РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101372 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „*****” АД – гр. В.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото са налице
облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с
доставка на електроенергия по клиентски №******за обект с абонатен номер №*****. В
исковата молба се посочва, че ответникът има неизплатени задължения към ищцовото
дружество в общ размер на 207,60 лв., включващи сумата 201,61лв., представляваща
главница по фактури издадени в периода 13.08.2020г17.11.2020г, както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 5,99 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура от падежа й до 04.03.2021г., посочени в извлечение от сметка на ответника по
кл.№**** към същата дата. Навеждат се твърдения, че с оглед липсата на доброволно
изпълнение за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №****, по описа на Великотърновския районен съд, срещу която
длъжникът депозирал възражение и след дадени от съда указания, ищецът предявил
настоящите установителни искове. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните
фактури са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което да бъде
установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 22.03.2021г. по частно гражданско дело ****., по описа на
Великотърновския районен съд , както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
1
който исковете са оспорени като неоснователни. Ответникът твърди, че не е клиент на
ищцовото дружество досежно имот в с.Р. Заявява, че ответната кооперация е била
потребител до 2010г. в помещение в имот, собственост на Всестранна
кооперацияВ.Търново, като считано от 01.03.2011г. договорът за наем е бил прекратен и за
процесния период 15.09.2020г.-17.11.2020г. ответникът твърди, че не е потребил ел.енергия
в обекта. Ответникът заявява, че не е бил и не е титуляр на право на собственост по
отношение на процесния обект и за процесния период, както и че няма сключен
индивидуален договор за доставка на ел.енергия. Сочи се, че ищецът е уведомен за
преустановяване на потребление в обекта в с.Р от страна на ответната кооперация, която
заявява, че е абонат и клиент на ищцовото дружество, но за обект в гр.*** а при
освобождаване на наетото помещение в с.Р е демонтиран СТИ, намиращ се в стаята, която
са ползвали под наем. Сочи се, че в имота в с.Р се помещават магазин, кафене-ресторант и
др., които са потребители на ел.енергия, но от други прави субекти. Ответникът заявява, че
не е получавал процесните фактури и според него липсва основание за заплащане на
претендираните суми, поради това, че от страна на ответника не е потребена ел.енергия в
обекта. Отправя искане за отхвърляне на иска.Претендира разноски.
В уточняващата молба ищецът твърди, че претендираните от него вземания
представляват неизплатени задължения в общ размер на 207,60 лв. за обект за потребление с
абонатен № *****, като посочената сума включва неплатени фактури за мрежови услуги
представляващи такса достъп на база предоставена мощност в размер на 201,61 лв.,
представляваща главница за мрежови услуги по фактури издадени в периода 13.08.2020 г. –
17.11.2020 г., както и сумата 5,99 лв. - мораторна лихва върху главницата, представляваща
сбора на мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 04.03.2021 г.
В становището по уточняващата молба ответникът оспорва исковата претенция и
заявява, че между страните по делото не е сключен договор досежно продажба на
електрическа енергия в обект в ****, като счита, че предвид на това, че липсва договор и че
имотът не е обитаван от 2011 г., липсва правно основание да се заплащат мрежови услуги и
такса за достъп на база предоставена мощност.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Видно от представените по делото доказателства при ищцовото дружество има
открита партида на името на ответното дружество, с клиентски №****и абонатен №*** за
обект на потребление находящ се в с.****. По партидата на името на ответника за периода
от 13.08.2020г. до 17.11.2020г., ищецът издал пет броя фактури, приложени към исковата
молба, описани в извлечение от сметка към 04.03.2021г, които фактури са на обща стойност
201,61лв. за начислена такса за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност.
Поради липсата на изпълнение на задълженията по партидата на ответника, на
2
18.03.2021г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу него относно сумата от 201,61 лв. (двеста и един лева и шестдесет и една стотинки) –
главница, представляваща мрежови услуги за обект, находящ се в **** и абонатен №**** за
което са издадени фактури за периода от 13.08.2020 г. до 17.11.2020 г.; сумата от 5,99 лв.
(пет лева и деветдесет и девет стотинки) - мораторна лихва за всяка фактура от датата след
падежа й до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението (18.03.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направените по делото разноски,
от които 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.26
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По делото са представени справка за консумирана ел.енергия по клиентския номер на
ответника, извлечение от сметка, в които са описани следните фактури: ФП №*******.
По делото са представени заверени преписи от нотариални актове, с които В**** е
призната за собственик на недвижими имоти, намиращи се в ****, представляваща
Търговска сграда, от която първият етаж се състои от два магазина, а вторият етаж от стаи с
административно предназначение.
По делото са представени договори за наем от 05.10.2007г и от 08.11.2010г., сключен
между В***** в качеството наемодател и ****” в качеството наемател на офис- помещение
с площ от 10,6 кв.м., намиращо се в****. Видно от представено по делото писмо, договорът
за наем е прекратен, считано от 01.03.2011г
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните по делото, се установи, че електромерът, отчитащ ел.енергията в
обекта на потребление за процесния период 26.06.2020г.-09.11.2020г. е трифазен и е
преминал първоначална метрологична проверка през 2017г., като същият е монтиран в
обекта на 23.11.2017г. с нулеви показания по всички тарифи за отчет. Съгласно
заключението, през периода 23.11.2017г.-09.11.2020г. в обекта на абоната няма потребление
на ел.енергия. В съдебно заседание вещото лице посочи, че сред документите, с които се е
запознал, не е установил договор, сключен между ищеца и абоната, както и уведомление
или предизвестие за прекратяване на ел.подаването поради неплатени задължения към
„Е****”.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание е чл.422 вр. чл.415
от ГПК вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
3
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В настоящото производство се претендира установяване дължимост на суми,
начислени за такса достъп на база предоставена мощност в процесния обект в с.Р.
За да е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника на първо място
следва да бъде доказано качеството му на потребител на енергийни услуги за процесния
период и обект, като в случая това качеството е оспорено от ответника.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се съдържа в
§1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия. От своя страна
§1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а именно клиент, който
купува ел. енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 2, т. 1 от приложените по делото
Общи условия за продажба на ел. енергия на "Е****" АД, приложими към настоящия
момент "битов клиент" е клиент, който купува ел. енергия за собствени битови нужди,
съгласно 4, ал. 1 от същите клиент на "Е***** АД може да бъде и друго лице ползвател на
имота, различно от собственика на имота, при условия, че последният е представил писмено
съгласие в нотариално заверена форма. В този смисъл клиент на ел. енергия може да бъде
единствено собственикът на имота или ползвател на същия при наличието на писмено
съгласие в нотариално заверена форма отново на собственика. В чл. 46 от същите ОУ е
предвидено, че "Е*****" АД прекратява договорните отношения по продажба на ел. енергия
на клиента, когато същият престане да отговаря на условията да бъде клиент. В конкретния
случай, видно от представените по делото нотариални актове, собственик на процесния
обект е *****, като ответната кооперация ***** е била наемател в обекта до 2010г., като
считано от 01.03.2011г. договорът за наем е прекратен и за процесния период 26.06.2020г.-
09.11.2020г. ответната кооперация няма качеството потребител на енергийни услуги,
доколкото след тази дата не се установява нито да е собственик, нито ползвател на имота.
Основният спорен въпрос по делото е дължи ли ответната кооперация
заплащането на цена за мрежова услуга „достъп до разпределителната мрежа“ в
претендирания размер. Отношенията във връзка със заплащането на цена за достъп до
мрежата се уреждат от Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от ДКЕВР,
обн. ДВ, бр. 66 от 26. 07. 2013 год. Съгласно чл. 28 ал. 1 от горните правила битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител, а съгласно чл. 29 ал. 1 мрежовите услуги
се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11 т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени. В конкретния случай се установи от заключението на вещото
лице, че в процесния обект за процесния период няма консумация на ел.енергия. Освен това,
ответникът няма качеството потребител/клиент на ищцовото дружество, предвид на това, че
4
не притежава право на собственост върху процесния обект, както и не е негов ползвател
след прекратяване на договора за наем. По делото не се установи възникване на валидно
облигационно правоотношение между страните за процесния период относно доставяне на
ел.енергия в обекта. При това положение се налага изводът, че липсва основание за
начисляване на цена на достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период,
поради което претенцията на ищцовото дружество се явява изцяло неоснователна. Съгласно
разясненията, дадени в решение № 227- 2013- II т. о., „цената за достъп до и цената за
пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч.
разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване“. В случая
ответникът не е ползвал ел. енергия, което изключва приноса му в разходите по управление
и поддръжка на разпределителната мрежа и води до отпадане на отговорността му за
заплащане на съответните мрежови услуги, при липса на облигационно правоотношение
между страните по делото.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не е материално легитимиран
да отговаря по предявените искове, респективно - за заплащане на „такса достъп на база
предоставена мощност” в процесния обект в с.Р.
Изложените съображения обуславят отхвърляне на предявения положителен
установителен иск като неоснователен, доколкото ищецът не установи, че ответникът му
дължи сумата 201,61лв.-главница по фактури, издадени за периода 13.08.2020г.-17.11.2020г.
за такса достъп на база предоставена мощност, начислена за периода 26.06.2020г.-
09.11.2020г.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за установяване дължимостта на лихва за забава в размер на 5,99 лв., считано от
падежа на всяка от процесните фактури до 04.03.2021, както и недължимост на законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не следва
да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът също е претендирал присъждане на направените по делото разноски,
поради което с оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да му бъдат
присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 150лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е-П П” АД, ЕИК ****1, със седалище и адрес на
управление: *****против КООПЕРАЦИЯ „*****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: г******, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 201,61
лв. (двеста и един лева и шестдесет и една стотинки) – главница, представляваща мрежови
услуги /такса достъп на база предоставена мощност/ за обект, находящ се в с. Р******, за
което са издадени фактури за периода от 13.08.2020 г. до 17.11.2020 г.; сумата от 5,99 лв.
(пет лева и деветдесет и девет стотинки) - мораторна лихва за всяка фактура от датата след
падежа й до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението (18.03.2021г.) до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
22.03.2021г. по частно гр.дело****г. по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Е-П П” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
******* ДА ЗАПЛАТИ на КООПЕРАЦИЯ „*****, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. ******сумата общо 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляващи направени разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№****. на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6