Определение по дело №3009/2017 на Софийски градски съд

Мотиви по НОХД №3009 описа на СГС, НО, 3-ти състав за 2017 г.

 

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу Г.З.Н. за това, че на 26.10.2016 г. около 19.30 часа в гр. Банкя пред магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. „*****, е направил опит умишлено да умъртви лицето В.П.А., ЕГН ********** като го намушкал с нож в областта на корема и в резултат на това му причинил прободно-порезна рана 2 см. в лявата поясна област в долната част на гръдния кош между предна задна мишнична линия с кос ход проникваща в коремната кухина, повърхностно (без прерязване на цялата стена) нараняване на дебелото черво в далачната сгъвка и ретроперитонеално и повърхностно нараняване на черния дроб, излив на 700 мл. кръв в коремната кухина, и от изпълнителното деяние макар и довършено не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца обществено опасни последици за това престъпление - пострадалият А. бил откаран в УМБАЛСМ Пирогов, където му е оказана своевременна медицинска помощ, като опитът за убийство представлява опасен рецидив - Н. е извършил престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: 1/с присъда № 325/06.06.2012г. по НОХД № 7868/2011г. на Районен съд Варна, потвърдена с Решение № 321/13.11.2012г. по ВНОХД № 984/2012г. по описа на Окръжен съд Варна, в сила от 13.11.2012г., на осн. чл.195,ал.1 т.4 пр.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, на осн. чл. 129 ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 58а ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, на осн. чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години  и 2/ Районен съд Варна, по НОХД № 5233/2013г., одобрява постигнато споразумение № 776/16.10.2013г., в сила от 16.10.2013г. и на осн. чл.131 ал.2 т.3  вр. чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание 6 месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 57 ал.1 вр. чл. 60 ал.1 вр. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, определя строг режим на изтърпяване на наказанието в условията на затвор - престъпление по чл. 116, ал.1, т.12 пр. 1, вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 пр. 2 вр. чл.29, ал.1, б.Б от НК.

По делото като частен обвинител е конституиран пострадалият от инкриминираното деяние- св. В.П.А..

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа изцяло обвинението, повдигнато на подсъдимия Н., като счита, че то се доказва по безспорен и несъмнен начин не само от самопризнанието на фактите, направено от подсъдимия Н., но и от всички събрани в хода наДП гласни, писмени и веществени доказателства. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и съдът да му наложи наказание по реда на чл. 373, ал. 2 НПК, а именно в условията на чл. 58а от НК. В същото време счита, че следва са налице условията на чл. 58а и на чл. 55, като по-благоприятният в  конкретния случай за лицето е разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, поради което предлага съдът да наложи на подсъдимия наказание под най-ниския предел. Сочи, че единственото отегчаващо отговорността обстоятелство е взето предвид от прокуратурата, а именно осъжданията на подсъдимото лице, което е довело и до повдигане на обвинение на същия за доста по-сериозни квалификации и с доста по-сериозна санкционна част в предвиденото наказание, а именно – извършен опит за убийство в условията на опасен рецидив. В конкретния случай обаче счита, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, като на първо място сочи младата възраст на подсъдимия. В тази насока сочи и процесуалното му поведение в процеса и на фазата на ДП, както и психологическия му профил. Подчертава, че от свидетелството му за съдимост е видно, че той е осъждан изключително и само за престъпления с нанасяне на телесни повреди, което говори за една импулсивност и неуравновесеност от негова страна, но счита, че това са едни особености на характера. Въпреки тях обаче след извършване на престъплението същият не е напуснал местопроизшествието, обадил се е на тел. 112, поради което предлага, след като съдът обсъди тези обстоятелства, да наложи наказание под ниския размер, като счита, че с оглед целите на наказанието едно наказание от 5 г. „Лишаване от свобода“ би довело до изпълняване на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 НК. На основание чл. 59, ал. 1 от НК счита, че времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно от 26.10.2016 г. следва да бъде приспаднато изцяло. Моли в този смисъл съдът да постанови присъдата си.

Повереникът на ЧО В.А.- адв.Н. счита, че от направеното признание на фактите, изложени в обвинителния акт от страна на подсъдимия и от събраните доказателства в хода на ДП, обвинението се доказа по един категоричен и несъмнен начин. Доказателствата в тази насока са много, както гласни, така и заключенията на множество експертизи, наличието на многобройни ВД. Счита, че по никакъв начин не е налице съмнение за авторството на деянието. Моли съда при налагане на наказанието, да не прилага чл. 55 от НК, тъй като счита, че в случая не са налице изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Единственото смекчаващо вината  обстоятелство е младата възраст на подсъдимия. Счита, че са налице утежняващи вината обстоятелства. На първо място това е фактът, че той е предизвикал целия инцидент. На второ място, че престъплението е извършено на публично място, в присъствието на много хора, включително жени и деца. Ненапускането на произшествието от страна на подсъдимия се дължи на факта, че същият е бил задържан от присъстващите там множество свидетели и от пристигналия случайно полицейски патрул, поради което той не е имал възможност да избяга и да се укрие. Същият е направил опит да укрие извършеното от него престъпление, като е скрил ножа, с който е пробол пострадалия, като ножът е бил намерен впоследствие с помощта на присъстващите свидетели. Не счита, че същият е имал каквото и да било процесуално поведение, което да води да прилагането на чл. 55 от НК при определяне на наказанието. Не счита също така, че фактът, че осъжданията му са предимно за престъпления, извършвани срещу личността представлява смекчаващо вината обстоятелство, което да налага определянето на по-леко наказание. Напротив, счита, че това са престъпления, които застрашават човешкия живот и по никакъв начин не следва да бъдат толерирани с определяне на едно по-леко наказание.

Моли съда да определи наказание към средния размер, предвиден в санкционната част на чл. 116, като намали така наложеното наказание с една трета.

Частният обвинител В.А. заявява, че поддържа казаното от адв.Н..

Служебният защитник на подсъдимия- адв.Н. сочи, е предвид изричното изявление на подсъдимия, че признава изцяло вината си и всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт, моли съда да му наложи наказание, като се съобрази с изявлението на прокурора и да  приложи чл. 58 и чл. 55 от НК, като не се съобрази с искането на частния обвинител. Подчертава, че подсъдимият не е предизвикал инцидента. Бил му е ударен шамар, върху него са се нахвърлили няколко души, няма доказателства в смисъла, че е напуснал местопроизшествието с оглед да се укрие, защото е бил задържан.  Напротив, същият се е обадил пръв на тел. 112. Ножът е бил намерен, но няма доказателства, че по този нож има дактилоскопни отпечатъци на подсъдимия. Ето защо моли съда да съобрази многобройните смекчаващите вината обстоятелства на подсъдимия, а именно неговата млада възраст и да му бъде даден втори шанс, като съдът му наложи наказание под минималния размер, като вземе предвид искането на държавното обвинение.

Подсъдимият Г.З.Н. признава изцяло фактите, визирани в обстоятелствената част на ОА по реда на чл.371, т.2 от НПК. Заявява, че съжалява много за случилото се. Твърди, че не е искал така да се развият нещата. Отново заявява, че много съжалява и моли съда да му наложи минимална присъда за излежаване в затвора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Г.З.Н. е роден на *** г. в гр. В., българин, българско гражданство, средно образование, осъждан, разведен, безработен, ЕГН: **********.

Подс.Г.Н. работел без сключен договор към фирма „Картел ин” като извършвал монтаж на асансьори. На 26.10.2016 г. Н. и колегата му Г.Г.били изпратени да извършат монтаж на асансьори в гр.София, като двамата били настанени в къща за гости в гр.Банкя. На влизане в Банкя, около 19.30 часа на 26.10.16 г. двамата спрели автомобила си „Рено Еспейс” с ДК №*********пред магазин за хранителни стоки находящ се на ул. „***** за да пазаруват. Св.Г.влязъл в магазина, а подс.Н. останал в автомобила. Пред магазина имало три маси, на една от които седели св.М.Ц., св.В.А., св.С.Л.и св.Д. Л., които пиели бира. Зад автомобила, в който се намирал подс.Н. спрял лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № ********, управляван от св.А.С., в който се намирала и съпругата му- св. Г.П.. Св.А.С. тръгнал към магазина. В този момент подс.Н. му направил забележка за начина на паркиране, като му казал, че нямали задна скорост на автомобила, като поискал да премести автомобила си, за да може те да се изнесат по- бързо след това с техния. На което св.А.С. му отговорил, че първо ще си напазарува и след това ще премести автомобила, като едновременно с това отправил към подсъдимия Н. *** ли спирате?“. Св.А.С. бил стигнал вече до врата на магазина, когато чул подсъдимият Н. да му казва: „Дядка, така спираме на село”. Св.А.С. се ядосал на думите на подс.Н., обърнал се и тръгнал към подс.Н. с думите „Кой е дядка, бе?“. Тогава подс.Н. слязъл от автомобила си и също се насочил към св.С., който от своя страна хванал подсъдимия Н. за горната дреха- за реверите. В този момент подс.Н. замахнал да удари св.С. с юмрук, но не успял. Тогава седящите на масата видели, че нещата стават сериозни, като св.М.Ц., св.Д. Л., св.С.Л.и пострадалият В.А. станали и тръгнали да разделят подс.Н. и св.А.С..

Св.Д. Л. дръпнал Н., за да го отдели от св.А.С., без да го удря, като го бил прегърнал през кръста. След като вече били разделени, св.А.С. ударил един шамар на подс.Н., с дясната си ръка в областта на лицето му. В този момент св.В.А. застанал между двамата и се опитал да успокои нещата с думи, като заявил и на двамата, че нищо не е станало и следва да се успокоят.

Тогава обаче подс.Н. избутвайки св.В.А. тръгнал към автомобила си, а св.А.С. помислил, че случая е приключен и тръгнал към магазина.

Подс.Н. обаче отишъл до автомобила, отворил предната дясна врата и от „жабката” взел нож тип „Вокег”, който хванал в дясната си ръка. С ножа в ръка Н. тръгнал заплашително към А.С. с думите „ сега ще видите вие, вие ли ще ме биете десет човека“. Св.С.Л.и св.Д. Л. били в този момент в близост до магазина и видели как подсъдимият взел ножа от автомобила и тръгнал с него заплашително към тях и към св.А.С., който бил с гръб към подсъдимия.

Тогава и св.Г.П. видяла ножа в ръката на подс.Н. и извикала на съпруга си - „Тоя извади нож”. Чувайки тази реплика, св.А.С., се обърнал, като в този момент подс.Н. се опитал да нанесе на два пъти удари с ножа на св.А.С., като го хванал с едната ръка за якето, а с ножа се опитвал да го намушка в корема. Св.Д. Л. влезнал в магазина, за да каже на продавачката да извикат полиция. Св.С.Л.отишъл отстрани на магазина, за да се скрие, а св.М.Ц.в този момент се бил насочил да влиза в магазина, като чул само репликата на св.П., че подсъдимият има нож.

Св.А.С. успял да се отскубнал, като побягнал към автомобила си. В този момент св.В.А. виждайки, че подсъдимият размахва нож тръгнал да помогне на св.А.С., като св.В.А. като застанал между него и подс.Н.. Св.С. останал зад св.А. и с гръб към него и подсъдимия и не видял какво конкретно се случва, тъй като бягал към колата си.

Тогава подс.Н. нанесъл удар с нож в областта на корема на св.В.А., който в този момент се намирал пред него.

След като намушкал В.А., подс.Н. продължил към св.А.С. гонейки го с ножа, като така двамата направили няколко обиколки около автомобила, като накрая клекнал до дясната задна част на автомобила на св.С., като спукал с ножа задната дясна гума на автомобила на св.А.С., а след това отишъл зад магазина, където изхвърлил ножа в тревата. В последствие полицаите намерили ножа, като същия бил иззет от органите на МВР и приобщен като доказателство по делото с протокол за оглед.

След удара с ножа, св.А. усетил, че му става топло в областта на корема и се подпрял на автомобила на св.С., като притискал с ръка корема си, а от под ръката му започнало да тече кръв. Веднага бил сложен да легне на земята, като сложили кърпа на раната му, която В.А. притискал с ръце.

Междувременно от телефона си подс.Н. се обадил на тел. 112, но не съобщил за това, че е намушкал св.А., а съобщил за възникнал скандал за паркиране.

По това време покрай магазина минал патрулен автомобил, който бил спрян от насъбралите се хора. Полицейските служители- св.Й.И.и св.Е.В.установили, че пред входа на магазина лежи на дясната си страна св.В.А., който притискал с ръце рана в областта на корема си, като от раната течала кръв. А. бил в съзнание и казал на полицаите, че са го намушкали. Посочил като извършител мъжа, който бил заобиколен от насъбралите се хора. Полицаите установили самоличността на същия като подс.Г.Н. и провели разговор с него с оглед изясняване на обстоятелствата по случая. По време на този разговор подс.Н. заявил на полицаите, че се отбранявал и, че за това извадил ножа. Св.Й.И.попитал Н. дали той е намушкал лежащия на земята мъж, на което Н. отговорил, че се е отбранявал.

Полицейските служители извикали на място медицински екип, който след като дошъл и извършил преглед закарал св.В.А. в ЦСНМП” Пирогов” като последвала незабавна оперативна намеса от страна на медицински екип.

Подс.Н. бил задържан със заповед на ЗМВР за срок от 24 ч. на 26.10.16 г.

Назначена е съдебно-медицинска която е установила, че В.А. е получил следните наранявания - прободно порезна рана 2 см. в лявата поясна област в долната част на гръдния кош между предна.задна мишична линия с кос ход проникваща в коремната кухина, повърхностно нараняване на дебелото черво в далачната сгъвка и ретроперионеално и повръхностно нараняване на черния дроб, излив на 700 мл. кръв в коремната кухина, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещите лица са категорични, че при ненавременна спешна медицинска помощ, с оглед характера на телесната повреда и възможно да настъпи смъртен изход. В областта на нараняването са жизненоважни органи като дебелото черво, задстомашната жлеза, далак, черен дроб и жлъчка.

От заключението на назначената по производството СМЕ на живо лице, в което е отразено състоянието на подс.Н. е видно, че при прегледа му са установени охлузвания по долната устна, кръвонасядане по двете рамена и лявото коляно.

От назначената по производството СППЕ е видно, че подс.Г.Н. е психично здрав, могъл е да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си. По негови данни при него е налице паническо разстройство. В същото време към момента на деянието Н. не е бил в състояние на физиологичен афект, патологичен афект или в състояние което да се приравнява към юридическата категория „уплаха и смущение”.

От назначената по производството биологична експертиза е видно, че доброволно предадените дрехи на Г.Н. не се доказва наличие на човешка кръв.

От назначената по производството биологична експертиза е видно, че доброволно предадените дрехи на В.А. /черно яке, шушляков елек, анцуг и тениска / се доказва прорези в долните им леви части и наличие на човешка кръв.

От назначената по производството биологична експертиза е видно, че предоставените за изследване марлени тампони от вещество иззето до лек автомобил Фолксваген Пасат се доказва наличие на човешка кръв.

От назначената по производството дактилоскопна експертиза е видно, че не са иззети годни следи за обработка от черен нож тип „Бокер”.

От назначената по производството ДНК експертиза № 16/ДНК-632 е видно, че от изследваната кръв иззета от острието на нож „Бокер” е определен ДНК профил съвпадащ напълно с ДНК профила на В.А..

От назначената по производството биологична експертиза е видно, че по острието на иззетия от местопроизшествието нож тип „Бокер” се доказва наличие на човешка кръв.

От назначената по производството ДНК експертиза №16/ДНК-635 е видно, че от изследваната кръв иззета от черно яке, шушляков елек, анцуг и тениска е определен ДНК профил съвпадащ напълно с ДНК профила на В.А..

От назначената по производството ДНК експертиза №16/ДНК-633 е видно, че изследваните марлени тампони с обтривки от ръцете на подс.Н. се визуализира ДНК профил, който напълно съвпада с профила определен след обработване на следи от иззетия нож тип „Бокер”.

От назначената по производството биологична експертиза е видно, че по марлените тампони с обтривки от двете ръце на подс.Г.Н. се доказва наличие на човешка кръв.

От назначената по производството техническа експертиза е видно, че записите иззети от камера 11 не са годни за идентификация.

От назначената по производството техническа експертиза от оптичен носител с ръкописен текст - 513р-49967 са установени кадри на които се наблюдава словесен спор между две лица от мъжки пол, последван от физически сблъсък помежду им. От записа е видно, че лице 1 /С./ хваща за дрехите лице 2 /Н./, като последващите действия могат да се характеризират като размяна на удари. След контакта към двете лица се приближават пет лица. Вижда се, че лице 1 /С./ нанася удари с изпъната ръка в лицето на Н., след което лице 3 /В.А./ застава между двамата - Н. и С., като отправя реплики към двамата. Вижда се, че лице 2 /Н./ избутва лице 3 / В.А./ и отива до колата си, от която е слязъл. След това е установено, че лице 2 /Н./ извършва с дясната си ръка резки движения по посока на лице 1 /А.С./, като в дясната си ръка държи тънък предмет който не може да бъде конкретизиран на видеото. Не са установени действия на други лица извън посочените спрямо лице 2 /Н./.

Подсъдимият Н. е осъждан както следва:

1/с присъда № 325/06.06.2012г. по НОХД № 7868/2011г. на Районен съд Варна, потвърдена с Решение № 321/13.11.2012г. по ВНОХД № 984/2012г. по описа на Окръжен съд Варна, в сила от 13.11.2012г., на осн. чл. 195,ал.1 т.4 пр.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на 9 месеца лишаване от свобода, на осн. чл. 129 ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 58а ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, на осн. чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 е отложено за срок от три години; като деяниянията са извършени на 15.05.2011 г.

2/с протоколно определение за одобряване на постигнато споразумение № 776/16.10.2013г., по НОХД № 5233/2013г. на Районен съд Варна, в сила от 16.10.2013г. за извършено престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК като му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, като на при строг режим на изтърпяване на наказанието в условията на затвор, като деянието е извършено на 26.09.2013 г.

С протоколно определение постановено по НЧД №5526/13 г. на РС- Варна, влязло в сила на 08.02.2014 г. е приведено в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 от НК наказанието от 2 години лишаване от свобода, наложено на подс.Н. по реда на чл.23 от НК по НОХД №7868/11 г. на РС- Варна, като е определен строг режим на изтърпяване на същото в затвор.

3/С протоколно определение, влязло в сила на 13.10.2011 г. за одобряване на споразумение по НОХД №4978/11 г. на РС- Варна по силата на което Н. е признат за виновен и осъден за извършено от него на 15.05.2011 г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация.

4/с влязло в сила протоколно определение, влязло в сила на 11.12.200 г. за одобряване на споразумение по НОХД №9069/2002 г. на СРС за извършено от Н. на 21.12.2000 г. престъпление по чл.129, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв.

5/с влязла в сила на 16.10.2001 г. присъда по НОХД №296/2001 г. на ВС- София за извършено на 21.12.2000 г. престъпление по чл.389, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.

Подс.Н. е изтърпял наказанието от 2 години лишаване от свобода за времето от 28.10.2013 г. до 02.03.2015 г. /като е зачетено и времето през което е търпял наказание пробация/, като от същата дата е търпял наказанието от 6 м. лишаване от свобода. Бил е освободен от затвора по изтърпяване на 21.07.2015 г.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на фактите, направено от подсъдимия Н., дадено по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и на събраните на ДП гласни, писмени и веществени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 и чл.284 от НПК, в хода на проведеното съкратено съдебно следствие, а именно: обясненията на подсъдимия Н. под формата на признание на фактите, изложени в ОА, дадено по реда на чл.371, т.2 от НПК; обясненията на подсъдимия дадени на ДП; показанията на свидетелите В.А.; М.Ц.; Д. Л.;С.Л.; А.С.; Г.П.; С.Д.; Г.Г.; Й.И.; Е.В.; В.П.; обясненията на подсъдимия Н. и показанията на св.В.А., дадени по време на проведената между тях очна ставка; писмените доказателства и доказателствени средства: протокол оглед на местопроизшествие; протокол освидетелстване на подсъдимия (от 26.10.2016 г.); протокол освидетелстване на подсъдимия от 27.10.2016 г.; Постановление СГП за 72 ч. от 27.10.2016 г.; Определение СГС по чл.64 НПК; определения СГС по чл.65 НПК; определения САС по чл.65 НПК; медицинско свидетелство на В.А.; протокол вземане на сравнителни образци от пострадал; заповед ЗМВР за 24 ч. подсъдимия; свидетелство за съдимост на подсъдимия; протокол доброволно предаване от А.С. на 1 бр. автомобилна гума; протокол доброволно предаване на 1 бр. кожено яке, горнище анцуг, камуфлажен панталон, елече, шапка, чорапи и обувки, фланелка от мед.сестра; писмо от Национална система т.112 за предаване на СД; заключенията на следните експертизи: предварителна СМЕ на пострадалия А.; СМЕ на пострадал; СМЕ на подс.Н.; предварително становище към КСППЕ на подсъдимия; КСППЕ на подсъдимия; Биологична (ДНК) експертиза на спукана гума; Биологична (ДНК) експертиза на дрехите на подсъдимия- пуловер, гащеризон, чорапи; Биологична (ДНК) експертиза на яке на подсъдимия; Биологична (ДНК) експертиза на кожено яке на пострадалия; Биологична (ДНК) експертиза на тампони- обтривки от асфалта до предна дясна гума и от десен калник на автомобила; Дактилоскопна експертиза на сгъваем нож; ДНК експертиза на сгъваем нож за кръв; Съдебно биологична експертиза на нож; Биологична (ДНК) експертиза на дрехи на пострадалия- панталон, кожено яке, шушляков елек, горнище анцуг; престилка от текстилна материя; Биологична (ДНК) експертиза на обтривки от ръцете на подсъдимия; Биологична (ДНК) експертиза на обтривки от ръцете на подсъдимия; Билогична (ДНК) експертиза на марлени тампони; Биологична (ДНК) експертиза на марлени тампони; СТЕ на видео запис; СТЕ на видеозапис; СТЕ на обаждане до т.112 от подс.Н.; а така също и иззетите и приложени по делото веществени доказателства: Обтривки, иззети с протокол оглед на местопроизшествие; сгъваем нож; обтривки от подсъдимия, иззети с протокол за освидетелстване на подсъдимия; черно платнено яке на подсъдимия, иззети с протокол за освидетелстване; гащеризон, платнена блуза, чорапи, обувки на подсъдимия, иззети с протокол освидетелстване; 1 бр. автомобилна гума Dunlop; 1 бр. кожено яке, горнище анцуг, камуфлажен панталон, елече, шапка, чорапи и обувки, фланелка на пострадалия, предадени с протокол за доброволно предаване; 1 бр. СД със запис от обаждане от Национална система т.112.

Съдът кредитира самопризнанието направено от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА по реда на чл.371, т.2 от НПК, доколкото счита, че същото не е  изолирано, а се подкрепя от всички събрани в хода на ДП гласни, писмени и ВД. Досежно авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия не е налице спор по делото, като освен неговото самопризнание в тази връзка са и показанията на свидетелите, присъствали на местопрестъплението, а така също и заключенията на изготвените експертизи на ДП досежно оръжието на престъплението- сгъваемия нож както и досежно наличието на кръв по дрехите на пострадалия; включително и заключението на СТЕ на видеозаписа от местопроизшествието.

Вярно е, че голяма част от свидетелите в своите показания сочат, че не са видели момента, в който подсъдимият е наръгал с нож пострадалия, но всички свидетели, които са присъствали са видели именно него да взима нож от автомобила си и съответно да тръгва към св.А.С. в опит да го наръга, като всички те сочат, че единственото лице, което е имало и е използвало нож в тази конфликтна ситуация е бил именно подс.Н.. От своя страна пострадалият също дава показания, на база на които категорично и по недвусмислен начин се установява, че именно подс.Н. е нанесъл удара с нож спрямо него, както и че в момента, в който той е сторил това пострадалият се е намирал пред него в опит да раздели св.А.С. и подс.Н. и в опит да попречи на последния да нарани с ножа св.С.. Категорични са също така показанията му, че в момента, в който е получил нараняването с нож, той не е извършвал никакви действия спрямо подсъдимия, още по- малко противоправни такива- не му е нанасял удари, не го е бутал или блъскал, както и че нито едно друго присъстващо на място лице не е правило това в този момент.

На база показанията на разпитаните по делото свидетели, които са сравнително еднопосочни се изяснява в пълнота фактическата обстановка по делото, включително досежно повода за конфликта и поведението на подс.Н. в него, това, че той действително е бил провокиран от св.А.С., както и това, че е бил ударен от него. Изяснява се също така по един несъмнен и категоричен начин, че подс.Н. е предприел своето нападение с ножа след като вече е бил разделен от св.А.С. и след като последният е обърнал гръб на подсъдимия и е тръгнал към магазина, както и това, че в момента, в който подс.Н. е тръгнал да нанася удари с ножа към св.А.С. към двамата отново са се притекли на помощ на св.С. и други свидетели, сред които е бил и пострадалият, но че нито един от тях не е нанасял удари в този момент на подсъдимия. По категоричен начин също така се установява, че след като е ударил пострадалия с ножа в областта на корема, подс.Н. е продължил да преследва св.С. в опит да намушка и него с ножа, но след като не е успял да стори това е спукал задната дясна гума на автомобила му, като след това е изхвърлил ножа зад магазина в тревата. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, а не обясненията на подсъдимия, дадени от него на ДП досежно развитието на събитията и конфликта и в частност не кредитира обясненията му, в които той твърди, че е бил повален на земята и бит от множество хора, както и тези, в които твърди, че е извадил ножа от джоба си, за да се защити. В тази им част обясненията на подсъдимия, дадени на ДП се опровергават от показанията на всички разпитани по делото свидетели очевидци на случилото се, а така също и от заключението на СТЕ на видеозаписа, снет от охранителните камери на място. От друга страна и подсъдимият не поддържа тези си обяснения пред съда, правейки самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА. Ето защо съдът прие, че обясненията му от ДП имат характер на защитна версия, която обаче се опровергава от другите събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства, поради което и съдът не я кредитира. Съдът не възприе и не кредитира и обясненията на подс.Н. от ДП според които той е бил афектиран. Без съмнение установява се, че подс.Н. е бил провокиран и силно ядосан, но заключението на СППЕ е категорично, че той не е бил в състояние на физиологичен афект /силно раздразнение/, нито на патологичен такъв, поради което и дори да е изпитал някакъв страх в създалата се обстановка /което не е изключено/този страх по своя интензивност и ответни прояви не отговаря на категориите физиологичен или патологичен афект. Предвид това и не е имало пречка да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи същите. Предвид това и е могъл да прецени и да реши как да действа и какво да прави, като е бил и свободен да стори това, тъй като нито един от свидетелите не го е задържал, нито по някакъв начин е ограничавал свободата на действията му- твърденията на подс.Н., че мъжете са го заобиколили и са го притиснали до вратата на магазина (дадени в обясненията му на ДП) категорично се опровергават от всички други събрани по делото доказателства, поради което и съдът не ги кредитира.

Що се отнася до показанията на разпитаните свидетели, прави впечатление, че те като цяло са еднопосочни и непротиворечиви особено ръкописните такива, които са давани най- близко във времето до инкриминираните събития. В последващите показания на свидетелите се наблюдават известни разминавания досежно хронологията на разказваните от тях събития, но това е и логично, като се има предвид изминалия период от време, както и интензивността на разигралите се събития, респ. наличието на конфликт, което нормално може да се отрази на яснотата на спомените на свидетелите и най- вече на точната последователност на разказваните от тях събития. Съпоставени обаче помежду си, тези показания позволяват да се изведе една непротиворечиви фактическа обстановка по делото, при това по начина по който е описана и в ОА. Именно и поради това съдът възприе същата изцяло, като единствено допълни тази фактическа обстановка доколкото прие, че тя е пестеливо описана в ОА и че са спестени факти и обстоятелства, които са релевантни за изясняване на обективната истина по делото най- вече досежно това кой и как е започнал конфликта и какво е било поведението на всеки един участник в него преди извършване на конкретните инкриминирани действия от страна на подс.Н.. Тези моменти съдът прие, че имат значение най- вече за изясняване психичното състояние на подсъдимия, респ. при преценка на наказанието, което следва да бъде наложено на същия, макар и да не водят до промяна на правната квалификация на деянието и на фактите, които е признал подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Съдът кредитира в цялост заключенията на всички приети по делото експертизи, като намира същите за обективни, изготвени компетентно и отговарящи пълно и точно на поставените им въпроси.

Това, че върху ножа, който е иззет с протокола за оглед на местопроизшествие не са открити дактилоскопни следи от подсъдимия не поставя под съмнение авторството на деянието от негова страна, тъй като освен неговите самопризнания в подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите, които не само са видели подс.Н. да държи нож, да нанася удари с него, но и да изхвърля ножа в тревата зад магазина, където именно и след това същият е бил открит от разследващите органи. Ето защо и възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.

Съдът счете като относими към предмета на доказване по настоящето дело и всички събрани писмени и веществени доказателства, поради което и след като не намери основание да не даде вяра на същите ги кредитира в цялост. Съдът счита, че те допринасят за пълното изясняване на фактическата обстановка по делото и то по начина, по който същата е описана от прокурора в ОА, като счита че на база всички събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства тази фактическа обстановка се установява изцяло.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че с поведението си, подсъдимият Г.З.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.Б от НК.

Основен признак на обективна страна на деянието, инкриминирано в диспозицията на законовата разпоредба на чл.116 вр. чл.115 от НК, съдържаща основния състав на убийството, е неговото изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване на другиго- такова въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт.

В конкретния случай се установява, че от обективна страна на 26.10.2016 г. около 19.30 часа в гр. Банкя пред магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. „*****, подсъдимият Н. под контрола на съзнанието си е извършил система от телодвижения- нанесъл е удар с нож, който е държал в ръка си в в областта на корема на пострадалия В.А., с което му е причинил прободно-порезна рана 2 см. в лявата поясна област в долната част на гръдния кош между предна задна мишнична линия с кос ход проникваща в коремната кухина, повърхностно (без прерязване на цялата стена) нараняване на дебелото черво в далачната сгъвка и ретроперитонеално и повърхностно нараняване на черния дроб, излив на 700 мл. кръв в коремната кухина.

По делото е установено, че на св.А. след това е била оказана високоспециализирана спешна хирургична помощ- пострадалият А. бил откаран в УМБАЛСМ Пирогов, където му е оказана своевременна медицинска помощ, без която помощ е възможно и да настъпи смъртен изход. Категорично също така е установено, че това нараняването нанесено на св.А. е било и на място където се намират жизненоважни органи- дебелото черво, задстомашната жлеза, далак, черен дроб и жлъчка. Ето защо и вещите лица са посочили, че при ненавременна спешна медицинска помощ, с оглед самия характер на телесната повреда е възможно да настъпи и смъртен изход.

Тези обстоятелства по делото дадоха основание на настоящия съдебен състав да прецени, че с действията си, подсъдимият е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.116 вр. чл.18, ал.1 от НК- т.е. направил е опит умишлено да умъртви св.А., доколкото нараняванията, които са му били причинени са в анатомични области на тялото- в коремната кухина, за които е житейски известно, че са разположени жизнено важни органи- дебелото черво, задстомашната жлеза, далак, черен дроб и жлъчка.

