Решение по дело №287/2021 на Административен съд - Стара Загора

        

                            Р Е Ш Е Н И Е   №  269                 

                           

                        30.06.2021г., гр. Стара Загора

                        

               В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд-Стара Загора, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и двадесет и първа година, седми състав:

                                                          

                                    

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

 

при секретаря: Албена Ангелова

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №287 по описа на съда за 2021 г.

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.13, ал. 6 от ЗСП.

            Образувано е по жалба на Р.Г.Я. с посочен адрес ***, против Заповед №ЗСП/Д-СТ/4537 от 04.03.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, потвърдена с решение №24-РД06-0042 от 05.04.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора.

            Жалбоподателката не била съгласна с изложените в оспорената заповед мотиви на административния орган, като счита същата за незаконосъобразна. Твърди, че неправилно било възприето, че били налице предпоставките на чл. 16б, ал. 10 във връзка с ал. 8 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане /ППЗСП/, като полагащата й се за месец февруари на 2021 г. целева помощ, поради обявена извънредна епидемична обстановка в страната да бъдела определена на 325.00 лв. Посочва, че синът й М. А. не бил посещавал учебни занятия през целия месец февруари, като бил изцяло в дистанционна форма на обучение, видно от приложената по делото служебна бележка от СУ „Васил Левски“ – Стара Загора. Конкретно за периода от 04.02.2021 г. до 17.02.2021 г., за който по график и съобразно заповед на Министъра на образованието на Р.България детето й е следвало да провежда присъствено обучение, то било включено в дистанционна форма на обучение, поради наличието на здравословни проблеми, предполагащи несъвместимост с част от въведените противоепидемични мерки /задължителното носенето на предпазна маска/. В този смисъл неправилен се явявал изводът на административния орган, че за месец февруари синът й поради избор на родителя, бил включен в обучение от разстояние, в електронна среда, което от своя страна, водело и до изменяне на отпуснатата й месечна целева помощ, съобразно броя на дните /до 10/ в дистанционна форма на обучение. Жалбоподателката счита, че в хода на административното производство не бил взет предвид факта наличието на хронично заболяване на детето й, което съответно би довело до различен краен извод по отношение признатите й социални права, а именно: детето било в дистанционна форма на обучение повече от 10 дни, което обуславяло изплащането на пълния размер на помощта. От съда се иска отмяна на оспорената заповед №ЗСП/Д-СТ/4537 от 04.03.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора.

            Жалбоподателката редовно и своевременно призована в съдебно заседание се явява лично, като поддържа депозираната жалба и изложените в нея искания.

            Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. В придружително писмо, с което представя административната преписка сочи, че със заявление вх. №ЗСП/Д-СТ/4537 от 08.12.2020 г. Р.Я. поискала отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, като със заповед от 19.12.2020 г.  била отпусната такава за месец декември в размер на 610.00 лв. Със заповед от 08.02.2021 г., считано от 01.01.2021 г. размерът на изплащаната помощ бил изменен на 650.00 лв. С оглед факта, че за периода от 04.02.2021 г. до 17.02.2021 г. било предвидено присъствено обучение, а за същия период М. А. бил включен в обучение от разстояние, ило налице основанието, визирано в разпоредбата на чл. 16б, ал. 10, във връзка с ал. 7 и 8 от ППЗСП, като размерът на целевата помощ бил определен на 50% от МРЗ за страната.

Съдът, въз основа на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №ЗСП/Д-СТ/4537 от 19.12.2020 г. на директора на ДСП – Стара Загора /л. 10/ и във връзка с подадено от жалбоподателката заявление с вх. №ЗСП/Д-СТ/4537 от 08.12.2020 г. /л. 11-12/, на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, във връзка с чл. 16б от ППЗСП на Р.Я. била отпусната, считано от 01.12.2020 г. целева социална помощ в размер от 610.00 лв. Видно от приложения по делото социален доклад /л.17/, след извършена преценка на нуждите от социално подпомагане и съобразно наличните доказателства било направено мотивирано предложение от социален работник за отпускане на месечна целева парична помощ на основание чл. 16б, ал. 1, т. 1, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от ППЗСП в размер на 610.00 лв. за месец декември 2020 г. Посочено било, че жалбоподателката била самотен родител, като синът й М. А. бил на 13 г., на дистанционно обучение в СУ „Васил Левски“, поради въведени ограничения във връзка с разпространението на COVID-19 за период от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г. Я., работила по трудов договор и ползвала неплатен отпуск, считано от 03.12.2020 г. до 21.12.2020 г.

Със заповед №ЗСП/Д-СТ/4537 от 08.02.2021 г. на Директора на ДСП – Стара Загора /л. 18/ на основание чл. 16б, ал. 1, т. 1 и ал. 7 и 8, т. 1 от ППЗСП и съобразно представени актуални удостоверителни документи бил изменен размерът на получаваната помощ, считано от 01.01.2021 г., като същият бил определен на 650.00 лв. С оспорената в настоящото производство заповед №ЗСП/Д-СТ/4537 от 04.03.2021 г. на Директора на ДСП – Стара Загора /л. 21/ била извършена нова преценка на социалните права на жалбоподателката, като на основание чл. 16б, ал. 1, т. 1 и ал. 7, 8 и 10 от ППЗСП целевата помощ била изменена, считано от 01.02.2021 г., като бил определен нов размер от 325.00 лв. В акта било посочено, че детето М. А. било в дистанционна форма на обучение до 10 дни, а родителят – Р.Я. ползвала неплатен отпуск.

В производството по издаване на заповедта се представят и: служебна бележка от осигурителя „Оскар Рюег България“ ЕООД, служебна бележка №376 от 05.02.2021 г. /л. 24/, издадена от СУ „Васил Левски“, Стара Загора. Чрез последната се удостоверява, че М. А. – ученик в VII Б клас, на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищно образование /ЗПУО/  и чл. 40а, ал. 4, т. 1 от Наредба №10 от 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование е включен в обучение от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии за периода от 04.02.2021 г. до 17.02.2021 г.

Процесната заповед е връчена на Я. на 04.03.2021 г., лично срещу подпис. С вх. №2406-94Р-00-1175 Р.Я. подала жалба против заповедта до Директора на РД „СП“ - Стара Загора, в която е оспорила констатациите и съображенията на административния орган по отношение определения размер на социалната помощ. По така подадената жалба бил изготвен доклад до директора на ДСП-Стара Загора, който заедно с депозираната жалба, административната преписка по издаване на оспорената заповед и изразено становище за неоснователност на оспорването били изпратени по компетентност на горестоящия административен орган - директорът на РД „СП“ - Стара Загора.  С решение №24-РД06-0042 от 05.04.2021 г. Директорът на РД „СП“ - Стара Загора /л. 31-33/ приел за неоснователна жалбата на Р.Я. срещу заповед №ЗСП/Д-СТ/4537 от 08.02.2021 г. на Директора на ДСП – Стара Загора е я отхвърлил. По делото не се представят данни за момента на съобщаване на решението на директора на РД „СП“ Стара Загора.

По делото се представя амбулаторен лист №4004 от 19.11.2020 г. /л. 41/ за извършен  медицински преглед от лекар специалист на диспансеризираното дете М. А., от който е видно, че пациентът е с диагноза „ХХХ“. Представена е медицинска бележка от семеен лекар /л. 40/, според която синът на жалбоподателката се нуждае от дистанционно обучение след 18.01.2021 г. По делото е налична и служебна бележка с №996 от 21.06.2021 г., издадена от СУ „Васил Левски“, гр. Стара Загора /л. 39/, според която за М. А. са преустановени посещенията на учебни занятия в сградата на училището за периода от 04.02.2021 г. до 28.02.2021 г., поради обявена карантина, като за този период ученикът се обучавал синхронно.   

            При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта – оспорването е процесуално допустимо, като направено от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от него. С оглед липсата на представени доказателства от страна на ответника по отношение начина и датата на връчване на потвърждаващото решение №24-РД06-0042 от 05.04.2021 г., съответно и липсата на възражение за просроченост на депозираната жалба срещу него, Съдът приема, същата за подадена  в законово установения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелсва по смисъла на чл.159 от АПК.

            Разгледана по същество жалбата се явява основателна, по следните съображения:

            Относно валидността на процесния административен акт - заповед №ЗСП/Д-СТ/4537 от 08.02.2021 г., като издадена от материално и териториално компетентния в случая административен орган – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1, във връзка с чл. 16б от ППЗСП, се явява валиден административен акт и не е налице основание за обявяване му за нищожен.

             Административният акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на нормативно установените общи и специални изисквания по АПК и ЗСП относно неговото съдържание.Сочат се както правните основания за упражняване на властническото  правомощие, така и се излагат конкретни обстоятелства за постановяване на заповедта, с която се изменя размерът на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. Същите се свеждат до това, че през месец февруари на 2021 г. детето М. А. е в дистанционна форма на обучение до 10 дни, а родителят е в неплатен отпуск. Въпросът за съответствието на правните и фактическите основания, и направените изводи, с данните и обстоятелства, видно от представените по делото доказателства е въпрос по съществото на спора и касае материалната законосъобразност на акта.

            Въпреки горното, Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, довели и до постановяването й в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което същата се явява незаконосъобразна, Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се изразяват в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК. Съгласно този текст индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи могат да бъдат месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването им, се уреждат от разпоредбите на ППЗСП.

Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, се регламентира с ПМС №218 от 17.08.2020 г. за допълнение на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане /обн. ДВ бр. 77/01.09.2020 г./. В новосъздадената разпоредба на чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП се установява, че право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т. 1 двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност; т. 2 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; т. 3 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и т. 4 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане.

Съгласно чл. 16б, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСП, целевата помощ по ал. 1 се отпуска въз основа на заявление-декларация, подадено в дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, като помощта по се отпуска, ако: 1. децата не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Според чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП, помощта по ал. 1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата. Съгласно чл. 16б, ал. 7 и ал. 8, т. 1 от ППЗСП, размерът на помощта се определя за всеки месец поотделно съобразно броя на дните, в които в училището/детското заведение има въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, но не повече от броя на дните, в които са изпълнени разпоредбите на ал. 1, като този размер за семейства с едно дете е равен на размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната. Съобразно разпоредбата на чл. 16б, ал. 9 и ал. 10 от ППЗСП, когато условията по ал. 3, т. 2 са налице за срок до 5 работни дни, размерът на помощта е 25 на сто от съответния размер по ал. 8, а когато условията по ал. 3, т. 2 са налице за срок от 6 до 10 работни дни, размерът на помощта е 50 на сто от съответния размер по ал. 8.

               В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че условията за получаване на визираната по-горе целева парична помощ са налице за жалбоподателката, като на същата за месеците декември 2020 г. и януари 2021 г. е отпусната този вид помощ в пълен размер, съотв. 610.00 лв., съгласно заповед от 19.12.2020 г. и 650.00 лв., съгласно заповед от 08.02.2021 г. Р.Я. е самотен родител, отглежда дете до 14 г. възраст, като видно от представените от работодателя служебни бележки майката не може да изпълнява трудовите си задължения дистанционно и ползва неплатен отпуск за съответните периоди, за да може да се грижи за сина си, който същевременно, поради обявената извънредна епидемична обстановка не посещава учебни занятия и се обучава в дистанционна форма.

            Спорът по делото се свежда до това, дали правилно е определен размерът на целевата парична помощ, полагаща се на жалбоподателката, считано от 01.02.2021 г., т.е. за м. февруари на 2021г.,  както и за какъв период от време през месец февруари детето не посещава учебни занятия, съответно е включено в обучение от разстояние.

             Системата за социално подпомагане, действаща на територията на Р.България безспорно може да се дефинира като набор от програми, политики и инструменти, чиято цел е да подпомага най-уязвимите слоеве на обществото. Това става посредством парични или непарични трансфери от държавата към домакинствата или отделни техни членове на база на даден набор от критерии, без от тях да се търси конкретен принос в социално-осигурителната и данъчна система. Именно чрез способите и инструментите в сферата на социалното подпомагане се предвиди разширение на обхвата на еднократните помощи по чл. 16 от ППЗСП, чиято директна цел е да се намалят негативните финансови, икономически и социални последици, възникнали в страната в последствие на разпространилата се пандемия от COVID-19 и в частност тези, произтичащи за родителите на деца до 14 г. възраст, които поради въведените мерки във връзка с обявеното извънредно положение или епидемична обстановка се налага да ползват неплатен отпуск, за да се грижат за децата си, които не ходят на детски заведения и училище, като продължават заниманията си дистанционно. В тази връзка и видно от чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП едно от условията за изплащане на целевата помощ е детето да не посещава училище или детска ясла или детска градина, както и предучилищните групи, поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, т. е. законодателят изрично предвижда, че липсата на посещения в посочените образователни институции непосредствено се свързва и следва от въведените ограничения в цялата страна, обвързани с обявен конкретен набор от мерки.

            В процесния случай за времето от 04.02.2021 г. до 17.02.2021 г. и съгласно предварително одобрен график детето на оспорващата, М. А. следва да посещава учебното си заведение, като по аргумент от противното, а и съобразно въведените по това време противоепидемични мерки, за останалите дни от месец февруари детето е следва да бъде в дистанционна форма на обучение. Видно обаче от представената и не оспорена служебна бележка, за предвидения като присъствен период М. А. е включен в обучение от разстояние на основание на основание чл. 40а, ал. 4, т. 1 от Наредба №10 от 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование във връзка с чл. 12, ал. 2 от ЗПУО, според която при обявена извънредна епидемична обстановка, когато присъственият образователен процес в училището не е преустановен, при наличие на необходимите технически и технологични средства, обучението в дневна, индивидуална или комбинирана форма от разстояние в електронна среда може да се извършва за отделен ученик за повече от 30 учебни дни до края на извънредната епидемична обстановка, ако поради здравословни причини, удостоверени с медицински документ, присъствието на ученика в училище поставя в риск живота или здравето му.

            Систематичното и логично тълкуване на разпоредбите на чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП и чл. 40а, ал. 4, т. 1 от Наредба №10 от 2016 г. води до извод, че именно обявената през процесния период извънредна епидемична обстановка, част от мерките на която е и задължителното носене на предпазна маска в училищата, води до невъзможността детето на жалбоподателката, за което същевременно е налице медицинска документация за наличието на хронично заболяване, да посещава учебните занятия, тъкмо поради въведените ограничения в училището, които се явяват несъвместими със здравословното му състояние. Следва да се отбележи, че тълкуването на нормата на чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП стеснително, а именно свеждайки липсата на посещения само в случаите, при които със съответния акт те се преустановяват изцяло на териториален или друг принцип вследствие на извънредната обстановка, се явява неправилно и не съответстващо на целта и духа на закона.

             Съгласно общото правило на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят всички релевантни факти и обстоятелствата, т.е. тези, които са от значение за случая, както и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая административният орган в нарушение на това правило не е положил необходимата грижа да събере всички необходими доказателства, въз основа на които да извърши задълбочена преценката дали са налице всички посочени в разпоредбата на чл. 16б, ал. 10 от ППЗСП предпоставки за отпускане на помощта и за м. февруарина 2021г., съотв. в какъв размер. Същият изобщо не е подложил на обсъждане задълбочено направените от жалбоподателката възражения, поради което не е извършен обективен анализ на представените от нея писмени доказателства. Не изпълнението на това задължение обаче води до незаконосъобразност на оспорения административен акт и той следва да бъде отменен, тъй като се явява постановен при непълно изяснена фактическа обстановка, а поради това и в нарушение на приложения материален закон, установяващ материално-правните предпоставки за определяне съответен размер на целевата социална помощ – чл. 16б, ал. 7 и 8 във връзка с ал. 9 и 10 от ППЗСП. Поради не изясняване в пълнота на релевантните факти и обстоятелствата за случая, издадената оспорвана заповед се явява и несъответна на основната цел на ЗСП, която е финансово осигуряване на конкретен кръг от лица за покриване разходите на тези лица, които поради социалното си, здравословното си състояние, имущественото си състояние, възрастта си, доходите си, не са в състояние да осигурят издръжка и се нуждаят от съответната за това помощ.

Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателката за отпускане на целевата помощ по чл. 16б от ППЗСП за месец февруари 2021 г., съобразно мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне следва да се събере изчерпателна информация относно периода, през който М. А. не посещава учебното заведение във връзка с действащата през месец февруари на 2021 г. извънредната епидемична обстановка в страната. На основание чл. 174 от АПК следва да бъде определен 14- дневен срок от получаване на преписката, за издаването на мотивирана заповед в указания смисъл.

            Оспорващата не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат от съда.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът       

                                                              РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р.Г.Я. *** Заповед №ЗСП/Д-СТ/4537 от 04.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, потвърдена с решение №24-РД06-0042 от 05.04.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора.

 

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението.

УКАЗВА на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора да се произнесе по подаденото искане на Р.Г.Я. ***, ЕГН ********** за отпускане на целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, в 14-дневен срок от получаване на преписката.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: