Решение по дело №1702/2017 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

16,02,18Г.

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на осми януари  две хиляди и осемнадесета  година, в състав:                                                                       

                                                        Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря Х. В.  , като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 1702/17  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.И.Д. ЕГН ********** с адрес *** против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-1006-000041/ 19.01.2017 на началник СПП към ОД МВР Пазарджик , с което на жалбаподателя са наложени следните наказания  :

1)        по чл.179 ал.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв.

2)        чл.174 ал.1 от ЗДвП - глоба в размер на 1000лв. лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца 

С жалбата се заявява процесуално- правна и евентуално - материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован, не се явява и не се представлява.   

Въззиваемата страна,  редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с доказателствата  по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 04,01,17г. жалбоподателят управлявал собственото си МПС л.а. Фолксваген Поло в посока към МБАЛ „Здраве“ в гр.Пазарджик. по същото време по ул.“Софроний Врачански“ ( странична за болницата)  се друг лек автомобил, управляван от Д.Г.. Тъй като в лентата, по която се движела имало паркирани два автомобила, тя преминала в съседната лента, за да ги заобиколи. Докато се движела покрай тях в същата лента и от завой към нея се задал лек автомобил  с ДКН  ******, управляван от жалбоподателя. Докато вземал завоя и се установявал в съответната на движението му лента обаче се спукала гума, автомобилът поднесъл и се блъснал челно в автомобила на Г.. 

Бил подаден сигнал до ЕЕНСП 112 и на място пристигнал дежурен автопатрул на СПП ОД МВР Пазарджик, в състава на който влизал св. В.. Пристигайки той изяснил ситуацията от данни на присъстващите на място лица и приел, че жалбоподателят се е движел с несъобразена с паркираните автомобили скорост, вследствие на което е предизвикал ПТП с материални щети по двата автомобила.

 Водачите и на двата автомобила били изпробвани за кръвна проба, като пробата с техническо средство „Алкотест Дрегер“ на жалбоподателя установила стойност от 1,05 промила съдържание на алкохол в издишан въздух. На водача бил издаден ТМИ, в срока по който  жалбоподателят не се явил в посоченото лечебно заведение и не дал кръвна проба за изследване.

На същия св. В. съставил АУАН по чл. 20, ал.1 от НК и по чл. 174, ал.1 от НК, който бил надлежно предявен и с връчен препис.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП.

Последното се атакува с конкретни твърдения за процесуална неизправност, дължима според защитата на нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като не успял да разбере административно-наказателното обвинение против него, което пък било резултат от липсата в АУАН на ясна цифра, която да визира съдържанието на измерения алкохол и връчването на неразчитаем екземпляр от акта на нарушителя. Първото твърдение е вярно, тъй като  в приложения към преписката мастилен екземпляр на акта не се чете ясно цифрата, отразяваща отчетената стойност от измервателния уред. Второто твърдение е частично вярно, тъй като макар и трудно словесната част на връчения индигиран екземпляр ( представен от самия жалбоподател л. 28) се разчита, но остава напълно  невидима цифрата, отразяваща измерената стойност на алкохолно съдържание в издишания въздух. Изводът - при описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП липсва отразена стойност на алкохола. Въпросът е дали това в конкретния случай съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.  Отговорът - не. Както се изясни от убедителните и последователни показания на актосъставителя пробата е била показана на водача още при обективирането й на дисплей на измервателния уред ( л. 60 ) и му е разяснено, че това е нарушение с оглед посочената стойност и ще следва и за това нарушение да му се състави акт. 

Освен това на водача е бил издаден и ТМИ, от който той също е получил препис, който сам представи в с.з. - л. 27. Талонът съдържа ясна, видима, напълно разчитаема цифра „1.05“ промила - установена с посочената в талона средство. Жалбоподателят е подписал талона и от същия следва да му е станало известно за какво е издаден, на какво основание и каква и причината.

 Вярно е, че в АУАН е посочено , че се издава ТМИ 0044652, а издаденият талон на жалбопдателя е 0044653. Това разминаване е факт и то установява допусната техническа грешка от съставителя на акта при посочване номера на издадения от нео талон на водача. Грешката е повторена в НП, но и там тя запазва естеството си такава от технически характер. Без всякакво значение за яснотата на административно-наказателното обвинение е номерът на ТМИ, след като е несъмнен факта, че такъв е бил издаден на водача и му е връчен препис то него ( който сам представи в с.з.).

Отсъствието в словесната част на акта на цифровата стойност на алкохолна концентрация не засяга възможността да се  разбере какво нарушение се вменява по т.2 при описаните обстоятелства „Водачът управлява под въздействие на алкохол, същият видимо е употребил алкохол и лъха на алкохол извършена му бе качествена проба с техническа средства Алкотест Дрегер и стойността е показана на водача . Издаден му е ТМИ“... Нарушението е получило още в акта своята съответна правна квалификация - по чл. 5, ал.3,т.1 от ЗДвП.В НП, връчено лична на 14,07,17г. ( гърба)  ясно е визирана стойността, отчетена от техническото устройство.

Проследявайки тази хронология, а в нея и издаването на ТМИ,издаден непосредствено след връчване на акта и отразяващ ясно отчетената концентрация и имайки предвид описаните обстоятелства за нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП Съдът категорично отхвърля възражението на защитата за съществено процесуално нарушение , дължимо на липсата в акта на стойност на алкохолната концентрация и респ. липсата й и във връчения препис от акта за нарушителя. На същия е създадена ясна представа в какво е уличен и съвсем ясно е разбрал това, вкл. и предписанието на талона , след като  е повикал брат си ( л. 31) да го откара до болницата, което последният потвърждава.

Така, в рамките на осъществения контрол за процесуална изправност Съдът не откри порочност на проведеното и финализирано с издаването на НП производство пред администрацията.

По същество нарушението по т.1 от ЗДвП не е извършено. Причината за настъпване на ПТП не е вменената несъобразена от жалбоподателя скорост при навлизане в процесната улица , а в възникнала по време на движение техническа неизправност - спукана гума, за което водачът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, и поради това не следва да понесе вина.  Фактическите изводи са изцяло на база еднопосочните твърдения на непосредствен очевидец в лицето на св. Е.( л.30, гръб) и пристигналия впоследствие брат на жалбоподателя (л. 31) св. Д..  Те опровергават възприетото в акта и в НП досежно нарушението по т.1, поради което НП по т.1 следва да се отмени.

Различен е обаче изводът досежно нарушението по т.2 от НП - за управление за МРС след употреба на недопустимо количество алкохол, при концентрация от 0,5 до 1,2 промила. Стойност от 1,05 алкохол в издишан въздух е отчетена в посочения час и от посоченото и в акта и в НП устройство. Тази стойност, фиксирана в НП, което се обжалва и така е иницииран съдебен контрол, който е всеобхватен по отношение на материално-правната и процесуално-правната изправност на атакувания акт.

Установено е с показанията на св. В., че при пристигането на местопроизшествието първо изяснил причините за настъпване на пътно-транспортния инцидент, по който повод влязъл в контакт и с двамата водачи. Същите били изпробвани за употреба на алкохол, като положителна била само пробата на жалбоподателя. Стойността е отразена в ТМИ, предписанието на който жалбоподателят решил да не изпълнява - не се явил и не дал кръвна проба ( л. 45-46; л. 25), аз което наказващият орган събрал своевременно ( преди издаването на НП) информация ( писмото на л. 45-46 и адресирано до СПП ).  

 Доказано е, че измервателния уред е бил надлежно проверен (л.7). Вярно е, че според описаното в акта часът на нарушението е 16,10ч. , а часът на пробата 16,29ч., но не са събрани данни по делото в този интервал от 19 мин. жалбоподателят да е употребил алкохол - нито той прави такива твърдения, нито ангажира доказателства в тази посока. Освен това, от показанията на присъствалия по време на инцидента и до пристигане на полицията св. Е.( л. 30, гърба) се изяснява, че жалбоподателят е бил на мястото на инцидента от неговото настъпване до идването на полицията, а на това място го е заварил минути по -късно е брат му (л.31).

При горните данни, правилна е била преценката на контролния орган да състави АУАН по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и да издаде  талон за медицинско изследване, тъй като така повелява чл. 3, ал.2 на Наредба 30/2001г., действала към момента на нарушението ( в случаите, в които при техническото изследване се установи стойност над 0,5 промила задължително се издава ТМИ). В срока по талона жалбоподателят не е явил  в посоченото в него лечебно заведение, кръвна проба не е давана и меродавна остава установената с техническото устройство ( виж чл. 6 НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства- отменена 29.09.2017 г.).

 Нарушението е факт, извършено чрез неизпълнение на въведена изрична забрана с чл. 5, ал.3 т.1 - водачът да не да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Наложените две кумулативни наказания са по чл. 174, ал.1 от ЗДвП в ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.),  която е действала към момента на нарушението и е по-благоприятна, доколкото не предвижда твърд размер както сега действащата на глобата -1000 ла. и лишаването от правоуправление -за срок от 12, а предвижда: глоба от 500 до 1000 лв. и лишаване от съответното право за срок от 6 месеца до 12 месеца. Решението на наказващия орган е било да наложи максималните размери на всяко от кумулативно предвидените наказания и това решение е неоправдано, тъй като не държи сметка за критериите за индивидуализация по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. В справката за водач ( л.11) за периода от издаване на СУМПС- 1991г. са отразени само две НП-ия, едното от които процесното. С първото е наложена глоба, която е била пратена . Има издадени 7 фиша , с които всяка една от наложените глоби от 100 до 300 лв. е била платена. Все пак следва уточнението, че според отразеното върху НП два фиша са били платени при връчване на НП и връщане на иззетото с акта СУМПС. Тоест жалбоподателят не е съвсем  сериозно компрометиран като системен нарушител на правилата за движение по пътищата. От друга страна следва да се има предвид и степента на алкохолно опиянение, още повече като се съобрази и фактът, че тя е съвсем близко до онзи праг, при който деянието вече става престъпление от общ характер и с тази степен на алкохолно опиянение водачът се е движел в близост до лечебно заведение, където масово преминават болни, трудно-подвижни хора, деца и движението на МПС е по-интензивно именно поради посещението в болницата. При съобразяване на посочените обстоятелства Съдът прие, че съответни на тежестта на извършеното нарушение и обезпечаващи постигане на целите от реализиране на административно-наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН са следните наказания: глоба в размер на 800 лв. и лишаване от правоуправление за срок от десет месеца, в който смисъл НП по т.2 следва да се измени. 

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                                                  

Р       Е       Ш     И:

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-1006-000041/ 19.01.2017 на началник СПП към ОД МВР Пазарджик по т.1 от същото и в частта, с която на В.И.Д. ЕГН ********** с адрес *** е наложена по чл.179 ал.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.

ИЗМЕНЯ НП по т.2 от същото като НАМАЛЯВА глобата от 1000 лв.- на 800 лв.  и срока на лишаването от право да управлява МПС от 12 месеца - на десет месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

                                                      

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: