Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 18.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на втори март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 519/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано
е по жалба срещу електронен
фиш серия К №2251190 на ОДМВР София, с който на Е.А.А., ЕГН *********,
като законен представител на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като от ЕФ не става ясно кой е наказаният
субект, както и поради подаване на
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Жалбоподателят
не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище
поддържа жалбата и излага допълнителни съображения, че жалбоподателят не е
представител на дружеството, че дружеството е заличен търговец, че е изтекла
предвидената в закона давност, че към декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не
е представено СУМПС, но АНО е следвало да анулира ЕФ.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, в становище счита жалбата за неоснователно и
прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на
15.06.2020г. (видно от разпечатка на л. 26 от делото), а жалбата е подадена на
29.06.2020г. (видно от пощенски плик на л. 9 от делото), поради което същата е
подадена в срок.
ЕФ
и издаден за това, че на 15.06.2018 г. в 16,40 часа на автомагистрала Тракия, в
района на км 42+000 с посока гр. Пловдив, жалбоподателят е управлявал лек автомобил "ЛЕНД РОВЕР
ДИСКАВАРИ" с рег. №********, със скорост на движение от 152 км/ч при разрешена
скорост от 140 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било
заснето и установено със стационарна радарна система SITRAFFIC ERS 400 с №
003059047ВАА. Стойността на измерената скорост от техническото средство била
157 км/ч, като след приспаднат толеранс от 3 процента била установена стойност
на скоростта на движение от 152 км/ч,
при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 12
км/ч.
За
така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден
атакуваният ЕФ, с който му е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 50 лева.
От
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 се установява,
че техническо средство е от одобрен тип и със срок на валидност до 06.10.2019
г.. От Протокол от проверка № 275-ИСИ/12.12.2017 г. на стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения
SITRAFFIC ERS 400 се установява, че процесното техническо средство с №
003059047ВАА е преминало последваща проверка на 12.12.2017 г. със заключение,
че същото отговаря на метрологичните изисквания.
От
приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената скорост
на движение на процесния лек автомобил с рег. № ******** е била 152 км/ч, като
заснемането е било извършено на 15.06.2018г. в 16,40ч.
Обжалваният
в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на
съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението – ОДМВР София; мястото – АМ Тракия км. 42+000 в посока гр. Пловдив;
датата – 15.06.2018 г.; точният час на извършване на нарушението – 16,40 ч.;
регистрационният номер на МПС – ********; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – съответното юридическо лице с неговия
законен представител; описание на нарушението – управление на лек автомобил с
превишена скорост 152 км/ч при ограничение от 140 км/ч; нарушената разпоредба –
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 50 лева; срокът, сметката и
мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по
указаната банкова сметка.
***дателя,
че от ЕФ не става ясно кой е наказаният субект. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП,
когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Затова няма
необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС, след като
законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция. Следователно
законодателят е предвидил възможността да се ангажира имуществената отговорност
на представляващия дружеството собственик на МПС (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП),
поради което субект на посоченото от правна страна в процесния ел. фиш
нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното означава, че в
случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в издадения електронен
фиш следва по ясен начин да е посочено,
че се ангажира отговорността на представляващото го лице (респективно на
посочено от последното лице, на което е предоставено управлението на МПС), а не
на юридическото лице. Именно физическото лице – законен представител на
собственика на средството на нарушението е санкционирано чрез процесният фиш,
като едновременно с това е спазено изискването на чл. 189, ал.4 от закона да се
посочи собственика на МПС, който е юридическо лице. В електронния фиш
наказаното лице е индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като последното
е посочено отляво, като съобразно изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
органът е заявил, че това лице се наказва в качеството му на законен
представител на юридическо лице.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен поради подаване на
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за това, че друго лице е управлявало МПС.
В чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП е установена оборимата презумпция при липсата
на данни относно лицето, на което е предоставено превозното средство и което в
момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на
деянието е собственикът на превозното средство и съответно на него да бъде
наложено съответното административно наказание. Това е така, защото към момента
на извършване на нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в
информационната система на МВР за регистрация на пътни превозни средства. С
подаването на декларация собственикът
може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил
предоставен за управление и представи неговите данни, включително и
свидетелството му за управление, в който случай издаденият електронен фиш
се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. При тази
законодателна уредба няма необходимост административнонаказващият орган да
издирва водача на МПС. Законът е въвел облекчен режим за оборване на
презумпцията, като следва да се подаде единствено декларация, в която да се
декларират изгодни за декларатора факти, а именно, че друго лице е управлявало
собствения му автомобил, придружена от свидетелството на управление на това
лице, като дори не е необходимо този факт да бъде безспорно доказан. В
конкретния случай обаче презумпцията не е оборена от жалбоподателя, тъй като,
както се посочва и в жалбата, не може да бъде представено СУМПС на лицето,
което жалбоподателят твърди, че е управлявало МПС. При това положение с оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП единствената възможност на АНО е да
санкционира законният представител на юридическото лице, чиято собственост е
МПС.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че е изтекла предвидената в закона давност. ЕФ
не е влязъл в сила, поради което приложим е давностният срок по чл.81 ал. 3,
вр. чл. 80 ал.1 т. 5 от НК, а не този по чл.82 ал.1 т.5 НК. Приложим е срокът
за административно-наказателно преследване, предвиден по чл.80 ал. 1 т.5 от НК,
към който препраща чл. 11 от ЗАНН, както безпротиворечиво приема съдебната
практика, като абсолютният давностен срок е четири години и половина по смисъла
на чл.81 ал. 3, вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК (в този смисъл Решение № 2776 от
08.06.2020 г. по адм.д. № 2337/2020 г. на Административен съд – София и Решение
№ 2135 от 28.3.2019 г. по адм.д. № 105/2019 г. на Административен съд – София).
Предвид датата на нарушението по ЕФ- 15.06.2018г., давностният срок за
административно-наказателно преследване по чл. 81 ал. 3, вр . чл .80 ал.1 т.5
от НК не е изтекъл.
Съдът
намира, че ЕФ следва да бъде отменен, като съображенията за това са следните:
На
първо място в
производството по ангажиране на административнонакадзателна отговорност на
жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита. В ЕФ е посочено, че процесното МПС е
управлявано с превишена скорост „извън населено място“, каквото
безспорно е АМ Тракия. Същевременно с ЕФ жалбоподателят е санкциониран на
основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, според която се наказва водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място.
Жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран на основание чл. 182, ал. 2 от
ЗдвП, предвиждаща санкция за превишаване на максималната скорости извън
населено място, а не на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща санкция
за превишаване на максималната скорост в населено място . Следователно в настоящия случай
приложената санкционна норма не кореспондира със словесното описание на
нарушението. Горепосоченото нарушение на процесуалните правила ограничава
правото на защита на наказаното лице.
На
второ място смъртта на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице е юридическо събитие, предвидено в хипотезата на чл. 34, ал.
1, б. "а" от ЗАНН. Предвидената последица е прекратяване на
административнонаказателното производство. Хипотеза, която е сходна с тази в наказателния
процес - при смърт на дееца наказателното преследване се прекратява, съгласно
чл. 24, ал.1, т.4 от НПК. За наличието на законовото основание за прекратяване
на административно наказателното производство, предвидено в чл. 34, ал.1,
б."а" от ЗАНН съдът следи служебно. Разпоредбата на чл. 34, ал.1,
б."а" от ЗАНН е приложима пред касационната инстанция. Като правна
норма предвидена в обща част на ЗАНН, тази разпоредба е приложима както в
производството по установяване на административните нарушения и издаване на
наказателно постановление, така и в производството по обжалването им (Решение №
7654 от 02.12.2016 г. по адм.д. № 7902/2016 г. на Административен съд – София).
От
приложената по делото справка за актуално състояние от Търговския регистър се установява,
че дружеството е заличен търговец. Вписването в Търговския регистър на
заличаването на едно юридическо лице има конститутивно действие и дружеството
престава да съществува като правен субект. В
случая глобата е наложена на физическо лице, но единствено поради
обстоятелството, че същото е законен представител на юридическо лице, което е
собственик на процесното МПС. Преди влизане в сила на ЕФ обаче това юридическо
лице е заличен търговец, респ. е престанало да съществува. По аналогия на
разпоредбата на чл.34, ал.1, б."а" от ЗАНН при заличено юридическо
лице следва да не се образува административнонаказателно производство, а
образуваното да се прекрати. Следователно ЕФ следва да бъде отменен, а
административнонаказателното производство следва да бъде прекратено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С жалбата се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.. Съгласно
чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Представени са
доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 300 лв. (л. 31 от
делото). Възражение за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН се
прави от въззиваемата страна, като същото е неоснователно, тъй като
адвокатското възнаграждение съответства на законовия минимум съгласно
чл. 18, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно- 300лв..
Следователно в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №2251190 на
ОДМВР София, с който на Е.А.А., ЕГН *********, като законен представител на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.
2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 50 лв..
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство.
ОСЪЖДА
ОДМВР – София да заплати на Е.А.А., ЕГН *********, сумата от 300 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: