху терена, а автомобилът преминал над него. Ударът
настъпил на пътното платно, тъй като пешеходецът не се движел възможно най-близко
до лявата граница на платното за движение, противоположно на посоката на
движение на ППС. Ударът бил забелязан от свидетели, които извикали на водача и
той установил автомобила на място и веднага след това го паркирал в посока
напред и вляво. От техническа гледна точка причина за възникване на ПТП са
субективните действия на водача на автомобила, който преди да започне маневра
за движение назад не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в
движението и по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя
зад превозното средство и тъй като това е било невъзможно не е осигурил лице,
което да му сигнализира за опасност. Същевременно се установява, че от
техническа гледна точка К.А. Г. е имал възможност да предотврати ПТП, ако при
движението си е използвал тревното пространство, намиращо се встрани от
асфалтовото покритие, а ако това е било невъзможно – ако се е движел възможно
най-близко до лявата граница на платното за движение по отношение посоката си
на придвижване, която се явява посока, противоположна на посоката на движение
на ППС /тъй като при условие, че е възможно използването от пешеходци на
пространството, покрито с баластра, пясък и тревна площ, намиращи се от двете
страни на платното за движение, същите е следвало да бъдат използвани от пешеходеца, а при условие, че не е било
възможно използването на горните пространства поради наличие на препятствия в
тях - изкопи, паркирани ППС или строителна техника и др., движението е следвало
да бъде възможно най-близо да лявата граница на платното за движение срещу
посоката на движение на ППС/. Установява се още, че в резултат на ПТП съпругът
на ищцата е получил следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядания и
охлузвания на лицето и главата, кръвонасядане на твърдото небце, меките черепни
обвивки, счупване на челната кост вдясно през основата до турското седло, счупване
на етмоидалната кост, субдурален хематом в областта на двете предни черепни
ямки и в средната и задна черепна ямка вдясно, както и по конвекситета, кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки по конвекситета, вътремозъчен кръвоизлив, контузия
на главния и малкия мозък вдясно и на ствола, оток на мозъка; шийна травма, изразяваща се в отваряне
на гръбначния стълб между пети и шести шиен прешлени без засягане на гръбначния
мозък; травма на гърдите, изразяваща
се в кръвонасядания на гръдния кош, контузия на белия дроб вдясно, кръвонасядане
на долните крайници и на междуребрената мускулатура, счупване на 4-то, 5-то и
7-мо ребра вдясно и кръвонасядане на диафрагмата вдясно, аспирация на кръв
вляво, хемоторакс вдясно; коремна травма,
изразяваща се в кръвонасядане на лявата поясна област и гърба, мастната капсула
на десен бъбрек и надбъбречната жлеза, кръвонасядане на меките тъкани около
дебелото черво; травматични увреждания
на крайниците -кръвонасядане на дясното рамо, десен лакът, десен глезен, рана
на дясната ръка и охлузване на дясна подбедрица, кръвонасядане на ляв лакът, дълбоки
кръвонасядания в областта на гръбнака и гръдния кош, кръстеца и лявото бедро.
Така получените травми, преценени в съвкупност, са несъвместими с живота
независимо каква е възрастта на пострадалия, налице е пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка между причинената при ПТП тежка съчетана травма и
настъпилия смъртен изход.
В същата насока /към установяване на
горните факти/ са и показанията на свидетелите С.В., Л.Г. и С.И., както и на
сочения за виновен водач В.В., а също и представените по делото писмени доказателства
– материали от наказателното производство и медицински документи, както и
приложените веществени доказателства – снимки на местопроизшествието, оформени
във фотоалбум.
От показанията на свид. А. – дъщеря
на ищцата, съответно имаща преки впечатления за отношенията между родителите си
и за това как се е отразила на ищцата загубата на съпруга ѝ, се
установява следното: След като научила за ПТП, ищцата била уплашена, стресирана, плачела. Много тежко
приела смъртта на съпруга си заради драматичната ситуация, при която настъпила, а
също и заради това, че двамата съжителствали 59 години в брак – ищцата била на
18 години, когато двамата се запознали, цял живот били заедно, отгледали децата
си заедно. Винаги живеели добре, изключително много се обичали и държали един
на друг, винаги били заедно. Към момента ищцата била съсипана, не можела да се
възстанови - не говорела нормално, плачела, потънала била в спомените си.
От представените по делото молби на
ищцата и писмо на застрахователя, съдържащи се в застрахователната преписка, се
установява, че на 27.08.2019 г. ищцата е предявила пред застрахователя претенцията
си за плащане на обезщетение за търпените от нея в резултат на ПТП вреди. По
тази претенция застрахователят не е определил и платил обезщетение /не се
твърди такова обстоятелство/.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по
същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на съпруга на ищцата:
Искът е частично основателен – до размера от 72000
лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния размер от
120000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се
доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД –
установи се, че при описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП,
при което е починал К. А. Г. - съпруг на ищцата, поради което в резултат на ПТП
ищцата е претърпяла неимуществени вреди – страдание поради смъртта на съпруга
ѝ. Установи се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено
от В.В.В.. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между
него и вредоносния резултат /съответно е неоснователно възражението на ответника за липса на такава
причинна връзка/. Установи се и вината на В.В.В. /презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха
вината на водача/. Установи се, че към момента на настъпване ПТП е действал
валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” относно управляваното от В.В.В. МПС, сключен с ответника, и
съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищцата
/не се и оспорва наличието на застрахователното правоотношение/. Установи се и семейната
връзка между ищцата и починалия К.А. Г. /и този факт също не се оспорва/,
обусловила и установената по делото /със свидетелските показания/ особено
близка духовна връзка на ищцата с починалия /съответно е неоснователно
възражението на ответника в обратния смисъл/.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на
обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени
вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г.о./
и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение
№ 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и решение №
124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата
на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите
на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При определяне на
обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото
деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във
формата на душевно страдание, търпяно от ищцата поради смъртта на нейния съпруг.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването ѝ от една страна невъзвратими, а от друга –
най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по
справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени
вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха
установени от показанията на свидетелите и предвид, че се касае за загуба на съпруг
съдът намира, че съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта
сумата, която би била справедлива, за да обезщети ищцата за търпените от нея
неимуществени вреди е в размер на 120000 лв. /съответно неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/. Тази сума
е съобразена и с обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно
съществуващи.
Основателно е обаче възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП - установи се, че на мястото на ПТП са се
намирали /от двете страни на платното за движение/ пространства, покрити с
баластра, пясък и тревна площ, които е следвало да бъдат използвани за движение
на пешеходци, а в случай, че не е било възможно използването им поради наличие
на препятствия /тъй като участъкът от улицата е бил в ремонт/ движението е
следвало да бъде възможно най-близо да лявата граница на платното за движение
срещу посоката на движение на ППС. При движение по някой от тези два начина пешеходецът
е можел да предотврати ПТП, но той не се е движел по никой от тези начини. Съдът
намира, че това съпричиняване е в размер на 40 %, съответно сумата на
обезщетението следва да бъде намалена с 40 % и да се присъди обезщетение в
размер на 72000 лв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния иск
за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за неимуществени вреди също е частично основателен и следва да бъде уважен
частично - по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода на
дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 28.11.2019 г. –
датата, на която ответникът е изпаднал в забава /застрахователната претенция е
предявена пред застрахователя на 27.08.2019 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 27.11.2019 г.
– присъствен ден и от следващия ден застрахователят е в забава; в тази връзка е основателно възражението на ответника
относно началния момент, от който е дължимо обезщетение за забава, формулирано първоначално
в отговора на исковата молба и поддържано в допълнителния отговор, а
впоследствие детайлно конкретизирано в писмените бележки по делото като евентуално
спрямо възражението за недължимост на обезщетение за забава поради непредставяне
на банкова сметка ***, което възражение за недължимост поради непредставяне на
банкова сметка ***, тъй като е наведено за първи път едва именно в писмените
бележки по делото; съобразно изложеното и предвид, че от ответника не се твърди
непредставяне на доказателства по чл.
106, ал. 3 КЗ или представянето им на определена дата, от която да е изтекъл
предвиденият в чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ срок, съдът намира, че именно от
горепосочената дата 28.11.2019 г. се дължи обезщетението за забава/. Съобразно
изложеното акцесорният иск следва по отношение на уважения размер на главния
иск от 72000 лв. да бъде уважен за периода от 28.11.2019 г. до окончателното
плащане и да бъде отхвърлен за периода от датата на ПТП до 27.11.2019 г. /вкл./,
а в останалата част – по отношение на отхвърлената част на главния иск, следва
да бъде отхвърлен изцяло – за целия период от датата на ПТП до окончателното
плащане.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски по делото,
с представения списък по чл. 80 ГПК се претендира само присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението
се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пълният размер на
възнаграждението, което би било дължимо при уважаване на исковете изцяло, предвид
неголямата фактическа и правна сложност на делото е в размер на 3930 лв. /минималният/
на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата, съответно съразмерно с уважената
част от исковете на адв. Г.Ч. следва да се присъди възнаграждение в размер на
2358 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 300 лв. за
възнаграждения на вещи лица, в размер на 60 лв. за възнаграждения на призовани
свидетели и в размер на 5736 лв. за адвокатско възнаграждение, с представения
списък по чл. 80 ГПК се претендират същите. Ищцата е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно
предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото, съответно същото
следва да бъде намалено до размера, до който е определено и възнаграждението на
процесуалния представител на ищцата – пълният размер на същото е 3930 лв. /такова
възнаграждение, намалено от съда съобразно възражението на насрещната страна,
би се дължало при отхвърляне на исковете изцяло/, съответно съразмерно с
отхвърлената част от исковете следва да се присъдят разноски в размер на 1572
лв. за адвокатско възнаграждение. Дължимите
разноски за възнаграждения на вещи лица и на призовани свидетели са в размер на
144 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 2880 лв. върху уважения размер на исковете, както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 180 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „А. Б.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори П. П. и А.А., да плати Л.В.Г. с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 72000 лв. /седемдесет и две хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта
на съпруга ѝ К.А. Г., причинена в резултат на ПТП, настъпило на
20.05.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горната сума от 28.11.2019 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ акцесрония иск за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 72000 лв. за периода от 20.05.2019 г.
до 27.11.2019 г. /вкл./.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.В.Г.
с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „А. Б.“ АД с ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори П. П. и А.
А., обективно съединени искове за плащане на сумата от 120000 лв. /сто и
двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
страдание поради смъртта на съпруга ѝ К. А. Г., причинена в резултат на
ПТП, настъпило на 20.05.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на ПТП – 20.05.2019 г., до окончателното плащане за разликата над уважения размер на главния иск от 72000 лв. /седемдесет и две хиляди лева/ до
пълния му предявен размер от 120000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика
за периода от датата на ПТП – 20.05.2019 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „А. Б.“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори П. П. и А.А., да
плати на адв. Г.П.Ч. от САК сумата от 2358 лв. /две хиляди триста петдесет и
осем лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на Л.В.Г. безплатна
адвокатска помощ по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.В.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „А.Б.“
АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори П. П. и А.А., сумата от 144 лв. /сто четиридесет и
четири лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на
вещи лица и на призовани свидетели съразмерно с отхвърлената част от исковете,
както и сумата от 1572 лв. /хиляда петстотин седемдесет и два лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „А. Б.“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори П. П. и А.А., да
плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 2880
лв. /две хиляди осемстотин и осемдесет лева/ върху уважения размер на исковете,
както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 180 лв. /сто
и осемдесет лева/ съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: