№ 1135
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение 264277/28.06.2021 г., постановено по гр. д. 7068/2020 г. по описа на СГС,
I-10 с-в, са уважение предявените от Н. Д. К. срещу П. Ф. Ц. и Н. К. М. кумулативно
пасивно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 365 ЗДД за
солидарно заплащане на следните суми: 1) 1000 евро, представляваща част от мораторната
лихва върху продажната цена за магазин в гр. София, ул. „***“ № ***, дължима за периода
от 16.06.2012 г. до 01.11.2016 г., на обща стойност от 30857,80 евро съгласно Споразумение
от 01.11.2016 г.; 2) 1000 евро, представляваща част от неизплатено задължение за
прехвърляне на идеални части от земята, върху която е построен магазинът, на обща
стойност от 50000 евро съгласно Споразумение от 01.11.2016 г., ведно със законната
мораторна лихва от 16.07.2020 г. до окончателното й заплащане.
Отхвърлен е предявеният частичен иск за заплащане на сумата от 13338,76 евро,
представляваща част от неизплатена цена за закупуване на магазин на обща стойност 42660
евро.
Срещу решението е предявена от ищеца въззивна жалба в частта, в която са
отхвърлени частичните искове за солидарно заплащане на сумата от 13338,76 евро,
представляваща част от неизплатена цена за закупуване на магазин на обща стойност 42660
евро. Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение е постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Счита, че Споразумението от 01.11.2016 г. по своето правно естество представлява новация,
като ответниците са се задължили солидарно да заплатят остатъка от уговорената продажна
цена, ведно с изтеклата от 16.06.2012 г. до 01.11.2016 г. законна мораторна лихва върху
главното парично задължение - общо за сумата от 123517 евро. Поддържа, че това вземане
не следвало да бъде разделяно на дължима главница и мораторна лихва, както бил сторил
1
първоинстанционният съд, тъй като било налице подновяване на старите задължения с
поемане вместо тях на едно ново - новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.
Ответникът П.Ц. е предявил въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в
частта, в която са уважени предявените срещу него кумулативно обективно съединени
искове: 1) за заплащане на сумата от 1000 евро, представляваща част от мораторната лихва
върху продажната цена за магазин в гр. София, ул. „***“ № ***, дължими за периода от
16.06.2012 г. до 01.11.2016 г., на обща стойност от 30857,80 евро съгласно Споразумение от
01.11.2016 г. и 2) за заплащане на сумата от 1000 евро, представляваща част от неизплатено
задължение за прехвърляне на идеални части от земята, върху която е построен магазинът,
на обща стойност от 50000 евро съгласно Споразумение от 01.11.2016 г., ведно със законна
мораторна лихва от 16.07.2020 г. до окончателното й заплащане. Въззиваемият поддържа, че
и тези парични задължения са изпълнени, тъй като са били част от предмета на
принудителното изпълнително производство, образувано по изп. д. 391/2016 г. по описа на
ЧСИ М. К.. В този смисъл, излага правни съображения, че при погасяване поради
изпълнение на главното парично задължение е прекратено и акцесорното задължение за
заплащане на мораторна лихва. Твърди, че уговорката в процесното споразумение за
прехвърляне на ид. ч. от правото на собственост върху земята е нищожна, тъй като тя не е
индивидуализирана, което обстоятелство водело до липса на предмет, респ. самото
Споразумение не е сключено в необходимата форма за действителност. За първи път във
въззивната жалба ответникът поддържа правно съждение за новиране на поетите с договора
за покупко-продажба правни задължения чрез поемане на ново с процесното Споразумение
от 01.11.2016 г., поради което „формирането на перото „лихва” е лишено от всякакво
основание и следователно, тази уговорка е нищожна”. Не поддържа релевираното в срока за
отговор правопогасително материалноправно възражение за покриване както на главните,
така и на акцесорните задължения с погасителна давност, поради което въззивният съд,
действащ като апелация (т. нар. ограничен въззив), не може да се произнесе относно
основателността на това материалноправно възражение - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Както е изяснено в Определението на САС по чл. 267, ал. 1 ГПК, изявлението,
обективирано в молбата от 13.01.2022 г. на процесуалния представител на втория ответник -
Н. К. М., че подадената въззивна жалба с вх. № 339711/23.07.2021 г. да се счита за
„насрещна” въззивна жалба, представлява по своето правно естество молба за
присъединяване на този обикновен другар към въззивната жалба на другия ответник -
обикновен другар, поради което този ответник е бил конституиран от въззивния съд на
основание чл. 265, ал. 1 ГПК за въззивник наред с другия ответник.
Съдът, като съобрази доводите във въззивните жалби и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените
пороци на оспорения съдебен акт.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са
допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
СГС, I-10 с-в е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове за реално
изпълнение, основани на процесното Споразумение.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че между страните е
била сключена извънсъдебна спогодба, обективирана в Споразумение от 01.11.2016 г., с
която ответниците са поели твърдините от ищеца парични задължения при учредено с това
2
нова съглашение пасивна солидарност между тях. Съобразявайки, че по процесното
изпълнително производство предмет на изпълняемото право са били притезанието за
заплащане на остатъка от първоначално уговорената продажна цена, вкл. и задължението на
купувача Н. К. М. в размер на 42660 евро (предмет и на последващото Споразумение), като
то е било изпълнено изцяло чрез плащане в хода на изпълнителното дело, е достигнал до
правния извод, че цялото твърдяно вземане от 42660 евро, предявено частично в настоящото
исково производство до сумата от 13338,76 евро, е било погасено чрез плащане, поради
което този частичен иск е неоснователен. Тъй като по изпълнителното дело предмет на
изпълняемото право е била само част от претендираната мораторна лихва - за периода от
17.06.2016 г. до окончателното й заплащане, СГС е приел, че частичният иск за заплащане
на законната мораторна лихва върху главното наричано задължение (остатъчната сума от
уговорената продажна цена), изтекла за периода от 16.06.2012 г. до 16.06.2016 г., е изцяло
основателен за предявения размер от 1000 евро. Счел е за доказан и третия предявен
частичен иск - за заплащане на сумата от 1000 евро, представляваща част от уговорената
продажна цена (съобразно уговорките на сраните по продажбеното правоотношение за
прехвърляне на прилежащите към главната вещ идеални части от правото на собственост
върху земята и от общите части на сградата, които са остойностени на сумата от 50000
евро).
От н. а. № 40, съставен по н. д. № 38/2011 г. от нотариус Л. Л., се установява, че
ищецът в настоящото съдебно производство Н.К. е прехвърлил на ответниците Н.М. и П.Ц.
по 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния магазин, ет. 0, с площ от 42,20
222
м, ведно със зимнично помещение с площ от 8 м, зимнично помещение с площ от 7 м -
като нейни принадлежности, както и с припадащите се 45/1000 ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата,
срещу поетата насрещна парична престация - за заплащане на уговорената продажна цена
общо в размер на 292000 евро, която включва сумата от 50000 евро („част от договорената
между страните обща продажна цена”), на която са оценени принадлежащите към главната
недвижима вещ (магазина) 4500/100000 ид. части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата. Страните са се
„уговорили” тези прилежащи към главната вещ, предмет на договора за покупко-продажба,
идеални части да бъдат отделно прехвърлени на възмездно правно основание - срещу сумата
от 50000 евро. В този нотариален акт е обективирано и признание на продавача, че
купувачите са заплатили част от уговорената продажна цена - в размер на 112000 евро, като
страните по това продажбено правоотношение са постигнали съгласие остатъка от
дължимата продажна цена в размер на 180000 евро, вкл. и процесните 50000 евро да бъде
заплатена разсрочено - на 6 месечни вноски (по 30000 евро/всяка една от тях) за периода от
м. 01.2012 г. до м. 06.2012 г. Продавачът е „поел” правно задължение в този период да
прехвърли на купувачите процесните идеални части от правото на строеж и от общите части
на сградата - срещу сумата от 50000 евро.
Със Споразумение от 01.11.2016 г. страните по продажбеното правоотношение са
сключили спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, като са приели за установено в техните
облигационни отношения, че общо дължимата от купувачите по договора за покупко-
продажба законна мораторна лихва върху неизплатената в уговорения срок продажна цена е
в размер на 30857,80 евро (сборът от 23429,66 лв. за забавата на П.Ц. и 36922,95 лв. за
забавата на Н.М., изчислени в евро), изтекла за периода от 16.06.2012 г. до 01.11.2016 г.,
като са останали неизпълнени и следните породени от договора за покупко-продажба
парични задължения: 1) 50000 евро – „неизплатена цена на мястото, върху което е построен
продаденият магазин” и 2) , 42660 евро – остатъкът от незаплатената продажна цена от
Н.М.. С това споразумение е учредена пасивна солидарност между купувачите по смисъла
на чл. 121, ал. 1 и сл. ЗЗД, като общо дължимата сума в размер на 123517,80 евро е
разсрочена на 3 погасителни вноски. В чл. 4 от Споразумението е уговорена автоматична
3
(незабавна) изискуемост на обединеното парично задължение, в случай че дори и една от
разсрочените вноски не бъде заплатена в уговорения срок (първата разсрочена вноска е
следвало да бъде заплатена не по-късно от 20.12.2016 г.).
Останалите клаузи в това споразумение, вкл. и тази, съгласно която правото на
собственост върху мястото е следвало да бъде прехвърлена в 60-дневен срок от погасяване
на установените в това съглашение парични задължения, са ирелевантни за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, по изложените в настоящото изложение
правни доводи.
Извънсъдебната спогодба, сключена на основание чл. 365 и сл. ЗЗД, е неформален
договор, с който страните целят да уредят един правен спор помежду си, или да избегнат
бъдещ такъв. Принципно, при договора за спогодба не се достига до новация по смисъла на
чл. 107 ЗЗД. Страните целят да установят и уредят спорните правоотношения помежду си, а
не да прекратят едно правно задължение, като го заменят с друго. При обективната новация
страните по съществуващо действително материално правоотношение трябва да са
постигнали съгласие относно следните материалноправни предпоставки: 1) да бъде
прекратено съществуващото задължение; 2) да бъде поето ново правно задължение по
действително материално правоотношение на мястото на старото; 3) предметът на
новопоетото договорно задължение трябва да се различава съществено от прекратеното с
новативното съглашение – по основание (различие в правопораждащия юридически факт)
и/или по предмет (различие във вида на поетите правни задължения); 4) намерение за
новиране, което може изрично да не е изразено в новативното съглашение, но да се извежда
по тълкувателен път – при съобразяване на нормативните изисквания, предписани в
разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и 5) страните да имат право да извършват действия на
разпореждане - със задължението, предмет на прекратеното материално правоотношение, а
и да могат да поемат ново правно задължение на мястото на старото.
Следователно, при обективната новация страните по старото правоотношение трябва
да постигнат съгласие за изменение на неговите съществени клаузи – по отношение на
неговото правно основание и/или предмет. Поради това обстоятелство старото задължение
не би се подновило (новирало), ако страните в пределите на общия размер на стария дълг са
изменили само размера на отделните вноски и сроковете за плащане. В този случай би се е
достигнало до изменение на съществуващото задължение (арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, във вр. с
чл. 8 ЗЗД и чл. 9 ЗЗД), но не и до неговото прекратяване чрез поемане на ново вместо него
- не е извършена промяна нито в предмета (в правопораждащия юридически факт), нито в
основанието (вида на поетите правни задължения).
Когато по една възмездна транслативна сделка, какъвто е настоящият случай,
страните променят само момента на изискуемостта на породените главни и/или акцесорни
парични задължения, респ. когато изменят размера на дължимите вноски, вкл. и чрез
обединяване на главни и акцесорни парични задължения, е налице преструктуриране на
дълга по отношение на размера на дължимите вноски и срока, които са несъществена част
от уговорките, породили поетите правни задължения. Следователно, с споразумение е
изменено съществуващото продажбено правоотношение, но само в частта относно
изискуемостта на вече породеното от договора за покупко-продажба парично задължение за
заплащане на уговорената продажна цена, като страните са установили размера и вида на
действително породените от продажбеното правоотношение задължения, а не са новирали
породените от договора за покупко-продажба парични задължения. За действителността на
4
това изменение на договора не се изисква специална форма, както неоснователно поддържат
въззивниците-ответници (с това Споразумение не се учредяват, прехвърлят, изменят или
прекратяват вещни права върху недвижима вещ – арг. чл. 18 ЗЗД).
В този смисъл, тъй като е съществувало главно задължение (за заплащане на
уговорената продажна цена като насрещна престация за придобиване правото на
собственост върху процесния имот – магазин, ведно с неговите принадлежности),
необоснован се явява и правният довод на въззивниците-ответници, че „при липса на главно
задължение не би могло да се начислява лихва”.
Но тъй като с процесната спогодба се изменя изискуемостта на породените правни
задължения, като са обединени в едно ново задължение главните и акцесорните задължения,
отношенията между страните по продажбеното правоотношение следва да се уреждат от
уговореното в Спогодбата, поради което страните е следвало да съобразят нейното правно
действие и при образуваното изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист
по Заповед за незабавно изпълнение при установеното в чл. 417, т. 3 ГПК изпълнително
основание. Именно с тази спогодба са установени различни размери на отделните
погасителни вноски (включващи отделни по вид вземания – главница и мораторна лихва),
поради което чрез нея страните са определили различен падеж на погасяване на уговорените
в договора за покупко-продажба парични задължения. Както бе изяснено, тези обстоятелства
е следвало да бъдат съобразени в изпълнителното производство, а ако изпълнението е
продължило не съобразно уговореното в Спогодбата, а съобразно поетите правни
задължения в договора за покупко-продажба, длъжниците по изпълнението са могли да се
защитят чрез предявяване на т. нар. иск за оспорване на изпълнението по чл. 439, ал. 1 ГПК,
като противопоставят на взискателя нововъзникналия след издаването на Заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК юридически факт – сключената спогодба (арг. чл. 439,
ал. 2 ГПК). Но тъй като с това ново съглашение поетите задължения не са прекратени чрез
поемане на тяхно място на ново задължение (чрез подновяване), съдът трябва да вземе
предвид извършеното изпълнение в изпълнителното производство плащане по процесното
продажбено правоотношение.
Именно защото ищецът основава предявените от него искове на спогодбата като
юридически факт, който е възникнал след издадената по гр. д. № 33064/2016 г. по описа на
СРС, 126 с-в Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК – въз основа на договора за
покупко-продажба, удостоверен в процесния нотариален акт (изпълнителният лист по това
дело е издаден на 04.07.2016 г., а спогодбата е сключена на 01.11.2016 г. ), исковата молба е
допустима (с нея се предявяват и парични вземания, възникнали преди заявената в
заповедното производство претенция – напр. законна мораторна лихва, която е изтекла
преди подаването на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК, като исковете се основават не на разделност, а на възникнала пасивна солидарност
между ответниците).
И въпреки че страните са установили, че общото парично задължение е в размер на
сумата от 123517 евро, те са разграничили ясно нейните съставни части, поради което и
5
самият ищец (след многобройни уточнения, извършени поради неясните му фактически
твърдения) е предявил отделни частични искове (за заплащане на остатъка от уговорената
продажна цена по процесния възмезден транслативен договор и за изтекла законна
мораторна лихва). Именно съобразно заявения от него вид и обем на търсена съдебна защита
(арг. чл. 6, ал. 2 ГПК) съдът трябва да се произнесе (не СГС е указал на ищеца „извършване
на разбивка на предявеното вземане във връзка с тези елементи на Споразумението от
01.11.2016 г.“, а той е предявил частични искове, вкл. и за една и съща глобална продажна
цена).
Без да преценят действителните правни последици, които пораждат техните
волеизявления, обективирани в процесния договор за продажба, в Спогодбата страните са
приели, че с процесния транслативен договор не са прехвърлени принадлежащите към
магазина идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което е
построена сградата, и съответните идеални части от общите части на сградата в режим на
етажна собственост. Страните по продажбеното правоотношение са властни да остойностят
и прилежащите обекти към главната вещ, предмет на транслативния договор, поради което
тази сума е част от общо уговорената цена, както, всъщност, продавачът и купувачите са
уговорили в договора за покупко-продажба („страните ги остойностяват на 50000 евро,
която представлява част от уговорената между страните обща продажна цена”). Наистина, в
самия нотариален акт също се съдържа противоречие – от една страна, при описанието на
корпоралния обект, предмет на този транслативен договор (по т. I), двукратно (на л. 2) е
изяснявано, че предмет на продажбата представляват и „4500/100000 ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е изградена
сградата”, а на л. 3 е описано, че „продавачът се задължава да прехвърли на купувачите
описаните по-горе и припадащи се на магазина… 4500/100000 ид. части от правото на
собственост върху земята, върху която е построена сградата”. Очевидно, при тълкуването на
действителната воля на страните по продажбеното правоотношение съобразно
нормативните изисквания на чл. 20 ЗЗД (без да бъде извършено систематическо и
логическо тълкуване, съдът не би могъл да изясни в какво точно се изразява постигнатото
между страните съгласие, тъй като уговорките са изключително непрецизно формулирани)
продавачът и купувачът са се съгласили да бъдат прехвърлени идеални части не от правото
на собственост върху земята, а от правото на строеж върху УПИ и от общите части на
сградата (тъй като страните не спорят, че само етажните собственици в процесната сграда,
от който магазинът представлява обособен корпорален обект, са носители на съответната
идеална част от правото на собственост върху земята, тя също - по своето естество,
представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, поради което като принадлежност
към главна вещ не може да бъде предмет на отделна транслативна сделка – арг. чл. 38, ал. 3
ЗС; в този смисъл, за правилното решение на правния спор, предмет на делото, е
ирелевантно дали продавачът се е задължил да прехвърли съответна идеална част от правото
на собственост върху земята, или от правото на строеж върху земята и от общите части от
сградата).
6
Тъй като процесните идеални части представляват принадлежност към главната вещ
(арг. чл. 98 ЗС), те са прехвърлени в момента, когато купувачите са придобили правото на
собственост върху магазина, а именно в момента на постигане на съгласието относно
индивидуализирания обект на този възмезден транслативен договор, удостоверен в
нотариалния акт (арг. чл. 24, ал. 1 ЗЗД). В този смисъл е и константната практика на ВКС –
напр. Решение № 138/04.05.2010 г. по гр. д. № 265/2009 г.,І г. о. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, в което се приема, че „Становището на въззивния съд, че при
продажбата е прехвърлен само дюкянът, без дворното място, противоречи на практиката на
ВКС във връзка с правния статут на общите части на сгради в режим на етажна собственост.
С решение на ОСГК на ВС № 154 по гр. д. № 131/64 г., е прието, че когато етажният
собственик прехвърли на трето лице собственото си жилище, приобретателят придобива
правата на своя праводател и върху съответните общите части, макар това да не е
упоменато в нотариалния акт. Настоящият състав на ВКС намира за правилно второто
становище, защото общите части в етажната собственост са предназначени да обслужват
отделните самостоятелни обекти. Те са тяхна принадлежност и по правилото на чл. 98 ЗС
следват главната вещ”.
Както бе изяснено, страните могат свободно да уговорят стойността и на отделните
принадлежности към главната вещ, предмет на възмездна транслативна сделка, като са я
включат в общата продажна цена, в какъвто смисъл са уговорките на страните по
процесното продажбено правоотношение.
В Споразумението те са установили остатъка от породените парични задължения,
ведно с мораторната лихва, изтекла за периода от 16.06.2012 г. до 01.11.2016 г., като
постигнали съгласие за тяхното разсрочено плащане.
Макар и в образуваното принудително изпълнително производство нито взискателят
се е съобразил с последващата уговорка, като е поискал изпълнението на главните парични
задължения (продажната цена) да бъде осъществено съобразно първоначално уговореното (в
нотариалния акт), нито длъжниците са поискали чрез иск по чл. 439, ал. 1 ГПК да се
установи, че е налице нов юридически факт, настъпил след издаване на Заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, който променя изискуемостта на тези парични
задължения, извършените плащания по изпълнителното дело, които притежават
правопогасително действие по отношение на част от главното парично задължение – за
заплащане на остатъчната продажна цена, трябва да се вземе предвид от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК.
От молба с вх. № 5934/22.07.2016 г., с която ищецът е поискал от ЧСИ М. К. да бъде
образувано изп. дело, и от изпълнителен лист от 04.07.2016 г. се установява
правнорелевантното обстоятелство, че ищецът в настоящото съдебно производство като
взискател е упражнил своето публично субективно право да удовлетвори – с помощта на
държавната принуда, част от остатъка от уговорената продажна цена, а именно вземане в
размер на 42660 евро (предмет и на процесното Споразумение), ведно със законната
мораторна лихва от 17.06.2016 г. до окончателното й заплащане - срещу Н. К. М. (както бе
7
изяснено, със Спогодбата е учредена пасивна солидарност между двамата купувачи, поради
което всяко изпълнение от един от тях погасява съответното поето от другия солидарен
длъжник задължение).
От Удостоверение с изх. № 2165/15.03.2021 г., издадено по изп. д. № 391/2016 г. по
описа на ЧСИ М. К., се установява, че изпълняемите права, обективирани в процесния
изпълнителен лист, вкл. и за исковата сума от 42660 евро, ведно с изтеклата от 17.06.2016 г.
законна мораторна лихва до окончателното изпълнение на главното парично задължение, са
изцяло удовлетворени, поради което „с резолюция от 15.03.2021 г. на ЧСИ – М. К., изп. дело
е свършено”.
Фактът на плащане на една част от претендираната продажна цена – за сумата от
42660 евро (остатъка от уговорената продажна цена за прехвърляне на главната корпорална
недвижима вещ - магазина), настъпил в хода на исковия процес, трябва да се вземе от съда
при формиране на своето вътрешно убеждение, за да не настъпи преклудиращото действие
на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 12 ГПК).
Макар че подобен правен довод за неправилност на обжалваното решение да не се
поддържа във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, подадени от ищеца (той
не би следвало и да се обсъжда от въззивния съд – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), само за пълнота
на изложението трябва да се изясни, че с получаване на плащането на остатъка от
продажната цена за придобиване на главната недвижима вещ (сумата от 42660 евро)
продавачът е изразил воля да бъде променен реда за изпълнение на едно лихвоносно
задължение, уреден в правната норма на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като изцяло е било погасено
задължението в размер на 42660 евро, което е предмет както на процесното споразумение,
така и на един от частично предявените осъдителни искове за реално изпълнение. В този
смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР
№ 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, в което се приема, че „условията и
поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се
прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора
изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите
на чл. 76 ЗЗД не се прилагат”.
С оглед на основания принцип в гражданския процес – диспозитивното начало (арг.
чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът е длъжен да се произнесе само съобразно предмета на спорното
гражданско правоотношение (т. нар. основание на иска – арг. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), и в
обема и вида на търсената съдебна защита (т. нар. петитум на иска – арг. чл. 127, ал. 5 ГПК),
като е недопустимо едва във въззивното производство и то с оглед на законосъобразно
извършените от първоинстанционния съд процесуални действия ищецът да заявява различен
обем на търсената съдебна защита, която е търсил с всеки един от частично предявените
искове („Същевременно наличието на общо вземане от 123517 евро предполагаше съдът да
определи актуалния размер на задълженията на солидарните длъжници по
споразумението”).
Както е известно, гражданският процес е уреден като защита-санкция, поради което
съобразно търсения вид и обем на защита съдът трябва да се произнесе. Тъй като сумата от
42660 евро, представляваща остатъкът от уговорената продажна цена за прехвърляне
правото на собственост върху главната корпорална вещ – магазина, е изцяло заплатена,
макар и при образувано принудително изпълнително производство, предявеният частичен
8
иск за сумата от 13338,76 евро (част от глобалната сума от 42660 евро) трябва да бъде
отхвърлен. Ищецът може да претендира – в друг процес, остатъчната стойност от общо
уговорената продажна цена, част от която не е предявена в настоящия процес.
Именно защото принадлежащите към магазина идеални части от правото на строеж
върху дворното място, върху което е изградена сградата в етажна собственост, и от нейните
общи части, респ. идеалните части от правото на собственост върху процесното УПИ са
прехвърлени в момента на сключване на договора за покупко-продажба, удостоверен в
процесния нотариален акт, продавачът е изпълнил това основно договорно задължение,
поради което е възникнала изискуемостта за заплащане на остатъка от уговорената
продажна цена в размер на 50000 евро, на каквато сума тези принадлежности към главната
вещ са остойностени от страните по продажбеното правоотношение. Макар че съобразно
Споразумението от 01.11.2016 г. е уговорено антиципирно изпълнение на това парично
задължение, т.е. собствеността върху тези принадлежности да бъде прехвърлена след
заплащането на цената, както бе изяснено, продавачът още в момента на сключвате на
договора за покупко-продажба е изпълнил това правно задължение, поради което от този
момент е настъпила изискуемостта на насрещно поетото задължение за заплащане на
продажната цена. Но страните в Споразумението са изменили изискуемостта и на това
парично задължение, поради което тя е настъпила най-късно на 28.02.2017 г. Следователно,
изцяло е основателен частичният иск за заплащане на сумата от 1000 евро, представляваща
част от неизплатено задължение за прехвърляне на идеални части от земята, върху която е
построен магазинът, на обща стойност от 50000 евро - съгласно Споразумение от 01.11.2016
г., ведно със законната мораторна лихва от 16.07.2020 г. до окончателното й заплащане.
В процесното Споразумение страните са установили, че изтеклата законна мораторна
лихва върху остатъка от уговорената продажна цена за периода от 16.06.2012 г. до
01.11.2016 г. възлиза на сумата от 30857,80 евро, поради което при наличие на главно
парично задължение, вкл. част от това, което не е било още погасено към момента на
сключване на това съглашение (към 01.11.2016 г.), е налице изискуемо акцесорно вземане за
мораторна лихва. Наистина, по процесното изпълнително дело е била погасена изтекла
лихва за част от установения в Споразумението период (от 17.06.2016 г. до 01.11.2016 г.), но
стойността на това вземане – за този период, е значително по-ниска от изтеклата законна
мораторна лихва за периода от 16.06.2012 г. до 16.06.2016 г., поради което изцяло
основателен е и предявеният иск за сумата от 1000 евро, представляваща част от
мораторната лихва върху продажната цена за магазин в гр. София, ул. „***“ № ***.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада с
крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивните жалби следва да бъдат
оставени без уважение, а първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на правния спор, предмет на въззивното производство, страните
нямат право на разноски, представляващи заплатена държавна такса за въззивното
обжалване (други разноски не се претендират).
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 264277/28.06.2021 г., постановено по гр. д. 7068/2020 г.
по описа на СГС, I-10 с-в.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
9
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10