Ето защо в случая не може да се приеме, че подсъдимият е целял единствено да засегне здравето на пострадалия. Този извод следва както от характера и степента на травмата, но така също и от нейната локализация. Този извод следва и от цялостното поведение на подсъдимия включително и по време на самото инкриминирано деяние свързано с начина на причиняване на телесната увреда на пострадалия. Касае се не за порезно, а за прободно- порезно нараняване, което е с дълбочина 2 см., поради което и същото няма как да бъде получено в резултат на размахване на ножа от подсъдимия, а от може да се причини от извършени от него действия с ножа имащи характер на проникване на ножа спрямо телесната повърхност на пострадалия, което сочи на пробождане, ръгане от страна на подсъдимия с ножа в жизнено важни области на тялото на пострадалия, а не за нанасяне единствено и само на порезни рани на същия.

Още повече, че той се е опитал да нанесе множество удари с нож, включително и по отношение на св.А.С., но единствено обстоятелството, че последният е успял да се отклони от ударите, не е довело и до неговото нараняване- т.е. касае се за множество нанесени от подсъдимия удари с нож, единият от които е попаднал в корема на св.А..

Същевременно нараняванията на пострадалия са причинени с оръжие– нож, което по своето естество е такова, че при използването му и при нанасяне на удари с него и то в такива жизненоважни части от тялото на пострадалия, е от естество да причини смъртта на същия. Без значение е в случая, дали ударите са били силни или не, доколкото самият характер на използваното оръжие, както и областите от тялото, в които са нанесени те, позволява ударите и при малка сила да проникнат надълбоко и поради това са от естество да причинят и тежки увреждания.

Това даде основание на съда да приеме, че в случая е налице именно опит за убийство- т.е. опит за умишлено умъртвяване на пострадалия, а не единствено и само причиняване на телесна увреда на същия.

Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност налагат извода, че от обективна страна подсъдимият е направил всичко необходимо, за да лиши от живот пострадалия В.А..

Съдът прецени, че деянието на подсъдимия е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини, като той е сторил всичко за постигане на общественоопасния резултат, но същият не е настъпил.

Ненастъпването на обществено опасните последици от деянието е поради намесата на допълнителни обстоятелства, прекъснали причинния процес, а именно оказаната от пострадалия своевременно и компетентна квалифицирана медицинска помощ. Вещите лица са категорични, че без оказването на такава помощ настъпването на смъртния изход на  пострадалия е бил много вероятен- 50 % на 50 %- т.е. без медицинска помощ е еднакво вероятно да настъпи или не смъртен изход.

Фактът, че в случая подсъдимият е имал обективна възможност да нанесе още удари на пострадалия, така че да причини смъртта му веднага още на място, но не е сторил това, не означава, че е налице отказ от довършване на деянието му по смисъла на чл.18, ал.3, б.А и/или б.Б от НК. На първо място подсъдимият не се е отказал по собствени подбуди, тъй като и от доказателствата по делото е видно, че подсъдимият е предприел други действия, като е продължил да преследва св.А.С., за да наръга и него с ножа, а когато не е успял да го стигне е предприел действия, насочени към увреда, но този път имуществото на св.А.С.- отишъл е и е спукал гумата на автомобила му, а след това отишъл зад магазина, където изхвърлил ножа в тревата. Очевидно с тези си действия подсъдимият е демонстрирал, че счита „отмъщението си“ за приключило, респ. че се е реванширал за нанесения му от св.А.С. шамар, както и че е направил всичко необходимо и зависещо от него, за да довърши деянието си, поради което и следва да прикрие следите на същото. В този смисъл липсват данни за собствена подбуда за отказ от довършване на деянието от страна на подс.Н..

От друга страна ударът, който той е нанесъл на пострадалия е бил достатъчен, за да настъпи в резултат на него смъртта на пострадалия, ако не му е била оказана спешна медицинска помощ. В този смисъл от обективна страна се касае за довършено деяние- т.е. за довършен опит, тъй като е осъществено изцяло изпълнителното деяние на намисленото престъпление, като в случая единственото, което е могъл да направи подсъдимият е да предприеме действия, така че да предотврати настъпването на противоправните последици от деянието си, а такива действия той не е предприел никакви. Още повече, че съгласно установената практика на ВС, когато се касае за довършен опит /какъвто е настоящия случай/, фактът, че деецът не е повторил неуспялото въздействие – в конкретния случай, факта, че не е нанесъл още удари на пострадалия, така че да причини смъртта му веднага, не означава, че е налице доброволен отказ от опит по смисъла на чл.18, ал.3 от НК /в този смисъл изрично Р №416/95 г. на I НО, Р №62/95 г. на НО и Р №168/96 г. на ВК на ВС/. Същевременно съдебната практика е приела, че когато деецът преустанови да нанася удари, защото е убеден, че е изпълнил намисленото деяние- да умъртви нападнатия и не предприема действия, за да предотврати настъпването на обществнопасните последици от деянието, а напусне мястото и вземе мерки да заличи следите си, не може да се прилага разпоредбата на чл.18, ал.3 от НК /в този смисъл Р №315/83 г. на I НO/. В конкретния случай независимо от причината, поради която подсъдимият е преустановил нанасянето на удари на пострадалия, той без съмнение не е предприел никакви действия да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Обаждането му на телефона 112 не е било, за да уведоми, че има наръган човек (без значение дали ще посочи от кого) и за да потърси медицинска помощ за същия, а за да съобщи, че е възникнал скандал по повод на паркиране и изобщо не е поискал  потърсил съдействие от медицински екип.

За сметка на това обаче е предприел действия, за да заличи следите от извършеното- изхвърлил е ножа зад магазина. Ето защо и с оглед на всичко изложено по- горе съдът прие, че в случая не е налице хипотезата на чл.18, ал.3 от НК.

От друга страна подсъдимият е бил напълно наясно къде точно и в кои области от тялото на пострадалия е нанесъл удара, както и какво оръжие е използвал за тази цел, поради което съдът прие, че в случая от обективна страна действията на подсъдимия следва да бъдат квалифицирани като опит за умишлено убийство, като според  съда в случая е налице довършен от обективна и субективна страна годен опит за лишаване от живот, т.к. подсъдимият е направил всичко зависещо от него, за да постигне този резултат, но той не е настъпил по независещи от него, обективни факти и обстоятелства.

Налице е според съда и причинно- следствената връзка между поведението на подсъдимия и причинените на пострадалия увреждания, доколкото е безспорно установено, че констатираните при него наранявания и увреждания са му причинени с нож и в резултат от пробождането с нож, каквито действия е извършил именно подсъдимия спрямо пострадалия. Безспорно е също така установено, че така причинените от подсъдимия наранявания на пострадалия е имало вероятност да доведат до настъпване на целения от подсъдимия обществено опасния резултат- смъртта на пострадалия, ако не му е била оказана своевременно квалифицирана медицинска помощ.

Досежно авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия под делото не е налице спор, като са събрани множество и безспорни доказателства, че именно подсъдимият е лицето нанесло удара на пострадалия, довел до причиняване на констатираните при него телесни увреждания, които ако не е била своевременно оказаната им медицинска помощ, са щели  да доведат неизбежно и до смъртта му. Самият подсъдим не отрича , че той е извършил това нараняване.

Спорен, но само на досъдебното производство, е фактът дали подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана. Такава е неговата версия на ДП, но той изостави същата в хода на проведеното съкратено съдебно следствие пред съда, като направи пълно самопризнание на фактите, отразени в обстоятелствената част на ОА, където не се твърди подсъдимият да е бил нападнат и да е действал отбранявайки се и то в частност спрямо пострадалия В.А.. Същевременно съдът счита, че в обстоятелствената част на ОА прокурорът е изложил вярно /макар и не и в пълнота/ фактите и обстоятелствата, установени в хода на ДП досежно случилото се на инкриминираната дата, включително и най- вече по въпроса дали в момента, в който подс.Н. е нанесъл удара с нож спрямо пострадалия В.А., последният е осъществявал някакво противоправно нападения спрямо подсъдимия, респ. дали други лица са осъществявали такова спрямо него. Тук е мястото да се отбележи, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че между подсъдимия и св.А.С. е имало конфликт- както словесен, така и физически, като той е провокиран от св.А.С. първоначално с репликата „На село така ли спирате?”, на които обаче не е останал длъжен и е отговорил и подсъдимия, обръщайки се към св.А.С. с думите: Дядка, така спираме на село”. Словесният конфликт е прераснал във физически такъв с размяна и опити за размяна на удари помежду им, който конфликт обаче приключил с разтърваването на двамата, в резултат намесата на другите намирали се в близост свидетели, сред които и пострадалия В.А., като се установява, че тези лица само са задържали подсъдимия и св.С., така че двамата да не могат да си нанесат удари, без да са нанасяли каквито и да е било такива спрямо подс.Н., независимо, че са превъзхождали числено подсъдимия.

След преустановяване на словесния конфликт и опита за физически такъв между подс.Н. и св.А.С., последният е бил този, който отново е подновил същия, но този път преминавайки директно към физическо съприкосновение с подсъдимия, като му ударил шамар в областта на лицето.

Тогава именно пострадалият В.А. застанал между тях и отправил реплики и към двамата, но не се установява да е нанасял удари към подсъдимия, като целта му била да успокои и двамата.

След нанасянето на шамара нападението от страна на св.С. приключило отново, тъй като той тръгнал към магазина, обръщайки гръб на подсъдимия и счел случая за приключен. При преустановено от страна на св.С. нападение, при това окончателно, тъй като свидетелят е бил обърнал гръб на подсъдимия и не е демонстрирал с поведението си никакво намерение за по- нататъшни други агресивни действия спрямо него, този път последният е бил лицето, което ядосано от поведението на св.С. избутал св.В.А., отишъл до автомобила си и взел оттам нож, след което тръгнал след св.С. с цел да го нападне и да го прободе с ножа. Това направи, докато св.С. бил с гръб към него. Единствено намесата на съпругата му- св.П., която виждайки подсъдимият да държи нож в ръката си и да върви към св.С. извикала след него „Тоя има нож”, станало причина св.С. да се обърне навреме и да успее да избегне ударите, които отправил към него подсъдимия с ножа, опитвайки се да го наръга и прободе в областта на корема. Именно тогава и виждайки тези действия на подсъдимия се намесил отново св.В.А., който застанал между двамата с цел да спре подсъдимия, като към него се насочили и други лица. Нито едно от тях обаче не се установява да е нанасяло в този момент удар на подсъдимия, като дори голяма част от свидетелите се скрили, тъй като се уплашили от действията на подсъдимия. В този смисъл и към момента, в който подсъдимият нанесъл удара с нож в областта на корема на св.В.А. никой не е осъществявал каквото и да е било противоправно нападение спрямо подсъдимия. Точно обратното- той е предприел такова спрямо св.А.С., като останалите свидетели, сред които бил и пострадалият В.А. се притекли на помощ на св.С., с цел да преустановят нападението на подсъдимия, а не за да го нападат те самите, като в частност не се установява по какъвто и да е било начин пострадалият да е предприемал каквито и да е било противоправни действия спрямо него, да му е нанасял удари или по- някакъв друг начин да е застрашил живота или здравето на подсъдимия. Логично е останалите свидетели да се притекат на помощ на св.А.С. и да се опитат да преустановят действията на подсъдимия, тъй като и независимо, че конфликтът е бил провокиран от св.С., неговото нападение е било приключило и в момента, в който подсъдимият е предприел своето такова спрямо него, св.С. е бил с гръб към него.

С оглед на всичко това съдът прие, че подсъдимият не е действал при условията на неизбежна отбрана, а точно обратното- св.В.А. е действал за да предотврати противоправното нападение на подсъдимия спрямо св.С., като действията му са се изразили единствено и само в това, че е застанал между него и св.С. без обаче да нанася каквито и да е било удари на подсъдимия, като това не е сторило в този момент и нито един друг свидетел по делото.

Ето защо и така установените по делото факти не сочат на това подсъдимият да е действал при условията на неизбежна отбрана, поради което и не е налице хипотезата на чл.12, ал.1 от НК и подсъдимият не е действал в условията на неизбежна отбрана и с цел да предотврати или отблъсне едно непосредствено, противоправно нападение.

Поради това и безпредметно се явява обсъждането на въпроса дали е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, респ. дали това се дължи на уплах или смущение.

Отново и предвид на възприетото откъм фактическа страна от съда, следва да се обсъди и въпроса, дали подсъдимият не е действал при условията на чл.118 от НК- т.е. дали деянието не е извършено от него в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие. На първо място СППЕ изрично посочва, че подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен и/или патологичен афект. На следващо място дори и да е бил ядосан или  да е изпитал някакъв страх, той много добре е контролирал действията си и на последно място това негово емоционално състояние не е било провокирано от пострадалия, а от св.С., когото подсъдимият е искал да наръга с ножа и към когото се е бил насочил, респ. към когото е нанесъл и два удара с ножа, но не е успял да го наръга поради своевременната реакция на св.А.С.. Пострадалият В.А. по никакъв начин не е провокирал подсъдимия с поведението си- нито с думи, нито с действия, като единствените предприети такива от него са, че е застанал между подсъдимия и св.С. с цел да спре нападението на подсъдимия. Това обаче не само не е противоправно поведение, а такова насочено към възпиране на противоправното поведение на подсъдимия, като пострадалият по никакъв начин не е извършил нищо нередно спрямо подсъдимия заставайки пред него- не го е ударил, не го е бутнал, не го е дърпал, не е направил нищо друго. Ето защо и дори и да е бил в състояние на физиологичен афект, това му състояние не е било провокирано от пострадалия, поради което и по никакъв начин в случая не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.118 от НК, за която между впрочем не пледира нито подсъдимият, нито защитата му.

Не може да се приеме, че в случая е налице отклонение/грешка в причинния процес-т.н. аберацио иктус. Тази хипотеза не е налице, тъй като и независимо, че подсъдимият е гонел и е искал да намушка с ножа св.А.С., последният е успял да му избяга и в момента, в който подсъдимият е нанесъл инкриминирания удар пред него е бил само пострадалият В.А.. Последният е бил застанал пред него с цел да възпре подсъдимия, поради което и нанасяйки удар с ножа, подсъдимият е нанесъл удара именно към и спрямо св.В.А., възприемайки същия пред себе си, а не по посока на св.А.С., който е бил някъде зад св.А. и в този момент се е бил насочил към автомобила си, за да се скрие от подсъдимия. С други думи не е налице отклонение на удара нанесен от подсъдимия. Точно обратното- ударът е бил насочен директно и спрямо пострадалия, който очевидно се е явил пречка пред подсъдимия към основната му цел- св.А.С. и след като е премахнал тази пречка, нанасяйки му удар с ножа в областта на корема, подсъдимият е продължил да гони св.А.С. около колата, за да го намушка,  когато не е успял да го стигне е спукал задната дясна гума на автомобила му.

Към момента, в който подсъдимият е нанесъл удар с нож на пострадалия, той макар и да е искал да убие св.А.С., реално е действал със същия умисъл и спрямо пострадалия, като основната цел е била да премахне същия като пречка пред себе си, в преследване на другата основна цел- умъртвяването на св.С..

С оглед на събраните по делото доказателства съдът прие, че от субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК.

Същият съвсем целенасочено е нанесъл удар с нож и то в жизнено важна област от тялото на пострадалия, като този удар не е бил под формата на размахване на ножа, а е представлявал замахване, насочване и проникване на ножа спрямо телесната повърхност на пострадалия, тъй като става въпрос за прободно- проникващо 2 см. нараняване, а не само за порезно такова.

Ето защо съдът счете, че в случая нанасяйки удара на пострадалия, подсъдимият е бил напълно наясно както за това с какво оръжие нанася този удар, така и в коя част на тялото на пострадалия попада той, доколкото е възприел пострадалия, който е бил с лице към него, като в последния момент пострадалият се е обърнал с едната си страна спрямо подсъдимия, но въпреки това не е успял да избегне удара.

В момента на нанасяне на удара подсъдимият е могъл да възприема пострадалия пред себе си, което му е позволило и да нанесе на същия дълбок прободен удар- проникващ 2 см в корема на пострадалия. Подсъдимият не само е бил наясно в коя част на тялото на пострадалия нанася удар, но е бил наясно, че нанася удар с нож, както и че този удар е бил проникващ и пробождащ, при това нанесен със замах, тъй като той е държал ножа и много добре е съзнавал как точно нанася удара. Това, че подсъдимият е искал да прободе пострадалия с ножа е видно и от обстоятелството, че той се е насочил и е започнал да нанася удари не само към св.С., но и към другите, намиращи се наоколо свидетели, което означава, че искал да прободе всеки един от тях без значение кой е. За това, че подсъдимият е искал и е съзнавал, че нанася удар на пострадалия с нож сочи и факта, че пострадалият за него се е явявал препятствие, което подсъдимият е искал да отстрани, за да продължи в преследване на основната си цел, както вече бе посочено и по- горе.

Всичко това сочи на извода, че същият е бил напълно наясно с извършеното от него, като в съзнанието му към този момент се съдържат представи, че с деянието си причинява телесни повреди, които са несъвместими не само със здравето, но и със живота на пострадалия. Съдебната практика е категорична, че когато се нанася дори само едно нараняване, но върху жизнено важни центрове на тялото, тези действия обективират умисъл за причиняване на смърт, а не на телесна повреда. А за това, че процесното нараняване е било такова е видно от заключенията на СМЕ, според които се касае за тежко проникващо в коремната кухина нараняване, което по своята природа е животозастрашаващо.

Съдът приема, че тези представи в съзнанието на подсъдимия са формирани не само с оглед силата на нанесения удар, както и областта от тялото на пострадалия, където е бил нанесен удара, но така също и с оглед на естеството на използваното оръжие- нож. Всички тези факти и обстоятелства сочат, че при нанесен такъв удар, в тази част на тялото и с това оръжие, смъртният изход е бил много вероятен- 50 % на 50 % без своевременно оказана медицинска помощ, като тези факти и обстоятелства са и житейски добре известни на всеки човек. Ето защо и подсъдимият неизбежно е съзнавал и пораженията, които е могъл и реално е причинил. Използваното от подсъдимия оръжие- нож сочи, че той е бил не само напълно наясно с възможността, нанасяйки удар с нож на пострадалия в областта на корема да засегне жизненоважни центрове на човешкото тяло на пострадалия, но и е целял да постигне този резултат. Този извод следва и от факта, че подсъдимият е нанесъл удара на пострадалия именно, когато той се е намесил, за да спре нападението на подсъдимия, а последният от своя страна и за да преодолее това препятствие е действал, нанасяйки му удар с нож, за да го отстрани от пътя си. Не се касае за евентуален умисъл спрямо св.А., тъй като подсъдимият е искал да нанесе удара именно, за да отстрани пострадалия от пътя си, независимо, че едновременно с това е имал и още една друга пряка цел- да прободе смъртоносно и св.А.С.. За постигането на тази цел той е предприел и действията си спрямо пострадалия, което сочи, че той не просто е допускал настъпването на общественоопасните последици от своето деяние, но и пряко е целял същите.

Независимо от факта, че подсъдимият е бил провокиран от св.А.С., той не се е намирал в състояние на физиологичен или патологичен афект и е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да контролира и ръководи постъпките си.

Като причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия Н., незачитането на установения в страната правов ред, свързан със защита правото на живот и приетото значително количество алкохол.

Налице са и предпоставките от обективна и субективна страна за ангажиране отговорността на подсъдимия по квалифицирания състав по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 от НК, доколкото подсъдимият е извършил деянието след като е осъждан 2 пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, а именно: 1/с присъда № 325/06.06.2012г. по НОХД № 7868/2011г. на Районен съд Варна, потвърдена с Решение № 321/13.11.2012г. по ВНОХД № 984/2012г. по описа на Окръжен съд Варна, в сила от 13.11.2012г., на осн. чл.195,ал.1 т.4 пр.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, на осн. чл. 129 ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 58а ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, на осн. чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години  и 2/ Районен съд Варна, по НОХД № 5233/2013г., одобрява постигнато споразумение № 776/16.10.2013г., в сила от 16.10.2013г. и на осн. чл.131 ал.2 т.3  вр. чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание 6 месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 57 ал.1 вр. чл. 60 ал.1 вр. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, определя строг режим на изтърпяване на наказанието в условията на затвор.

Същевременно от изтърпяване на наказанията по тези присъди не е изтекъл срок повече от 5 години към датата на настоящето деяние, поради което не са налице и пречките за приложението на института на опасния рецидив, взирани в чл.30 от НК. От друга страна подсъдимият е бил напълно наясно с тези обстоятелства.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

С оглед процедурата, по която се разви съдебното следствие по делото- чл.371, т.2 от НПК, съдът е обвързан в известна степен от наказанието, което може да наложи на подсъдимия Н.. Предвид изричната разпоредба на чл.58а, ал.2 от НК съдът не разполага с възможност да наложи на подсъдимия наказание доживотен затвор без замяна. Ето защо и изобщо не следва да бъде обсъждано дали в конкретния случай това се явява най- подходящото по вид наказание за подсъдимия. В случая съдът следва да прецени дали следва да наложи на подсъдимия наказание доживотен затвор със замяна, което да редуцира съобразно с правилата визирани в чл.58а, ал.2 от НК или следва да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което на свой ред да редуцира съобразно правилата предвидени в чл.58а, ал.3 от НК.

В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК, според която наказанието „доживотен затвор” се налага, когато извършеното е изключително тежко. В конкретния случай съдебният състав прецени, че не се касае за такова по вид деяние. На първо място и за да достигне до този извод съдът изходи от самото деяние и най- вече от това, че същото е останало на фазата на опита, макар и на довършения такъв. От значение е обаче, че не е настъпил престъпният резултат, поради което и само на това основание следва да се приеме, че не се касае за деяние, което е изключително тежко, без значение за причините, поради които този резултат не е настъпил. От друга страна и самото деяние се характеризира с еднократно нанесен удар с нож спрямо пострадалия, а не за множество такива, поради което и това обстоятелство не разкрива изключителност на стореното, респ. не сочи на това извършеното да е изключително тежко.

В практиката са известни много по жестоки и зверски деяния, при които жестокостта при извършване на деянието е такава, че предизвиква отвращение, като например рязане на части от тялото на жертвата, докато същата е още  жива и други подобни. Без съмнение едно подобно деяние е свързано с много повече болка и страдание и за самата жертва, отколкото в други случаи. Ето защо и за да се индивидуализира правилно и самото наказание и за да се прецени обективно и характера както на деянието, така и на дееца е необходимо подобни „зверски”  деяния да бъдат отличени и отграничени от други деяния от същия вид, които нямат такъв изключителен характер. Съдът счита, че инкриминираното деяние по настоящето дело няма такъв изключителен характер. Ето защо и налагането в конкретния случай на наказание доживотен затвор се явява необосновано и не отговаря на степента на обществена опасност нито на самото деяние, нито на дееца. Последният, няма как да не бъде отчетено, че е осъждан, респ. че настоящето деяние се явява при условията на опасен рецидив за него, като са налице и други осъждания спрямо Н. извън тези обуславящи извършеното при условията на опасен рецидив, но само едно такова, доколкото за първите две осъждания той е реабилитиран към настоящия момент.

Независимо от наличието и на други осъждания обаче, съдът не намира никакво основание да изолира подсъдимия от обществото до края на живота му, още повече, че той е на възраст под средната и все още има достатъчно време след като бъдат постигнати целите на наказанието спрямо него, да се опита и да успее да се ресоциализира и да продължи живота си, съобразявайки поведението си със законите в страната и с  моралните такива. Основният довод на съда обаче бе в насока, че деянието само по себе си не се отличава по своята тежест с изключителност, съпоставено с други подобни случаи.

В заключение и на база изложеното съдът прецени, че наказанието доживотен затвор не се явява подходящо наказание предвид най- вече на конкретно извършеното от подсъдимия деяние и неговата степен на обществена опасност, както и с оглед личността на конкретния подсъдим.

Ето защо съдът прецени, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в рамките на границите, предвидени за съответното престъпление /в случая от 15 до 20 години/, което и след определянето му следва да бъде редуцирано с 1/3 по реда на чл.58а, ал.3 от НК.

При индивидуализация на конкретното наказание на подсъдимия Н. съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства изразното от него съжаление за случилото се, както и това, че все пак деянието е останало на фазата на опита, макар и по независещи от подсъдимия причини- деянието му се явява довършено, но не са настъпили исканите от дееца обществено опасни последици на същото, като подсъдимият не е направил лично нищо, за да предотврати настъпването им- не е оказал медицинска помощ на пострадалия, не се е обадил за да съобщи за това, че има наръган с нож човек, който се нуждае от медицинска помощ, а се е обадил единствено и само, за да съобщи за възникнал конфликт за паркиране, който при това не е бил между него и пострадалия. Ето защо в случая съдът прецени, че не са налице нито условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, нито тези на чл.58, б.А от НК, доколкото съдът не съзря други смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Това, че е бил провокиран и конфликтът не е започнал от него, а от св.А.С. съдът отчита в полза на подсъдимия, но не може да пренебрегне факта, че веднъж провокиран от св.А.С., подсъдимият не се е ограничил до отношенията си с него, а а проявил агресия, невъздържаност и спрямо други лица, които не са имали нищо общо с този конфликт, в частност към пострадалия, който не само не е провокирал подсъдимия, но се е опитал и да преустанови конфликта. Това очертава подсъдимия като личност с висока степен на обществена опасност, невъздържан, необуздан и непремерен в реакциите си, избухващ и при най- малък повод, трудно контролиращ реакциите си и незачитащ здравето и живота на останалите граждани на обществото. За него очевидно човешкият живот и здраве нямат стойност или поне не такава, която си заслужава и заради която той смята, че следва да се въздържа от извършване на противоправни действия. Заради накърнените си чест и достойнство е готов да посегне и на човешкия живот и здраве. Изводи, които следват и от това, че подсъдимият е осъждан неколкоратно за престъпления против телесната неприкосновеност- т.е. за телени повреди. Вярно е, че част от тези осъждания са взети предвид при квалификацията на деянието му като такова извършено при условията на опасен рецидив. Няма как обаче да не бъде отчетен факта, че се касае в голяма част от случаите за престъпления против телесната неприкосновеност- т.е. няма как д не бъде отчетен характера и вида на престъпленията, за които е осъждан подсъдимия и които обуславят деянието при условията на опасен рецидив. Обстоятелства сочещи на трайно установени у подсъдимия престъпни навици за извършване на едни и същи по вид и характер престъпления.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчете това, че освен двете му осъждания, обуславящи извършване на настоящето деяние при условията на опасен рецидив, подсъдимият има още едно осъждане, за което не е реабилитиран- това за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и което също сочи, че той е с трайно установени престъпни навици. Като отегчаващо отговорността обстоятелство на подсъдимия съдът отчете и това, че той вече е търпял наказание лишаване от свобода, но въпреки това не е успял да се поправи и превъзпита, което означава, че наложените му до този момент наказания не са успели да постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Още един аргумент, съдът да прецени, че налагане на наказание на подсъдимия под установения минимум не се явява адекватно такова в конкретния случай, тъй като не отговаря нито на обществената опасност на деянието, нито и най- вече на обществената опасност на подсъдимия.

Същият освен това и изобщо не е толкова млад както пледира прокурорът и защитата, а е човек към средна възраст, което предполага, че вече би следвало да е улегнал, да е утвърдил своята ценностна система и да действа и разсъждава много по- трезво, а не така импулсивно, нещо, което той очевидно не е успял да постигне.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчете и това, че същият е направил и опит за убийство спрямо св.А.С., когото е нападнал в гръб, като след това му е нанесъл два удара са ножа в посока на корема, но единствено и само бързата реакция на св.А.С. го е спасила от това да получи наранявания. За това деяние на подсъдимия няма повдигнато обвинение, но то не може не да бъде взето предвид от съда при индивидуализация наказанието на подсъдимия. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът отчете и това, че подсъдимият е извършил и още едно престъпно деяние- унищожил е гумата на автомобила на св.А.С., което също се явява престъпление (независимо от какъв характер), за което на подсъдимия също няма повдигнато обвинение. Същевременно и след деянието подсъдимият се е опитал да прикрие същото като е изхвърлил ножа зад магазина. Единствено и само това, че е бил видян от другите свидетели и след това задържан от тях не е довело до укриване на подсъдимия и до заличаване на следите от престъплението му. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на защитата на подсъдимия и на прокурора, че подсъдимият е оказал съдействие на ДП и не се е опитал да избяга- той обективно не е имал тази възможност, тъй като своевременно е бил задържан и от пристигнал на място и минаващ случайно по това време наблизо полицейски екип.

Наличието на толкова много отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства както вече бе посочено даде основание на съда да прецени, че налагане на наказание на същия под минимума не би било съобразно с обществената опасност на деянието и на дееца.

Съобразявайки обаче, че цялостното поведение на подсъдимия е било провокирано от противоправното поведение на св.С., както и че все пак деянието му е приключило на фазата на опита, респ. вземайки предвид, че за подсъдимия все още има шанс след изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода да се ресоциализира и да започне да води нормален живот предвид и на възрастта му, съдът прецени, че на същия следва да бъде определено наказание в размер на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода, като прецени, че същото се явява най- подходящото по вид наказание за конкретния случай- както по вид, така и по размер, съобразено изцяло със степента на обществена опасност на подсъдимия и на самото деяние. Същото след редукцията по реда на чл.58а, ал.3 от НК следва да бъде определено на 10 /десет/ години лишаване от свобода, като съдът счита, че именно наказание в този размер, би постигнало в най- пълна степен целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най- вече тези на индивидуалната превенция свързани с поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Съдът прецени , че подсъдимият не бива да бъде изолиран прекалено дълго от обществото, тъй като в противен случай не ще може да бъде постигната и основната цел на наказанието, визирана в чл.36 от НК а именно подсъдимият да се поправи и превъзпита.

На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия наказание от 10 години „лишаване от свобода" времето, през което той е бил задържан с мярка за неотклонение ,,задържане под стража", както и времето, през което е бил задържан със заповед по ЗМВР и с постановление на СГП, а именно- от 26.10.2016 г. до влизане на присъдата в сила

С оглед вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание, а именно "лишаване от свобода" за срок от 1о години, както и на основание чл.57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимия Г.Н. първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на същото.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

С оглед обстоятелството, че иззетия по време на огледа на местопроизшествие от 26.10.2016 г. (т.1, л.5 от ДП) 1 бр. сгъваем нож е послужил за извършване на престъплението и се явява собственост на подсъдимия, то и на основание чл.53, ал.1, б.А от НК съдът отне същия в полза на държавата като средство на престъплението

На подсъдимия Г.З.Н. следва да бъдат върнати иззетите и предадени по делото с протоколи за освидетелстване (т.1, л.7 и т.1, л.8 от ДП) дрехи на същия- 1 бр. черно платнено яке, 1 бр. гащеризон, 1 бр. платнена блуза, 1 чифт чорапи и 1 чифт обувки.

Следва да бъде върната на свидетеля А.И.С. 1 бр. автомобилна гума Dunlop, предадена с протокол за доброволно предаване (т.2, л.184), тъй като е била на неговия автомобил.

На свидетеля В.П.А. съдът върна предадените с протокол за доброволно предаване (т.2, л.195) дрехи: 1 бр. кожено яке, горнище анцуг, камуфлажен панталон, елече, шапка, чорапи и фланелка.

Съдът остави по делото предадения с писмо от Дирекция „Национална система 112“ (л.197, т.2 от ДП) и 1 бр. СД, а иззетите с протокол за освидетелстване (л.7, т.1 от ДП) обтривки от подсъдимия, както и обтривките иззети с протокол за оглед на местопроизшествие (л.5, т.1 от ДП) съдът прие, че следва да бъдат унищожени като ненужни.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г.З.Н. да заплати направените на ДП разноски в размер на 3862,71 лв. в полза на държавата, както и сумата от 1000 лв. в полза на В.П.А. съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, а така също и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕН СЪДИЯ: