Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.07.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7755 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ТЗ.
Ищецът твърди, че на
26.06.2014 г. в търговския регистър към Агенцията по вписванията, по партидата
на ответника „И.Б.П.Г.“ ООД е обявено решение № 975/25.06.2014 г. на СГС, ТО, с
което е обявена неплатежоспособността на посоченото дружество и е открито
производство по несъстоятелност. Посочва, че предявил вземанията си срещу
длъжника в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685 във вр. с чл.
688 ТЗ, като заявил като претенция сума в размер на 27 205 746 евро
/53 209 814,20 лева/, представляващо сбора от сумите 5 158 266
евро – главница, 1 547 480 евро – лихва за забава,
16 500 000 евро – главница и 4 000 000 евро неустойка.
Твърди, че вземането му било включено от синдика в списъка на неприети
вземания, срещу което подал възражение по чл. 690 ТЗ, като съдът потвърдил
изготвения списък. Твърди, че вземането му в общ размер на 27 205 746
евро съществува. Твърди, че вземанията в размер на 5 158 266 евро
главница и 1 547 480 евро лихва за забава ги е придобил с договор за
цесия от 15.03.2011 г. от „Л.К.“ ООД. Последното дружество има вземания към
ответника, произтичащи от предоставена допълнителна парична вноска в размер на
5 158 226 евро, като страните са посочили, че в случай, че се
установи, че тази сума е дадена като заем, то цедентът я е прехвърлил като
вземане, произтичащо от договор за заем, а в случай, че се установи, че същата
е дадена без основание, то цедентът я е прехвърлил като сума, с която ответното
дружество се е обогатило неоснователно. Заедно с главницата се дължи и лихва за
забава, съгласно чл. 9 от договора за цесия, която за периода от 26.06.2011 г.
до 26.06.2014 г. е в размер на 1 547 480 евро. Счита, че ответникът
му дължи сума в размер на 5 158 266 евро, заплатена от цедента „Л.К.“
ООД на ответника, представляваща допълнителна парична вноска – чл. 134 ТЗ, а
при условията на евентуалност, същата сума представлява даден заем, а при
условията на евентуалност тази сума представлява сумата, с която
ответникът-длъжник неоснователно се е обогатил за сметка на цедента. По
отношение сумата 16 500 000 евро главница и 4 000 000 евро
неустойка твърди, че на 01.08.2005 г. бил сключен договор за извършване на
строителство и консултантски услуги, по силата на който ответникът-длъжник
възложил на „Л.К.“ ООД да извърши посочените в договора СМР, както и да
осъществи консултантски услуги, съобразно договореното срещу възнаграждение. На
11.11.2009 г. към договора страните сключили допълнително споразумение, с което
ответникът се задължил в срок до 04.04.2011 г. да заплати на „Л.К.“ ООД сума в
размер на 16 500 000 евро. Ответникът не изпълнил това задължение,
като страните се уговорили, че в такъв случай ответникът дължи неустойка в
размер на 4 000 000 евро. Твърди, че с договор за цесия от 15.03.2011
г. „Л.К.“ ООД прехвърлил на „Е.Т.“ АД вземанията си, произтичащи от
допълнителното споразумение от 11.11.2009 г. към договора от 01.08.2005 г.
Страните посочили, че в случай, че допълнителното споразумение е необвързващо
длъжника, то така посочената сума в общ размер на 20 500 000 евро /16
500 000 евро главница и 4 000 000 евро неустойка/ представлява
стойността на извършените в имота на ответника подобрения, а ако това основание
е непротивопоставимо на ответника, то посочената сума представлява стойността,
с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на цедента „Л.К.“ ООД.
Посочва, че вземането се установява и от счетоводните записвания на самия
длъжник. Твърди, че „Л.К.“ ООД е изпълнило всичко по горепосочения договор
качествено и в срок, а в споразумение от 07.04.2011 г. страните са признали
изрично съществуващите задължения. На 16.03.2011 г. „И.Б.П.Г.“ ООД било
уведомено за цесията, като на 20.03.2011 г. получило и покана за заплащане на
цедираните суми и му е даден десет дневен срок за заплащане на сумата. Твърди,
че със споразумение от 07.04.2011 г. между него и ответника се уговорили сумата
от 21 658 266 евро да бъде заплатена в срок до 29.06.2011 г, като в
случай, че ответникът ги заплати до тази дата, то няма да дължи неустойка в
размер на 4 000 000 евро върху сумата 16 500 000 евро и
лихва за забава върху сумата от 5 158 266 евро. Предвид
обстоятелството, че ответникът не изпълнил задължението си, то счита, че му
дължи всички суми – 5 158 266 евро, 1 547 480 евро,
16 500 000 евро и 4 000 000 евро, които са изискуеми и
произтичат от търговски сделки, сключени от търговци. С оглед на това иска да
се постанови решение, с което да се признае за установено съществуването на
вземане на „Е.Т.“ АД към „И.Б.П.Г.“ ООД в размер на 27 205 746 евро,
включено в списъка на неприети вземания по чл. 686, ал. 3 ТЗ, който списък е
одобрен от СГС, ТО, VІ-16 състав с определение по т.д. № 1361/2014 г.,
постановено по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ, което определение е публикувано в
търговския регистър по партидата на дружеството на 26.11.2015 г. Претендира
разноски.
Ответникът „И.Б.П.Г.“ ООД не
изразява становище по исковете.
Третото лице помагач Ф.Л.,
дружество регистрирано по законите на Британските Вирджински острови, конституирано
по делото с определение от 10.06.2016 г., счита исковете за неоснователни.
Поддържа, че както допълнителното споразумение от 11.11.2009 г. към договора за
строителство от 01.08.2005 г., така и договорът за цесия от 15.03.2011 г., от
които произтича твърдяното от ищеца вземане в общ размер на
20 500 000 евро са привидни, поради което нищожни, на основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД. Прави възражение, че уговорката за заплащане на неустойка в
размер на 4 000 000 евро, обективирана в чл. 5, ал. 3 от допълнителното
споразумение е нищожна и предвид противоречието на тази уговорка с добрите
нрави. Твърди, че и самият договор за цесия от 15.03.2011 г. е нищожен както
предвид неговата привидност, така и поради липса на представителна власт на
пълномощника на цесионера. На следващо място поддържа, че допълнителното
споразумение е развалено по право като последица от обявяване на длъжника в
несъстоятелност, поради което вземане в размер на 16 500 000 евро не
съществува. ДО.да се приеме, че е налице действителен и действащ договор за
строителство, счита, че с последващо споразумение между страните,
възпроизведено в протокола от 02.12.2009 г., е изменен договора за строителство
и допълнителното споразумение, предвиждайки като условие за продължаване на
строителството отстраняването за сметка на „Л.К.“ на дефектите, обременяващи
изпълнените СМР, което не е направено. В случай, че не се възприемат горните
доводи, то да се приеме, че сумата от 16 500 000 евро не е дължима от
ответника, предвид неизпълнението на договорните задължения на „Л.К.“ ООД по
договора за строителство така, както същият е изменен с допълнително
споразумение. С оглед на това, вземане за тази сума не съществува и в
патримониума на „Е.Т.“ АД. Твърди, че наведените твърдения за присъждане на
сумите от 16 500 000 евро и 4 000 000 евро на алтернативни
основания са изцяло бланкетни, не са индивидуализирани полезни разходи,
извършени от праводателя на ищеца, респективно – разходите, извършени с него, с
които „Л.К.“ ООД се е обеднило, а ответникът обогатил. Счита, че не съществува
и твърдяното от ищеца вземане в размер на 5 158 266 евро,
представляващо извършено от „Л.К.“ ООД допълнителна парична вноска, вземането
за която е цедирано на „Е.Т.“ АД.
Синдикът на „И.Б.П.Г.“ ООД
/в несъстоятелност/ С.Л., призован на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, оспорва
предявените установителни искове като неоснователни. Поддържа, че
претендираните вземания не съществуват, същите се основават на антидатирани документи,
съставени за нуждите на производството по несъстоятелност. Претендираните
вземания не са осчетоводени при ответника. Посочва, че лично е посещавал
парцела, в който следва да се реализира проекта „С.Р.П.“ и да се извърши
строителството на къщичките, като твърди, че състоянието на строителството е
много лошо и доколкото му е известно строителството за част от къщите дО.не е
започнало.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ. Съгласно
цитираната разпоредба, кредитор или длъжник, ако е направил възражение по чл.
690, ал. 1 ТЗ, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето
вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на
обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на
списъка по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Искът по чл. 694 ТЗ е специален установителен
иск, който може да бъде предявен от кредиторите и от длъжника, за защита на
правото им да искат включване или изключване на вземане от списъка, одобрен от
съда по несъстоятелността. Целта е да бъдат установени по съдебен ред съществуването
или липсата на конкретно задължение на длъжника към конкретен кредитор.
В
разглеждания случай с решение № 975 от 25.06.2014
г. по т.д. № 1361/2014 г. на СГС, VІ-4 състав е обявена неплатежоспособността
на „И.Б.П.Г.“ ООД, като решението е обявено в търговския регистър на 26.06.2014
г.
С молба с вх. № на СГС
82128/02.07.2014 г. ищецът „Е.Т.“ АД е предявил пред съда по несъстоятелността
вземане в общ размер на 27 205 746 евро. От приложената по делото
молба се установява, че вземането е заявено за включване в списъка от синдика
със следните основания: 5 158 266 евро, представляваща главница –
допълнителна парична вноска, предоставена на ответника на основание чл. 134 ТЗ;
1 547 480 евро, представляваща лихва за забава върху горната сума,
дължима за периода от 26.06.2011 г. до 26.06.2014 г.; 16 500 000 евро
– главница, дължима по Допълнително споразумение от 11.11.2009 г. и
споразумение от 07.04.2011 г. и 4 000 000 евро, представляваща
неустойка, дължима поради неизпълнение на задължението за заплащане на горната
сума, съобразно договореното в Допълнително споразумение от 11.11.2009 г. и в споразумение
от 07.04.2011 г.
На 26.11.2015 г. е обявено в
търговския регистър определение по т.д. № 1361/2014 г. на СГС, ТО, VІ-16
състав, с което съдът е потвърдил изготвения от временния синдик списък на
неприети вземания, като е оставил без уважение подаденото от ищеца възражение
по чл. 690 ТЗ по отношение гореописаните вземания.
По отношение заявените вземания в
размер на 5 158 266 евро, представляваща главница – допълнителна
парична вноска, предоставена на ответника на основание чл. 134 ТЗ и в размер на
1 547 480 евро за лихва за забава върху горната сума, дължима за
периода от 26.06.2011 г. до 26.06.2014 г., съдът намира следното:
Ищецът твърди, че е придобил
претендираните вземания по договор за цесия от 15.03.2011 г., сключен с
ответника „И.Б.П.Г.“ ООД.
Представен е по делото договор за
цесия от 15.03.2011 г., с който „Л.-К.“ ООД, представлявано от И.К.като цедент
прехвърля възмездно на „Е.Т.“ АД, като цесионер вземанията си към „И.Б.П.Г.“
ООД, възлизащи в общ размер на 21 658 266 евро, както следва: 1/
5 158 266 евро – главница, представляваща допълнителна парична
вноска, предоставена от цедента в полза на „И.Б.П.Г.“ ООД, съобразно решение на
ОС на съдружниците на „И.Б.П.Г.“ ООД от 11.05.2005 г., и предоставени с преводи
от 18.05.2005 г. Уговорено е, че в случай, че се установи, че сумата
5 158 266 евро е дадена като заем, то цедентът прехвърля на цесионера
сумата, която „И.Б.П.Г.“ ЕООД е получило като заем от цедента; а ако се
установи, че е дадена без основание, то прехвърля на цесионера сумата, с която
„И.Б.П.Г.“ ЕООД неоснователно се е обогатило за сметка на цедента; 2/
16 500 000 евро – главница, представляваща вземане, възникнало в
полза на цедента срещу „И.Б.П.Г.“ ООД на основание допълнително споразумение от
11.11.2009 г. към договор за извършване на строителство и консултантски услуги
от 01.08.2005 г.; а в случай, че се установи, че правоотношението не е
обвързващо „И.Б.П.Г.“ ООД, то с договора цедентът прехвърля на цесионера
сумата, представяща стойността на извършени подобрения от цедента в недвижими
имоти, собственост на „И.Б.П.Г.“ ООД и посочени в договор за извършване на
строителство и консултантски услуги от 01.08.2005 г., и с която сума се е увеличила
стойността на тези имоти в полза на „И.Б.П.Г.“ ООД; или ако не се установят
горните правоотношения, то се търси същата сума, с която „И.Б.П.Г.“ ООД
неоснователно се е обогатило за сметка на цедента; 3/ 4 000 000 евро
– неустойка, която цедентът има към „И.Б.П.Г.“ ООД на основание допълнително
споразумение от 11.11.2009 г. към договор за извършване на строителство и
консултантски услуги от 01.08.2005 г. В чл. 9 е посочено, че прехвърлените
вземания преминават в патримониума на цесионера, заедно с привилегиите,
обезпеченията, неустойките и другите им принадлежности, включително и изтекли
лихви.
Представено е уведомление по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД от „Л.-К.“ ООД до „И.Б.П.Г.“ ООД за извършената цесия, на което има
отбелязване, че е получено от ответника на 16.03.2011 г.
С покана за плащане от „Е.Т.“ АД до
„И.Б.П.Г.“ ООД ответникът е поканен да заплати сумите, предмет на договора за
цесия от 15.03.2011 г. Върху поканата е направено отбелязване, че е получена от
„И.Б.П.Г.“ ООД на 20.03.2011 г.
За да е налице вземане в полза на
ищеца, следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че „Л.-К.“
ООД, към датата на прехвърленото, е имал изискуемо и валидно вземане от „И.Б.П.Г.“
ООД за допълнителна парична вноска, тъй като това е заявеното основание на
вземането пред съда по несъстоятелността.
По делото е приет като доказателство
протокол от 11.05.2005 г. от общо събрание на „И.Б.П.Г.“ ООД, подписан от И.И.К.,
като управител на съдружника „Л.-К.“ ООД и Ж.Ф.Б., при дневен ред: обсъждане на
въпроса за предоставяне на допълнителна парична вноска на „И.Б.П.Г.“ ООД от
съдружника „Л.-К.“ ООД. Вписаното в протокола решение е съдружникът „Л.-К.“ ООД
да предостави на „И.Б.П.Г.“ ООД допълнителна парична вноска по смисъла на чл.
134, ал. 1 от Търговския закон, в размер до 5 158 266 евро.
Допълнителната парична вноска следва да се предостави на „И.Б.П.Г.“ ООД изцяло
или на части в срок до 15.07.2005 г.; за срок не по-дълъг от 5 години и да бъде
върната на съдружника „Л.-К.“ ООД в срок до 11.05.2010 г. Посочено е, че „И.Б.П.Г.“
ООД няма да има задължение да заплаща лихви на съдружника „Л.-К.“ ООД за
предоставянето на допълнителната парична вноска. На основание чл. 134, ал. 1,
изр. последно съдружникът Ж.Ф.Б. се освобождава от задължението за заплащане на
допълнителна парична вноска, съразмерна с дела му в капитала на дружеството.
Съгласно протокол от заседание на
общо събрание на съдружниците в „И.Б.П.Г.“ ООД от 20.07.2005 г., проведено в
присъствието на „Л.-К.“ ООД и Ж.Ф.Б. е констатирано, че съдружникът „Л.-К.“ ООД
пълно и точно е изпълнил задължението, поето на ОС на съдружниците на 11.05.2005
г., като е предоставил на „И.Б.П.Г.“ ООД допълнителна парична вноска, в размер
на 5 158 266 евро.
От изслушаната в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 18.05.2005 г. е
преведена сума в размер на 1 000 000 евро, с основание: „заем от
собственик“ от „Л.-К.“ ООД на „И.Б.П.Г.“ ООД. Сумата е получена по банкова
сметка ***, за което е представен и суифт за извършен валутен превод. На
31.05.2005 г. е преведена сума в размер на 309 543 лева, с основание:
„съгл. договор за заем“ от „Л.-К.“ ООД на „И.Б.П.Г.“ ООД. На 31.07.2005 г. е
преведена сума в размер на 7 823 320 лева с основание: „по дог. за
заем от съдружник с еврова равностойност 4 000 000“, от „Л.-К.“ ООД
на „И.Б.П.Г.“ ООД. Сумата е получена в евро по банкова сметка ***. Съгласно
счетоводна справка са предоставени парични суми отразени по дебита на сметка
501 – Каса в лева на 30.03.2007 г. – 2 000 лева и на 19.01.2007 г. –
107 000 лева, с описание: „разчети: заеми: дадени: ИБП ГОЛД ООД“. Същите
са отразени и по кредита на сметка 501 – Каса в лева, т.е. като върнати, както
следва: на 15.03.2007 г. – 107 000 лева и на 07.01.2008 г. – 2 000
лева. Общият размер на предоставените парични средства от „Л.-К.“ ООД на „И.Б.П.Г.“
ООД възлиза на 10 197 693 лева, от които са върнати общо 109 000
лева. Неплатеният остатък от „И.Б.П.Г.“ ООД към „Л.-К.“ ООД е
10 088 693 лева или 5
158 266,80 евро, по счетоводни данни на „Л.-К.“ ООД.
При така установените данни
настоящият съдебен състав намира за недоказано по делото, че предоставените от
„Л.-К.“ ООД суми за с основание „допълнителна парична вноска“ по смисъла на чл.
134, ал. 1 ТЗ. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се
установи, че сумите, които са предоставени от „Л.-К.“ ООД на 18.05.2005 г.,
31.05.2005 г. и на 31.07.2005 г. са осчетоводени не като допълнителни парични
вноски, а като предоставен от дружеството „Л.-К.“ ООД на ответника заем. Както се
възприема в практиката на Върховния касационен съд – решение № 70 от 25.08.2014
г. по т.д. № 3560/2013 г. на ВКС, І Т.О., решение № 172 от 22.01.2015 г. по
т.д. № 3721/2013 г. на ВКС, І Т.О. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК,
допълнителните парични вноски и заемът на парични средства са отделни способи
за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност, произтичащи от различни
фактически състави. Източник на задължението за допълнителни парични вноски е
решение за това на общото събрание на съдружниците, а не сключен договор между
дружеството и съдружник в него, и е обусловено от наличие на една от двете
установени от закона предпоставки – временна необходимост на дружеството от
парични средства, съответно за покриване на загуба. В представения по делото
протокол от 11.05.2005 г. е посочено, че сумата се дължи като допълнителна
парична вноска, но липсва изявление дали е налице временна необходимост от
средства или за покриване на загуба. Същевременно е обективирано решение
паричната сума да се предостави със задължение да се върне на „Л.-К.“ ООД, от
което може да се направи извод, че е налице обещание за заем по смисъла на чл.
241 ЗЗД, а при предоставяне на сумата – договор за заем, а не до взето решение
за допълнителна парична вноска. Освен решението на общото събрание, в което е
посочено, че се взема по реда на чл. 134 ТЗ, което би било достатъчно, ако в
действителност сумата е дадена като допълнителна парична вноска, не се твърди,
че е сключен договор за заем, в изпълнение на който да са предоставени
паричните средства. Съдът е обвързан от основанието, на което е претендирана
сумата пред съда по несъстоятелността, а това е вземане по договора за цесия,
произтичащо от предоставена сума за допълнителна парична вноска, което
основание не се доказа по делото да е налице.
С оглед изложеното съдът намира за
недоказано, че е налице вземане в полза на „Л.-К.“ ООД в размер на
5 158 266,80 евро с основание „допълнителна парична вноска“ по
смисъла на чл. 134 ТЗ, поради което същото не е надлежно прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 15.03.2011 г. Признаването на съществуване на вземане в
размер на 5 158 266,80 евро в протокол от 20.07.2005 г. от общо събрание на „И.Б.П.Г.“ ООД, както и в
подписано споразумение от 07.04.2011 г. между ищеца и ответника не променя
извода на съда, че от данните по делото и взетите решения не се доказа сумата
да е с основание допълнителна парична вноска.
Допълнителен аргумент в подкрепа на това, че не се
установява вземане в полза на ищеца е и обстоятелството, че в счетоводната
документация на „И.Б.П.Г.“ ООД не съществува кредитор „Е.Т.“ АД и няма данни за
извършена в негова полза цесия. Публикуваните в търговския регистър годишни
финансови отчети на „И.Б.П.Г.“ ООД за периода от 01.01.2007 г. до 31.11.2011 г.
не включват претендираните задължения за допълнителна парична вноска, която би
трябвало да се включи в пасива на дружеството.
Ето защо искът за установяване, че е
налице вземане в полза на ищеца в размер на 5 158 266,80 евро следва
да се отхвърли като недоказан. С оглед акцесорния характер на претендираната
лихва за забава върху посочената сума, подлежи на отхвърляне и иска за сумата
1 547 480 евро, представляваща лихва за забава.
По отношение заявените в настоящото
производство от ищеца евентуални основания по отношение сумата
5 158 266,80 евро, а именно, че същата се претендира като вземане по
договор за заем, евентуално като такова, с което ответникът се е обогатил
неоснователно, настоящият съдебен състав намира, че исковата молба подлежи на
връщане. Съгласно чл. 685 ТЗ, при предявяване на вземанията си пред съда по
несъстоятелността, кредиторът в писмената си молба трябва да индивидуализира
вземането си по основание и размер, привилегиите и обезпеченията на вземането.
Индивидуализацията на вземането, обезпеченията и привилегиите е от значение за
предявения иск по чл. 694 ТЗ при оспорване на прието вземане или за
установяване на неприето вземане. Всяко отклонение в тази връзка води до
недопустимост на предявения установителен иск, тъй като съдът е обвързан от
твърденията на кредитора в молбата за предявяване на вземанията. Както е
възприето и в определение № 706 от 23.07.2012 г. по ч.т.д. № 453/2012 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 247, ал. 3 ГПК, допустимостта на иска по чл.
694 ТЗ предпоставя пълна идентичност между предявеното в производството по
несъстоятелност вземане и вземането, за чието установяване е инициирано
исковото производство по чл. 694 ТЗ.
В разглеждания случай ищецът е
предявил вземанията си в производството по несъстоятелност с молба от
02.07.2014 г., като видно от същата посоченото основание за вземането от
5 158 266 евро е за допълнителна парична вноска, предоставена на
ответника на основание чл. 134 ТЗ. Настоящият съдебен състав е обвързан от
основанието, посочено в молбата и именно по него дължи произнасяне с решението
си по иска по чл. 694 ТЗ. Допълнително заявените основания при условията на
евентуалност, доколкото не са били заявени изрично с молбата и не са взети
предвид от синдика, съответно от съда по несъстоятелността при одобряване на
списъка на приетите от синдика вземания, независимо, че са цитирани при
индивидуализиране договора за цесия, не следва да се разглеждат и в тази част
исковата молба подлежи на връщане като недопустима.
По отношение заявените вземания в
размер на 16 500 000 евро – главница, дължима по Допълнително
споразумение от 11.11.2009 г. и споразумение от 07.04.2011 г. и в размер на
4 000 000 евро, представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение
на задължението за заплащане на горната сума, съобразно договореното в
Допълнително споразумение от 11.11.2009 г. и споразумение от 07.04.2011 г.,
съдът намира следното:
За да се приеме, че ищецът се легитимира като кредитор
въз основа на сключения и обсъден по-горе договор за цесия от 15.03.2011 г.,
трябва да се установи по делото, че са възникнали вземанията, които са предмет
на прехвърлянето.
Приет е като доказателство по делото договор за
извършване на строителство и консултантски услуги от 01.08.2005 г., сключен
между „И.Б.П.Г.“ ООД, представляван от управителите М.И.К.и Ж.Ф.Б., като
възложител и „Л.-К.“ ООД, представлявано от И.И.К., като изпълнител, по който
възложителят възлага, а изпълнителят е приел да извърши самостоятелно или чрез
трети лица цялостното строителство на комплекса, който предстои да бъде
проектиран за изграждане в собствените на „И.Б.П.Г.“ ООД имоти, описани в
преамбюла на договора, до степен годна за въвеждането му в експлоатация,
съгласно одобрените за изграждането на Комплекса инвестиционни проекти.
Представено е допълнително
споразумение от 11.11.2009 г. към договор за извършване на строителство и
консултантски услуги, подписано между „И.Б.П.Г.“ ООД, представлявано от
управителите М.И.К.и Ж.Ф.Б. и „Л.-К.“ ООД, представлявано от И.К.. В чл. 1 е
посочено, че страните изрично признават и декларират, че към датата на
споразумението е започнало и/или предстои извършване на СМР, като общата
стойност на всички СМР, респективно изграждането на целия Комплекс, страните
определят на сума около 60 000 000 евро без ДДС, като
непосредствените средства необходими на изпълнителя за продължаване на
строителния процес възлизат на сума не по-малка от 16 500 000 евро. С
чл. 4 страните са признали и декларирали, че към датата на споразумението
следва да се финансира започнатите и предстоящите да се започнат СМР със сума в
размер на 16 500 000 евро или 32 271 195 лева. Съгласно чл.
5, ал. 1 сумата в размер на 16 500 000 евро е дължима от изпълнителя
в срок до 04.04.2011 г., като в случай, че възложителят не я заплати, дължи
неустойка в размер на 4 000 000 евро – ал. 3, чл. 5. В чл. 6 е
записано, че възложителят дава съгласието си вземанията на изпълнителя по
споразумението да бъдат прехвърлени на трети лица, като в този случай, третите
лица могат да упражнят правата на изпълнителя по чл. 5, ал. 1, чл. 5, ал. 2 и
чл. 5, ал. 3 от споразумението.
На 07.04.2011 г. между „И.Б.П.Г.“
ООД, представлявано от И.К.и Ж.Б., като длъжник и „Е.Т.“ АД, като кредитор, е
подписано споразумение, в което страните са потвърдили, че ответникът е страна
по договор за извършване на строителство и консултантски услуги от 01.08.2005
г. и допълнително споразумение към него от 11.11.2009 г. С чл. 2 длъжникът
признава и потвърждава, че по допълнително споразумение към него от 11.11.2009
г. към датата на споразумението дължи сума в размер на 16 500 000
евро. Съгласно чл. 3, длъжникът признава и потвърждава, че към датата на
споразумението дължи сума в размер на 5 158 266 евро – представляваща
допълнителна парична вноска, предоставена от „Л.-К.“ ООД в полза на „И.Б.П.Г.“
ООД. С чл. 5 страните са констатирали, че е възникнало задължение на длъжника
по допълнително споразумение от 11.11.2009 г. за заплащане на неустойка в
размер на 4 000 000 евро. В чл. 6 длъжникът признава, че дължи и
лихва за забава върху сумата от 5 158 266 евро, която към датата на
споразумението възлиза на 480 000 евро. Съгласно чл. 7, страните се
споразумяват задължението на длъжника в
размер на 21 658 266 евро да бъде заплатено в срок до 29.06.2011 г.,
като в случай, че сумата се заплати до тази дата, длъжникът се освобождава от
задължението да заплати неустойка в размер на 4 000 000 евро, като и
лихва върху сумата от 5 158 266 евро, дължима считано от 12.05.2010
г.
Приет е като доказателство изготвен
доклад от „Л.И.М..“ ЕООД, възложен от ответника през м. септември 2009 г., в
който е констатирано наличието на недостатъци на строителството, както и
доклад, във връзка с поет ангажимент от 26.03.2010 г., изготвен във връзка с
възложен контрол по отстраняване на дефектите, в който е констатирано, че не
всички установени дефекти при техническия анализ през 2009 г. са отстранени.
Представен
е протокол от проведена среща на съдружниците на „И.Б.П.Г.“ ООД за обсъждане на
проблемите по реализацията на селище от затворен тип „Сименово ривър П.“ от
02.12.2009 г., в присъствието на Д.Б.– представител на съдружника „Ф.Л.“; М.К.–
представител на съдружника „Ф.Л.“ и управител на „И.Б.П.Г.“ ООД; О.Н.–
представител на съдружника „Ф.Л.“; Ж.Б. – съдружник и управител на „И.Б.П.Г.“
ООД; И. И. – представител на съдружника „Ф.Х.Л.“; И.К.– управител на „И.Б.П.Г.“
ООД и представител на съдружника „Л.-К.“ ООД; М.К.– управител на „И.Б.П.Г.“
ЕООД и представител на съдружника „Л.-К.“ ООД; Г.Р. – управител на „Л.И.М..“
ЕООД; И.Г.– проект мениджър на „Л.И.М..“ ЕООД, на която е потвърдено /т. 1.5/,
че „Л.-К.“ ООД е готово да отстрани за своя сметка, посочените в доклада на „Л.И.М..“
ЕООД недостатъци на извършените СМР, след което да се констатира отстраняването
им и е договорено /ІІІ., т. 1/ „Л.-К.“ ООД да предостави на „Л.И.М..“ ЕООД
коригираните разрешения за строеж на проекта, както и Протоколи № 2 за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за
сградите, за които има издадени разрешения за строеж, както и и другите
строителни книжа, по отношение на които има недостатъци или пропуски, съгласно
доклада.
При разпита, проведен в съдебно заседание,
свидетелят Г. Х. Р. заявява, че е управител на „Л.И.М..“ ЕООД, като „И.Б.П.Г.“
ООД било техен клиент съгласно писмо за ангажимент от 2009 г. Трябвало да
извършат техническа експертиза за съответствие между фактическа изпълнена
работа и реално извършена работа. Извършили работата, за която били наети, като
предали доклад с множество приложения. Посочва, че имало редица срещи към
момента на възлагане и след предаване на доклада. През 2010 г. имало добавка
към това задание, което също извършили и то било в много по-малък обем и
обхват. Завява, че политиката на фирмата не предполага да се подписват
докладите. Изпращат ги на фирмена бланка без подпис и ги предават с
приемо-предавателен протокол.
