Решение по дело №11592/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.07.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на десети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 11 592 по описа за 2019 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на Б.Д.Г.:

- 16 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.12.2017 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 04.03.2019 г. до окончателното изплащане;

- 65,60 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат В.О. – 677,76 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 640,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Б.Г. е със съдебен адрес:***. З. „Л.И.“ АД е с адрес *** 51Д.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Б.Г. срещу З. „Л.И.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 16 000,00 лева до предявения размер от 100 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Б.Г. да заплати на З. „Л.И.“ АД 176,40 лева разноски по делото и 168,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението. Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 320,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[5] Б.Г. е заявил в искова молба от 04.09.2019 г., че на 03.12.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от А.З.. От това ПТП Б.Г. е получил:

- контузия на гръдния кош с контузия на белите дробове;

- частичен пневмоторакс вдясно;

- счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица;

- излив на кръв в дясната коленна става.

 

[6] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на А.З. е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). На 03.12.2018 г. ищецът е поискал от Л.И. да му изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова Б.Г. моли съда да осъди Л.И. да му заплати 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от 04.03.2019 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4).

 

2.            На ответника

 

[7] Л.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. А.З. не е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял от ПТП твърдените вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: а) не е пресичал на пешеходна пътека; б) преди да навлезе на пътното платно, не се е съобразил с отстоянието до приближаващото се превозно средство и неговата скорост, като е удължил ненужно пътя си и времето за пресичане; в) навлязъл е внезапно на пътното платно; г) пресичал е при ограничена видимост. Затова Л.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 92-94).

                   

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] Не се спори, че Б.Г. е бил роден на *** г. На 03.12.2017 г. около 18:25 часа А.З. е управлявал с 60 км/ч лек автомобил „ФОРД ЕСКОРТ“ по бул. „Проф. Цветан Лазаров“ в гр. София, с посока от ул. „Димитър Пешев“ към бул. „Христофор Колумб“ (заключението на вещото лице Т., л. 128-138; констативния протокол, л. 5-6). Пътното платно е било влажно поради валял дъжд, било е тъмно, но булевардът е бил осветен от уличното осветление (показанията на свидетелите Б., Н. и Д.на досъдебното производство, 19-21).

 

[9] Автомобилът е преминал на зелен сигнал на светофарната уредба с ул. „Илия Бешков“. На около 25 метра след края на втората пешеходна пътека на кръстовището между бул. „Проф. Цветан Лазаров“ и ул. „Илия Бешков“, в посока на движение на лекия автомобил „ФОРД ЕСКОРТ“, Б.Г. е започнал да пресича пътното платно отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Мястото не е било обозначено за пресичане от пешеходци (стр. 4 от заключението на вещото лице Т.; показанията на вещото лице Т., л. 146). Б.Г. е бил облечен в тъмни дрехи (показанията на свидетелите Б. и Д.на досъдебното производство, л. 19 и л. 21).

 

[10] При пресичането Б.Г. не е спрял на разделителната линия между двете платна за движение, а А.З. не е предприел аварийно спиране. Така автомобилът е ударил Б.Г..

 

[11] Ударът е бил предотвратим, ако А.З. е предприел аварийно спиране в момента:

-                 на навлизането на Б.Г. в лявото платно за движение по посоката на автомобила;

-                 на навлизането му в дясното платно, ако се е движил със спокоен ход. Ударът е бил непредотвратим за А.З., дори той да е предприел аварийно спиране, от момента на навлизане на Б.Г. в дясното платно за движение при бърз ход и в лентата за движение на автомобила, независимо от хода му (стр. 10 от заключението на вещото лице Т.).

 

[12] Вследствие на удара Б.Г. е получил:

- счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица с контузия и излив на кръв в дясната коленна става;

- контузия на гръдния кош с контузия на белите дробове и частичен пневмоторакс вдясно (заключението на вещото лице д-р С., л. 122-127). Не се спори, че към този момент ГО на А.З. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[13] Б.Г. е бил приет по спешност в болница, където той е бил лекуван с инфузии на водно-солеви разтвори, антибиотици и аналгетици. Лекарите са поставили гипсова имобилизация на дясната коленна става и подбедрицата.

 

[14] От счупването на малкия пищял Б.Г. се е възстановил за два-три месеца, а от контузията на гърдите, белите дробове и частичния пневмоторакс за около два месеца. През тези период той е търпял болки и страдания, като те са били с голям интензитет през първите 30 дни.

 

[15] Б.Г. все още има дефицит в обема на движение на дясната коленна става – непълно изправяне от 15 градуса при норма от 0 градуса и непълно свиване до 90 градуса при норма от 130 градуса. Той изпитва болки в областта на счупването в подбедрицата при физическо натоварване и промяна на времето (заключението на вещото лице д-р С.).

 

[16] Счупването на малкопищялната кост на Б.Г. е малко по-тежко от това, предмет на обезщетяване на решение на САС 2395-2018-4-ти с-в по гр. д. 651/2018 г. Това е така, защото Б.Г. все още има ограничен обем на движенията в коленната става (показанията на вещото лице д-р С., л. 144).

 

[17] На 03.12.2018 г. Б.Г. е поискал от Л.И. да му изплати обезщетение за неимуществени вреди (претенцията, л. 70). Не се спори, че Л.И. не го е направил.

 

[18] Съдът е освободил Б.Г. от заплащането на държавна такса. Той е заплатил 380,00 лева за вещи лица и 30,00 лева депозит за свидетел (л. 116). Той е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 140-141). Л.И. е заплатил 180,00 лева за вещи лица (л. 120) и 30,00 лева депозит за свидетел (л. 121). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[19] Б.Г. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.            По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[20] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[21] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[22] Съдът установи, че:

1. Б.Г. е участвал в ПТП, покрито от застраховка ГО;

2. от ПТП Б.Г. е получил увреждания;

3. ПТП е било причинено от А.З., чиято ГО е била застрахована при Л.И.;

4. Б.Г. е претърпял болки, страдания и неудобства от уврежданията;

5. Л.И. не е изплатил обезщетение на Б.Г. за тези вреди.

 

[23] Съдът приема, че А.З. е причинил ПТП поради следното: съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая опасност за движението е възникнала веднага щом като Б.Г. е започнал да пресича пътното платно на необозначено място. Опасността се е увеличавала с навлизането на Б.Г. по-навътре в платното за движение. Въпреки тази опасност, А.З. не е намалил скоростта си и не е предприел аварийно спиране, а, ако го е направил, е щял да предотврати удара. Затова съдът приема, че А.З. е причинил ПТП.

 

[24] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди.

 

[25] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 03.12.2017 г.

 

[26] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[27] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г., Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[28] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[29] Съдът установи, че към датата на ПТП Б.Г. е бил на 64 години. Вследствие на ПТП той е получил: счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица с контузия и излив на кръв в дясната коленна става; контузия на гръдния кош с контузия на белите дробове и частичен пневмоторакс вдясно.

 

[30] Б.Г. е бил приет по спешност в болница, където той е бил лекуван с инфузии на водно-солеви разтвори, антибиотици и аналгетици. Лекарите са поставили гипсова имобилизация на дясната коленна става и подбедрицата.

 

[31] От счупването на малкия пищял Б.Г. се е възстановил за два-три месеца, а от контузията на гърдите, белите дробове и частичния пневмоторакс за около два месеца. През тези период той е търпял болки и страдания, които са били с голям интензитет през първите 30 дни.

 

[32] Б.Г. все още има дефицит в обема на движение на дясната коленна става – непълно изправяне от 15 градуса при норма от 0 градуса и непълно свиване до 90 градуса при норма от 130 градуса. Той изпитва болки в областта на счупването в подбедрицата при физическо натоварване и промяна на времето.

 

[33] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[34] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[1].;

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[2]. Увеличението на МРЗ oт 2016 г. до 03.12.2017 г. е 9,52 %.

 

[35] Съдът установи, че предмет на решение на САС 2395-2018-4-ти с-в по гр. д. 651/2018 г. е било обезщетяването на близко, но по-леко увреждане на подбедрицата, настъпило на 07.01.2016 г. С него САС е определил 25 000,00 лева обезщетение на 66-годишния пострадал[3].

 

[36] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането на подбедрицата по цитираното решение на САС е по-леко от процесното, както и, че в настоящия случай пострадалият има и контузия на гърдите с контузия на белите дробове и частичен пневмоторакс. Съдът отчита и, че настоящият случай е от 2017 г., когато МРЗ е била с 9,52 % по-висока спрямо 2016 г., откогато е случаят по решението на САС. Затова съдът приема, че 32 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Б.Г..

 

[37] Л.И. е възразил, че Б.Г. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: а) не е пресичал на пешеходна пътека; б) преди да навлезе на пътното платно, не се е съобразил с отстоянието до приближаващото се превозно средство и неговата скорост, като е удължил ненужно пътя си и времето за пресичане; в) навлязъл е внезапно на пътното платно; г) пресичал е при ограничена видимост. Възражението е основателно.

 

[38] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59- 2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.) Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[39] Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. На пешеходците е забранено да пресичат при ограничена видимост (чл. 114, т. 2 от ЗДвП).

 

[40] В случая Б.Г. е пресичал не на пешеходна пътека, на булевард с натоварено движение, в тъмната част на денонощието, при влажно време, облечен в тъмни дрехи, като е навлязъл в пътното платно на автомобила „ФОРД ЕСКОРТ“ без да се съобрази с отстоянието до него. Това поведение на Б.Г. е било противоправно и то е довело до настъпването на ПТП. Следователно Б.Г. е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът определя процент на съпричиняване 50.

 

[41] При приетия процент на съпричиняване Л.И. дължи на Б.Г. 16 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо съдът уважава иска за 16 000,00 лева, а го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 100 000,00 лева.

 

2.     По разноските

[42] Б.Г. търси разноски. Той е направил такива за 410,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на Б.Г. за 16 000,00 лева при предявен размер от 100 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на Б.Г. 65,60 лева разноски по делото (410,00х16 000,00/100 000,00), а на адвокат О. 677,76 лева лева адвокатско възнаграждение с ДДС (3 530,00х1,2х16 000,00/100 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 640,00 лева държавна такса.

 

[44] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 210,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[45] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 84 000,00 лева при предявен размер от 100 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.Г. да заплати на Л.И. 176,40 лева разноски по делото (210,00х16 000,00/100 000,00) и 168,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х84 000,00/100 000,00).

Съдия: