№ 18844
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110122625 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Б. Х. срещу ****, с която са предявени
евентуално съединени искове за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на
поръчителство № ****/15.12.2020 г., а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК – нищожност поради противоречие със закона;
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – нищожност поради липса на основание; иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите
нрави, както и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 50 лв. – част от вземане в общ размер на 600 лв.,
представляващо недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство №
****/15.12.2020 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че между него и **** е сключен Договор за паричен заем №
****/15.12.2020 г., по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 1
250 лв. Излага, че с чл. 4 от този договор той се задължил да предостави обезпечение,
поради което е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ****/15.12.2020 г.
между ****, ищеца и ответника, по силата на който ответното дружество е поело
задължението да обезпечи пред кредитора задълженията на заемателя, а последният – да
заплати на ответника възнаграждение, чието плащане е разсрочено заедно с месечната
вноска по договора за кредит, а **** е овластено да приеме плащането на възнаграждението
за ответника. Излага, че Договорът за паричен заем представлява договор за потребителски
кредит и попада в обхвата на ЗПК, а Договорът за предоставяне на поръчителство е
1
акцесорен на него, поради което действието му е предпоставено от валидността на договора
за кредит или отделни негови клаузи, още повече че договорът за кредит и договорът за
поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ
заемодателя и гарантиращото дружество, а кредиторът и ответникът са свързани лица,
защото собственик на капитала на **** е дружеството-кредитор, поради което двете
правоотношения следва да се разглеждат съвместно. Релевира възражение за нищожност на
договора за потребителски кредит, евентуално – на чл. 4 от него, и моли съдът да се
произнесе по този въпрос в мотивите на съдебното решение. Счита, че изискванията на чл. 4
от договора за кредит са неотменими изисквания за получаване на кредита, като на практика
потребителят е бил лишен от избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то, а
към него са поставени изначално неизпълними изисквания. Поради това изтъква, че
разходът за потребителя по Договора за предоставяне на поръчителство е сигурен за него и с
невключването му в размера на ГПР са нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и изискването на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, като уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство впоследствие подлежи на разпределяне като печалба на ****. Излага, че от
съдържанието на договора е неясно кои точно разходи са включени в посочения ГПР и по
какъв начин е формиран той. Изтъква, че Договорът за предоставяне на поръчителство е
изначално лишен от основание, тъй като срещу заплащане на възнаграждението по него
ищецът не е получил насрещна престация, защото в случай на изпълнение на ответното
дружество то има право на регрес срещу него за пълния размер на платеното, поради което
просто задължението му ще бъде прехвърлено от едното на другото дружество, като се касае
за свързани дружества. Счита, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен
поради противоречие с добрите нрави, защото с него не се цели реално обезпечаване на
договора за заем, а единствено допълнително оскъпяване на договора за заем, което обаче е
уговорено по друго правоотношение, за да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Изтъква, че възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство надвишава
половината от сумата по отпуснатия заем, с което са нарушени принципите на
добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. Поради изложеното счита,
че Договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен, а платеното
възнаграждение по него е недължимо.
В подадения отговор ответникът **** оспорва предявените искове като
неоснователни. Счита, че Договорът за предоставяне на поръчителство се регулира не от
ЗПК, а от ТЗ. Оспорва твърденията на ищеца, че той е нищожен като лишен от основание –
за длъжника сключването му е с цел избягване на неблагоприятни последици от
неизпълнение на задълженията му по Договора за паричен заем, а за ответника – с цел
получаване на възнаграждение предвид предмета му на дейност – предоставяне на
гаранционни сделки по занятие. Оспорва Договорът за предоставяне на поръчителство да
накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне и изтъква,
че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор ответното
дружество е поело задължение да отговаря с цялото си имущество солидарно със заемателя,
като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя, а
2
уговореното възнаграждение е по-малко от сумата на всички последици от неизпълнението
на главното задължение по Договора за паричен заем. Счита, че дори да е налице
нееквивалентност на престациите, тя не води до нищожност на договора, а заинтересованата
страна може да иска неговото унищожаване, ако той е сключен поради крайна нужда.