На първо място съдът намира претенцията за заплащане
на сумата 16 500 000 евро за недоказана. ДО.да се приеме, че
ответникът е обвързан от допълнително споразумение от 11.11.2009 г., доколкото
от приетите единична и тройна съдебно-почеркова експертиза се установи, че е
невъзможно определянето на приблизителна дата и година, на която са съставени и
подписани допълнително споразумение към договор за извършване на строителство и
консултантски услуги от 11.11.2009 г. между „И.Б.П.Г.“ ООД и „Л.-К.“ ООД;
договор за цесия от 15.03.2011 г. между „Л.-К.“ ООД и „Е.Т.“ АД; уведомление от
16.03.2011 г. до „И.Б.П.Г.“ ООД и споразумението от 07.04.2011 г. между „И.Б.П.Г.“
ООД и „Е.Т.“ АД, а така също и дали същите са съставени и подписани през 2014
г. и 2015 г., в производството не са ангажирани доказателства, че предвидените в
споразумението – започнали и/или предстоящи СМР са извършени от „Л.-К.“ ООД. Представените
по делото издадени фактури с доставчик „Л.-К.“ ООД и получател на „И.Б.П.Г.“
ООД, с наименование на услугите: строителна услуга по договор и за авансово
плащане за СМР, са за периода от 29.05.2006 г. до 06.02.2009 г., който е преди
подписване на споразумението. Приетите като доказателства по делото сключени от
„И.Б.П.Г.“ ООД договО.за упражняване на строителен надзор с дружеството „Б.“
ЕООД за обект: „С.Р.П.“ – 51 броя в периода от 07.06.2006 г. до 15.01.2010 г.,
както и актовете образец 14 за приемане на конструкцията за същия обект, като
последните са от дата 08.06.2010 г., също не доказват по никакъв начин, че са
за СМР-та, които са предвидени да бъдат извършени със споразумението от
11.11.2009 г. Изразеното признание в протокол от 07.04.2011 г. от общо събрание
на ответника, че сумата се дължи, не мога да послужи като основание, че
вземането реално съществува.
На второ място съдът намира, че поетото задължение
от ответника със споразумението от 11.11.2009 г. не кореспондира с развилите се
между „И.Б.П.Г.“ ООД и „Л.-К.“ ООД отношения. Съдът приема за установено по
делото, че ответникът е възложил на „Л.И.М..“ ЕООД изготвяне на доклад относно
изпълнението на договора за строителство по проекта „С.Р.П.“. На проведената
среща на 02.12.2009 г. са присъствали представители за ответника „И.Б.П.Г.“ ООД,
както следва: М.К.– управител, Ж.Б. – управител и съдружник, И.К.– управител на
„И.Б.П.Г.“ ООД и М.К.– управител на ответното дружеството, на която са били
обсъждани въпроси във връзка с констатирани недостатъци при изпълнение на
строителните работи от страна на „Л.-К.“ ООД и поемане на ангажимент същите да
бъдат отстранени от последното дружество за негова сметка. На тази среща обаче не
е отбелязано съществуването на споразумението от 11.11.2009 г., както и че
предстои в следващите години плащане на значителна сума от 16 500 000
евро. Същевременно споразумението от 11.11.2009 г. е подписано от страна на „И.Б.П.Г.“
ООД само от М.К.и Ж.Б., въпреки предвиденото в търговския регистър начин на
представляване М.К.само заедно с О.Н.или М.Ъ.К., което, независимо, че не влияе
на действителността на споразумението, поставя под съмнение дали поетото
задължение от 11.11.2009 г. действително е имало за цел да обвърже ответника.
Като допълнителен аргумент към това е обстоятелството, че съгласно чл. 10, ал.
4, б. „л“ и „с“ от устава на „И.Б.П.Г.“ ООД, общото събрание е единствено
компетентно да взема решения по въпроси за извършване на разходи от името и за
смета на дружеството в размер по-висок от 100 000 евро и за сключване или
изменение на трудови и граждански договО.на дружеството с трети лица с
предвидено по тях месечно възнаграждение, по-голямо от 2 000 лева, в
редакция на дружествения договор към 21.07.2008 г., а в случая не се твърди,
нито се доказва такова предварително решение на общото събрание да е налице. Видно
е, че на посочената среща от 02.11.2009 г. „Л.-К.“ ООД е поело задължения да
коригира строителни книжа, да започне отстраняването на констатираните
недостатъци през първите месеци на 2010 г. и да извърши това отстраняване в
срок до май 2010 г. и то за своя сметка, което по никакъв начин не кореспондира
с предвиденото в споразумението от 11.11.2009 г. започнало и/или предстоящо
извършване на СМР и то за които да се дължи отделно възнаграждение в размер на
16 500 000 евро. Протоколът от 02.12.2009 г. е оспорен от ищеца, но
по делото не са ангажирани доказателства, че документът е неистински. От
изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза по искане на третото лице
помагач се доказа, че подписът за „Ф.Л.“ в протокол от 02.12.2009 г. от
проведена среща на съдружниците на „И.Б.П.Г.“ ООД е положен от М.К.така, както
е посочено в него. Наред с това следва да се съобрази и становището на синдика,
че протоколът от 02.12.2009 г. се е намирал в документацията на ответника,
която му е предадена. Съдът приема за установено, че след проведената среща от
страна на „Л.И.М..“ ЕООД е изготвен втО.доклад, който е приет от ответника през
месец юни 2010 г., в който е констатирано, че няма нито една сграда с
конструкция в нормално състояние, 53 сгради са в лошо конструктивно състояние,
31 сгради са в много лошо конструктивно състояние, 16 сгради са в предаварийно
конструктивно състояние. От показанията на разпитания свидетел Р. се потвърди
възлагането както на първото, така и на второто задание и че същите са
изпълнение от страна на „Л.И.М..“ ЕООД. При тези данни правно нелогично е при
възложен доклад от „И.Б.П.Г.“ ООД за изпълнение на строителството във връзка с
констатирани недостатъци, ответникът да се е задължил да изплати на изпълнителя
за започнати и предстоящи, неиндивидуализирани СМР, при положение, че
първоначално възложените не са надлежно изпълнени. При тези данни не може да се
приеме, че на 11.11.2009 г. ответникът е поел задължение към „Л.-К.“ ООД да
заплати сума в размер на 16 500 000 евро.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
претендираната сума не е осчетоводена от ответника към датата, на която се
твърди да е възникнало вземането, като това е направено едва през 2014 г. в
междинен опис на активите и пасивите на дружеството, след образуване на производството
по несъстоятелност. Липсата на счетоводно отразяване на задължение в размер на
16 500 000 евро по споразумения от 11.11.2009 г. и от 07.04.2011 г.
