Р Е Ш Е Н И
Е № 11
гр. Сливен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на първи февруари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на секретаря Радостина Желева и на прокурора Красимир
Маринов, като разгледа докладваното от съдия Драгоманска
касационно административнонаказателно дело № 264
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във
връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от Д.Д.Д., чрез пълномощник, подадена против Решение № 397 от 17.10.2022
г., постановено по АНД № 20222230200817/2022 г. по описа на Районен съд -
Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление
/НП/ № 000867 от 31.05.2022 г., издадено от Началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, с което на Д.Д. ***, за нарушение на чл.
139, ал. 7 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 3а, във вр. с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 1800 лева и е осъден Д.Д.Д.
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София направени по делото
разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като наказаното лице не било собственик или ползвател на ППС, а негов водач. Счита, че съществува несъответствие между описанието на нарушението и правната норма, въз основа на която е наложено наказанието. Не ставало ясно защо Районен съд - Сливен не приемал обективната невъзможност на Д. да заплати своевременно компенсаторната такса. Моли съда да отмени решението на Районен съд - Сливен изцяло.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Г.Х. ***, която заявява, че поддържа
подадената касационна жалба на изложените в същата доводи. Претендира
направените по делото разноски, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът по касацията – АПИ Национално ТОЛ управление гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. С.К., която заявява, че оспорва подадената жалба както неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Представя писмени бележки с подробни аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че решението на първоинстанционния съд е мотивирано, последователно, правилно и законносъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди НП, Районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по ЗДвП, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Приел за установено извършването на описаното в НП административно нарушение от жалбоподателя, като е обсъдил наведените в жалбата възражения. Приел, че не е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН; че наложеното на жалбоподателя административно наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. При тези мотиви Районният съд е потвърдил процесното НП.
Изводите на Районния съд
са съобразени със събраните по делото доказателства, и постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.12.2021 г. в 15:33 часа, по път I-6 км 401+500, 6:5305/06-Трапоклово-3, пътен участък Петолъчката – гр.Сливен, в посока на движение гр.Сливен била извършена проверка от инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ на пътно превозно средство – товарен автомобил с марка и модел „Скания Р 124 ЦБ“ с рег.№ *********, с технически допустима максимална маса 26 000 кг, брой оси 3, в състав с ремарке за товарен автомобил с рег. № ********, управлявано от Д.Д.. В хода на така извършената проверка е установено, че на 16.12.2021 г. в 11:27 часа горепосоченото ППС е засечено по път I-6 км 407+136, пътен участък гр.Сливен – Петолъчката в посока на движение нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. Нарушението е установено с устройство № 40541, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от Закона за пътищата.
На Д., в качеството му на водач на ППС, бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №000867 от 16.12.2021 г. за извършено нарушение по чл.139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 16.12.2021 год.
Въз основа на АУАН, началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София издал процесното наказателно постановление № 000867 от 31.05.2022 г., с което на Д.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, във вр. с чл.139, ал.7 от ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя на 22.06.2022 год.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин извършеното от касационния жалбоподател административно нарушение. Съгласно определената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация на деянието – нарушение на чл.139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От цитираната разпоредба следва, че законодателят е вменил задължение за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП за заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, което задължение отпада, когато е изпълнено от трето лице. Съгласно нормата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. В процесният случай от доказателствата се установява, че ППС „Скания Р 124 ЦБ“ с рег.№ ******** е с технически допустима максимална маса над 3,5 тона, брой оси 3 и се е движило в състав с ремарке за товарен автомобил с рег. № ********, т.е. установено е движение на ППС /в състав/ с 5 и повече оси по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно общодостъпен Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, утвърден с решение № 101 от 20.02.2020 г. на Министерски съвет, обнародван в ДВ, бр. 16 от 24.02.2020 г.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП определя критериите, въз основа на които се определя дължимата такса за преминаване по платената пътна мрежа при въведената смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като в т. 2 е уредена таксата за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, съгласно която заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. С цитираната разпоредба се установява начинът на формиране на дължимата такса за изминато разстояние - тол такса, като един от елементите за формирането ѝ е броя на осите на пътното превозно средство. Съгласно приложената по делото таблица съдържаща данни за сегменти, за които има подадени и платени тол декларации за датата на нарушението /л. 52-53 от делото на РС-Сливен/, такива има за ППС с технически допустима максимална маса над 12 тона и с 3 оси, с рег. № ********, сегмент 6:5305/06-Трапоклово-3. От представените с административнонаказателната преписка снимки, приобщени към доказателствения материал по делото /л.20-21 от делото на РС-Сливен/, се установява рег. № на ППС, датата, часът и номерът на устройството, с което са заснети. От същите се установява, че ППС „Скания Р 124 ЦБ“ с рег.№ ******** се е движило в състав с ремарке за товарен автомобил с рег. № ********, т.е. установява се движение на ППС /в състав/ с 5 и повече оси, което не съответства на платените тол декларации за датата на нарушението. По делото не се спори, че водачът на процесното ППС при извършване на нарушението е бил Д.Д.Д.. Това се потвърждава от жалбоподателя, с оглед изложеното във въззивната и в касационната жалба, и от свидетелските показания на разпитаните пред районния съд актосъставител и свидетел по съставяне на АУАН. Това обстоятелство е вписано и в АУАН към момента на проверката, извършена в същия ден, в който е извършено нарушението, няколко часа по-късно.
В Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние се регламентират условията и редът за събиране на таксите по чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, начините за изчисляването и заплащането им. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за всяко пътно превозно средство по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, което ползва по смисъла на тази наредба път или пътен участък от платената пътна мрежа, се дължи заплащане на съответната тол такса в зависимост от действително изминатото разстояние, което се удостоверява чрез Електронната система за събиране на тол такси. Видно от представената разпечатка при установяване на нарушението /лист 19 от делото на РС-Сливен/, безспорно се установява, че при движението на товарен автомобил с рег. ******** на 16.12.2021 г., в ППС е имало налично бордово устройство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата – "Налични бордови устройства в пътни превозни средства, отговарящи на съответните технически изисквания за целите на тол таксуването, могат да бъдат използвани за целите на подаване на декларирани тол данни, в случай че съответният собственик или ползвател е сключил договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние.; (2) Данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се предават на Агенция "Пътна инфраструктура" в съответния изискуем формат и с необходимото съдържание. ". Съгласно чл. 13, ал. 9 от Наредбата, въз основа на декларацията по ал. 8 Агенция "Пътна инфраструктура" изчислява дължимите тол такси от съответния ползвател на платената пътна мрежа след проверка за достоверността на декларираните данни, освен в случаите, в които се установи, че бордовото устройство не предава данни поради умишлените действия на съответния ползвател или поради невключването му, или при установяване на грешно декларирани данни, в които случаи се прилага чл. 11, ал. 2. Следователно осъщественото от жалбоподателя деяние е във формата на бездействие, изразяващо се в неподаване на данни от наличното в ППС бордово устройство. Административното наказание за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, е глоба в размер 1800 лева, съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
При това положение, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл.139, ал. 7 от ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно в наказателното постановление, поради което наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност, следователно не е нарушено правото му на защита. Осъществени са всички елементи от състава на нарушението и същото е безспорно доказано.
Наведеното в касационната жалба възражение, че АНО необосновано не е приел платената от жалбоподателя компенсаторна такса и привилегията по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП, съдът намира за неоснователно. Касационният жалбоподател твърди наличие на обективни причини, които са го възпрепятствали да заплати своевременно посочената такса, но доказателства за наличието на такива не са представени нито пред АНО, нито пред въззивната или касационната инстанция. По същото възражение районният съд се е произнесъл с мотиви, които са изчерпателни и се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо по арг. от процесуалната норма на чл. 221, ал. 2 от АПК, в която е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
В атакуваното съдебно решение правилно е приложен материалният закон, не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 397 от 17.10.2022
г., постановено по АНД № 20222230200817/2022 г. по описа на Районен съд -
Сливен.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: