Решение по дело №366/2020 на Районен съд - Берковица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                           гр. Берковица, 19.04.2021г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

         Районен съд Берковица, II н.с., в публично съдебно заседание на  10 февруари две хиляди  двадесет и първа година  в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Нина Георгиева, като разгледа АНД № 366/2020 год.по описа на БРС, ІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от Д.М.Н.-М. *** и  ЕГН ********** против Наказателно постановление № 008952 от 06.04.2020г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национелно тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушаване състава на чл. 139, ал. 6 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП  е наложена  глоба в размер на 300 / триста/ лв.

В жалбата се навеждат конкретни съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Излагат се доводи в насока маловажност на процесния случай. Поддържа се, че при заплащане на винетната такса, поради техническа грешка в касов клон на Изипей-София дали на жалбоподателя или на оператора от Изипей, от която е заплатена, вместо номера на управлявания от жалбоподателя автомобил- СА 5361 ХР, то е записано СА 5361 РХ. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.  

В съдебно заседание, жалбоподателят  редовно призован, не се явява  лично .В представено по делото писмено становище поддържа депозираната жалба. Излага се становище по съществото на спора, като се акцентира, както върху липсата на субективния елемент на нарушението, така и върху неговата маловажност.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк. Йорданова. Оспорва се така подадената жалба. Излага се становище в насока законосъобразност на издаденото НП. Сочи се, че грешното изписване на номера на МПС, за което е заплатена винетка такса, не следва да бъде възприемано като основание за обосноваване маловажност на случая. Поддържа се, че в тежест на жалбоподателя е да следи за правилното изписване на номера на МПС, за което се заплаща дължимата винетна такса. След като номерът се различава и МПС се придвижва по пътната мрежа, то е без значение колко несъществено е несъответствието между изписания и действителния регистрационен номер и дали това е вследствие на допусната техническа грешка. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът,  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представените Заповед № РД- 11- 1423/ 02.12.2019г. , Заповед № ЧР-НТУ 33/ 23.01.2019г., Заповед № РД- 11- 1520/ 20.12.2019г. и  Заповед № РД- 11- 1480/ 13.12.2019г на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно описаните в него нарушения, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да препятства възможността му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове- нарушението е установено на 15.07.2019г., на която дата е съставен и АУАН, а процесното наказателно постановление е издадено на 27.12.2019г.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на 03.11.2019г.  на републикански път II- 81, км. 73+705 свидетелите В.И. и С.С. изпълнявали служебните си задължения, свързани с регулиране поведението на водачите и съобразяването им с изискването да се придвижват по пътната мрежа, отворена за обществено ползване, след като са заплатили винетка такса. Към 16.30ч. на посочената дата, св. И. установил движещо се по път II- 81, км. 73+705 , МПС марка и модел „Мерцедес А170 ЦДИ“ с рег. №СА 5361 ХР. В рамките на извършената от св. И.  проверка се установило, че водач на МПС- то е жалбоподателят Д.М.Н.-М. . В рамките на извършената проверка се изяснило, че Д.М.Н.-М.  не е заплатила винетна такса за МПС с рег. №СА 5361 ХР , а за МПС с рег. № СА 5361 РХ .Св. В.И.  съставил на жалбоподателя АУАН с бл. № 008952/ 03.11.2019г. Препис от така съставения АУАН бил връчен на М., тя се запозналя със съдържанието му и го подписаля.    Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за недвусмислено установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства- показанията на св. И. и Дтавров, обективирани в АУАН . Съдът кредитира изложеното от свидетелите, като счита че поднесената от тях информация е обективна, логически последователна и без наличие на вътрешни противоречия. Изложената фактическа обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства.

По нарушението с правна квалификация чл. 139, ал. 6 ЗДвП:

При така изяснената фактическа обстановка, правилно административно-наказващият орган е приел, че от обективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 Закон за пътищата.

Чл. 10, ал. 1, т. 1 Закон за пътищата ( редакция - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) разписва, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: 1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Както бе посочено и по- горе, с категоричност се изяснява, че път II- 81, „София- Петрохан- Берковица-Благово-о.п. Монтана-Лом“, км.  73+705  е част от републиканската пътна мрежа, за придвижване по който се изисква да е заплатена винетна такса. Предвид изложеното, то след като жалбоподателят е управлявал МПС  рег. №СА 5361 ХР  по републиканската пътна мрежа, без формално да е заплатил винетка такса за МПС с посочения държавен контролен номер, то е консумирал състава на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.

           По размера на наложеното административно наказание:

Правилно АНО е преценил, че за нарушаване на правилото за поведение, разписано в чл. 139, ал. 6 ЗДвП следва на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП, на нарушителя да бъде наложена глоба в размер от 300лв. Размерът на административното наказание „глоба“ за нарушението на чл. 139, ал. 6 ЗДвП е фиксиран и предвид това не подлежи на каквато и да било преценка за съразмерност от страна на съда.

По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Да, вярно е, че в чл.5 ал.3 от горецитираната наредба е императивно посочено, че: „Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса“.

В същото време обаче е вярно и това, че в крайна сметка от формалното нарушение на жалбоподателката не са настъпили никакви вредни последици и същото е с явно незначителна обществена опасност.

Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен случай - вида на нарушението, начина на извършването му, подбудите, вида и стойността на предмета му, вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчита същността и целите на административнонаказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществената опасност и характера на засягане на обществените отношения. По делото безспорно бе доказано, че жалбоподателката М. е заплатила винетка за ППС, но при изписването на регистрационния номер, вместо  „ХР“ е посочила буквите „РХ“. Това е единствената разлика между регистрационния номер и това, което е попълнено при закупуване на електронната винетка. Това, че в крайна сметка има заплатена винетна такса ,обаче е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и същи начин лице, което никога не е заплатило такава, с лице, което е заплатило и неволно е изписало грешно номера на МПС, при обстоятелствата описани подробно по-горе, които изключват какъвто й да е умисъл за извършване на административно нарушение. Освен това, както бе посочено вече, от действията на М. не би могло да настъпят каквито й да е вредоносни последици или щета за държавата, респ. – фиска, тъй като реално има заплатена винетна такса и от нея би могъл да се ползва само процесния автомобил, а не някой друг автомобил, регистриран в България. В този смисъл в НП административнонаказващият орган е следвало да направи преценка, дали е налице маловажен случай, след което да формира положителен извод в тази насока. Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, наказващия орган може да не наложи наказание. Според ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.

По всичко изложено до тук НП се явява незаконосъобразно  и следва да се отмени.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 008952 от 06.04.2020г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национелно тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Д.М.Н.-М. *** и  ЕГН **********  за нарушаване състава на чл. 139, ал. 6 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП  е наложена  глоба в размер на 300 / триста/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр. Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и касационните основания, разписани в НПК.

                                                       

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: