Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.05.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 6272 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 81603 от 04.05.2020 г., постановено по гр.
д. № 78533/2017 г., Софийският
районен съд, II ГО, 56 състав, е отхвърлил
предявения от „Н.С.“ ЕАД срещу Р.Й.М. иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2250,77 лева,
представляваща брутно трудово възнаграждение за срок от 1 месец – т.е. за срока
на предизвестието за прекратяване на безсрочен трудов договор при дисциплинарно
уволнение. С решението, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът е осъден да
заплати на ответницата сумата от 465,00 лева – разноски по делото.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „Н.С.“ ЕАД, в която излага доводи, че атакуваното решение е
неправилно, тъй като извършеното със заповед № РД-13-75/06.06.2017 г.
дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ е
законосъобразно, защото била налице системност в нарушенията на ищцата. Излага
подробни доводи в подкрепа на законосъобразността на извършеното с цитираната
заповед уволнение, като посочва, че процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание – уволнение е спазена и са били налице основанията за това. Моли
решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за
обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието да бъде уважен. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока за отговор на
въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата
страна Р.Й.М. чрез адв. С.Б., в който оспорва въззивната
жалба и излага подробно доводи за правилността на атакуваното решение. Излага доводи, че искът за заплащане на
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ е бил предявен по реда на чл. 211, ал. 1 от КТ като насрещен иск срещу исковете на работника - ответник в настоящото
производство, за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-13-75/06.06.2017
г. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и по чл. 259, ал. 1, изр. второ
във връзка с ал. 3 от КТ, които искове са уважени с влязло в сила съдебно
решение и дисциплинарното уволнение е отменено. Ето защо не са налице
предпоставките са присъждане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че изводите на първоинстанционния
съд са обосновани и почиват на вярна и точна интерпретация на фактите, при
правилно приложен материален закон, поради което обжалваното решение е
правилно.
Съгласно чл. 221, ал. 2
от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Както правилно е приел и
първоинстанционният съд, за да възникне правото на работодателя да претендира
обезщетение по посочения текст, следва на работника да е наложено дисциплинарно
наказание – уволнение по чл. 194 и сл. от КТ. В настоящия случай, с влязло в
законна сила решение № 7859/13.12.2018 г., постановено по възз. гр. дело №
6308/2018 г. на СГС, ГО, IІ „Б“ въззивен състав, предявените от Р.Й.М. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от КТ са уважени и уволнението на ищцата, извършено със заповед №
РД-13-75/06.06.2017 г. е отменено. Постановеното решение обвързва страните, на
основание чл. 298, ал. 1 от ГПК, а възраженията относно законността на
наложеното дисциплинарно наказание, въведени във въззивната жалба не подлежат
на разглеждане с оглед разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК, тъй като спорът
не може да бъде пререшаван.
Ето защо, след като не е налице наложено на
работника дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 188, т. 3 от КТ, в полза
на работодателя не е възникнало вземането за обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ,
поради което предявеният иск за неговото заплащане правилно е бил отхвърлен.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка,
въззивната жалба е неоснователна, поради което решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивника не се дължат.
С оглед изхода на спора,
на въззиваемата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се дължат разноски за
въззивна инстанция. По делото са представени доказателства за заплащане от
страна на въззиваемата на адвокатско
възнаграждение в размер на 840 лева с вкл. ДДС, по договор за правна помощ по
въззивното дело от 18.06.2020 г., според
представената на лист 45-46 фактура и платежно нареждане, които установяват
заплащане на посочена във фактурата сума по банков път, съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради
изложеното въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата
в размер на 840 лв. - разноски за тази инстанция.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 81603 от 04.05.2020 г., постановено по гр.
дело № 78533/2017 г. на Софийски районен съд, II ГО, 56 състав.
ОСЪЖДА
„Н.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Р.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 840 лева – разноски за въззивна
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.