Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря Е. Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2074
по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Е.Г.М.,
подадена чрез адв.К. против Решение №377/20.07.21г. по НАХД
№ 1844/2021г. на ВРС, ХХII
състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 03-012381/02.01.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на М. на
основание чл.79, ал.4 ЗТМТМ вр. чл.75а ал.1 ЗТМТМ е наложено административно
наказание глоба в размер на 500лв. Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно,
несъобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърди, че
не са съобразени датата посочена в АУАН, както и датата в самото НП относно
констатирането кога точно е извършено нарушението, като между датата на
издаване на акта и датата на нарушението са изминали повече от три месеца и не
е отчетено, че информацията за трудовия договор е налична в системата на АНО.
Твърди и че съдът не е отчел факта, че АНО не е конкретизирал коя точно норма е
нарушена по смисъла на чл.75а ал.1 ЗТМТМ, която включва две хипотези, без
разрешение или без регистрация. Твърди и че не е изследвано задълбочено
приложението на чл.28 ЗАНН. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение на ВРС, както и
издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез
процесуалния си представител ю.к.О., изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението
на ВРС следва да се остави в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на Е.Г.М.
против
наказателно постановление № 03-012381/02.01.20г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на основание
чл.79, ал.4 ЗТМТМ вр. чл.75а ал.1 ЗТМТМ й е наложено административно
наказание глоба в размер на 500лв. За да се произнесе по спора районният
съд е установил от фактическа страна, че на 29.11.2019г.
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, сред
които и св.
М., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в козметичен
салон „Варна козметолоджи“, находящ се на ул. „Иван Драсов“ № 11а в гр. Варна,
в който се е осъществявала дейност от няколко дружества, включително и от
„Енджой Ю ЛайФ“ ЕООД. На установените по работни места работници били
предоставени декларации за попълване на данни, свързани с трудовите им правоотношения.
Такава декларация била предоставена и на жалбоподателката,
в която посочила, че работи в „Енджой Ю ЛайФ“ЕООД от 19.06.2019 г.
по силата на сключен трудов договор като козметик, с работно време
от
10,00 ч. до 14,00 ч., трудово възнаграждение в размер на 280 лв. месечно,
почивка по време на работа в размер на 15 минути и седмична почивка – събота и
неделя. В хода на документалната проверка от писмо от ОДМВР – Варна се е
установило, М., която е гражданин на Руска федерация, е със
статут на продължително пребиваващ в страната чужденец на основание чл.24,
ал.1, т.6 ЗЧРБ с разрешен срок за пребиваване до 01.06.2020г.,
представител е на чуждестранно търговско дружество ТП „Вояж“ и
предоставя
работна сила по силата на сключен трудов договор с „Енджой Ю ЛайФ“ ЕООД без да
има съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта за достъп до
пазара на труда на територията на Република България.
С оглед констатираното на 20.12.2019г. св. М. съставила
срещу жалбоподателката АУАН за извършено нарушение по чл.75а ЗТМТМ,
който й бил връчен, като отразила, че ще представи становище
и в срока по
чл.44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, с
доводи
за приложимостта на чл.28 ЗАНН. Въз основа на съставения
АУАН е издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си,
че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съдържат изискуемите реквизити по
ЗАНН, налице е нарушение на разпоредбата на чл.75а ал.1 ЗТМТМ, като жалбоподателката
е гражданин на трета държава и не е изпълнила задължението си преди да започне
да полага труд да получи разрешен достъп до пазара на труда от Агенцията по
заетостта, размерът на наложеното наказание е в минималния, предвиден от закона,
като не са
налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна
и
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
В хода на производството пред ВРС не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните
доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил
правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен и категоричен начин се установи извършването на нарушението, вменено на
касатора с НП, както правилно е приел районният съд. При съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано ВРС е приел, че
касаторът е извършил вмененото административно нарушение по 75а ал.1 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност. Безспорно е установено, че
наказаното лице със статут на продължително пребиваващ чужденец на основание
чл.24, ал.1 т.6 ЗЧРБ предоставя работна сила, като изпълнява трудови функции
„административен секретар“, въз основа на сключен трудов договор с „Енджой Ю
ЛайФ“ ЕООД, без да има съответното разрешение или регистрация в
Агенция по заетостта за достъп до пазара на труда.
Настоящата инстанция намира за правилни и обосновани
изводите на ВРС, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Установените в хода на административнонаказателното
производство факти, отразени в АУАН и наказателното постановление, са подведени
под хипотезата на приложимата в случая санкционна разпоредба, т.е. налице е
пълно единство между описанието на нарушението от фактическа и правна страна,
което обуславя извод, че по никакъв начин не е ограничено правото
на защита на лицето при ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. Правилно е определена и датата на нарушението. Нарушението е
описано със съставомерните му признаци и е доказано от събраните доказателства.
Настоящата
инстанция споделя изцяло и изводите на ВРС относно размера на наложеното
наказание, както и относно приложението на чл.28 ЗАНН.
Решението
на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства
и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че наказаното лице е
осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и
санкционната разпоредба, а наказание, определено в предвидения от закона минимален
размер е съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл.12 ЗАНН.
С оглед гореизложеното настоящата касационна
инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не
страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при спазване на
изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН
вр. чл.37 ЗПП.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63,
ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд
Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №377/20.07.21г. по НАХД
№ 20213110201844/2021г. на ВРС, ХХІІ състав.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЛНЧ ********** да заплати на
Дирекция“Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.