№ 5068
гр. С, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110159773 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от П. П. Н, ЕГН ..., с адрес гр.С, ж.к.Л Т бл...., чрез адв.Н, със
съдебен адрес гр.С, ул.”С“ № 29, ет.3, за осъждане на ответника ЗАД „Б И“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Д Б“ № 87, да запати на ищеца сумата от 2640.00
лева /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 14.02.2023 г./, представляваща
част от дължимо в общ размер на 8000.00 лв. застрахователно обезщетение по щета
№.../17.06.2021 г. за настъпило ПТП на 30.03.2018 г. в гр.С между собствения на ищеца
мотоциклет Х с рег.№...., и застрахования при ответника л.а.М с рег.№...., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба - 03.11.2022 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 360.00 лв. /съобразно допуснатото
изменение на иска в о.с.з. от 14.02.2023 г./, представляваща мораторна лихва за периода от
01.03.2022 г. до 03.11.2022 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2018 г. около 8.40 ч. на бул.“Т К“ № 69 в
гр.С, е настъпило ПТП между мотоциклет Х с peг. №...., аправляван от П А Л, собственост
на ищеца и застрахования при ответника л.а.М с рег.№..... Според ищеца, виновен за
произшествието е водачът на л.а.М, който излизайки от паркинг, при наличие на знак Б1
„Пропусни движещите се по път с предимство“ и пътен знак Г2 „задължително завиване
надясно“, предприема маневра завой наляво за включване по бул.“Т К“ и реализира удар с
движещия се по път с предимство мотоциклет Х с рег.№..... За произшествието е съставен
констативен протокол за ПТП между водачите двустранен констативен протокол за ПТП.
Ищецът описва подробно причинените на мотоциклета му увреждания, които са
1
квилифицирани като тотална щета. Същите са описани от застрахователя ответник, но
последният е не е определил и изплатил застрахователно обезщетение, въпреки представено
от ищеца удостоверение за дерегистриране на пътното превозно средство в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР.
С оглед на това ищецът предявява иск за присъждане на стойността на причинените
по мотоциклета му увреждания.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът оспорва иска и в частност
описания механизъм на произшествието в съставения констативен протокол за ПТП.
Възразява се и срещу претендирания размер на обезщетението, като в тази насока се излагат
съображения, че се касае за причинена тотална щета, при която реалната цена на увреденото
имущество се намалява със стойността на запазените части.
На самостоятелно основание искът се оспорва и поради съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, който според ответника се е движел с превишена и
несъобразена скорост. В тази насока се позовава на съдебни актове, постановени по
образувани от друго лице дела във връзка с процесния случай.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изсушана е съдебно-
автотехническа експериза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. За да бъде уважен главният иск, следва да бъде установено
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на МПС-то, управлявано от виновния водач, настъпило застрахователно
събитие, причинени вреди от застрахования делинквент, причинно-следствена връзка между
деликта и вредите, както и размера на последните.
От приетата като писмено доказателство по делото справка от сайта на Гаранционен
фонд се установява по безспорен начин, че между ответното дружество и собственика на л.а.
с рег.№.... е налице валидно облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ с период на покритие към момента на настъпване на процесното ПТП. Това не
е и спорно между страните.
Настъпването на самото ПТП на 30.03.2018 г., както и участниците в него, е видно
от приетия по делото като писмено доказателство констативен протокол за ПТП № К-216.
По отношение на този факт, както и дали е налице противоправно поведение от страна на
водача на л.а. с рег.№...., е налице влязло в сила решение по чл.78а от НК, постановено по
н.а.х.д.№ 20915/2018 г. по описа на СРС, 98 състав. Присъдата, респ. решението по чл. 78а
НК, съобразно предвиденото в чл.300 от ГПК, има задължителен характер относно
извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, в това чило и относно
2
размера на причинените вреди, ако същите са въздигнати като елемент от престъпния състав
(в този смисъл решение № 25 от 17.03.2010 г., постановено по т.д.№ 211/2009 г. по описа на
ВКС II т.о.). С оглед на това следва да се приеме, че по делото безспорно се установи, че на
30.03.2018 г. около 8.40 ч. в гр.С, по бул.“Т К“, в района на номер 69, с посока на движение
пот вход-изход на паркинг към ул.“Ген.С Т“, при управление на МПС – лак автомобил
марка М с рег.№...., П М е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.6, т.1
от ЗДвП и чл.51, ал.2 от ППЗДвП, като е предприел маневра завиване наляво от вход-изход
на паркинг, без да съобразява поведението си с пътния знак Г2, навлязъл е на пътното
платно на бул.“Т К“ в посока ул.“Ген.С Т“ и е реализирал ПТП с движещия се по бул.“Т К“
с посока от ул.“Ген.С Т“ към бул.“Б“ мотоциклет марка Х с рег.№...., управляван от П А Л,
при което му е причинил средна телесна повреда. С решението по н.а.х.д.№ 20915/2018 г. по
описа на СРС, 98 състав, подсъдимият, П М е освободен от наказателна отговорност, като
му е наложено административно наказание глоба от 1200 лв. и е лишен от право да
управлява МПС за срок от три месеца. При тези данни и доколкото, както се посочи вече,
гражданският съд е обвързан с възприетото от наказателния съд в присъдата относно това
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, то следва да се
приеме, че тези елементи, които са предмет на доказване и в производството по реализиране
на деликтната отговорност, са установени и не следва да се ангажират допълнителни
доказателства за тях.
Това, както и обявения за безспорен факт, че водачът на л.а. марка М с рег.№...., е
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество,
налага да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника
за причинените на собственика на увредения мотоциклет вреди.
По отношение размера на обезщетението следва да се отбележи, че той трябва да
кореспондира с размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и
не може да надвишава действителната стойност на вещта към момента на ПТП при пълна
увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Затова
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се установява освен
механизмът на настъпване на процесното ПТП, и размерът на причинените щети по
собствения на ищеца мотоциклет Х Последните са изчислени към датата на събитието в
размер на 10771.20 лв., като действителната стойност на увреденото пътно транспорно
средство е определена в два варианта – в размер на 3035.00 лв. съобразно Приложение № 2
към чл.15, ал.4 от Наредба № 49/2014 г. и в размер на 3300.00 лв. по действителна стойност.
С оглед на това, експертът е посочил, че икономически нецелесъобразно е
възстановяването на мотоциклета, т.е. че е налице хипотезата на тотална щета, при която
след приспадане на запазените части от 20%, обезщетението възлиза на 2640.00 лв.
3
Съгласно изричната законова разпоредба – чл.390, ал.2 от КЗ, при увреждане, при
което разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност, е
налице тотална щета, т.е. касае се за хипотези, в които е обективно невъзможно и/или
икономически нецелесъобразно възстановяването на процесното МПС. В настоящия случай,
заключението на авто-техническата експертиза установява наличието именно на такава.
Съобразно предвиденото в чл.390, ал.1 от КЗ, при изплащане на обезщетение за
тотална щета на МПС, регистрирано в Република Б, застрахователят следва да изисква
представяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на МПС, поради тотална щета. По делото е представено такова – л.8 от
делото, като дерегистрацията е извършена след указанията на застрахователя до ищеца в
писмо от 13.12.2021 г. /л.11 от делото/. Съдебната практика на ВКС безпротиворечиво
приема, че неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето на
доказателства за това пред застрахователя е ирелевантно обстоятелство за основателността
на претенцията за главница за застрахователно обезщетение, но следва да бъде съобразено
при определяне на началния срок на изпадането в забава (така напр. Решение №
59/12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/2014 г., II т. о., Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т.
д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.). ВКС приема, че изпълнението на
административната процедура по дерегистрация обуславя плащането, а не установяването
на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно
(без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в
двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок
на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователното
обезщетение).
По така изложените съображения съдът намира, че дължимото обезщетение от
ответното дружество по процесната щета е 2640.00 лв. От страна на ответника е направено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, при което с неговия
принос да се намали размера на обезщетението.
По настоящето дело не се ангажираха доказателства в тази насока. Ответникът се
позовава на решение № 363/15.03.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 3400/2021 г. по описа на
АС-С, с което е изменено решението по гр.д.№ 11680/2019 г. по описа на СГС, образувано
по иска на ищеца срещу ответното дружество за причинени от процесното ПТП
неимуществени вреди. Решението, видно от отразеното в деловодната система на СГС, е
влязло в сила на 27.04.2022 г. В него е прието, че е допуснато съпричиняване от страна на
ищеца, който е управлявал процесния мотоциклет Х с превишена скорост в района на
разделителната линия между двете платна на движение на бул.“Т К“. С оглед на това АС-С
е приел принос от негова страна за настъпване на вредоносния резултат в размер на 40%.
Настоящият състав намира, че следва да съобрази това решение на АС-С, доколкото
страните са обвързани от обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо
по гр.д.№ 11680/2019 г. на СГС, простираща се по отношение основанието на иска,
4
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието
му. Доколкото юридическият факт, от който произтича спорното право и който представлява
основанието на иска по двете дела, е един и същ, то съдът следва да зачете установеното в
предходно заведеното дело съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в
размер на 40%.
С оглед на това предявеният иск за главница следва да се уважи до размера от
1584.00 лв. За разликата до пълния предявен размер от 2640.00 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху приетия за основателен размер, като
законна последица следва да се присъди и лихва от подаване на исковата молба – 03.11.2022
г., до окончателното плащане на дължимото.
Освен това, ищецът претендира и обезщетение за забава за периода от 01.03.2022 г.
