Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261035
01.04.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на първи март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13231 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.А. Г.,
ЕГН ********** против „България Ер“ АД, ЕИК *********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание по чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година.
В исковата молба се твърди, че ищцата
закупила билет за въздушен превоз от М., И. до С., Б. от ответника, като
полетът бил планиран за 22.12.2019 г. в 19, 20 часа, но излитането било
забавено с над три часа и половина, при което и кацането закъсняло.
На осн. чл. 7, пар.1, б.а и б. в от
Регламент 261/2004 г. на ЕО при такова закъснение превозвачът дължал обезщетение
в размер на минимум 250 евро, при което вредите не подлежали на доказване, а
ищцата претърпяла такива – загуба на време, доп. разходи за ангажиране на
транспорт, притеснение и пр.
Предвид изложеното се моли за присъждане
на посоченото обезщетение за закъснял полет от 250 евро, ведно със законната
лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното плащане и направените по
делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените от ищцата писмени
доказателства /неоспорени/ се установяват всички твърдени в ИМ обстоятелства –
наличието на правоотношение с отв. дружество, във връзка с което ищцата е
закупила билет за въздушен превоз от гр.М., И. до гр.С., Б.. Според отразеното
в билета, бордната карта и информационните масиви на превозвача – полетът е бил
планиран за 22.12.2019 г., с часове - на излитане 19:20 часа и кацане 22:25
часа. Видно от документите – полетът е закъснял, като кацането е осъществено на
следващия ден – 23.12.2019 г. в 02:00 часа. Налице е закъснение на полета с над
3 часа от разписанието.
От
страна на ищеца е било отправено искане за заплащане на обезщетение на
основание чл. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., което е
останало неудовлетворено, преди предявяване на иска.
С оглед
на събраните доказателства, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.6, т. 1,
б. „а“, вр. с чл.1, т.1, б.“в“, вр. чл.7, т.1, б.“а“ от посочения Регламент, която
предвижда обезщетяване на пътниците, претърпели вреди от закъснение на полет за
два или повече часа при полети до 1500 км., в размер на 250 евро. Няма спор, че
разстоянието между Летищата М. –
С. е до 1500 км., като не е оспорен и фактът на
настъпилото закъснение, което се установява. От страна на ответника не се
твърди наличие на обстоятелства, изключващи договорната му отговорност, поради
което същият дължи плащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея
вреди в размер на търсената сума.
Вземането е
доказано по основание и размер.
В хода на процеса, ищецът подава молба,
в която признава и представя доказателства, че на 18.12.2020 г. /след
образуване на делото/, ответникът е платил претендираното вземане за главница.
Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след
като съобрази изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на главния
дълг, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, доколкото
кредиторът се счита за удовлетворен.
Тъй като се
установява плащане в хода на процеса на главницата, но в ИМ се претендира и
законна лихва за забава върху нея – дължима на осн. чл. 86 ЗЗД и като последица
от забавата в плащането – само това акцесорно вземане следва да се присъди,
т.к. не е погасено, но е дължимо. За периода от предявяване на ИМ – 13.10.2020
г. до 17.12.2020 г. вкл. законната лихва възлиза на 8,96 лева.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора, на осн. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на ищеца
/плащането е в хода на процеса и не освобождава отв. от отговорност/. Направено
е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива
от: 50 лева – ДТ и 300 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.А. Г., ЕГН ********** против „България Ер“ АД, ЕИК ********* осъдителен
иск за присъждане на сумата от 250 евро – главница, представляваща обезщетение
за полет, планиран за 22.12.2019 г. от М., И. до С., Б., изпълнен със закъснение
над три часа от разписанието, по чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004
г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА „България
Ер“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Аерогара
София, бул. „Брюксел“ № 1 да плати на Д.А. Г, ЕГН **********, с адрес: ***,
следните суми: 8,96 лева /осем лева и деветдесет и шест
стотинки/ - законна лихва за забава за периода от постъпване на исковата молба
в съда – 13.10.2020 г. до 17.12.2020 г. вкл. върху платена в хода на процеса
главница от 250 евро - представляваща обезщетение за полет, планиран за
22.12.2019 г. от М., И.до С., Б., изпълнен със закъснение над три часа от
разписанието, по чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, както и общо 350 лева /триста и петдесет лева/ -
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП