РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер         441/                     09.02.2016   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На девети февруари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание на тринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  4674                                                по описа за   2015 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.149 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Д.Д. чрез И.Б. като *** и законен представител против Х.Д.. Ищецът твърди, че ответникът е неин ***, като родителите се разделили през ***. Оттогава *** не участвал в грижите за детето. Към настоящия момент Д. била *** в *** *** „*** ***“, в *** *** със *** ***-***. Членувала в *** *** ***. За учебници и пособия по различните дисциплини годишно разходвали средства от около 250-300лв. За транспорт до училище ищцата закупувала карти, чиято цена за година е 192,00лв. Във връзка със *** *** Д. посещавала лагери като през 2014/2015г. заплатила за това 740лв. Освен обичайните нужди за храна, облекло и отопление, ищцата *** от *** и  ***, *** ***. Съща така приемала витамини, посещавала процедури. Подкрепа получавала единствено от майка си, *** *** *** ***. Формулира се претенция ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 250лв., както и в същия размер за едногодишен период преди завеждане на иска.

В определения срок е постъпил писмен отговор от назначения за ответника *** ***. В отговора се твърди описаните в исковата молба разходи не са доказани и необходими. Заема се становище, че ответникът е затруднен да покрива собствените си нужди. Длъжник е по заем, получен от Райфайзен банк, за *** *** *** *** *** *** ***. 

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От представения по делото препис от Удостоверение за раждане се установява, че Д.Д. е *** на И.Б. и Х.Д..

От социалния доклад и от показанията на с. по делото се установява, че детето се отглежда от своята майка.

От показанията на с. *** *** се установи, че родителите са разделени от *** години. Д. учи в *** *** и *** ***. Печели *** и е *** *** в *** ***-***. За поддържане и развиване на способностите й се разходвали средства за витамини, масажи, рехабилитация, силна храна, екипировки, лагери. След *** *** се налагало ползване на медицински услуги. Майката работела на две места, за да покрие всички нужди на дъщеря си. Поради *** на ***, от което Б. *** – *** ***, се наложило да прекрати единия си трудов договор. Бащата по никакъв начин не участвал в отглеждането и издръжката на детето си. За покриване нуждите на Д. били необходими средства от около 500 – 600лв. месечно.

Съдът кредитира показанията на с. *** като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях споделя собствените си впечатления относно семейното положение на страните. С. поддържа близък контакт с майката и детето и има лични наблюдения относно нуждите и възможностите им.

От социалния доклад се установи, че за Д. грижи полага майка й. Потребностите на детето са адекватно посрещнати. Ищцата учи в *** „*** ***“ – *** със *** ***-***. Майката и детето живеят в ******.

По делото са събрани доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда детето – неговата ***, така и за тези на *** - ответник по делото. От материалите по делото се установи, че майката работи по трудов договор с възнаграждение от около 400лв. Трудовият договор при втория работодател е бил прекратен. *** получава месечен облагаем доход също от около 400лв.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за Република България.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 450,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, учебни пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със практикувания *** ***-***, посещение на лагери, транспорт до училище, посрещане на медицински разходи свързани със здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката. Затова и по-голям дял от издръжката следва да се възложи върху бащата.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 250,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката.

По делото се ангажираха доказателства за конкретните приходи на ответника, които са по преценка на съда достатъчни, за да покрият установените задължения за кредити и други и да останат достатъчно средства, за да издържа детето си и себе си. Задължението за издръжка е със законов приоритет пред останалите задължения. Това следва да е и естествената нагласа на един родител – нуждите на детето да са сред приоритетите му. Не се споделя твърдението на о. п., че какъвто и да е размер на издръжка би бил непосилен за бащата да заплаща. Това е видно от размера на получаваните доходи и установените разходи. Бащата е трудоспособен, работи и реализира трудови доходи. Издръжка дължи съгласно закона дори и да е нетрудоспособен и безработен, какъвто не е настоящия случай. Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Съдът при определяне на размера на издръжката е съобразил получаваните доходи, установените разходи, липсата на други низходящи. Липсата на достатъчно доходи съгласно ал.2 на чл.143 от СК не изключва дължимостта на издръжката. Като законодателя поставя издръжката на непълнолетното дете с приоритет пред тази на родителя и над други задължения към кредитори.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 250 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.04.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Относно претендираната издръжка за минал период от 21.04.14г. до завеждане на исковата молба - 21.04.2015г. съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи. Установи се в хода на производството, че ответникът не е живял с детето си и не се е грижил за Д. за период от около *** години. Детето е вече на *** години, а бащата не е осигурявал средства за издръжката му през *** период предшестващ образуване на настоящото производство. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена. Съдът приема, че детето е имало нужда от същия размер на издръжка и в този период, тъй като не се установи съществена промяна в нуждите и разходите по детето в едногодишния период, предхождащ подаване на исковата молба. По горните съображения съдът счита, че издръжката за минал период от 21.04.14г. до завеждане на исковата молба - 21.04.2015г. следва да се определи в размер на 250 лева на месец. Водещи при определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите на момичето, което определено е било в затруднено положение в този период. Поради гореизложените съображения съдът намира, че искът за присъждане на издръжка за периода 21.04.14г. до завеждане на исковата молба - 21.04.2015г. следва да се уважи за сумата в размер на 250 лв. месечно.

Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени с оглед уважаване на иска. Заплатено е а. в. в размер на 780 лева, които следва да бъдат възложени на ответника. Ответникът също така следва да заплати държавна такса с размер определен съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 360.00 лв., изчислени върху тригодишните платежи, както и държавна такса от 120.00 лв. за иска за издръжка за минал период от време, също и определеното възнаграждение от 300.00лв. на назначения на ответника о. п.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Х.Д.Д. ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща на Д.Х.Д. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител И.Б.Б. ЕГН ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на 250.00 лева /двеста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.04.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

ОСЪЖДА Х.Д.Д. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Д.Х.Д. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител И.Б.Б. ЕГН ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на 250.00 лева /двеста и петдесет лева/ за минал период от време, а именно от 21.04.2014г. до датата на подаване на исковата молба – 21.04.2015г., ведно със законната лихва считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Х.Д.Д. ЕГН ********** да заплати на Д.Х.Д. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител И.Б.Б. ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 780.00 лева /седемстотин и осемдесет лева/ за а. в.

ОСЪЖДА Х.Д.Д. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд –  Пловдив сумата от 480,00 лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща дължима държавна такса за настоящото производство, както и сумата от 300,00 лева /триста лева/, представляващи разноски за възнаграждение на назначения о. п. на ответника.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

               

     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.