Решение по дело №91/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл.63 в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Г.С.И. ***, чрез адвокат М.Б. ***, кантора №11 против Решение №50 от 17.07.2023год. по анд № 20232310200002/2023 год. по описа на Елховския районен съд, с което е потвърдено НП №22-0261-000418/22.12.2022г., издадено от Н-к РУ-Елхово при ОДМВР- Ямбол, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на касатора е наложено наказание глоба, в размер на 2000лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът, който го обжалва с твърдение, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска се отмяна на обжалваното решение на ЯРС и на НП.

В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител адвокат Б. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения както при съставяне на акта, така и при издаване на наказателното постановление. В диспозитива на наказателното постановление и в акта е описано, че жалбоподателката е управлявала МПС с рег. № *****, докато в уводната част е описано съвсем друго МПС. Намира, че не става ясно с кое МПС е осъществено описаното административно нарушение и съответно наложена санкция.

Сочи, че актосъставителят К.Н.К. и свидетелят по акта И.М. в съдебното заседание ясно заявили, че жалбоподателката е управлявала МПС „**“, с рег. № *****. От разпитаните свидетели и представените писмени доказателства се установило, че тя нито притежава такова МПС, нито има пълномощно да управлява такова МПС.

Твърди още, че на жалбоподателката не й е връчван талон за изследване на кръвна проба и тя е нямало как да отиде да даде кръвна проба.

По второто нарушение, което е несъществено, счита, че и там има допуснати съществени нарушения по отношение санкцията по чл. 183, ал. 1, т. 1. На практика не става ясно наложената глоба от 10 лева дали е за неносене на свидетелство за управление на МПС или за неносене на контролен талон.

Иска се присъждане на разноски на двете инстанции.

Ответникът по касацията редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Участващия в процеса представител на ЯОП намира касационната жалба за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението на Елховския районен съд като правилно и законосъобразно. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на наказаното лице, тъй като управляваният автомобил, с оглед събраните по делото доказателства, е индивидуализиран в степен да се установи автомобилът и лицето, което го е управлявало.

От друга страна счита, че са събрани доказателства относно осъщественото административно нарушение.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспорения съдебен акт за наведените в жалбата касационни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предмет на контрол по законосъобразност е Решение №50 от 17.07.2023год. по анд №20232310200002/2023 год. по описа на Елховския районен съд, с което е потвърдено НП №22-0261-000418/22.12.2022г., издадено от Н-к РУ-Елхово при ОДМВР- Ямбол, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на касатора Г.С.И. е наложено наказание глоба, в размер на 2000лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв.

Настоящият съдебен състав намира, че за да постанови своя съдебен акт първоинстанционният съд е събрал всички необходими доказателства при строго спазване на процесуалните правила. Установената от ЕРС фактическа обстановка е изцяло съобразена със събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на НПК. Обсъдени са всички гласни и писмени доказателства и са изложени подробни съображения за това кои от доказателствата съдът е кредитирал като безпротиворечиви и потвърждаващи законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Първоинстанционният съд е извършил преценка за съответствие на оспореното наказателно постановление с всички предпоставки за неговата валидност, както и съответствието на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение и предвидения в закона размер на наказанието. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с ангажирането на административно-наказателната отговорност на нарушителя. ЕРС е взел предвид факта, че административно – наказващият орган е определил размера на наказанията-глоба в размер на 2000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, тъй като И. е осъществила административно наказателния състав на чл. 174, ал. 3 от ЗдвП с отказа си да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване за хим.лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в даде кръвта.

По изложените възражения в касационната жалба и в съдебно заседание от касатора, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. В допълнение може да се посочи, че видно от приложения талон за кръвна проба, има надлежно отразяване на отказ на лицето да получи същия. В тази насока са събрани от ЕРС и свидетелски показания, които безспорно доказват, че касатора е управлявал автомобил ** на процесната дата и час. Тези свидетелски показания не са опровергани с други доказателства. ЯАС споделя извода на ЕРС, за допусната техническа грешка при изписване на номера на автомобила в АУАН и НП, както и за безспорно доказано, че качеството водач на МПС жалбоподателката и касатор в настоящото производство е имала, управлявайки МПС с рег.№ *****, собственост на Д.Б., въз основа на упълномощаването й от собственика да управлява същото МПС в страната и чужбина.

В този смисъл, настоящия касационен състав не констатира съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като управляваният автомобил, с оглед събраните по делото доказателства, е индивидуализиран в степен да се установи той и лицето, което го е управлявало.

Според чл. 183, ал. 1 т. 1 от ЗДвП/изм. бр. 65 2023г/. наказва се с глоба 10 лв. водач, който:не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следва да се посочи, че неносенето на свидетелство за управление на МПС се санкционира с глоба 10лева и преди промяната на разпоредбата, т.е. към момента на издаване на обжалваното НП.

По изложените съображения касационната инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд за наличието на извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при безспорно доказана вина на санкционираното лице, като законосъобразен и правилен. В този смисъл и първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за отмяна на решението на ЕРС.

Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на

спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

По изложените съображения, ЯАС намира, подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.

Предвид изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №50 от 17.07.2023год. по анд№ 20232310200002/2023 год. по описа на Елховския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:	/п/ не се чете
	Членове:	1./п/ не се чете 2. /п/ не се чете