Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.09.2017 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и трети август две
хиляди и седемнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2084 по описа за 2017 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
17-1228-001768 от 15.06.2017 година на Началник група в сектор Пътна полиция,
към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-746 от 01.06.2017
година/, с което на Д.М.И. ЕГН **********, е наложено административно наказание
– „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 15 /петнадесет/ месеца, за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1, във връзка с чл.174, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за
движението по пътищата, КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 17-1228-001768 от 15.06.2017 година на Началник група в сектор
Пътна полиция, към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-746 от
01.06.2017 година/, с което на Д.М.И. ЕГН **********, е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 15 /петнадесет/ месеца, за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1, във връзка с чл.174, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата и в хода на делото се
излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Подробни
съображения се излагат в представеното в съдебно заседание писмено становище.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по
основателността на жалбата.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
Д.М.И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 06.06.2017
година за това, че на същата дата, около 22.00 часа по път 56021 в село Плоска
Могила, община Стара Загора, на източния вход-изход на селото в посока изток
управлява лека автомобил с регистрационен № СТ 9622 ВТ, собственост на друго
лице – Севдалин Динев Велев, ЕГН ********** *** Аспарухово, като водачът
управлява моторното превозно средство под въздействието на алкохол. Изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510-0158, който с проба № 00059, отчете
0.52 промила алкохол в кръвта на водача. Издаден талон за медицинско изследване
№ 0018297, като водача е дал кръв – ПХЕ № 237/07.06.2017 година – 0.59 промила
алкохол. Нарушението е извършено в условията на повторност – НП №
15-1228-002435/18.08.2015 година, връчено на нарушителя на 15.10.2015 година и
влязло в сила на 23.10.2015 година. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от
правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното
наказателно постановление в което нарушението е описано и квалифицирано така,
както е в акта. На нарушителя И., на основание чл.174, ал.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „глоба”, към предвидения в закона среден размер от 1500 лева и „лишаване
от право да управлява МПС”, към минималния предвиден в закона размер от петнадесет
месеца.
В
хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са
събрани и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и
гласни, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено
по следните съображения:
Приложението
на разпоредбата на чл.174, ал.2 от ЗДвП, се обуславя от наличие на повторно
нарушение на даден водач на МПС, по ал.1 от същата правна норма, като в тези
случаи е предвидено по голямо по размер административно наказание, а именно - лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лева. В разглеждания
случай, съдът намира, че административно нарушение е безспорно установено.
Водачът на лекия автомобил – жалбоподателя И., несъмнено е управлявал проверения
лек автомобил след употреба на алкохол – 0.59 промила. Това несъмнено се
установява от всички събрани по делото доказателства – АУАН и показанията на
свидетелите Д. и К.. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви и
последователни и съдът ги кредитира изцяло. Те изцяло потвърждават възприета от
съда и административно-наказващия орган, фактическа обстановка. От друга страна
при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното наказателно постановление не
са допуснати нарушения на процесуалните правила. Правилно е описана
фактическата обстановка, установено мястото, както и концентрацията на алкохол.
В тази насока съдът намира, че не се събраха доказателства, които да
установяват противното. С оглед на това съдът намира, че безспорно и несъмнено
е установено описаното от административно-наказващия орган нарушение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че административно наказателната
отговорност е реализиране при липса на доказателства установяващи описаното
административно нарушение. За съда е несъмнено, че именно жалбоподателя е
управлявал към момента на проверката лекия автомобил и че това управление е
реализирано след употребата на алкохол. Това несъмнено се установява, както от
пробата на техническото средство така и въз основа на протокола за химическата
експертиза – ПХЕ № 237 от 07.06.2017 година. От него се установява, по един
безспорен и несъмнен начин, че в кръвта на И. е имало наличие на алкохол – 0.59
промила. Това че в протокола за медицинско изследване е допусната техническа
грешка при изписването на името на жалбоподателя не може да се приеме от съда,
като основание водещо до опорочаване на административно-наказателната преписка,
тъй като едно лице освен с името си се индивидуализира и с ЕГН, а същия е
несъмнено вярно отразен. Следователно за съда не съществува съмненост относно
взетата кръвна проба и резултата от нея, който е недвусмислен – жалбоподателя И.
е имал наличие на етилов алкохол в кръвта си към момента на извършване на
административното нарушение – 0.59 промила. Неоснователни са и доводите, че
акта за установяване на административното нарушение, не е бил връчен на
нарушителя. Видно от него, същия е съставен в условията на отказ от страна на
нарушителя, което не означава че не му е бил връчен.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.174, ал.2 от ЗДвП. Повторността се обуславя
от НП № 15-1228-002435/18.08.2015 година, връчено на нарушителя на 15.10.2015
година и влязло в сила на 23.10.2015 година. При определяне на наказанието
съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В този насока,
следва да се отбележи, че по делото са налице само отегчаващи вината на
жалбоподателя обстоятелства извън фактическия състав на административното
нарушение. Видно от приложената по делото справка за нарушител, жалбоподателя
системно извършва нарушения по Закона по движението по пътищата. В тази връзка
има издадени и влезли в сила над 20 наказателни постановления и над 12 фиша.
Това го определя като личност с трайно изградени навици да не зачита правовия
ред, установен по силата на Закона по движението по пътищата. Въпреки
наложените му наказания, същия продължава упорито да нарушава правилата за
движение и да извършва нови и нови административни нарушения. В този насока,
следва да се отбележи, и че водачът не изразява критично отношение към
допуснато от нето административно нарушение. Този тип нарушение, са едни от най
срещаните в последно време и се категоризират, като такива с висока обществена
опасност и значими в някои случаи тежки вредни последици за обществото. Ето
защо съдът намира, че наказващия орган правилно и законосъобразно е приложил
закона и е определил предвиденото в него наказание, а именно – „глоба” към
предвидения в закона среден размер от 1500 лева и „лишаване от право да
управлява МПС”, към минималния предвиден в закона размер от петнадесет месеца.
Настоящата инстанция намира, че размера на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС” е следвало да бъде наложено от АНО към максималния предвиден в
закона размер с оглед обремененото минало на нарушителя и трайното му
незачитане на правовия ред. В тази връзка не са налице правомощия на съда да налага
по голямо по размер наказание, поради което единствено и само може да приеме,
че така наложеното наказание е законосъобразно.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: