О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 261059 Година 09.04.2021
Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
девети април Година 2021
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар
:
Прокурор
:
като
разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 955 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
На 07.04.2021 г. по
делото е постъпило писмо, с което председателят на АК С. уведомява съда, че за представител по чл.
47, ал. 6 ГПК на ответника по делото е определен адвокат К.М.К.
от
АК С., който следва да се
назначи
за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по делото (чл. 47, ал. 6 ГПК).
Следва и да се определи възнаграждението му съгласно т. 6 от мотивите на
задължителното за съдилищата ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, според които, именно с
акта за назначаването на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК съдът следва
да определи и размера на възнаграждението му (т.
6 от мотивите на ТР 6/2012 ОСГТК). В тази насока съдът
намери, че размера на това възнаграждение следва да бъде 160 лева. Вярно
е, че същото е под минималния му
към настоящия момент размер от 312.81 лева по чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в сега действащата му
редакция (ДВ бр. 68/2020 г.).
Но също така е вярно, че както специалната норма на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК
допуска, така и ВКС приема в задължителната си практика, че няма пречка,
съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът да определи и до ½
по-нисък размер на това възнаграждение от минималния по Наредба № 1/2004 г., защото само
той е органът, в чиято дискреция е, както преценката за назначаване на особен
представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и
справедливо съдопроизводство (Опр. 403-2019-III г.о.).
В случая се
касае до предявени от ищеца по делото искове по чл. 422, ал.
1 ГПК с цена от общо 1183 лева, по които основните спорни
въпроси са вече разрешени със задължителното за съдилищата ТР 4-2014-ОСГТК,
което само по себе си определя ниска фактическа и правна сложност на делото
(така и т. 3 от мотивите на ТР 6/2012 ОСГТК). От друга страна е спазено и
законовото изискване на специалния чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК - размерът на това
възнаграждение да не е по-малко от една втора от минималния - към момента на
определянето му от съда с настоящото определение, минималното такова по
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. е 312.81 лева, а 1/2
от същото е 156.41 лева (Опр. 403-2019-III г.о.). Следва в тази
насока и да се добави, че с решение на СЕС (първи състав) от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16, постановено по преюдициално запитване, е
прието, че посочената Наредба противоречи на чл. 101, §1 ДФЕС, във вр. с чл. 4,
ал. 3 ДЕС, а решенията на СЕС са задължителни за всички съдилища и учреждения в
Република България, а не само за съда, който е отправил това запитване (чл. 633 ГПК и Опр. 444-2019-ІV г. о.). На това основание същата е и неприложима, защото
нормите й противоречат на посочените норми от общностното право, а те имат
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат, какъвто е и случая (чл. 5, ал. 4, изр. 2 КРБ).
С оглед
задължителната практика на ВКС, настоящото определение в
частта му, с която е определен размера на възнаграждението на особения представител,
може
да бъде обжалвано от последния, на който поради това следва и да се съобщи (Опр.
564-2017-I т.о., Опр. 27-2014-III г.о., Опр. 936-2014-I т.о., Опр. 208-2016-II
т.о.). На същия представител обаче не следва все още да се
изпраща и съобщение за отговор по чл. 131 ГПК, с препис от исковата молба с
приложенията към нея, защото депозит за определеното му от съда възнаграждение
следва да се внесе от ищеца предварително по сметка на съда (чл. 76 ГПК), по
която същият е внесъл депозит за това възнаграждение, но в по-малък размер от
105.49 лева, което налага извода, че исковата му молба не отговаря на
изискването на чл. 128, т. 2, пр. 2 ГПК. Поради това следва да бъде оставена
без движение за отстраняване на тази й нередовност (чл. 129, ал. 4, във вр. с ал.
2 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
НАЗНАЧАВА адвокат К.М.К. от АК С. за
особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника К.Ч.М., на разноски
на ищеца по делото – А..
ОПРЕДЕЛЯ на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на
ответника – адвокат К.М.К. от АК С., възнаграждение в размер на 160 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
чрез пълномощника му съобщение на ищеца А., в едноседмичен срок от получаването
му да представи по делото документ за довнесен по сметка на
Старозагорския районен съд – депозит в размер на още 54.51 лева за
възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, съгласно
изискването на чл. 128, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 76 ГПК.
УКАЗВА на
ищеца, че ако в дадения срок не отстрани посочената нередовност на исковата си
молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК същата ще му бъде върната.
ДЕЛОТО да се
докладва след изтичане на срока за отстраняване на посочената нередовност на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от особения
представител само в частта му, с която е определен размера на възнаграждението
му, с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването
му на същия представител, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: