Р Е Ш Е Н И Е № 210

гр. Сливен, 18.10.2019 год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,        в публично заседание  на четиринадесети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Ваня Костова                                              и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от               съдията            административно  дело №    316   по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Лабиринт 59“ ООД гр. Сливен против Заповед № ФК-235-0401986/09.07.2019 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с която по отношение на „Лабиринт 59“ ООД е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“Д“ от ЗДДС, а именно - „Запечатване на търговски обект – козметично студио, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № …, стопанисван от „Лабиринт 59“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 5 дни. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Твърди, че не са налице основания за налагане на ПАМ. Срокът на самата ПАМ бил определен произволно без връзка с конкретни обстоятелства и мотиви. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание чрез п. си адв.Р. поддържа подадената жалба. Претендира направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез писмено становище счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваната ЗПАМ, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с извършена проверка на 03.07.2019г. в 18:45 часа на стационарен търговски обект по смисъла по § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - козметично студио, находящ се в гр. П., ул.”Б.” № ..., стопанисван от „ЛАБИРИНТ 59" ООД с ЕИК ***, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н- 18/13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не съхранява в обекта паспорт на фискалното устройство с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба.

При проверката е установено, че в обекта не се съхранява паспорт на фискалното устройство DAISY COMPACT М- 02 с инд. № DY466131 и ФП № 36624167. Обектът работи от 10:00 до 19:00 часа от понеделник до неделя. Според административния орган констатираното изпълнява състава чл. 42, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В протокола е записано възражение на у. на проверяваното лице – М. Р., която е посочила, че паспортът се намира в папка, останала в колата и.  За установеното е издаден АУАН № F499974 от 15.07.2019 г.. При проверката не са установени други нарушения.

Въз основа на извършената проверка, обективирана с ПИП сер. АА № 0401986/03.07.2019г г., началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издал атакуваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-235-0401986/09.07.2019 г., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС – "запечатване на търговски обект" – козметично студио, находят се в гр. П., ул.”Б.” № ... и забрана за достъп до него за срок от пет дни.

Заповедта е съобщена на оспорващия на 15.07.2019 г. видно от отбелязване на самия административен акт.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е по пощата на 29.07.2019 г. т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.

Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 2106/30.03.2018 г. за преназначаване, в рамките на предоставените му правомощия, при условията на обвързана компетентност.

Видно от мотивите на заповедта, определеният срок за запечатване на обекта от 5 дни е мотивиран с обстоятелството, че неизпълнението на конкретното задължение – за съхранение на свидетелството за регистрация на ФУ в обекта, води до негативни последици за фиска, тъй като създава организация при която не могат да се проследят документи от значение за реда за отчитане на приходи, от там е възможно да не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане.

Вредата от нарушения на чл. 118 от ЗДДС във връзка с чл.42, ал.1 от Наредба № 18/13.12.2006 г., изразяващо се в липсата в обекта на задължителен документ за ФУ/ФУВАС, е във факта че за контролните органи е невъзможно да проверят дали това ФУ/ФУВАС е декларираното за обекта, а от там и дали оборотите на това ФУ/ФУВАС са правилно отчетени.

Така изложените мотиви не кореспондират с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка. В конкретния случай мярката е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС за неизпълнение на задължението на оспорващия по чл. 42, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. – да съхранява свидетелство за регистрация на ФУ в търговски обект - козметично студио, находящ се в гр. П., ул.”Б.” № ..., на 03.07.2019 г. и за това, че при поискване, същото не е представено на органите по приходите до приключване на проверката. Касае се за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби. Изложените от органа по приходите мотиви за определяне на срока на запечатване на обекта са изцяло неотносими към прилагането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. Освен това тези мотиви са в противоречие с констатациите в протокола за извършена проверка от 03.07.2019 г., според които продажбите в обекта се отчитат, тъй като установената касова наличност съответства на отчетената от фискалното устройство. Този извод противоречи и на констатациите на административния орган за отчетените от дружеството печалби от дейността за последните три години.  

Липсата на конкретни фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта, представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. В изпълнение на задължението си по чл. 186, ал. 3 ЗДДС за издаване на мотивирана заповед, административният орган следва да обоснове продължителността на наложената мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС с конкретното нарушение, за което я налага. В случая това задължение не е изпълнено, което препятства преценката за съответствието й с целите по чл. 22 ЗАНН. (В този смисъл Решение № 8261 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3098/2019 г., I о., Решение № 11578 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2018 г., I о.,)

По изложените съображения и при установени отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски в размер на 50 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар.

 Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Лабиринт 59“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Цар Иван Шишман" № 30, Заповед № ФК-235-0401986/09.07.2019 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „Лабиринт 59“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Цар Иван Шишман" № 30 разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: