Решение по дело №1139/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 649
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20215330201139
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 649
гр. Пловдив , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава П. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330201139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 3901357
от 23.08.2020г. с който на Х. Д. Г. ЕГН ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят Г. чрез процесуалния представител адв.В. обжалва
процесния електронен фиш. Излага подробни съображения в депозираната
жалба, както и такива по време на съдебните прения. Твърди, че същият е
неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.Не
излага и писмено становище по делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
1
На 23.08.2020г. в 17.52 часа в гр.Пловдив ул.Васил Левски до номер
111 посока бул.Дунав-Север юг срещу №1 жалбоподателят Х. Д. Г.
управлявал лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с регистрационен номер
** със скорост на движение от 77 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M с фабр. номер 546 . Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 80 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност
на скоростта на движение от 77 км/ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 27 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя Г. бил издаден Електронен фиш серия К 3901357 , с
който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.Впоследствие с протокол 4-32-20 от 13.03.2020 е
извършена последваща проверка на системата за контрол,което в достатъчна
степен дава отговор,че системата е годна и проверена. Изяснява се и че
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при
движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 1030р-6085/17.02.2020 г.) се установява, че на дата 23.08.2020г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични изображения с
номера от 19375 до 19395 , с начален час на работа 16.00 ч. и краен час на
работа 19.00 ч. и с място на контрол ул.Васил Левски до номер 111.
От клип № 19387от радар TFR1-M № 546 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния товарен автомобил с рег. № ** е 80 км/ч, а
заснемането е извършено на 23.08.2020 г.
От справка за собственост на МПС с рег. ** се установява, че същото е
собственост на Х.Г..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
2
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото –гр.Пловдив
ул.ул.Васил Левски до номер 111 , датата – 23.08.2020 г.; точният час на
извършване на нарушението – 17.52 часа; регистрационният номер на МПС –
** ;собственика.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с
превишена скорост от 77 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100
лева; срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.В този
смисъл е неоснователен доводът,че не е спазена формата на издаване на ЕФ
както и че не упоменат адреса на органа ,който го издава и не последно
място,че не е посочено точно и ясно мястото на нарушението.Всичко това
беше обсъдено по-горе.
Не основателен е и доводът,че във фиша не е вписано и установено дали
на посоченото място действа съответен знак,който да ограничава скоростта.В
конкретния случай нарушението е по чл.21ал.1 отЗДВП ,а не по чл.21ал.2 ,ето
защо и не се изисква да присъства такъв реквизит в ЕФ.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш. И в този смисъл са
несъстоятелни възражения на пълномощника на жалбоподателя за
неправилна процедура и необходимост от издаване на АУАН и НП.Приложен
е и протокол за извършено обучение ,включващ и лицето Р.С.и в този смисъл
същия е обучен за работа с конкретното техническо средство и в този смисъл
се оборват твърденията на пълномощника на жалбоподателя за
некомпетентност на това лице.
Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е
3
извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на
одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния
ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 546. От протокола за
използване на АТСС с рег. № 103 ор-27040 от 24.08.2020г. се установява, че
техническото средство е било позиционирано в с място на контрол
гр.Пловдив ул.Васил Левски до номер 111 .Работата с него е започнала на
23.08.2202 г. в 16.00 часа и е приключила в 19.00 часа на същата дата. За този
времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 19375 а
последното с № 19395 .Процесният клип е с № 19387 и следователно е
заснет от техническо средство TFR1-M с идент. № 546 на дата 23.08.2020
г.Приложена е и цялата документация техническо описание и инструкция за
експлоатация на TFR1-M като трафик радара е в комплект с мобилна система
за видеоконтрол .
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 19.08.2018
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна
на 23.08.2020г. в 17:52 часа в жалбоподателят е управлявал лек автомобил с
марка и модел Мерцедес Е320 ЦДИ „ гр.Пловдив ул.Васил Левски до №111
със скорост 77 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното
описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да
бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените
правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази
връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в
протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Г.
. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че
собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за
извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1
4
ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да
посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост се
установява, че процесното МПС се води на името на Х.Г..
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е
препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци
от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец
в извършването на нарушението.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. Съдът намира и че
правилно е установена стойността на скоростта на движение на
жалбоподателя, а именно 77 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че
в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на
скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и
индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

По разноските :
Съобразно изхода на спора и предвид липсата на искане от страна на
въззиваемата страна за присъждане на разноски ,то и съдът не дължи такова
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №
3901357 от 23.08.2020г. с който на Х. Д. Г. ЕГН ********** е било
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за
извършено от него нарушение по чл. 21ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-
процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6