Решение по дело №7059/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 791
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 17 юни 2019 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20184520107059
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 791

 

гр. Русе, 14.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 16 април през две хиляди и девенадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Г. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 7059 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Изи Финанс” ЕООД твърди, че сключил с ответника Е.А.Е. Договор за предоставяне на кредит от разстояние 178167/26.07.2017 г., като му бил предоставил заем в размер на 1500 лева, касово чрез каса на „Изи пей” ЕАД. Ищецът твърди, че ответникът му дължи и неустойка в размер на 82,55 лева на вноска или за периода от 27.10.2017 г. до 22.07.2018 г. в общ размер 990,60 лева на основание чл.3, ал.2 от договора. Ответникът не изпълнил свое задължение по чл. 4 от общите условия на договора и не е погасил дължимите суми на падежа след 21.07.2017 г. Предвид неизпълнение на задълженията, ищецът подал Заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр. дело № 5998/2018 по описа на РРС. Била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено на длъжника да заплати на ищеца сумите: 2872,38 лева – главница, от които 1500 лв.- главница и 1312.38 лв.- договорна лихва за периода 27.10.2017 г.-22.07.2018 г. ведно със законната лихва, считано от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 60.45 лева – държавна така и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение,  Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид което искат установяването им по исков ред. Искат да бъде признато за установено, че ответника им дължи сумите: 1500,00 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 1312,38 лева, претендирана със заявлението по заповедно производство възнаградителна лихва за периода от 27.10.2017 г. до 22.07.2018 г., представляваща сбор от договорна лихва в размер на 321,78 лева и неустойка в размер на 990,60 лева.

Ответникът Е.А.Е., чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.08.2018 г. по гр. д. № 5998/2018 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Е.А.Е. да заплати сумата от 2872,38 лева – главница, от които 1500 лв.- главница и 1312.38 лв.- договорна лихва за периода 27.10.2017 г.-22.07.2018 г. ведно със законната лихва, считано от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 60.45 лева – държавна така и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

С договор за потребителски паричен кредит от разстояние 178167/26.07.2017 г., като му бил предоставил заем в размер на 1500 лева, касово чрез каса на „Изи пей” ЕАД. Предоставеният кредит следвало да се изплати на 12 месечни вноски, включващи главница и лихва по чл.2, ал.1, т.4 от договора в общ размер на 321.78 лв.  На основание чл.3, ал.2 от договора ищецът твърди, че ответникът му дължи и неустойка в размер на 82,55 лева на вноска или за периода от 27.10.2017 г. до 22.07.2018 г. в общ размер 990,60 лева.  Ответникът не изпълнил свое задължение по чл. 4 от общите условия на договора и не е погасил дължимите суми на падежа след 21.07.2017 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми  по договор за потребителски паричен кредит от разстояние 178167/26.07.2017, с който му е предоставила кредит в размер на 1500 лв., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът бил уведомен за издадената заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

Установява се по категоричен начин, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по потребителски паричен кредит от разстояние 178167/26.07.2017. От тях за ищеца е възникнало задължението да предостави на ответника посочената в договора парична сума . В тежест на ответникът е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, след 21.07.2017 г. поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на  1500 лв. главница и договорна лихва за периода от 27.10.2017 г. до 22.07.2018 г.,  каквато е посочена в Заявлението по чл.410 от ГПК.

 Следва да бъде отхвърлен обаче иска за неустойка.

На първо място същата не е посочена в подаденото заявление по чл.410 от ГПК. Едва в исковата молба е заявено, че същата била в включена като част от претендираната възнаградителна лихва от 1312,38 лева.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че последователна е практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – чл.148 от ЗЗП.

Макар и поместени в индивидуалния договор с ответника, а не в общите условия към него, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – арг. от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

 В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 3, ал.2 от договора за заем, според която се дължи неустойка в размер на 990.60 лева при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството на две лица или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както е изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за кредит. В конкретния случай няма никакви данни как е извършена проверката за кредитоспособност на ответника и какво е становището на кредитния консултант.

На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение,  което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на  обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.  Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При това положение съдът намира, че предявения иск следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от 1500 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит от разстояние 178167/26.07.2017 г. ведно със законната лихва, считано от 29.08.2017 г. до окончателното плащане и сумата от 321.78 лв.- договорна лихва, като над тази сума претенцията следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 71.54 лв. разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от иска.

С оглед уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1, от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от  326.31 лв. разноски в настоящото производство.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А.Е., ЕГН **********,***, дължи на “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Балша” № 17, сумата от 1500 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 27.07.2017 г. до 22.07.2018 г. в размер на 321.78 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 30.08.2018 г. по гр. д. № 5998/2018 г.  по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на договорна лихва над сумата от 321.78 до 1312.38 лв.

ОСЪЖДА Е.А.Е., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, сумата от 71.54 лв. – разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 30.08.2018 г. по гр. д. № 5998/2018 г. по описа на РС-Русе и сумата от 326.31  лв. разноски за настоящото производство.  

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: