Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 192 17.01.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVIІІ гр.с., в открито съдебно заседание на шестнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в
състав
Председател: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
секретар: Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4316 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна
квалификация по чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
В.И.К., ЕГН: ********** ***, чрез адв. М.Т.
е предявил против „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, искове за
осъждане на ответника да заплати сумата от сумата 18
500 лева, представляваща стойността на застрахователно обезщетение към датата на
настъпване на застрахователното събитие – 01.06.2018 г., по застраховка „КАСКО“
и застраховка „Злополука“ по
застрахователна полица № ****/02.02.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
– 18,03,2019 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 1397,78 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата
от 18 500 лева, считано от 20.06.2018г. до 18.03.2019г.
В исковата молба се твърди, че на
01.06.2018г. около 23:30 часа в с, П., ул. „***” до *** е настъпило следното
пътно- транспортно произшествие: Водачът Т.В.В., ЕГН: ********** управлявайки
л.а, ’’Мерцедес Ц 180”, peг. № ***, собственост на В.И.К.
с ЕГН ********** /негова м./, на остър десен завой губи контрол над
автомобила, излиза вляво от пътя и се преобръща в двор.
За описаното ПТП бил съставен Констативен Протокол за ПТП № **/01.06.2018г.
и АУАН бл. № ***/01.06.2018г. по описа на
ОДМВР Пловдив, РУ”П”- А., както и Наказателно Постановление № ***/28.06.2018г.
на ОДМВР Пловдив, РУ- А..
Увреденият автомобил ’’Мерцедес Ц 180”, рег.№ ***, рама № ******, цвят- черен, имал валидно сключена застраховка ’’КАСКО” и застраховка
„Злополука” в „ЗАД Армеец” АД-
застрахователна полица № ******/02.02,2018г. със срок на валидност от 02.02.2018г. до 01.02.2019г.,
която териториално и времево покривала
настъпването на застрахователното събитие.
На основание валидно застрахователно
правоотношение било подадено уведомление
за настъпило ПТП и искане за изплащане на застрахователно обезщетение до „ЗАД
Армеец” АД. Образувана била ликвидационна преписка
/щета/ № ******/2018 г. Представени били всички необходими документи за комплектоване на щетата и изплащане
на застрахователното обезщетение. След подаване на заявлението, вещо лице от „ЗАД
Армеец” АД било извършило оглед и опис на щетите по
увредения автомобил на дата 08.06.2018 г.
Според направената калкукалия били налице условия за икономически тотална щета и възстановяването на автомобила било икономически нецелесъобразно.
Автомобилът бил бракуван на 25.01.2019г.
Въпреки
наличието на валидно застрахователно правоотношение и реално настъпило застрахователно
събитие, с писмо изх. № 100-4842/07.09.2018г. застрахователят по Договор ”Каско
+”- „ЗАД
Армеец” АД направил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
В тази
връзка на 05.10.2018г. било депозирано възражение относно отказа на застрахователя да изплати обезщетение
досежно настъпилото ПТП. С писмо изх. № 100- 5713/19.10.2018г. застрахователят
по Договор ”Каско+”- „ЗАД Армеец” АД отново направил повторен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Според
застрахователя с оглед непроявената дължима грижа от страна на лицето, на което
е предоставен процесния автомобил и тъй като това негово поведение се
квалифицира като “груба
небрежност”, той бил освободен от задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение съгл. чл.14.5. от ОУ на „ЗАД Армеец” АД по
застраховка „Каско” на МПС.
Доводът на
застрахователя досежно проявена "груба небрежност”
по време на управлението на ППС-во от страна
на водача Т.Б. бил несъстоятелен. Не можело да се
направи обоснована преценка, че е налице груба небрежност, тъй като нямало данни, на които да се базира този извод.
Отказът бил незаконосъобразен.
С императивна норма чл. 408 ал, 1 от КЗ
законодателят бил предвидил случаите, в които застраховател по имуществена
застраховка, каквато безспорно е „Каско” за автомобилите, може да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие. Сред тях не е проява на груба небрежност- както от собственика на
ППС-во, така и от всеки друг водач. Единственото изключение е умишленото
причиняване на застрахователно събитие - чл.408, ал. 1 т.1, т. 2 и т.З от КЗ, а
настоящата хипотеза не е такава. В разпоредбата на чл.408 ал. 1 от КЗ е
използван, преди изброяването на хипотезите, при които застрахователят отказва
плащане, израза „само”, което означава, че изброяването след това е изчерпателно
и не допуска договаряне на други условия.
Ето защо
клаузата, която била цитирана от застрахователя от общите условия на ЗАД „Армеец“ АД е
нищожна като противоречаща на императивна правна норма на КЗ.
Според трайната
съдебна практика, груба би била небрежността, когато водачът на автомобила със
скорост, очевидно надхвърляща безопасните условия за управление, каквото в
настоящия случай не е налице видно от АУАН № ***/01.06.2018 г. и НП № ***/28.06.2018г.
на ОД на МВР Пловдив, РУ А..
Другата хипотеза е при драстично нарушение на определени правила за безопасно
движение - в настоящия случай нито скоростта е била
недопустима /над предвидената в закона/, нито пътят е
имал такива характеристики, които да направят
очевидно възможно настъпването на събитието. Водачът е санкциониран само
за „несъобразена скорост“. Следва да се има предвид, че не всяко
управление на МПС с несъобразена скорост може да се квалифицира като такова при
проявена от водача „груба небрежност“. Такава се извежда от анализа на всички
други факти от обективната действителност, имащи значение за извършване на
съответната юридическа преценка. Доколкото водачът е управлявал със скорост не
по-висока от критичната, за да не настъпи ПТП, то същият се е отнесъл напълно
неадекватно към пътната обстановка. Доказателства за управление на автомобила с превишена скорост
нямало.
Наличие
на „груба небрежност” при управление на МПС, е съзнателно, виновно
противоправно поведение на застрахования /водача, насочено към настъпване на
застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за
движение по пътищата, при съзнанието на застрахования/ водача, че е възможно да
увреди застрахованото имущество. Доколкото водачът е управлявал със скорост не
по-висока от критични стъпи ПТП, то същият не се е отнесъл напълно неадекватно
към пътната обстановка, а тъй като не се установява към момента на събитието,
да е имало съответното обозначение на завоя и знак, указващ точно дължимата
скорост, то няма основание да се приеме, че е била налице груба небрежност и не
може да се приеме наличие на грубо погазване на правилата за движение по
пътищата.
Съгласно
чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжни да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Този срок не може да бъде по-дълъг
от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахования е изпълнил всички свои задължения във връзка с уведомяване на
застрахователя и представяне на всички необходими документи. Видно от
представените доказателства по депото - застрахователят е
бил уведомен на 04.06.2018г.
(т.е. само 3 дни след настъпване на ПТП), представени са били всички необходими документи със
заявлението, бил е извършен оглед на дата 08.06.2018 г. и
са описани подробно констатираните увреждания. С оглед на изложеното,
застрахователят е бил длъжен да заплати обезщетение до дата 19.06.2018г.
Съгласно
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Застрахователят е изпаднал в забава от дата 20.06.2018г.,
следователно
дължи мораторна лихва за забава върху главницата 18
500
лева в размер на 1397,78 лева, считано от
20.06.2018г. до 18.03.2019 г. (датата на подаване на настоящия иск). Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска по основание и размер. Ответникът твърди, че не били налице
предпоставките за ангажиране отговорността на „ЗАД Армеец” АД по
имуществена
застраховка „Каско“ на МПС. Оспорва да е налице събитие,
което да попада в обхвата на предоставяното по договора застрахователно
покритие. Твърди,
че описаното в исковата молба събитие не представлява покрит риск по договора. Твърди наличието на изрично изключени рискове, съгласно
сключения между страните застрахователен договор, предвид което не се пораждало
задължение за ‘ЗАД Армеец" АД, в качеството му на застраховател, за
плащане на застрахователно обезщетение в конкретния случай.
Твърди наличието на неизпълнение на уговорени в
договора задължения от страна на застрахования, което поражда право за застрахователя да откаже изплащането
на застрахователно обезщетение.
В условията
на евентуалност се навеждат
доводи, че неизпълнението на
конкретните договорни задължения от страна на застрахования представлявали предпоставка за намаляване размера на
застрахователното обезщетение поне с 90%. Твърди, че водачът на застрахованото МПС е имал възможност да
избегне настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, като съобрази поведението си с конкретната пътна
обстановка, максимално допустимата скорост на движение, релефа на пътя. Във връзка с подаденото на 04.06.2018 г. уведомление от Т.В.В., съгласно
което на 01,06,2018
г., при управление на
застрахованото МПС, последното е „поднесло на завой“ и е „паднало от пътя“, при
което са настъпили увреждания по л.а. „Мерцедес С 180" с peг. № ***, и предвид наличието на сключен договор за
застраховка „Каско", в ЗАД „Армеец" е заведена преписка по щета № ******. За декларираното събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № **/ 01.06.2018 г., в който били описани обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, а именно:
поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, на остър десен завой,
водачът на л.а. „Мерцедес С 180“ с peг. № *** губи контрол, излиза вляво от пътя и пада в
двор. На водача Т.В.В. бил съставен АУАН № ***/ 01.06.2018 г. В хода на ликвидационната дейност по преписка по
щета № ******, на 05.06.2018 г. и 08,06,2018 г. били извършени първоначален и допълнителен огледи на
застрахованото МПС от страна на експерти на застрахователя, за които са
съставени опис-заключения по щета, в които са описани увредените детайли по
автомобила, съответно техните вид и степен на увреждане. След внимателен преглед на приложените по преписката
документи и посещение на мястото на настъпване на заявеното събитие от страна
на експерти на застрахователя, се установява, че уврежданията по процесния л.а. са настъпили в резултат на субективните
действия на водача на автомобила, а именно управление на застрахованото МПС с несъобразена,
надвишаваща максимално допустимата за съответното място скорост на движение, което представлява изрично изключен риск от
предоставяното по договора застрахователно покритие. Противно на изложеното в
исковата молба, гореописаното поведение изрично било
уговорено между страните като изключение от предоставяното по договора
застрахователно покритие в т. 14.5 от Общите условия за застраховка „Каско“ на
МПС, които представляват неразделна
част от договора и които, с подписване на застрахователния договор, полица № ****, застрахованият е заявил, че е запознат и
приема. Предвид обстоятелството, че водачът на л.а. го е управлявал с несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост, която е надвишавала и максимално допустимата скорост за
движение на съответния пътен участък, в условията на населено място,
представлява проявена от страна на водача „груба небрежност“. Твърди се, че именно управлението с несъобразена и/ или
надвишаваща максимално допустимата скорост на движение за конкретния пътен
участък, е довело до загуба на контрол върху управлението на автомобила,
реализирането на пътнотранспортно произшествие и настъпилите вреди.
Отделно от
горното, описаното поведение представлявало неизпълнение на
задълженията, предвидени в т. 50.2, 50.3 и 50.5 от Общите условия за
застраховка „Каско“, а
именно да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа
в добро техническо състояние, да предприема всички обичайни разумни и
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди,
както и да спазва стриктно правилата за движение, съобразно Закона за движение
по пътищата и подзаконовите актове по прилагането му, предвид което и на
основание т. 50.9, застрахователят може да откаже или намали размера на застрахователното
обезщетение. В случая, водачът на застрахованото МПС не е
съобразил поведението си с поставените пътни знаци, обозначаващи максимално
допустимата скорост на движение, както и с релефа на пътя /остър завой/, което
пряко е довело до настъпване на пътнотранспортно произшествие и на вреди по процесния л.а. Дори да се приемело, че скоростта на движение на автомобила не е
надвишавала максимално допустимата такава, то същата категорично е била
несъобразена с конкретната пътна обстановка.
Застрахователният
договор бил двустранен договор, който се сключва в
писмена форма, с предвидени в закона елементи от съдържанието му. Съобразно
разпоредбата на чл. 345 от Кодекса за застраховане, застрахователният договор
задължително следва да съдържа покритите рискове, както и да определя
изключенията от покритие. В общите условия на застраховката предварително са
договорени хипотези на изрично изключени от застрахователното покритие по
полицата рискове. Това
са събития, при които страните отнапред са се договорили, че са изключени от застрахователното покритие
по полицата и в тези случаи застрахователят не дължи плащане на застрахователно
обезщетение. Хипотезите на изключен риск са различни и не се
отъждествяват с хипотезите, упоменати в чл. 408 от Кодекса за застраховането. При сключване на договора за застраховка
„Каско", полица № ****, с
полагане на подписа си, В.К. била заявила, че е запозната с и
приема Общите условия по застраховка „Каско“. Последните представляват
неразделна част от сключения между ЗАД „Армеец“ и В.К. застрахователен договор. Съгласно уговореното между страните, застрахователят
обезщетява вреди, настъпили при проявление на случайно, непредвидимо и
непредотвратимо по волята на застрахованата страна събитие, което по проявление
е изрично дефинирано като покрит риск и е довело до загуба или повреда на
застрахованото МПС, В Общите условия за застраховка „Каско“, били изброени и изрично изключените от застрахователно
покритие рискове. Такъв изключен риск представлявали вредите, настъпили вследствие умишлените или с
груба небрежност действия на застрахования, членове на неговото семейство, негов
служител, трето ползващо МПС лице, чиито действия са предизвикали
застрахователно събитие. В Общите условия към застрахователния договор били изброени неизчерпателно хипотези, които
застрахователят приема за груба небрежност. Според тази дефиниция грубата
небрежност представлява неполагане на минимално дължимата се грижа за
предпазване на застрахованото имущество от вреди. Тази дефиниция отговаря
най-общо и на дефиницията за небрежност и груба небрежност, които са възприети
в съдебната практика. В общите условия не могат лимитативно да се изброят,
всички хипотези на нарушение от застрахования на ЗДвП, които биха били проява
на груба небрежност, а едновременно с това не е и необходимо. Еднозначно в
съдебната практика било прието, че дали дадено нарушение може да се
определи като проява на груба небрежност, изисква преценката на конкретните
обстоятелства, но преди всичко тя е свързана с ясната представа у дееца, че
действията на нарушаване на закона, могат да доведат до щета за застрахованото
имущество. В конкретния случай, водачът на л.а. „Мерцедес С180“, нарушавайки
правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена с конкретната
пътна обстановка и надвишаваща максимално допустимата в конкретния пътен
участък скорост, реализира ПТП, при което е увредено застрахованото МПС. Тъй
като не предвижда това, което всеки на негово място би предвидил, поведението
му се характеризира като „груба небрежност*, което представлява изрично
изключение от застрахователно покритие по т. 14.5 от Общите условия за застраховка „Каско“, поради което
ликвидационната дейност по преписка по щета № ****** правилно и законосъобразно била приключила с отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение. Въпреки че е имал
възможност и задължение да възприеме и да съобрази поведението си с пътните
знаци и релефа на пътя /завой/, водачът на застрахованото МПС се е движил със
скорост, която е довела до загуба на устойчивост на автомобила върху пътното
платно и до реализиране на произшествието, респективно - вредите по застрахованата
вещ. Основна причина за настъпване на процесното
ПТП е поведението на водача на застрахования лек автомобил, който макар и без
пряк умисъл, при груба небрежност, е реализирал ПТП с материални щети. Въпросът дали действително е налице груба небрежност
е свързан с това дали вредите са настъпили в резултат на покрит от
застраховката риск и в крайна сметка - дали е настъпило предвидено в договора
застрахователно събитие, само при чието наличие възниква и правото на
застрахователно обезщетение. В областта на гражданското право грубата
небрежност била квалифицирана форма на небрежност.
Релевантно за обикновената небрежност е неполагането на дължимата грижа
/най-често - тази на добрия стопанин/, а грубата небрежност се характеризира с
неполагане и на най-елементарната грижа, тази която и най- небрежния човек би
положил за своите работи. В процесния случай, за нейното доказване не било от
значение доказването на съответно субективно отношение /интелектуален елемент/,
а тя се извеждала от поведението на дееца в конкретната
обективна обстановка — така, както и обикновената небрежност. В конкретния
случай било безспорно, че процесното ПТП е виновно
причинено от самия водач на застрахованото МПС, който управлявайки
застрахования автомобил в рамките на населено място, с несъобразена и превишена
скорост, е реализирал произшествие. Налице било
грубо погазване на правилата за движение по пътищата, застрашило в изключителна
степен здравето, живота и имуществото на участниците в движението и живущите в населеното място. При това положение, се твърди, че
процесното ПТП безспорно е причинено именно поради допусната от страна на
водача на МПС груба небрежност. Ето защо, би следвало да се приеме, че не е
налице предвидено в застрахователния договор застрахователно събитие, тъй като
се касае за изключен риск по т. 14.5 ОУ, поради което и на ищеца не се следва
застрахователно обезщетение.В условията на евентуалност се твърди наличието на изрично изключен риск обуславя
намаляването на застрахователното обезщетение с поне 90%.
На
самостоятелно основание, предвид обстоятелството, че процесното
пътнотранспортно произшествие било пряко следствие от неизпълнението на
посочените по-горе задължения на застрахования, застрахователят има право да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение. Такава възможност била
предвидена в т. 50,9 от Общите условия за застраховка „Каско". Съобразно
разпоредбите на чл. 408, ал. 1 т. 3 от КЗ и чл. 395, ал. 4 от КЗ, налице били основания за застрахователя да откаже да плати
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“.
В условията
на евентуалност, се твърди,
че неизпълнението на посочените договорни задължения обуславя намаляването на
застрахователното обезщетение поне с 90%. Дори в настоящото съдебно производство да бъде
прието, че не било налице основание за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение по преписка по щета, отвтеникът оспорва исковата претенция по размер, като счита, че претендиралата стойност, необходима за
възстановяване на уврежданията по л.а. „Мерцедес С 180“ била завишена. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2
от Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да изплати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към датата на настъпване на събитието.
Дори в
настоящото производство да бъде доказано наличието на „тотална щета“ по смисъла
на Кодекса за застраховането, от страна на застрахования не е изпълнено и
условието за представяне пред застрахователя на документ, удостоверяващ прекратяването
на регистрацията на МПС на основание „тотална щета“, съобразно текста на чл.
390, ал, 1 от КЗ. Видно от представените към исковата молба документи,
регистрацията на автомобила не е прекратена на посоченото основание, т.е.
предвиденото в закона условие не било
изпълнено от страна на застрахования.
Признава
факта, че в действителност е налице валиден договор за застраховка „Каско“ за л,а. Мерцедес С 180“ с peг. № ***, обективиран в полица № ****, сключен между собственика на посоченото МПС и ЗАД „Армеец“.
Предвид
изложеното по-горе се иска предявените искове да бъдат отвхърлени.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От
представената по делото застрахователна полица № ****/02.02.2018 г./л.12/ , с
валидност от 02.02.2018 г. до 01.02.2019 г. за
застраховка „Каско” и „злополука“,
се установява, че ищцата е
извършила застраховка на собственото си моторно превозно средство лек автомобил марка Мерцедес С 180“ с peг. №
*** – процесния автмобил, на
стойност на превозното средство от 18 700
лева. Този факт не се оспорва от ответника. По делото са приети
общите условия за застраховка на МПС/Каско/.
От
представените по делото писмени доказателства - констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № ** от 01,06,2018 г. /л.8/,
АУАН от същата дата и наказателно постановление /л.11/ се установява, че на съответната дата 01.06.2018
г. около 23,30
часа в с. П., ул. *** до номер **, водачът на процесния автомобил Т.Б., поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост, на остър десен завой, губи
контрол, излиза вляво от пътя и пада в двор, при което са настъпили имуществени
вреди на процесния автомобил. На 28,06,2018 г.
е издадено наказателно постановление,
с което е наложено административно наказание на Т.Б. поради това,
че се е движел
с несъобразена с пътните условия скорост.
Във
връзка с настъпило ПТП на 04,06,2018
г. водачът на процесния автомобил е подал уведомление – декларация за щета по застраховка Каско на МПС.
Вредите по процесния автомобил са описани в описи- заключение по щета № ******
на 08,06,2018 г.
С писмо изх.
№ 100-4842/07.09.2018г. ответникът е направил отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение поради това, че вредите били причинени в резултат
на умишлена или груба небрежност на застрахования.
От заключението на автотехническа експертизa,
което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно дадено и
обективно, се установява, че общата стойност на средствата, необходими за
възстановяването на увредения автомобил е в размер на 33359,70 лева. Към датата на ПТП средната пазарна
стойност на автомобила била 18500
лева, поради което в. л.
дава заключение, че е налице икономически тотална щета. Максимално допустимата скорост, в участъка където е станало ПТП е 50
км/час. Критичната скорост за преодоляване на завоя, където е станало ПТП, е 70
км/час. Според в. л. автомобилът се е движил със скорост 45-60 км/час. В
конктертния случай кучето е било препядствие, което водачът е следвало да
заобиколи от ляво. Подобна маневра обаче налагала след избягване на блъсък с
кучето, водачът да е поставен в условия, които предпоставят загуба на попътна
устойчивост. При скорост от 45 км/час водачът не би имал техническа възможност
да запази траекторията на автомобила
върху платното за движение. При наличието на препятствие пред автомобила и при
избор на спасителна маневра за предоствратяване на сблъсъка, автомобилът следва
да изпълни десния завой със силно намален радиус.Максималната безопасна скорост
е 40-45 км/час. Възможността на водача да премине безпрепятсвено
местопроизшествието са били силно ограничени. Наличието на внезапно появило се
препятствие отдясно пред автомобила и изборът на водача да предотвари сблъсъка
с него е наложило движение по т.нар. траектория за спасителна маневра в края на
която автомобилът е следвало да преодолее десен завой със силно намален радиус.
Това е поставило водача в техническа невъзможност да предотврати загуба на
попътна устойчивост на автомобила, напускане на пътното платно и сблъсък с
крайпътни обекти. Налице е причинно следствена връзка между настъпилите вреди и
ПТП.
От
показанията на с. А. П., която се е возила отдяно на шофьора на процесния
автомобил се установява, че
произшествието се е случила преди П.. От А. към П. са пътували, преди да
влезнат в П.. Било е тъмно и от фаровете преди навлизане в завоя вдясно на
свидетелката, последната е видяла, че се е появило куче. Вследствие на това
тя инстинктивно се изпищяла и извикла:
„Т., внимавай!“ и той явно се е сепнал и
е дал по-наляво волана. В едно дере са паднали, като са пресякали цялото пътно
платно. От лявата страна са паднали. Мисли, че със задницата на колата са я
удари в дърво. След това са паднали във въпросното дере. Предницата била към
пътя. Колата е спряла в дерето. Нямало мантинела. Пътят бил тъмен и неосветен.
От фаровете на колата е забелязала, отдясно, че се показва куче. Последното е
било на самия път. Избегнали го. След като паднали в дерето, излезнали от
колата и горе, на пътя, се обадили на тел. 112 и на КАТ. Скоростта, с която
колата се е движела е била не повече от 60-70 км/ч. В района на произшествието е нямало други автомобили. Било е вечер,
луната е светела.
Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания на А.я П.,
като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. В чл. 380 от КЗ е предвидено, че
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция, както и да предостави
банкова сметка, ***.
В тежест на застрахования е да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, което
е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото имущество,
вида и размера на тези щети.
В тежест на застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се
застрахователно обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи, че
настъпилото събитие не е покрит с договора риск.
Страните не оспорват наличието на застрахователно правоотношение към датата
на събитието - 01.06.2018 г.
За установяване на
размер на причинените вредите, както и причинно-следствената връзка между причиняването
им и настъпилото ПТП е изготвена САТЕ, която, както бе посочено по-горе
установява, че ПТП и причините вреди се намират в причинно-следствена връзка.
Според заключението на вещото лице, причинените вреди на автомобила са
по-големи от неговата пазарна цена към момента на настъпване на ПТП, поради
което е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ, при което
обезщетението дължимо от застрахователя е в размер на 18 500 лева.
Съдът намира, че към настоящия случай
действително е приложима разпоредбата на чл. 390 от КЗ. Посочената правна норма
предвижда, че тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Според изготвената САТЕ, общата стойност на
необходимите средства възстановяване на увредения автомобил, в т.ч. разходи за
труд и части, възлиза на сумата от 33359,70 лева. След извършено проучване,
експертът установява, че средната пазарна стойност на автомобила към датата на
настъпване на ПТП е била в размер на 18 500 лева. С оглед изложеното,
действително разходите за възстановяване на автомобила надвишават 70 % от
неговата действителна стойност, поради
което е налице тотална щета по смисъла на закона.
Съобразно чл. 408, ал. 1 КЗ
застрахователят може да откаже плащането на застрахователно обезщетение само :
1 при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;
4. в други случаи, предвидени със закон.
В уносон с
твърдението на ответника констатира се при прочита на общите условия към
договора за имуществена застраховка, че едни от основните задължения на
застрахования по договора са тези – да пази и ползва застрахованото МПС с
грижата на добър стопанин, да предприема всички обичайни и разумни
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди,
както и да спазва стриктно правилата за движение съгласно Закона за движение по
пътищата и подзаконовите актове по прилагането му /раздел ХІ, б. А, т. 50.2, т.
50.3 и т. 50.5/, като за обезпечаване изпълнението на тези договорни задължения
в раздел IV са предвидени и изключените рискове, какъвто съгласно т. 14.5
съставляват и „...умишлени или с груба небрежност действия на застрахования,
член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на
МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия за предизвикали застрахователното
събитие.”
От приетите по делото писмени доказателства -констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № ** от 01,06,2018 г.,
АУАН от същата дата и наказателно постановление се установява, че
на 01.06.2018
г. около 23,30
часа в с. П., ул. *** до номер ***, водачът на процесния автомобил Т.Б., поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост, на остър десен завой, губи
контрол, излиза вляво от пътя и пада в двор. На водача е наложено административно
наказание поради това, че се е движел
с несъобразена с пътните условия скорост.
Процесният протокол за ПТП съставлява официален свидетелстващ документ, тъй
като е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му и по определените в
закона - Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството
на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, форма и ред, поради което съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се
ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице –
съставител, а така също и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверително изявление. Обвързващата доказателствена сила на протокола,
обаче, не освобождава съда от задължение да изследва механизма на
произшествието и причините за него с други доказателства, в който смисъл е и
трайната съдебна практика.
От събраните по делото гласни доказателства и от заключението на вещото
лице инж. П.П. по допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че на пътното платно се е
появаило внезапно куче, което е било препядствие, което водачът е следвало да
заобиколи от ляво. Подобна маневра обаче налагала след избягване на блъсък с
кучето, водачът да е поставен в условия, които предпоставят загуба на попътна
устойчивост. Технически е невъзможно водачът да предотврати загуба на попътна
устойчивост на автомобила, напускане на пътното платно и сблъсък с крайпътни
обекти.
В закона липсва дефиниция на понятието „груба небрежност”, като в раздел XVIII „Дефиници“, т. 17 от ОУ към договора за имуществена застраховка се съдържа
неизчерпателен списък на действия или бездействия, които се квалифицират като
„груба небрежност” – „....преминаване през железопътен прелез при спуснати,
започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от
съответното устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи
навлизането в прелеза; преминаване през железопътен прелез при забранителен
звуков и/или светлинен сигнал, независимо от това налични ли са бариери и от
положението им; навлизане и преминаване през наводнени участъци; движение на
МПС с незатворени врати и капаци; движение на товарно МПС с вдигнат кош или
свалена хидравлична помпа; необезопасяване на МПС срещу самопотегляне;
управление с гуми, чиито технически характеристики не съответстват на
законовите изисквания и сезонните условия; паркиране в непосредствена близост
до строителни обекти и всички други случаи, в които вредата е вследствие от
самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата
грижа за предпазване на застрахователното МПС от вреди.”
Според трайната съдебна практика небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение,
неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните
обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост /решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010 г. на ВКС, ІV ГО/. В застрахователното право една от формите на
дължимата грижа, която застрахованият следва да предприеме е да предпазва
застрахованото имущество от вреди – аргумент от чл. 395, ал. 1 КЗ и чл. 395,
ал. 4 КЗ, съобразно които застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване
на застрахованото имущество от вреди, като при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение,
ако събитието е следствие от неизпълнение на това задължение и само ако изрично
е предвидил това в договора. Неизпълнение на задълженията на застрахования,
свързани с предпазване на застрахованото имущество от вреди увеличават носения
от застрахователя риск, тъй като създават по-голяма вероятност от настъпване на
застрахователно събитие.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗДвП участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка, като установи се по-горе в настоящото
изложение от снимката на пътните знаци преди мястото на ПТП, направена от в.л. П.,
че има въведеното с пътен знак B26 ограничение на
скоростта от 50 км/ч, касаещо процесния участък. Водачът на процения автомобил
го е управлява със скорост 45-60 км/ч. Основна
причина за настъпване на ПТП не е поведението и липсата на адекватна реакция от страна на водача на автомобила, а наличието на
внезапно появило се на пътното платно препятствие - куче, което е следвало да
бъде заобиколено чрез извършване на спасителна маневра. Критичната скорост за
преодоляване на завоя, където е станало ПТП, е 70 км/час, а процесният
автомобил се е движил с по-ниска скорост. Водачът не е имал техническа възможност
да предотврати ПТП.
Избраната от водача скорост на движение не е главната причина автомобилът
да напусне пътното платно и да се удари в крайпътните обекти.
В случая не е налице нито противоправно поведение на водача, нито има бездействие
по отношение на задълженията по договора за имуществена застраховка,
регламентирани в раздел ХІ, б. А, т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5. от Общите
условия.
Поради това съдът намира, че не са налице основание по смисъла на чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По
отношение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 1397,78 лева за периода от 20.06.2018г. до 18.03.2019г., съдът я
намира за изцяло неоснователна.
Тъй като процесната щета е тотална по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, на основание чл. 390, ал. 1 КЗ ищцата е следвало да представи доказателства за
дерегистрация на автомобила, за бъде поставен ответникът в забава. Съгласно
посочената норма на ал. 1 преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна
услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Представянето на удостоверение за дерегистрация на
увредения автомобил, при който е налице тотална
щета, е условие за поставяне в забава на застрахователя, но не и за
дължимостта на обезщетението по чл. 405, ал. 1 КЗ. Ако до приключване на съдебното производство по
същество не са представени доказателства за това, че е прекратена регистрацията
на автомобила, то ответникът не е поставен в забава, поради което върху
главното вземане за застрахователно обезщетение не следва да бъде присъждана
законна лихва от датата на подаване на исковата молба, а от бъдещ момент, в
който ищецът представи на ответника удостоверение за това. В този смисъл е
Решение № ** от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I ТО, постановено
при действието на КЗ (отм.); , но предвид обстоятелството, че нормите на чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.); и на чл. 390, ал. 1 КЗ са идентични, следва да се приеме, че същото е
приложимо и към хипотезата на дължимо на основание чл. 405, ал. 1 КЗ обезщетение при наличие на тотална щета на застрахования автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 390,
ал. 1 КЗ, за
да получи изпълнение на това задължение, ползвателят на застрахователна услуга
следва да представи на застрахователя удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета.
По делото е приложен документ, от
който се установява, че прекратяване на регистрацията на процесния автомобил е
станала на 25,01,2019 г. Липсват обаче доказателства
за това този документ да е бил представен на застрахователя, а и в исковата
молба няма наведени такива твърдения. Поради това искът по чл. 86 ЗЗД следва да
се отвхърли като неоснователен и недоказан.
Следва да се присъди законна лихва от
датата на подаване на исковата молба- 18,03,2019 г.
По
отношение на разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Исковете на ищеца са уважени
частично. Доколкото обаче в случая ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, то и същото следва да се
разгледа. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на
насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако
заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Редуцирането не може да
засегне минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. С
оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата от 1126,93 лв., с оглед цената на исковете/19897,78 лв./ Макар преценката за прекомерност винаги
да е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за
определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е
обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от 3350 лева е прекомерно. Делото е със средна фактическа и правна сложност. При формиране
на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение, съдът взе
предвид извършените действия с цел защита интересите на ищеца от процесуалния
представител, изготвяне на искова молба, явяването в две съдебни заседания, ангажирането на доказателства и др.,
които свидетелстват за проявена процесуална активност. С оглед обема на осъществените
действия, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност, съдът
счита, че справедливото и адекватно по стойност възнаграждение следва да бъде
определено на сумата от 2000
лева. Предвид това и разпоредбите на чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
съдебни разноски в хода на настоящото производството съразмерно с уважената
част от исковете, а именно в размер на 2786,47
лв.
Ответникът
също е направил искане за присъждане на разноски. На ответика
му се дължи юрисконсултско възнаграждение. Понастоящем е в
сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, според която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която
в чл. 26 и чл. 25, ал. 1, предвижда възнаграждение за исковото – от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата, за защита по дела с материален
интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният
интерес е над 10 000 лева, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50
на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. Съгласно чл.1 от Наредбата
съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството
на извършената работа. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на
делото намира, че в полза на ответното
дружество, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, като по
съразмерност с отхвърлената част от иска следва да му се
присъди 21,07 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К., ЕГН: ********** ***, сумата от 18500
лева- главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а. ’’Мерцедес
Ц 180”, peг. № ***, дължимо
на основание договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № ****/02.02.2018г., ведно със законната
лихва върху главниците начиная от 18.03.2019 г. до изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 1397,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2018г. до 18.03.2019г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа № 2,
да заплати на В.И.К., ЕГН: ********** ***, направените по делото разноски в размер на 2786,47 лева, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН: ********** ***, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа № 2,
направените по делото разноски в размер на 21,07 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