Акцентира, че клаузите относно основния предмет на договора и възнаграждението са ясни
и разбираеми. Сочи, че евентуалната нищожност на Договора за заем е ирелевантна, още
повече че ако той е недействителен, потребителят остава да дължи чистата стойност на
кредита, от което следва, че той продължава да има главен дълг и да дължи възнаграждение
за поръчителство, а промените в съдържанието на правоотношението между кредитора и
длъжника са непротивопоставими на поръчителя, защото отговорността му е функция на
отговорността на длъжника такава, каквато е към момента на сключване на договора за
поръчителство. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
С протоколно определение от 19.10.2023 г. е допуснато увеличение размера на
предявения осъдителен иск до сумата от 600 лв., представляваща цялото вземане на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за прогласяване за
нищожен на няколко различни основания на Договор за предоставяне на поръчителство №
****/15.12.2020 г. и кумулативно съединен с тях иск за връщане на платена въз основа на
нищожния договор парична сума. Съобразявайки съдебната практика /например Решение №
97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д.
№ 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема с оглед основанията на всеки един от исковете
за установяване нищожност на процесния договор, че същите следва да се разгледат при
условията на евентуалност, като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от
естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото. Ето защо първо
следва да бъде разгледан искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на договора поради противоречие със
закона и само в случай на неговото отхвърляне следва да бъдат разгледани последователно
исковете за прогласяване нищожност на същия на другите релевирани основания.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за предоставяне на поръчителство
№ ****/15.12.2020 г. и неговото съдържание; връзката на Договор за предоставяне на
поръчителство № ****/15.12.2020 г. с Договор за паричен заем № ****/15.12.2020 г., както и
съдържанието на последния; твърдяното противоречие на договора със закона.
В случая по делото се доказва сключването между ищеца и **** на Договор за
паричен заем № ****/15.12.2020 г. С него **** като заемодател е предоставило на ищеца
като заемател паричен заем в размер на 1 250 лв. срещу насрещно задължение на заемателя
3
да върне в срок до 16.07.2021 г. сума в общ размер на 1 388.85 лв., включваща заемната сума
и възнаградителна лихва. Уговорено е, че сумата подлежи на връщане 15 броя двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 92.59 лв. Страните са договорили фиксиран ГЛП в
размер на 35 % и ГПР в размер на 40.40 %. От клаузата на чл. 3 от договора за паричен заем
е видно, а и липсва спор по делото, че заемодателят е изпълнил задължението си за
предоставяне на заемната сума на заемателя.
Съдът намира, че договорът за паричен заем попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и
има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилага защитата по ЗПК.
Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем заемателят се задължава в срок до 3 дни,
считано от датата на сключването му, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица – поръчители, които да подпишат договор за
поръчителство и всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен кредит, сключен с ****; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има, кредитната му история в ЦКР към БНБ 1 година назад
да е със статус, не по-лош от „Редовен“; или банкова гаранция с бенефициер заемодателя за
сумата от 1 388.85 лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
С Определение № 31412/08.09.2023 г. е обявено за безспорно сключването между
страните по делото на Договор за предоставяне на поръчителство № ****/15.12.2020 г. във
връзка с Договор за паричен заем № ****/15.12.2020 г., сключен между ищеца и ****.
Въпреки, че с определението за насрочване, връчено му на 18.09.2023 г., ответникът е
задължен на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок от получаването да представи
заверен препис от договора за поръчителство, той не го е представил. Поради това и
доколкото на ответника са били разяснени последиците по чл. 161 ГПК от възпрепятстване
на доказването, както и предвид липсата на спор между страните, съдът приема, че
съдържанието на договора за поръчителство е такова, каквото твърди ищецът в исковата
молба, както и че договорът за заем и договорът за поръчителство са подписани от едно и
също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество. Ето
защо съдът приема, че ищецът в качеството на потребител е възложил на ответника в
качеството на поръчител да обезпечи изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно Договор за паричен заем № ****/15.12.2020 г., като за поемане на
задължението потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 600 лв., платимо
разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора
за паричен заем, сключен с ****, като последното е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора
4
за предоставяне на поръчителство, а ако поръчителят погаси вземането на длъжника, има
право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното.
Ищецът релевира възражения за нищожност на договора за паричен заем и на
договора с ответника.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона. В случая по партидата на
ответното дружество в Търговския регистър е вписано, че едноличен собственик на
капитала му е ****. Следователно касае се за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т.
5 ДР ТЗ. Установената свързаност между двете дружества намира израз и в обстоятелството,
че двата договора са подписани за заемодател и за поръчител от едно и също физическо
лице. Тази свързаност и поставените трудно изпълними от потребител на този вид кредитен
продукт изисквания към другите видове обезпечения, които кредиторът се е съгласил да
приеме, сочат на категоричен извод, че сключването на договор за предоставяне на
поръчителство с ответника на практика е било задължително условие за сключването на
договора за паричен заем, т.е. несъмнено е, че правоотношенията са взаимно свързани и
осигуряването на поръчителство – при това от определено свързано с кредитора трето лице,
е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията
по договора. На следващо място, с договора за предоставяне на поръчителство **** е
овластено да събира дължимото на поръчителя възнаграждение, което е поредна индиция, че
макар да са обективирани в два документа, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло.
Събраните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица обуславят
извод, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит
/аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на §
1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Налице е в случая знание у кредитора за
5
наличието на допълнителни такси по договора за паричен заем под формата на
възнаграждение за предоставеното поръчителство, поставено като условие за получаване на
кредита още към момента на сключването му. Несъмнено заплащането от ищеца на
възнаграждение за предоставеното поръчителство на свързаното с кредитора дружество
представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е
задължително условие за усвояване на кредита.
В случая от клаузата на чл. 2, т. 8 от договора за паричен заем следва, че посоченият
в него ГПР не включва всички действителни разходи – включва само възнаградителната
лихва, но не и възнаграждението за предоставяне на поръчителство. Поради това съдът
намира, че е налице противоречие на сключения договор за паричен заем с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.
Налице е и нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като е очевидно, че при включването
към ГПР на възнаграждението на поръчителя действителният размер на този показател
надвишава прага по чл. 19, ал. 4 ЗПК /пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България/.
Следователно, като не е оповестил действителния ГПР в договора за паричен заем,
заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, а съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид
установената взаимовръзка между договора, сключен между потребителя и ****, и
договора, сключен между потребителя и ****, доколкото те представляват система от
правоотношения между страните, последиците от недействителността на договора за
паричен заем неминуемо рефлектират и върху договора за предоставяне на поръчителство.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен, респ.
не следва да бъдат разглеждани евентуално предявените на други основания установителни
искове.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи извършена от него в
полза на ответника по Договор за предоставяне на поръчителство № ****/15.12.2020 г.
престация на определено благо – твърдяната парична сума, и получаване на сумата от
ответника, а в тежест на последния е да докаже, че е налице основание за получаване на
процесната сума, което в случая предполага да установи наличието на валидно
6
облигационно правоотношение между него и ищеца, възникнало по силата на Договор за
предоставяне на поръчителство № ****/15.12.2020 г. и неговото съдържание, както и
изпълнение на задълженията му по договора.
В случая с Определение № 31412/08.09.2023 г. е обявено за безспорно плащането от
ищеца на ответника на възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство №
****/15.12.2020 г. в размер на 600 лв. Предвид това и с оглед основателността на иска за
прогласяване нищожност на договора за предоставяне на поръчителство се налага извод, че
на ответника не се дължи възнаграждението, уговорено по този договор. При това
положение платеното от ищеца на ответника възнаграждение е платено при начална липса
на основание и следва да му бъде възстановено.
По изложените съображения съдът намира предявения осъдителен иск за изцяло
основателен, като върху главницата ответникът дължи и законната лихва за периода от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1
ГПК на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ. Съдът намира, че в случая определянето на
адвокатското възнаграждение по правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения би излязло извън постигането на
легитимната цел на закона да се осигури справедливо и адекватно възнаграждение на
адвоката. За да достигне до този извод, съдът съобрази, на първо място, предмета на делото,
който независимо от броя на предявените искове в крайна сметка се свежда до искане за
връщане на недължимо платена по нищожен договор парична сума. На второ място, съдът
отчита обстоятелството, че исковата молба не е изготвена от претендиращия адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв процесуален представител, а активността на последния
е сведена до подаване на молба за увеличаване размера на осъдителния иск. Поради това
съдът намира, че присъждане на съответстващо на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от наредбата
адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. /при това – при материален интерес по
делото, възлизащ на 600 лв./ би било несъответно на положените от адвоката усилия и в
крайна сметка би представлявало допускане от съда на злоупотреба с право, каквато съдът
всъщност е длъжен да осуети /в подобен смисъл – Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр.
д. № 560/2021 г. по описа на ВКС, III ГО/. Ето защо съдът приема, че в случая не следва да
се определя адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове, а общото дължимо
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ възлиза на сумата от 480 лв. /с
вкл. ДДС/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на СРС
сумата от 100 лв. – държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, предявен от М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: ****,
срещу ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, че Договор за
предоставяне на поръчителство № ****/15.12.2020 г. е нищожен поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 600
лв. – недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство №
****/15.12.2020 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ****, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 480 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на М. Б. Х..
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 100 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8