до подаване на исковата молба на 03.11.2022 г. В тази насока следва да се отбележи, че
съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, който е приложим в случая, в застрахователното
обезщетение по застраховката "Гражданска отговорност" се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
ал. 3. В ал.3 е предвидено, че лихвите за забава се заплащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума/лимита на отговорност/, като в този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. За разлика от регламентацията
по КЗ отм., при сега действащия КЗ, не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за
това.
Тъй като в настоящия случай се търси обезщетение не от делинквента, а от
застрахователя по застраховка "гражданска отговорност", общото правило по ЗЗД се
дерогира от специалните норми на Кодекса за застраховането. Поради тази причина
застрахователят дължи законна лихва не от деня на деликта, а от по-ранната измежду
посочените в чл.429, ал.3 от КЗ дати. В случая отговорността на застрахователя за лихвите
за забава като част от дължимото застрахователно обезщетение се дължи от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Тоест, не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за
това. В случая, от данните по делото, се установява, че на 21.06.2021 г. е извършен оглед на
увредения мотоциклет /л.9 от делото/, а на 13.12.2021 г. са изпратени писма до ищеца и до
СДВР, отдел „Пътна полиция“ за представяне на документ за прекратяване на регистрацията
на увреденото моторно превозно средство. Както се посочи вече по-горе, изпълнението на
това законово изискване следва да бъде съобразено при определяне на началния срок на
изпадането в забава (така напр. Решение № 59/12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/2014 г.,
II т. о., Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.). Видно
от отразеното на приложеното на л.8 от делото свидетелство за регистрация на мотоциклет
Х с рег.№...., регистрацията на това превозно средство е прекратена на 15.02.2022 г. По
делото обаче липсват доказателства този документ да е представен на застрахователя, с
което възниква задължение за последния да плати, респ. което действие е условие за
поставянето на ответника в забава /в този смисъл решение № 44 от 2.06.2015 г., постановено
по т.д.№ 775/2014 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК/. По така изложените съображения съдът
намира искът за присъждане на обезщетение за изцяло неоснователен и недоказан и като
такъв подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
5
направила. Ищецът претендира заплатена държавна такса от 100 лв. и адвокатско
възнаграждение от 1000.00 лв. Срещу последното е направено възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателно предвид действителната фактическа и правна сложност
на делото, обема събран доказателствен материал, конкретно извършените от
пълномощника на ищеца действия по неговото процесуално представителство и защита,
броя проведени съдебни заседания. С оглед на това и на заявения материален интерес по
делото, заплатеното възнаграждение на адв.Трайкова следва да се намали до 600.00 лв.,
съобразно предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за
минималнит еразмери на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената част от
исковете, на ищеца следва да се присъдят 369.60 лв.
От страна на ответника, в списъка по чл.80 от ГПК, е посочен единствено разход за
адвокатско възнаграждение в минимален размер от 600.00 лв., но по делото липсват данни
да е договорено, още по-малко пък заплатено такова възнаграждение на пълномощника на
ответника. На л.27 от делото е приложено пълномощно в полза на юрк.Стоянов, който е
подал отговора на исковата молба за ответника „Б И“ АД, а на л.47 – пълномощно в полза на
адв.Гочев. Последният пък е преупълномощил адв.Н /л.74 от делото/ за явяването й в о.с.з.
на 14.03.2023 г., но няма данни представителството от адв.Гочев и/или адв.Н да е
договорено с ответника срещу възнаграждение. С оглед на това съдът не се произнася с
решението си по разноските на ответната страна.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК
ищецът е освободен от такси и разноски в производството, последните по силата на
разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника, който да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 240.00 лв., представляваща част от
определеното и изплатено на вещото лице по САТЕ възнаграждение от общо 400.00 лв.,
съответстваща на уважената част от иска за главница, за доказването на който е допуснато
това доказателствено средство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Д
Б“ № 87, да запати на П. П. Н, ЕГН ..., с адрес гр.С, ж.к.Л Т бл...., сумата от 1584.00 лв.,
предявена като част от дължимо в общ размер на 8000.00 лв. застрахователно обезщетение
по щета №.../17.06.2021 г. за настъпило ПТП на 30.03.2018 г. в гр.С между собствения на
ищеца мотоциклет Х с рег.№...., и застрахования при ответника л.а.М с рег.№...., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба - 03.11.2022 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2640.00 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на П. П. Н, ЕГН ..., с адрес гр.С, ж.к.Л Т бл...., за осъждане на ЗАД
„Б И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Д Б“ № 87, да му заплати
6
сумата от 360.00 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане по щета
№.../17.06.2021 г., дълижмо за периода от 01.03.2022 г. до 03.11.2022 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Б И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Д
Б“ № 87, да запати на П. П. Н, ЕГН ..., с адрес гр.С, ж.к.Л Т бл...., сумата от 369.60 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски, съобразно изхода на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Б И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.“Д
Б“ № 87, да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на Софийски районен съд
сумата от 240.00 лв. разноски по делото, както и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7