РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Търговище, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Драгомир Пенчев Сяров (ОП-Търговище)
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213500600237 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Делото е образувано е по жалба подадена от ИСМ. СЮЛ. ЮМ. от гр. Търговище,
чрез неговият служебен защитник адв. С.Й., срещу присъда № 19/06.07.2021 год.,
постановена по НОХД № 257/2021 год. по описа на РС – Търговище, с която подс. Ю. е бил
признат за виновен за извършени пет престъпления по чл. – 296, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от
НК и четири престъпления по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Като по първото
престъпление му е наложено наказание Една година „лишаване от свобода“, а за другите
четири престъпления за всяко едно от тях му не наложено наказание Една година и шест
месеца „лишаване от свобода“.
След налагането на тези наказания на основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно
общо наказание, а именно най- тежкото в размер на Една година и шест месеца „лишаване
от свобода“.
На основание чл.66, ал.1 от НК наказанието е отложено с изпитателен срок от Четири
години.
Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото. Съдът се е
1
произнесъл и по вещественото доказателство по делото.
В жалбата се твърди, че присъдата е била неправилна и необоснована поради
допуснати процесуални нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са посочени конкретни доводи за необоснованост на присъдата,
за допуснати процесуални нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Единствено са посочени доводи относно неправилността на присъдата при определяне на
наказанието и неговата индивидуализация. Моли се присъдата да бъде изменена присъдата,
като се намали изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК в минимален размер.
В съдебно заседание възз. И.Ю. редовно призован чрез служебният си защитник не се
явява, за него служебния му защитник адвокат Й. поддържа жалбата си на основанията
посочени в нея. Навежда доводи относно справедливостта на наложеното наказание.
Посочва, че присъдата в частта, в която Ю. е бил признат за виновен по две от обвиненията
по чл.144, ал.3 от НК спрямо неговия син – И. С. и Х. С., не са доказани и следва да бъде
оправдан по тези обвинения. Моли присъдата на ТРС да бъде изменена като му се наложи
по ниско наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а
присъдата като правилна и законосъобразна предлага да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло правилността на
обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:
ДП и производството пред първата инстанция са проведени задочно на основание
чл.269, ал.3 т.4 б. „в“ от НПК
РС е приел следната фактическа обстановка - накратко: Подс. и св. С. Мехмедова
имали сключен брак през 1999 год. Като от барака имали син И. Сюлейманов. През 2010
год. се развели. След това отново се събрали и започнали да живеят заедно в апартамент
находящ се бул. „М. Андрей“. На 02.07.2019 год. Мехмедова заедно със сина си напуснали
жилището и отишли да живеят в дома на родителите си в кв. „Запад“. Недоволен от това
подс. Ю. започнал да се обажда по телефона на св. Мехмедова и да я заплашва със заплахи,
че ще ги убие и ще ги запали.
На 09.07.2019 год. около 01.15 часа подс. Ю. закупил от бензиностанция 1 литър
бензин и отишъл в дома на родителите на св. Мехмедова, където били тя, родителите й и
синът и. Залял входната врата на апартамента с бензин. От силната миризма на бензин
Мехмедова се събудила, събудила родителите си и синът си, и се обадили на тел.112.
На 12.07.2019 год. била подадена искова молба от Мехмедова на основание чл.3 т.1
във вр. с чл.5, ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН.
На основание чл.18 от ЗЗДН била издадена Заповед № 2 за незабавна защита, с която
2
било забранено на подс. И.Ю. да се доближава до Семра Мехмедова, до жилището на
родителите и, където живеела, както и до местоработата и. Заповедта била връчена на
подсъдимия на 12.07.2019 год. Въпреки това подс. продължил да се обажда по телефона на
Мехмедова и да я заплашва.
На 14.07.2019 год. подс. се срещнал сина си - св. И.С.. Заявил, че иска да се събере с
майка му, и ако това не се случи щял да убие него, майка му, баба му и дядо му. Заплашил,
че ще ги заколи, обеси и запали. Тези думи предизвикали уплаха в сина му, като имало
предвид залятата с бензин врата на апартамента. И. Сюлейманов се уплашил както за себе
си, така и за майка си, също и за дядо си и баба си. На 14.07.2019 год. подс. се обадил на
сина си по телефона и след като разбрал, че се прибира в дома на баба си и дядо си, и му
казал, че го чака на входа и няма да му позволи да влез в него. И. Сюлейманов поискал от
приятели да го изпратят като много се изплашил. След като влязъл във входа, видял да спира
таксиметров автомобил от който слязъл баща му. Сюлейманов помолил св. Яков, който
живеел в същият вход да не отваря входната врата на блока на баща му.
В този момент св. Мехмедова била излязла на терасата на апартамента, като я видял
подсъдимия започнал да крещи, че щи ги убие и запали. След това се обадил по телефона на
св. Мехмедова, като телефона взел сина му, който пуснал телефона на високоговорител.
Подс. поискал Мехмедова да излезе да поговорят, но след като отказала, почнал да вика, че
ще ги убие и запали, което било чуто от Мехмедова, И. Сюлейманов, родителите на
Мехмедова – св. С. Сюлейманова и И. Сюлейманов. Тези заплахи уплашили четиримата и
те се обадили на тел.112. Когато дошли полицейските служители, четиримата излезли на
улицата, като преди да отведат подсъдимия същият продължил да заплашва, че ще ги запали
всичките горе в апартамента.
След този случаи четиримата свидетели станали много предпазливи, като Мехмедова
ходела на работа само с такси, а другите ги било страх да напускат дома си. Св. Харза
Сюлейманова ходела до магазина само придружена от съпруга си.
На 20.07.2019 год. въпреки наложената забрана да не се приближава до работното
място на Мехмедова, същият около 06.40 отишъл в закусвалнята където работела, като
казал, че никакъв документ няма да го спре.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на
събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от
НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството,
че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че
подс. Ю. е извършил петте престъпления, за които е обвинен. Всички доказателства са
анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В
съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени
подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства.
Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат
3
да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като
задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и
фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към
присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и
фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане
писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство.
Неоснователни са наведените доводи от страна на служебния защитник на подс. Ю.,
че е нямало заплахи към сина му св. И. Сюлейманов и към Семра Сюлейманова. Напротив
видно от разпитаните свидетели, безспорно е установено, че подс. Ю. не е насочвал
заплахите си само към св. Мехмедова, а към всички живущи в апартамента в кв. „Запад“,
като е заплашвал „да ги запали и заколи“. Тези заплахи предвид заливането на входната
врата с бензин са породили основателен страх не само по отношение на Мехмедова, но и в
сина и, и нейните родители. Както е видно от разпита на св. Яков, св. Имрен Сюлейманов е
поискал да не пусне баща му да влезе в хода. Св. Семра Сюлейманова я била страх дори да
отиде да пазарува в кварталния магазин сама и ходила придружена от съпруга си. Заплахите
на подс. Ю. не са били насочени безадресно, или само към Мехмедова, а той заплашвал
всички живущи в апартамента. На 14.07.2019 год. след задържането му от полицейските
служители, той заявил пред четиримата свидетели (Мехмедова, И. Сюлейманов, Х.
Сюлейманов и нейния съпруг), че ще „…… ги запали всички горе в апартамента….“.
По отношение на наложеното наказание, ТРС е наложил на подс. Ю. наказания по
петте престъпления много под средния размер. За престъплението по чл.296, ал.1 от НК
видно от санкционната част е предвидено наказание до три години ЛС, а съдът му е наложил
наказание в размер на Една година, т.е. наказание под средният размер въпреки, че се касае
за две деяния при условията на продължавано престъпление. По отношение на четирите
престъпления по чл.144, ал.3 от НК, за което престъпление законодателят е предвидил
наказание до шест години ЛС, съдът е наложил наказание за всяко от тях по една година и
шест месеца ЛС, отново наказанието е значително под средния размер. При определяне на
общото наказание съдът е наложил най тежкото от така наложените, а именно една година и
шест месеца, без да приложи чл. 24 от НК т.е. да увеличи общото наказание до една втора.
От така посоченото въззивната инстанция счита, че първата инстанция е била достатъчно
снизходителна към определяне на наложените наказания.
По отношение на изпитателния срок и молбата да бъде намален в минимален размер.
Настоящият състав счита, че жалбата е неоснователна. Видно от разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК, когато са налице условията за отлагане, се определя изпитателен срок за срок от три
4
до пет години. В чл.66, ал.2 от НК законодателят е посочил, че изпитателния срок не може
да надминава срока на наложеното наказание с повече от три години. Съдът е определил
изпитателен срок от четири години, т.е. срока не надминавана срока на наложеното
наказание повече от три години ( в случая е 4 години и 6 месеца). За налагане на този
изпитателен срока съдът е съобразил броя на извършените престъпление – в случая пет на
брой, упоритото престъпно поведение и незачитане на установения в закона правов ред.
Предвид така изложеното настоящият състав счита, че налагане на по нисък размер на
изпитателен срок няма да се постигнат генералната и най-вече личната превенция, да се
поправи и превъзпита подсъдимия, както и да се въздейства предупредително върху него,
че в рамките на този по дълъг изпитателен срок ако извърши ново престъпление, ще
изтърпи отложеното наказание.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК,
настоящата инстанция счита, че не са налице основания, налагащи отменяване или
изменяване на обжалваната присъда. Видно писмо на ОД на МВР – Търговище спрямо
ИСМ. СЮЛ. ЮМ. с ЕГН ********** от гр. Търговище е обявен за ОДИ с телеграма №
26830/19.09.2019 год. на ГД „НП“ във връзка с ДП № 465/2019 год. по описа на РУ -
Търговище и наложена мярка „Принудително довеждане“. С оглед това, че по повод ДП №
465/2019 год. е образувано НОХД № 257/20121 год. на ТРС, и съответно ВНОХД №
237/2021 год. на ТОС, а решението на ТОС не подлежи на обжалване, то следва ОД на МВР
– Търговище да свали от ОДИ И.Ю., освен ако не се издирва на друго основание
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 19/06.07.2021 год., постановена по НОХД №
257/2021 год. по описа на РС – Търговище, като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Да се уведоми ОД на МВР – Търговище, че следва да се свали от ОДИ подс. ИСМ.
СЮЛ. ЮМ. с ЕГН ********** от гр. Търговище, който е обявен за ОДИ с телеграма №
26830/19.09.2019 год. на ГД „НП“ във връзка с ДП № 465/2019 год. по описа на РУ –
Търговище, и наложена мярка „Принудително довеждане“
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5