към датата на възникването им, това, че тези споразумения, както и договора за
цесия от 15.03.2011 г. не са били налични в документацията на дружеството,
която е предадена на синдика, дават основание на настоящия съдебен състав да
приеме за недоказано възникването на претендираните вземания. От изнесеното от
синдика, което следва да се съобрази, с оглед вменените му задължения, в счетоводната
документация на „И.Б.П.Г.“ ООД не съществува кредитор „Е.Т.“ АД и няма данни за
извършена в негова полза цесия. Публикуваните в търговския регистър годишни
финансови отчети на „И.Б.П.Г.“ ООД за периода от 01.01.2007 г. до 31.11.2011 г.
не включват претендираните задължения за възнаграждение на изпълнител по
договор за строителство в размер на 1 650 000 евро, които дружеството
е признало да има към „Е.Т.“ АД със споразумението от 07.04.2011 г.
Предвид всичко изложеното съдът намира, че не
съществува вземане в полза на „Л.-К.“ ООД от „И.Б.П.Г.“ ООД, което да е било
прехвърлено на „Е.Т.“ АД с договор за цесия от 15.03.2011 г., поради което
предявеният иск по чл. 694 ТЗ подлежи на отхвърляне. Неоснователен се явява и
иска за установяване наличие на вземане за неустойка в размер на
4 000 000 евро, тъй като липсва валидно поето задължение, за което да
се дължи отнапред уговорено обезщетение.
По отношение заявените в настоящото производство от
ищеца евентуални основания по отношение сумата 16 500 000 евро, а именно,
че същата се претендира като стойност на извършени в имота на ответника
подобрения, евентуално като стойност, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на цедента „Литос- Ко“ ООД, исковата молба по изложените по-горе
съображения подлежи
на връщане. В молбата, с която вземането е предявено пред съда по
несъстоятелността същото е индивидуализирано като дължима главница по
Допълнително споразумение от 11.11.2009 г. и споразумение от 07.04.2011 г. и
именно само по това основание настоящият съдебен състав дължи произнасяне.
С оглед изхода на спора и по аргумент от
разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да заплати дължимата държавна
такса по сметка на Софийски градски съд, която не се внася предварително, в
размер на 532 098,14 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Т.“ АД, дружество, учредено и
регистрирано в П. под регистрационен № 725770, дело № ***** със седалище и
адрес на управление: Република П., П. 5, К. Авеню, ул. **сграда № 34-20, със
съдебен адрес:***, срещу „И.Б.П.Г.“ ООД
/в несъстоятелност/, с ЕИК:*********, с адрес: гр. София, район Триадица,
ул. „********, искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за
установяване съществуване на вземания, придобити с договор за цесия от 15.03.2011 г.,
сключен между „Л.-К.“ ООД и „Е.Т.“ АД, както следва: 5 158 266 евро,
представляваща главница за допълнителна парична вноска, предоставена на
ответника на основание чл. 134 ТЗ; 1 547 480 евро, представляваща
лихва за забава върху горната сума, дължима за периода от 26.06.2011 г. до
26.06.2014 г.; 16 500 000 евро – главница, дължима по Допълнително
споразумение от 11.11.2009 г. и споразумение от 07.04.2011 г. и
4 000 000 евро, представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение
на задължението за заплащане на горната сума, съобразно договореното в Допълнително
споразумение от 11.11.2009 г. и споразумение от 07.04.2011 г., като
неоснователни и недоказани.
ВРЪЩА искова молба, подадена от „Е.Т.“
АД,
дружество, учредено и регистрирано в П. под регистрационен № 725770, дело №
1918694, със седалище и адрес на управление: Република П., П. 5, К. Авеню, ул. **сграда
№ 34-20, със съдебен адрес:***, срещу „И.Б.П.Г.“
ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК:*********, с адрес: гр. София, район
Триадица, ул. „********, по искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ
за установяване съществуване на вземания, придобити с договор за цесия от 15.03.2011 г.,
сключен между „Л.-К.“ ООД и „Е.Т.“ АД, както следва: 5 158 266 евро,
представляваща дадена сума като заем, евентуално като дадена без основание, с
която ответникът се е обогатил неоснователно и 16 500 000 евро,
представляваща стойността на извършени подобрения, евентуално представляваща
стойност, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на цедента „Л.-К.“
ООД, като недопустима.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 694, ал. 7 ТЗ, „Е.Т.“ АД, дружество, учредено и регистрирано в П.
под регистрационен № 725770, дело № 1918694, със седалище и адрес на
управление: Република П., П. 5, К. Авеню, ул. **сграда № 34-20, със съдебен
адрес:***, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, Съдебна палата, бул.
„******, сума в размер на 532 098,14 лева /петстотин тридесет и две
хиляди и деветдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължима
по делото държавна такса.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника Ф.Л., дружество регистрирано по законите на Британските Вирджински
острови под № 203507.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: