Р
Е Ш Е
Н И Е № 260298
гр.Хасково, 15.06.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на тридесет и първи май
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2033 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С
подадената искова молба ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е предявил
срещу ответника Д.Г. ***, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
28.07.2020г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково за
вземанията си към ответника. Било образувано Ч.гр.д. № 1472/2020г. по описа на
съда, по което срещу заповедта длъжникът подал възражение в срок. Изложеното
обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Посочва
се още в исковата молба, че ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно
чл.35, ал.1 от ОУ, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. ОУ били
публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7, т.1 от същите
дружеството ищец било поело задължение да снабдява с електрическа енергия
следния обект на ответника с ИТН 1518980, находящ се в *******. За ответника
бил открит клиентски номер ******* в качеството му на собственик на посочения
имот. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от ОУ, се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2.
Съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължими суми
клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ ищецът доставил на обекта
на ответника за периода 23.12.2017г. – 22.02.2018г. електроенергия на обща
стойност 114.36 лева, която към момента на предявяване на иска не била
заплатена. Поради забава в плащане на
консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 27.61
лева за периода 13.02.2018г. – 27.07.2020г. Законната лихва била дължима за период от датата на падежа на всяка
фактура до датата на образуване на настоящото производство. Предвид изложеното,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 114.36 лева, представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 23.12.2017г. – 22.02.2018г. и 27.61 лева – лихва за забава за периода
13.02.2018г. – 27.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
28.07.2020г. до изплащане на вземането. Претендира разноски по заповедното и по
настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява
и не изпраща процесуален представител. Депозира Молба, вх. №
264206/05.03.2021г., с която представя Платежно нареждане за кредитен превод от
07.01.2021г. за сумата в размер на 297.34 лева, внесени от ответника в полза на
ищеца.
Постпъпила е Молба, вх. №
266690/22.04.2021г. от ищеца по делото, в която се посочва, че след започване
на производството по делото ответникът заплатил на ищеца изцяло претендираните
суми, включително и направените в настоящото производство разноски. С оглед
това обстоятелство и предвид разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, поради извършено в хода
на процеса плащане от страна на ответника.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени и приети
като писмени доказателства Постановление за възлагане на недвижим имот от
23.10.2017г., вписано в Служба по вписванията гр. Хасково на 19.12.2017г. под №
3, том 26, рег. № 8969 с дв. вх. рег. № 8945; Протокол за въвод във владение от
16.02.2018г., подписан от ЧСИ с рег. № 874 С.П.; Препис-извлечение от сметка на
Д.Г.Г. за сумата от 141.97 лева, издадено от „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД; Фактура *копие* № ********** от 31.01.2018г. за клиентски номер
**********, издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД; Фактура *копие* №
********** от 28.02.2018г. за клиентски номер **********, издадена от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, Платежно нареждане за кредитен превод от 07.01.2021г. за
сумата в размер на 297.34 лева, с получател „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД и наредител Д.Г.Г..
За
процесното си вземане против ответника ищецът в настоящото производство е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, възоснова на
което е образувано Ч.гр.дело № 1472/2020г. по описа на Районен съд-Хасково. Издадена
е била Заповед № 599/31.07.2020г., с която е разпоредено длъжникът Д.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ № 37, сумата от 114.36 лева за главница за неизплатена ел. енергия, с
27.61 лева законна лихва за забава от 13.02.2018г. до 27.07.2020г. и законната
лихва върху главницата от 28.07.2020г. до изплащане на вземането, както и
сумата 25 лева за платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение – разноски по делото. Длъжникът е подал възражение в законоустановения
едномесечен срок от връчване на заповедта, като на 10.09.2020г. заявителят е
получил указания да предяви иск за установяване на вземането си, което той е
сторил в срок с настоящата искова молба от 24.09.2020г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Преди
всичко съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК срок и от надлежна активно
легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло
неоснователен и недоказан по
следните съображения:
При съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства може да се направи
обоснован и категоричен извод, че между страните е съществувало описаното в
исковата молба договорно правоотношение. Безспорно е също, че исковите суми за
главница, лихва, както и разноски, са платени изцяло от ответника на ищеца след
образуване на производството по делото, което обстоятелство изрично се признава
от ищеца в подадената молба от 22.04.2021г.
Ето защо, доколкото съдът, на основание чл.235, ал.3
от ГПК, при постановяване на решението взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, следва да отхвърли
предявения иск поради извършено в хода на процеса плащане на исковите суми за
главница и лихва за забава. На ищеца не следва да бъдат присъждани разноски,
тъй като, както изрично заявява в посочената по-горе молба от 22.04.2021г.,
същите са заплатени от ответника и не претендира такива.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, против Д.Г.Г.,
ЕГН **********,***, да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 114.36 лева за главница за неизплатена ел. енергия за периода от
23.12.2017г. до 22.02.2018г. по партидата на Д.Г.Г., с клиентски номер *******,
отнасяща се за обект на потребление: гр.Хасково, бул.“Г.С.Раковски“ № 29, вх.А,
ет.3, ап.5, ИТН 1518980, и 27.61 лева - законна лихва за забава от 13.02.2018г.
до 27.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.07.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 599
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.07.2020г. по Ч.гр.дело
№ 1472/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.