№ 410
гр. Пловдив , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330200992 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от М. П. М. с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 21-1030-000173 от 19.01.2021 г., издадено от *
група, с-р Пътна Полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на основание чл. 638, ал. 1
т.1, вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от Кодекса за застраховането /КЗ/ му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 250 лева.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП. В
съдебно заседание се поддържа жалбата, като се сочи, че местоизвършването на
нарушението е непълно описано и е осъществен състава на чл. 28 от ЗАНН за
маловажен случай. Моли се да се отмени обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ОД на МВР
Пловдив, с-р „Пътна Полиция“ не изпраща представител, взема писмено становище за
законосъобразност на издадения акт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят М. П. М., притежавал лек автомобил марка „БМВ“ 330 Д с рег.
№ *** който имал валидна застраховка гражданска отговорност, важаща до 15.01.2021
г. 23:59 ч.
На 16.01.2021 г. в 01:54 същият управлявал собствения си автомобил по бул. Цар
Борис ІІІ Обединител в гр. Пловдив. До № 79 на същия булевард били позиционирани
и извършвали служебните си задължения контролни органи на сектор „Пътна
Полиция“ ОД на МВР Пловдив – свид. Р.С. и Н. Я.. Същите спрели за проверка
1
цитираното по-горе МПС и установили водачът М. П. М.. След проверка в
информационния масив, било установено, че застрахователната полица на автомобила
била изтекла преди около два часа.
За констатираното от органите на реда бил съставен АУАН № 65886, от
16.01.2020 г.
Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното НП № 18-0333-000341
от 19.01.2021 г., издадено от * група на сектор ПП при ОД на МВР Пловдив. С
последното на жалбоподателя била наложена на основание чл. 638, ал. 1 , т.1 от КЗ
глоба в размер на 250 лв. за нарушение по 483, ал.1, т.1 от КЗ.
На същия ден - 16.01.2021 г. от М.М. била сключена застраховка гражданска
отговорност за собствения му автомобил.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел - актосъставителя Р.С., които съдът кредитира като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН № 65886, справка за собственост на автомобил,
справка за нарушител водач, справка от официалния сайт на гаранционен фонд за
сключена гражданско отговорност към 15.01.2021 г. и такава към 16.01.2021 г., копие
на застрахователна полица от 14.01.2020 г. и такава от 16.01.2021 г., заповед рег. №
317з-3987-22.10.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените
обстоятелства, при които е извършено то. Съдът не споделя възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението не е правилно и точно
описано като местоизвършване. Видно от АУАН и НП нарушението е извършено в гр.
Пловдив, на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ до номер 79, което изчерпва критериите
за точност на местоположението. Същият текст показва и посоката, в която се е
движело МПС-то доколкото от едната страна на пътя са четни, а от другата нечетни
номера. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установените нарушения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазен е инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване
на правото на защита на наказаното лице. Съдът преценява като нарушение на правото
на защита фактът, че наказателното постановление е издадено преди изтичане на
законовия тридневен срок за възражения, доколкото АУАН е връчен на 16.01.2021 г., а
НП е издаден на 19.01.2021 г., същото обаче следва да се прецени като несъществено
доколкото не са въведени твърдения от страна на жалбоподателя за ограничаване на
правата му в тази посока, а и той е успял своевременно и в пълнота да разгърне
защитата си, като е подложил административния акт на съдебен контрол.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
2
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочената норма гласи, че Договор за
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение.
От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението. Същият е бил собственик на автомобила,
който е управлявал, последният е бил регистриран на територията на РБългария, видно
от ДКН и регистрационните табели и не е бил спрян от движение, видно от справката
за собственост. Лицето като правоспособен водач е бил наясно със задължението си да
сключи застраховка гражданска отговорност, видно от изтеклата полица.
С оглед на приетата за осъществен фактическа обстановка съдът приема, че
определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в съответствие с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като са
налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице
„маловажен случай” на административно нарушение.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите
на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният
процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за
неизпълнение на задължение по сключване на задължителна застраховка на
автомобилистите, която има за цел да покрие евентуални вреди от настъпване на ПТП.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя
като изключително висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на дейността по контрол на
изпълнение на това задължение и осигуряването на останалите членове на обществото.
Именно поради това и нормативно определените санкции на административни
наказания за тях са във висок размер. Не се изисква щета, която да настъпи от
нарушението. Целта на КЗ е именно регулиране на обществените отношения, свързани
с покриване на вредите от евентуални произшествия, подсигуряване на потърпевшите
и тяхното обезщетяване. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто
извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен
резултат, изразяващ се в настъпване на някаква вреда, но то на практика води до
възпрепятстване на обсъжданите обществени нарушения. Ето защо липсата на такъв
съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността по чл. 368, ал. 1, т. 1 от КЗ няма отношение при преценката за
наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните
последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да
влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния
случай по чл. 93, т. 9 от НК.
Наред с горното обаче следва да се отбележи, че чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при
3
определяне на наказанието се взема предвид тежестта на нарушението, и смекчаващите
или отегчаващи обстоятелства. Затова съдът намира за нужно да отрази, че на първо
място намира обществената опасност на нарушителя за силно занижена, доколкото
видно от справката за нарушител – водач за 10 години същият има издадени общо 3
електронни фиша, от които само един е влязъл в сила и настоящото наказателно
постановление. Същият притежава контролен талон за водач без наказания, което идва
да покаже, че нарушенията по ЗДвП са инцидентни прояви, а не персистиращо
поведение. На следващо място видно от справката в официалната страница на
гаранционен фонд, валидността на полицата за застраховката е изтекла едва 2 часа
преди установяването на нарушението, което разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи. Това е първо такова нарушение на водача
и същият е изпълнил задължението си за сключване на застраховка ГО още на
следващия ден, което принципно и самостоятелно не може да обуслови по-ниска
наказателна отговорност. Тези обстоятелства в съвкупност, съдът преценява като
такива разкриващи по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи и
характеризират случая като маловажен. Следователно е налице хипотезата на
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е взел предвид това и е
наложил санкция, във фиксирания размер на 250 лв., административнонаказващият
орган е издал незаконосъобразно НП, което и на това основание подлежи за отмяна. По
правните си последици това представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-000173 от 19.01.2021 г.,
издадено от * група, с-р Пътна Полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на
основание чл. 638, ал. 1 т.1, вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 250 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4