РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 734
гр. Пловдив, 13.04.2020 год.
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на десети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора Г.
ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 319 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от Г.Н.Г., ЕГН **********, чрез адвокат Е.С., със съдебен
адрес ***, против Решение № 2302 от 16.12.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив,
ХVІ н.с., постановено по АНД № 7612 по описа на същия съд за 2019 г., потвърждаващо Наказателно постановление
(НП) № 19-1030-009128 от 11.10.2019 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ (ПП), с което на жалбоподателя, на основание чл. 183,
ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 104а от
ЗДВП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от
ЗДвП административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв. за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че районният съд
неправилно е приел, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, както и че от събраните доказателства се установява извършването
на вмененото с НП административно нарушение на чл. 104а и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Иска се оспореното решение и
НП да бъдат отменени.
3. Ответникът по касационната
жалба - ОД на МВР гр.
Пловдив сектор ПП, не взема конкретно становище по допустимостта и основателността
на касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите и за
правото:
6. Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба, предявена от Г.Н.Г., ЕГН **********,*** срещу НП № 19-1030-009128
от 11.10.2019 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лв. за
нарушение по чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП административно наказание – ГЛОБА в
размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
НП
е издадено въз основа на АУАН № АА324762 от 18.09.2019
г., съставен от В.С.Б.– старши полицай при сектор „ПП“
към ОД на МВР гр. Пловдив.
Обективираните в акта констатации за фактите, касаещи извършените
административни нарушения, се свеждат до следното:
На
18.09.2019 г., около 19.15 часа в гр. Пловдив на бул. Свобода – до № 56, Г. е управлявал лек автомобил „Шевролет Авео“
с рег. № ***, лична собственост, като използва мобилен телефон по време
на движение без устройство, позволяващо използването на телефона, без участие
на ръцете му, с което е прието, че виновно е нарушил чл. 104а от ЗДвП и без да използва обезопасителен колан с какъвто е
оборудван автомобила, с което от своя страна е прието, че виновно е
нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. За да потвърди оспореното
НП районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил състава на вменените му административни нарушения по чл. 104а и чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 6 и чл. 183, ал. 4, т.
7, предл. 1 от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП
не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Счетено в тази насока е, че както в АУАН, така и в НП
нарушенията са ясно и недвусмислено описани, нарушителя е точно
индивидуализиран и не е налице съмнение около неговата идентичност.При
съставяне на АУАН и НП са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, не са налице и
нарушения правото на защита на наказаното лице в хода на производството. Доводът
на защитата, че свидетелят по акта няма как да е очевидец, тъй като съставял
друг АУАН в момента, в който е установено нарушението на Г., не е възприет, тъй
като според решаващия съд дори да е било така и свидетелят по акта да е
съставял друг АУАН това не би могло да му попречи да възприема и заобикалящата
го действителност и събитията от нея. Посочено е още, че според нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното, а в случая не са събрани доказателства, които да опровергаят
отразеното в акта, който както вече бе казано е приет за редовно съставен.
8. Като
е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен
акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на
оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така
и на процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция при
условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
9. Във връзка с поддържаните касационни
доводи, достатъчно е да се посочи, че законът
не поставяне в зависимост доказателствената сила на АУАН от субективните възможности
на актосъставителя в едни по-късен момент да възпроизведе (при необходимост като
свидетел пред съда) установените
от него факти и обстоятелства досежно конкретно административно нарушение.
Единственото условия актовете по ЗДвП да имат доказателствена сила по арг. от чл. 189, ал. 2 ЗДвП (до доказване на противното) е те да бъдат редовно съставени. Така
че дали актосъставителят ще си спомни процесните административни нарушения и
обстоятелства, при които същите са извършени при разпита му като свидетел в
съдебната фаза на производството или не, е обстоятелство ирелевантно за
разрешаване на настоящия административноправен спор. Казано с други думи, след
като „не е доказано противното“ по смисъл на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, какъвто е
настоящия случай, процесният АУАН като редовно съставен има доказателствена
сила, която по никакъв начин не би могла да бъде разколебана от пълнотата или
непълнотата на свидетелските показания на разпитания като свидетел по делото
актосъставител.
10. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на
закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение, съгласно разпоредбите на чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз
основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против Г.,
което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
11. Изложеното до тук налага да се приеме,
че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно и
допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2302 от 16.12.2019
г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVІ н.с., постановено по АНД № 7612 по описа на
същия съд за 2019 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.