Р Е Ш Е Н И Е
№
град Пирдоп 28.02.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, втори състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА
МИТКОВА
при секретаря Гергана Юнлю като разгледа докладваното от съдия МИТКОВА гр.
дело № 558 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „КРЕДИТ ИНС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цар Борис
III” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, чрез адвокат Р. Иванова Д. от САК –
пълномощник, със съдебен адрес:***, срещу А.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
По обстоятелствата подробно изложени в
ИМ, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът А.Й.Д., ЕГН ********** дължи на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********
следните суми: сумата от 1300.00 лв.
/хиляда и триста лева/, главница на основание сключен договор за потребителски
кредит „Екстра“ № 72162 от 15.11.2017 г.; сумата от 234.00 лв./двеста тридесет
и четири лева/, договорна лихва върху за периода от 15.11.2017 г. до 19.03.2018
г.; сумата от 962.00 лв./деветстотин шестдесет и два лева/, договорна такса
„Гарант“ за периода от 15.11.2017 г. до 19.03.2018 г.; сумата от 9.65 лв./девет
лева и шестдесет и пет стотинки/, законна лихва за забава за периода от
16.12.2017 г. до 19.03.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на главницата.
Ищецът моли предявения иск да бъде уважен, ведно със
законните последици.
Ищецът моли да му
бъдат присъдени и направените разноски по делото и по заповедното производство,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Адвокат В.П. от САК – особен
представител на ответника А.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в дадения й от
съда срок, е дала писмен отговор, не е
представила писмени доказателства и е направила доказателствени искания.
Адвокат В.П. от САК – особен представител на ответника А.Й.Д., ЕГН **********
с писмения отговор оспорва предявения иск по основание и размер по подробно
изложените съображения и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,
ведно със законните последици.
Районен
съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с
доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорни и
не подлежат на доказване следните обстоятелства по делото: че въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от
„КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК ********* на 23.03.2018г. е било образувано ч.гр.д. № 217/2018 г. по описа на РСПп; че на 29.03.2018г. е
издадена заповед № 220 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК ********* срещу длъжника А.Й.Д., ЕГН **********,
за следните суми: сумата от 1300.00 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща
главница за неизплатено парично задължение, произтичащо от договор за
потребителски кредит без поръчителство „Екстра“ № 72162 от 15.11.2017 г.,
сумата от 234.00 лв./двеста тридесет и четири лева/, представляваща договорна
лихва върху главницата за периода от 15.11.2017 г. до 20.03.2018 г., сумата от
962.00 лв./деветстотин шестдесет и два лева/, представляваща договорна такса
„Гарант“ за периода от 15.11.2017 г. до 20.03.2018 г., сумата от 9.65 лв./девет
лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
16.12.2017 г. до 20.03.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от
23.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 380.11 лв. /триста и
осемдесет лева и единадесет стотинки/, за направените разноски по делото, в
това число 50.11 лева държавна такса и 330.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение; че длъжника А.Й.Д., ЕГН ********** е уведомена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за така издадената заповед
за изпълнение и съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си; че в указания от съда срок заявителят е предявил установителен
иск срещу длъжника, тъй като в тази насока няма спор между страните по делото и
са представени надлежни писмени доказателства, съдържащи се в приложеното
ч.гр.д.№ 217/2018 г. по описа на
РСПп. Съдът не е събирал допълнителни
доказателства по отношение на безспорните обстоятелства между страните по
делото.
Съдът приема за спорни и подлежат на
доказване всички останали обстоятелства по делото: че „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК
********* е с основна дейност да отпуска онлайн краткосрочни потребителски
заеми; че длъжникът А.Й.Д., ЕГН ********** е кандидатствала за получаване на потребителски кредит, чрез сайта на
дружеството на посочения имейл адрес; че между страните по делото е бил сключен
онлайн договор за потребителски кредит „Екстра“ №72162 на 15.11.2017г. по
силата, на който кредитора е отпуснал на длъжника кредит в размер на 1300.00
лева; че ищецът е изправна страна по процесният договор за потребителски кредит
и е предоставил сумата на ответника; че между страните по делото е била
договорена и начислена и такса гарант за предоставяне на услугата, с която са
гарантирани всички вземания на кредитодателя към кредитополучателя; че по
силата на този договор ответника-кредитополучател е поел задължение да върне
предоставеният кредит с договорна лихва и такса гарант, като общият размер на
задължението е 2496.00 лева, платимо на 12 /дванадесет/ месечни вноски на
посочените падежни дати – 15-то число на всеки месец; че към 19.03.2018г.
кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, настъпили
съответно на 15.12.2017г., 15.01.2018г., 15.02.2018г. и 15.03.2018г.; че
ответникът е неизправна страна по процесният договор за кредит; че на
18.03.2018г. ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем; че общият размер
на непогасеният паричен дълг на ответника към ищеца е в размер на 2505.65 лева,
от които: 1300.00 лева-главница по договор за потребителски кредит „Екстра”
№72162 от 15.11.2017 г.; 234.00 лв./двеста тридесет и четири лева/, договорна
лихва за периода от 15.11.2017 г. до 19.03.2018 г.; 962.00 лв./деветстотин
шестдесет и два лева/, договорна такса „Гарант“ за периода от 15.11.2017 г. до
19.03.2018 г. и 9.65 лв./девет лева и шестдесет и пет стотинки/, законна лихва
за забава за периода от 16.12.2017 г. до 19.03.2018 г., тъй като в тази насока
има спор между страните по делото и представените писмени доказателства са
оспорени от адв.В.П. от САК – особен представител на
ответника. Съдът допусна
събиране на допълнителни доказателства по отношение на спорните обстоятелства
между страните по делото.
Към исковата молба са представени копия
на писмени доказателства на хартиен носител – заявка за кредит, договор за
потребителски кредит „Екстра”
№72162 от 15.11.2017 г., извлечение от кредитния софтуер за изпратено електронно съобщение до
ответника, общи условия на „Кредит Инс“ ООД приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит, справка – банково извлечение за
извършения превод, удостоверение издадено от БНБ, договор за предоставяне на
гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. /л.7-л.25/, които са
оспорени от процесуалния представител на ответника. В тази връзка съдът е
указал на ищеца да представи оригиналите на посочените писмени доказателства, а
ако твърди, че същите са електронни документи да ги представи на електронен
носител. Ищецът е уточнил, че представените доказателства представляват
електронни документи, но представеният електронен носител по делото съдържа пет
файла в PDF
фомат, които не са
удостоверени с електронен подпис, авторството на тези документи не може да се
установи и те се явяват неподписани документи от страните.
Видно от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза /ССчЕ,л.114-л.118/,
депозирано от вещото лице М.Н.Л., което не е оспорено от страните и е прието от
съда в с.з. на 06.11.2019 г. /л.119-л.120/, че от името на „Кредит Инс“ ООД
/наредител/ на 15.11.2017 г. е извършено плащане чрез платежна система EasyPay по Договор № 72162/ 15.11.2017 г.
сумата от 1300.00 лева на А.Й.Д. /получател/ с ЕГН **********, че редовно е
водено счетоводството на ищеца по процесния договор за кредит, осчетоводени са
като задължение претендираните суми по процесния договор за кредит – 1300.00
лева главница, 234.00 лева договорна лихва от 15.11.2017 г. до 19.03.2018 г.,
962.00 лева договорна такса „гарант“ от 15.11.2017 г. до 19.03.2018 г., 9.65
лева законна лихва за забава от 16.12.2017 г.
до 19.03.2018 г., че кредитополучателят не е погасил нито една от
вноските по кредита, че на 18.03.2018 г. дружеството – ищец е обявило кредита
за предсрочно изискуем, че общият размер на задължението по процесния договор
за кредит е 2505.65 лева, включващо описаните по – горе суми.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Налице е
правен интерес от предявяването на установителен иск, тъй като е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за която длъжникът е уведомен
по по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си, като в едномесечния срок ищецът е предявил
настоящия иск за установяване на вземането си.
От
събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита
за недоказано, че между страните по делото е бил сключен валиден договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние т.е. не е възникнало
облигационно отношение, в какъвто смисъл е изложеното в исковата молба
основание за възникване на задължението на ответника към ищеца. Съдът счита, че
представеният по делото договор за потребителски кредит не е сключен при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и
Закона за електроянният документ и електронните удостоверителни услуги/ЗЕДЕУУ/.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР „договор за предоставяне па финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече". Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР
при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а
за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. Изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В тежест на дружеството-ищец е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, сключването на процесния
договор за предоставяне на кредит от разстояние, което не беше направено в рамките на
настоящото съдебно производство. Не бяха ангажирани никакви
доказателства от ищеца в подкрепа на твърдението, че ответницата е кандидатствала за
получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, не беше доказано, че тя е
предоставила личните си данни, както и че е попълнила регистрационната форма за
кандидатстване. Представените към исковата молба като заверени преписи 2 броя „заявка за
кредит от А.Й. Стефанова" в този си вид не могат да установят авторство.
Същите не съдържат подпис на ответника – нито саморъчен, нито електронен. По
реда на чл. 184 ГПК ищецът беше задължен да представи същите в електронен
вариант, в изпълнението на което на електронен носител бяха представени файлове, които
не представляват електронни документи по смисъла на чл.3 ЗЕДЕУУ.
Не бяха представени доказателства
/електронни записи на разговор/, които да установят
изложеното в исковата молба, че служител на дружеството-ищец да се е свързал с ответницата по
телефона, за да потвърди самоличността й, истинността на предоставената от нея
в регистрационната форма информация, както и желанието й да получи
заявения кредит. Съгласно чл.4.4 от
Общите условия на Кредит Инс ООД с маркиране на полето „Съгласен съм с общите
условия" и натискане на бутона „Потвърди" кадидатът за кредит изрично се съгласява с
действащите към момента Общи условия и обработването на личните му данни, както и с
използването им за определяне на кредитоспособността му. По делото липсват
данни ответницата да е получила изобщо общите условия, още по-малко пък да се е
съгласила с тях. Не бяха представени доказателства и да е изпълнен предвидения в чл.4.7, 4.8, 4.9, 4.10, 4.11,
4.12 от Общите условия на „Кредит инс" ООД, механизъм
за сключване на онлайн договор за кредит. В тежест на дружеството-ищец е
да докаже наличието на друг основен елемент от фактическия състав на сключването
на договор за заем, а именно действителното предаване на сумата, което не беше
сторено. По делото беше представен заверен препис от разписка за извършено плащане №
2000000138871710 от 15.11.2017 год., неподписана от нито една от страните.
Същата е оспорена от особения представител на ответника, с оглед на което
ищецът беше задължен да я представи в оригинал, но в рамките на съдебното дирене
пред настоящата инстанция това не беше сторено. Предаване на сумата и
съответно получаване на същата от страна на ответницата не се установява и от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, което е работило
само по документи предоставени от ищцовото дружество. Като цяло самата ССчЕ се явява изолирана и
неподкрепена от останалите доказателства по делото и не следва да бъде кредитирана. Съдът счита, че пред настоящата инстанция ищецът не ангажира надлежни
писмени доказателства, подкрепящи твърденията му в исковата молба по предявения
иск, като не проведе пълно и главно доказване, и прояви процесуално бездействие.
Ето защо съдът счита, че предявеният иск от ищеца срещу ответника следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид
изхода на делото и обстоятелството, че ответникът е представляван от особен
представител, а и няма доказателства за направени разноски от ответника, съдът
не следва да присъжда такива.
Воден
от гореизложеното Районен съд – Пирдоп
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Цар Борис III” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, чрез адвокат Р.
Иванова Д. от САК – пълномощник, със съдебен адрес:***, срещу А.Й.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК – да признае за
установено, че ответникът А.Й.Д., ЕГН ********** дължи на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК
********* следните суми: сумата от
1300.00 лв. /хиляда и триста лева/, главница на основание сключен договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 72162 от 15.11.2017 г.; сумата от 234.00
лв./двеста тридесет и четири лева/, договорна лихва върху за периода от
15.11.2017 г. до 19.03.2018 г.; сумата от 962.00 лв./деветстотин шестдесет и
два лева/, договорна такса „Гарант“ за периода от 15.11.2017 г. до 19.03.2018
г.; сумата от 9.65 лв./девет лева и шестдесет и пет стотинки/, законна лихва за
забава за периода от 16.12.2017 г. до 19.03.2018 г., ведно със законна лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 217/ 2018 г. по описа на
Районен съд – Пирдоп, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: